Повечето хора са отворени към една характерна приемственост, която наричате Традиции. Традиции в облеклото, в поведението, в празнуването се преплитат свързвайки нишките на история и произход – началото на които често е скрито в корените на времето.
Дори и децата знаят, че сплитането и връзването на мартеници е хилядолетна българска традиция с прабългарски произход. Но ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли, освен на Балканския полуостров , е познато и в Централна Азия, Египет, Близкия Изток , Индия - сред наследниците на древните индо-иранци. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта, кръвта, юг, лято), а белият - нейния Син (отвъдния живот, вечността, север, зима). Женско и мъжко начало, Ин и Ян, или най-общо – Вселената с нейната страст да възпроизвежда живот.
И тъй като лайтмотивът на моето съществуване е грамотността, постарах се бродейки из моя свят да избера нещо интересно, което да прибавя към пожеланията за здраве и плодотворност. Впечатляващият материал на Даниел Илиев е изборът ми, но пълния текст ще си прочетете сами, ако подбраното ви заинтригува:
„Относно религията на прабългарите има писмени извори в които се казва, че тя е Религията на Маговете, която според някои български учени трябва за се свърже не толкова със зороастризма, колкото с пред-зороастрийските арийски вярвания”. Ето защо не бива да се учудвате, че:
„Същите усукани червено-бели въженца, в Северна Индия се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракши Бандхан. Според описанието на този обичай, в деня на пълнолунието на месец шраван (юли-август), сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени въженца наречени “Ракха”, които имат задачата да защитят братята от злите сили. Братята от своя страна правят подаръци на своите сестри, като обещават до края на живата си да ги защитават и покровителстват.” (Звучи познато, нали, точно както Баба Марта и нейните братя –Голям Сечко и Малък Сечко - януари и февруари). „В буквален превод “Ракши Бандхан” означава “Обвързване за защита”, като основата на обичая е молбата за това по-силният да защити слабия от всякакви злини.”(Затова в българския вариант мартениците или мартинки се връзват първо на децата )
„За избора на датата 1 март има различни хипотези. Според най-популярната от тях, обичаят се прави на 1 март, тъй като този ден, или по-скоро в първия ден от месец Мартиус, е било началото на годината по римския календар. Напълно възможна и по-вероятна обаче е друга хипотеза, при която българите, идвайки в Кавказ и по-късно на Балканския полуостров, да са обвързали своя пролетен обичай с римския календар. Това е станало с оглед на факта, че прабългарският животински календар е започнал да отпада от употреба, а българската държавна администрация е започнала да се води по римския календар, като той се установява трайно, след приемането на християнството. В българския празничен календар съществува и един езически празник който се нарича Мратиняк и се намира в началото на зимата, т.е. името му съвпада напълно с името Март или Марта. Тези две наименования имат почти пълен аналог в иранската митология, където първите двама човека познати от библейския разказ като Адам и Ева са наречени Мартя и Мартянак (Mahre and Mahrianag). При това в зороастрийската книга „Авеста” първият смъртен човек е наречен Гайа Мартан, името на който може много лесно да се свърже със нашето Баба Марта! В случая обаче, за да направим връзката, "Баба" трябва да се преведе не чрез съвременната българска дума "Баба" – ”стара жена”, а с иранската и месопотамска дума Баба – „предшественик”. Тоест, ако запишем нашето Баба Марта като Баба Мартан, използвайки факта, че наричаме мартениците и мартенки, можем за допуснем, че празникът ни е свързан с отдаване на почит на първия смъртен човек "Предшественика Смъртен" от иранската митология.”
Изброени са още много интересни аналогии, свързващи прехода от „мирното време” за хората – зимата, когато обаче природата е „мъртва”, към възраждащата сила на пролетта, която предизвестява промянята на човека от мъдрец към воин, от мисъл и съзерцателност – към действие...
Накрая авторът посочва литературните източници, които е ползвал и които препоръчвам на всеки, жаден да проследи онези тънки нишки, градящи корените на времето. Би било чудесно, а също и наложително, повече такива посестрими да бъдат поканени в е-книжарниците ви:
“БЪЛГАРИТЕ И ПОЛУОСТРОВ ХИНДУСТАН”, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ, ИЗД.”ТАННАКРА ИК”, СОФИЯ, 2006
„МИТРАИЗМЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ”, А. АЛЕКСИЕВ - ХОФАРТ, ИЗД.”ТАННАКРА ИК”, СОФИЯ, 2009
„ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ”, Ж.ВОЙНИКОВ
Пожелавам ви по-скоро усмихната, отколкото нацупена баба Марта.
...
