Пристрастията, честността и стремежът към споделяне, са част от човешката същност. Малко или много, те присъстват и в същността на една книга. Ето защо, съвсем откровенно искам да призная, че някои от изпратените ми произведения нямаха възможността да участват в достойното съревнование, поради спецификата на регламента, но това не значи, че няма да бъдат споделени.
Предлагам ви извън класациите да се насладим на чистото изкуство на творчеството и напълно искрено заявявам, че мнозина от вас, които ме изпълниха със съдържание бяха достойни творци, но последната дума както винаги е на Негово Величество Читателя. Надявам се най - смелите от вас да ме зарадват скоро със собствени блогове, защото споделените мисли и творчески попадения са безценно богатство, което не бива да пазим само за себе си.
В следващите няколко дни искам да споделя с вас творбите на един Творец, които изключително ме впечатлиха. Както винаги - коментарите и мненията ви са повече от добре дошли.
Нощта е моята интимна приятелка
(Асен Павлов)
Нощта е моята интимна приятелка. Седим с нея прегърнати и си разказваме бивали и небивали истории. Тя стои срещу мен и ме гледа с тъмните си очи. Прегърнала ме е с ледените си ръце около врата ми. Седнала е в скута ми и ми вдъхва студеното си дихание. Очаква да и припомня какво съм правил днес. Цялата е в слух за приключения,тъй като е спала през деня. Не се сърди,че не съм и написла съобщение. Че не е събудена навреме за работа. Не прави проблем,че не е пила кафе с мен. Тя знае,че ще ми поднесе чаша студен Алкохол и ще чака езикът ми да се развърже. Няма да чака много.Аз обичам да говоря...
Разказвамe си едни и същи истории всяка вечер. Преразглеждам отминали случки като нещо естествено случило се. Без капка емоция. Без страх,че мога да се изложа. Обичат смелите. Слабите си лягат да спят. Без завивки. А живях в отчаяние и страх. Всяка една минута. Без посока,която да поема. Без известни Пътища,равни като опъната длан. Живях без да се опитам да оспоря решенията си. Защото няма добри или лоши такива. Бях мълчалив и стисках зъби докато отмине поредното препятствие. Разбивах Сърцето си вечер,за да мога сутрин да изтрия споменът с тежък махмурлук. Събирах с парцал сълзите си. Изтривах лицето си с чужди дрехи и бельо. Освежавах се. И пак отначало.....
Блъсках лика си в огледалото и не можех да разбера какво правя. Много,много чаши с отрова изпих,докато обръгнах от хорското мнение. Бях любезен, вежлив, забавен с всеки, а всъщност исках да съм Сам и да не виждам никого. Четях книги. Попивах изписаното на белите листа. Опивах се от чашите разливащи се като фонтан от безумно дългите страници. Сладко поемах цигарената мараня, носеща се от неизвестни за мен литературни заведения .Разбрах Любовта на един Алкохолик, когато се пропих. Осъзнах през неговите очи какво е да обичаш и да си отритнат. Живеех Живота си на заем, между близки хора и непознати кръчми. Между чаши,между маси и столове. Потънал в самодоволно самобичуване.
Нещастен. Но с гордо отворени очи. С Душа,която не продадох за жълти стотинки. Предлагах вярност. Получих огризки...
През цялото това време мълчах гузно и свито. Без Вяра се оглеждах за Бог. Дори и Незнаен. Носих кръстове скрити и явни. Товарът е невъобразимо тежък. А сега съм Свободен. От себе си. И ангажиментите, които ми тежаха. Застанал съм по средата и се мъча да отбия водата. Дали ще успея, не знам. Но ще опитам. Търся нова цел в Живота си. Търся къде да се похабя, преди да обяздя Вятъра отново...
Време е Нощта да си ходи. Събуждам се...
