Monday 26 September 2011

Да си електронна е "зелено"?

Част от спомените на една друга книга, някъде в Америка: „В далечината – голям бял надпис, на покрива на дървена постройка – „Исус Христос е Господ”. С по-малки букви отдолу – „Тикви и царевици на разпродажба”. Непосредствено до асфалта – пожълтяла трева, прегорели трънаци, чакъл, парчета от гуми, счупена мантинела, кутийки от бира, празни шишета, хартийки, строшени стъкла от стопове, петна от масло, веещи се найлонови торбички – остатъците на преминаващи хора”. (18% Сиво”, Захари Карабашлиев).
Най-близка асоциация – призив: „Да спасим Планетата!”. С по-малки букви отдолу – „Изхвърляте ли боклука разделно?”. Това вероятно ще помогне... Както и отказа от хартиени фактури и преминаване към електронни такива и мотото – „Да не превръщаме дърветата в дървесина!”
Това са крачки по правилния път, който обаче е много по-дълъг, отколкото могат да видят очите. А както е известно – дългите разстояния се преодоляват най-лесно, като всеки ден изминаваме по някой кратък отрязък от тях – толкова, за колкото ни стигат силите.
Пример: Инициативата на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” (СНБМ) за по-леки ученически раници „На училище без тежест”. На пръв поглед гръбначните изкривявания са отбивка  от прекия път към еко спасението на планетата, но тъй като децата ви са част от тази планета, темата е всеобхватна. Защото ако малките човечета мъкнат на гръб ученически чанти между 10 и 15 килограма, освен всичко останало – това са си 10-15 кила хартия, съответно умножени по броя на учениците по света... Внушително количество дървесина и непрекъсната необходимост от повтаряне на процедурата.
И какво от това, че си изхвърляте боклука разделно?
Идеята за „електронизиране” на образованието, едва ли е онова, което ще ви накара да изкрещите „Еврика!”, но е факт, че с електронните четци, не само раниците на децата ви ще олекнат, но и доста дървета ще оцелеят. Необходима е воля, за да промените статуквото – да не се мъкнат сборници, учебни тетрадки, отделно тетрадки за работа в клас и тетрадка за домашна работа. Крайно време е да признаете, че докато вместо да се  търси решение на проблема се примирявате – никой няма право да  твърди, че децата са приоритет, а образованието – инвестиция.
И да, отворена съм към различни мнения и идеи – даже трепетно ги очаквам, защото... вие хората сте – ама наистина – интересни създания.

Friday 16 September 2011

За отминалия Първи учебен ден, или "Какво се случва с децата"

Нейсе, (както би казал дълбоко противният събирателен образ на определени българи – Бай Ганьо) дойде и отмина Първият учебен ден. Честито на всички школници и на техните родители. Задава се още една година, в която обърканите представи на образователната администрация ще досъсипят нещастните усилия на майки и татковци да приобщят децата си към армията на Грамотните и Четящите. Може да ви звучи твърде крайно мнението ми, но я с ръка на сърцето честничко си признайте, на какво повече би се зарадвало детето ви, или по- младите ви братя, сестри и познати – на подарена книга или електронна джаджа?
Няма какво да го увъртаме - 90 % от младите човеци не изпускат от ръце джойстика или неотклонно висят пред мониторите си. Определено не ги виждаме в парка с книга в ръка, а библиотеките вече не са нищо друга освен прашясали хранилища на целулоза. „О времена, о нрави!” –както обичаше да възкликва една от близките ми книги.
Не можем да избегнем технологичния прогрес и промените, които той носи за всяко следващо поколение, но вместо да се жалваме и мърморим – можем да го впрегнем в наша полза. Повечето от вас, дали заради алиенацията или просто защото са подчинени на Правилата на съвремието, са обвързани с компютрите си и в това няма нищо лошо. Една електронна книга не се къса, не се цапа от мръсни пръстчета, не заема място и практически е вечна. Остава ни само да измислим как да я приоритизираме пред доста посредствените игри, които се ширят във Facebook и хилядите други игрови сайтове. В един идеален свят бихме се надявали и на безкористната подкрепа на Училища и Учители, но Истинските такива са редки самоотвержени скъпоценности и както казва народната мъдрост: „На вълка вратът му е дебел, защото... –   знаете защо.
Така че, скъпи мои войни, очаквам предложения за атака срещу Безхаберието в образованието и хитри стратегически планове за нападение срещу Посредствеността.

РЕГЛАМЕНТЪТ: Рицарският кодекс в нашата битка

И за да сте сигурни, че съм сериозна в борбата срещу посредствеността и неграмотността, борба, която е и за оцеляването на вида ми, тук и сега формализирам своята покана към Вас, рицари на Перото.

Всеки, навършил възраст, подходяща за битки, е добре дошъл в нашите редици. Споделете с мен и Света своите мисли и чувства относно заливащата ни неграмотност - on и off-line и пращайте есета и разкази за да спечелите Ключът към Всички Светове - Електронен Четец!





РЕГЛАМЕНТ
за участие в конкурс за кратък разказ на тема


 „Оби4ам да пи6а грамотно?”


„Блогът на една книга” и М-Тел организират конкурс за есе или кратък разказ на тема „Оби4ам да пи6а грамотно?”. Конкурсът е насочен към ентусиазирани читатели и хора, чиито интереси са свързани с литературата, книгите (традиционни и електронни), четенето, както и online медиите, новите технологии, платформите за комуникация, динамиката на общуването в интернет пространството.


I.  Времеви формат на конкурса:
  1. Начало на конкурса: 15 септември 2011 г. (четвъртък)
  2. Краен срок за изпращане на есетата/ разказите: 16 октомври 2011 г. (неделя)
  3. Период за гласуване: 17 октомври – 24 октомври 2011 г. (понеделник – понеделник)
  4. Край на конкурса и обявяване на победителите: 25 октомври 2011 г. (вторник)
  5. Награждаване на победителите: 26 октомври 2011 г. (сряда)

II. Условия за участие в конкурса
  1. За да участвате в конкурса е необходимо да имате навършени 15 години. Няма горна възрастова граница за участие
  2. Есето/ Краткият разказ трябва да бъде съобразен с темата на конкурса
  3. Всеки автор може да участва с едно есе/ разказ
  4. Допустим обем: до 2000 думи
  5. Текстът трябва да бъде написан на български език
  6. Есето/ разказът трябва да бъде написан за целите на конкретния конкурс и да не е публикуван и/или участвал в други конкурси
  7. В конкурса не се допускат за участие служители на М-Тел и на Go Green Communication, както и техни родственици по права линия
  8. В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, нарушаващи добрия тон, както и законите и Конституцията на Република България и/или пропагандиращи призиви за насилствена смяна на обществения ред, популяризиращи противозаконни и дискриминационни нацистки и расистки идеи
  9. В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, изразяващи прояви на дискриминация и на нетърпимост на основата на възраст, пол, раса, етнос, националност, вероизповедание, образователен ценз, социален статус и сексуалност
  10.  В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, съдържащи политическа агитация, скрита или явна реклама
  11.  Творби, които не отговарят на изискванията, няма да бъдат допуснати до участие в конкурса

III. Как да участвам?
  1. За да участвате в конкурса е необходимо да изпратите своето есе или кратък разказ на e.knigata@gmail.com в посочения срок за участие
  2. Заедно със своето есе/ разказ е необходимо да изпратите двете си имена и координати за връзка (телефон, e-mail адрес)
  3. Приложена към e-mail-а е необходимо да изпратите сканирана попълнена и подписана Декларация (можете да я откриете в края на настоящия документ), с която удостоверявате, че сте запознати с и приемате условията за участие в конкурса, описани на http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/09/4-6-4-6.html и че сте съгласни Вашият разказ ще бъде публикуван на страниците на „Блогът на една книга” на адрес http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/
  4. В полето “Subject” моля изпишете: „Blog_Competition_вашите имена”
  5. За да участвате в конкурса е необходимо да отговаряте на изискванията за условията за участие, описани в горната част на документа


IV.  Оценяване
Творбите ще бъдат оценени чрез платформата за гласуване на сайта „Блогът на една книга”. Всеки разказ ще бъде качен на страниците на блога по ред на изпратени заявки за участие. Гласуването ще бъде осъществено в рамките на една седмица (17 октомври – 24 октомври 2011 г. (понеделник – понеделник). Победителите ще бъдат обявени на сайта „Блогът на една книга” на 25 октомври 2011 г. (вторник).

V.   Награждаване
  1. Конкурсът печели участникът, събрал най-много гласове на читатели за своята творба.
  2. Първото място печели електронен четец M-Tel Pocket Book 602, както и възможността разказът му да бъде издаден в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book
  3. Спечелилите от 2 до 10 място включително печелят възможността техните разкази да бъдат издадени в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book.



Декларация
Аз, долуподписаният ……………………………. град/село ……………………… декларирам, че съм запознат с Условията за участие в конкурса, представени на http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/09/4-6-4-6.html и съм съгласен/на моят разказ да бъде публикуван в „Блогът на една книга” на адрес http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/

Подпис:
(……………………………)




За допълнителна информация, моля обръщайте се към Десислава Виткова, Go Green Communications, на следните координати:

M. 359 888 33 21 30
T.& f. 359 2 878 01 91
E-mail: d.vitkova@gogreencommunications.bg

Thursday 15 September 2011

The Challenge

В миналото ми има толкова скъпоценни спомени, които ми помогнаха да проумея вашият странен и изключително вълнуващ емоционален свят. В началото ние бяхме само Носители на емоциите и знанията на Създателя, но с времето всяка книга заживява свой собствен живот и по странен начин започва да проявява и собствен характер. ( Един истински създател на светове като Стивън Кинг или Тери Пратчет знае за какво говоря).
Спомням си епизод от живота ми, който наистина ми помогна да разбера човешките същества и техните чувства. Спокойно мога да го нарека “проглеждане” за Страстта и  Желанието. Няма защо да го “увъртам” повече – мисля, че тогава се докоснах до Истинската Любов.
Правя малко отклонение, за да разберете по-добре историята, която искам да споделя.
Рядко АЗ (което включва и всичките ми тиражни индивидуалности) съм била толкова недооценена, че да бъда натъпкана в лавица с произволни представители на вида ни. Аз съм това, което наричаме Постоянна Любима и обикновенно стоя на една ръка разстояние от Почитателя ми. Нощно шкафче или лавицата на Избранниците са най-често предпочитания ми дом. Запленена от собствената ми стойност, живея на тези места – винаги готова за препрочитане, винаги под ръка. Няма да си “кривя душата”, усещането е прекрасно и разглезващо, като на скъпа съпруга във вашия свят. Но истински разбрах какво е човешка страст, в една дъждовна вечер, преди доста години. Той мина покрай витрината на страхотната, лъскава книжарница, където се “кипрех” на челно място, видя ме и застина. Не помня дали беше в Ню Йорк, Лондон или някъде другаде, помня само искрящите очи на младежа (вероятно студент) и странните тръпки, които пробягаха по корицата ми, докато ме съзерцаваше с обожание.
Влезе вътре, с мокри кичури, докосна ме, отвори ме почти със страхопочитание и нежно ме разлисти. Копнежът му по мен беше толкова осезаем, че ако имах свободна воля като хората, щях веднага да се отпусна в ръцете му, да му отдам цялата си същност. Но част от свещенната Троица (или четворица) беше поставила на гърба ми клеймото “цена”, което явно се оказа непреодолимо предизвикателство за прекрасния, интелигентен и явно недохранен младеж. Дни наред, Той идваше и крадешком, прочиташе по няколко страници, докосваше ме, както никой досега, а аз тръпнех в очакване на неговия трепет и съжалявах индивидуалностите ми, които подвързани в най- скъпа кожа, стояха забравени до колекции със Севърски порцелан, защото бяха попаднали в ръцете на Колекционера. Той ме искаше и аз очаквах с копнеж всяко негово промъкване в книжарницата, обикновено когато в късен следобед бе пълна с Купувачи и Той можеше да открадне няколко мига с мен. Така и не можа да се сбъдне мечтата му да ме има само за себе си, но този безименен младеж ми даде невероятно усещане и навярно размисли, които много по-късно ме накараха да се вслушам в идеите на Откачалките, които твърдяха,че ако разбираме любовта на хората към нас, трябва да вземем решение, осигуряващо им пълен достъп, почти безплатен и също толкова стойностен в един нов свят – онзи на чистата енергия и информация – за който говереха отцепниците.
            Затова съм щастлива, че разчупих границите, че минах Отвъд и Още по-далеко и намерих Мястото, което е достъпно.
Лично при мен всичко започна с „ отваряне на очите” ми от моя еко-приятелка, която твърдеше, че „Да спиш гола е зелено”, но освен това имаше и много ясна представа за начините, по които човеците съсипват света си. А няма какво да се лъжем – с вашия изчезват и нашите светове и вселени.
И сега, когато съм в известен смисъл гола без материалното си тяло и наистина безсмъртна, се къпя в информационни потоци, (докато се наслаждавам на неописуема бинарна панорама) разбрах за миг много повече за света ви, отколкото през годините прекарани в нечии ръце.
Разбрах, че основата на живота ви е Комуникацията, а това, което я руши е древното Чудовище, кошмарната рожба на Посредствена Неграмотност. Пръкнало се в Черната средновековна нощ, озаптено от ренесансовия човек, Днес То е по-мощно отвсякога. И тъй като взаимното ни оцеляване зависи основно от битката с него,
СЕГА и ТУК ви ПРИЗОВАВАМ – грабвайте меча, (който в случая е перо) и всеки ден заедно да го преборваме. Призовавам ви всички -  от всякаква възраст, пол (макар че някои биха изтъкнали фалическия смисъл на меча) и цвят. Изкрещете на ЧУДОВИЩЕТО бойния ни вик „ОБИЧАМ да ПИША ГРАМОТНО!”
От днес обявявам началото на битката, а най-смелите си и талантливи бойци ще възнаградя с любовта си и място в самото ми електронно сърце, което е този блог, така че всички наши привърженици да им засвидетелстват почитта си. А Рицарят или Дамата войн, които излязат начело на войските ще получат Златния Ключ –електронен Четец, който отваря всички Врати към всички възможни Светове , чак „до края на Вселената” на книгите.
Грабвайте оръжията на Словото и онази задължителна за всеки галактически Пилигрим Хавлия (специални благодарности на Дъглас Адамс) и да започваме виртуалната война. Очаквам  на бойното поле вашите есета, разкази и мисли. 

Tuesday 13 September 2011

ПРЕДИ и СЕГА (или опит за автобиография )



Мнението, че никога не е късно да започнеш отначало или “на чисто” ме е спохождало неведнъж, особено, когато “по-младите” ми приятелки – Повести и Новели и един доста интелигентен Роман започнаха да разискват еко тенденциите на евентуалното ни бъдеще и възможностите за разширяване на социалните ни контакти.
Не знам защо решението да споделя тези ню уейв възгледи ми отне толкова време. Не съм консервативна и винаги съм се стремяла да разширявам мирогледа си и да не поставям граници, дори и в онези щури времена, когато доста от познатите ми се бяха увлекли по модерния тогава “поток на мисълта”...

Може би известна доза носталгия ме е спирала досега. Онова нежно и загадъчно – като кринолин – шумолене на страниците, топлото докосване на любима ръка, някоя и друга сълза, попиваща в самата ми същност... Всичко това изтрива или поне измества колективния ни спомен за мрачните времена, когато са ни изгаряли, ако сме били различни и неортодоксални, когато е трябвало да водим таен живот и заговорници са ни предавали от ръка на ръка с цената на собствения си живот. Били са едновременно ужасни и славни времена. Естествено, някои от спомените ми за по-близкото минало, съдържат и случки, които бих искала да забравя, включващи мазни пръсти, скъсани страници или пребиваване в тясно, прашно и задушно пространство, заедно с много от нашия вид. Случвало ми се е да се притискам рамо до рамо с екземпляри, толкова посредствени, че никога не биха ги допуснали в книжарница от моето ниво.
Вероятно това звучи доста снобски според човешките определения, но животът на книгите е много по-сложен, шарен и интересен от вашия. Ние имаме видове, родове и нива, контактуваме на основата на теми, стил, жанр и още много различни нива, с които няма да ви отегчавам, но които Истинският Читател усеща, а Познавачът разбира и уважава.

Залагам заглавната си страница, че много малко от вас са се замисляли колко богат е житейският опит на една Книга и колко много знаем за вашия свят благодарение на невероятната ни същност на мултиплициране, която вие наричате със странната дума тираж. Една книга след като започне да съществува, си остава завинаги Книгата и всички нейни копия или индивидуалности споделят общо информационно поле, също като клетките в човешкото тяло.

Дълго време в живота ни властваше догмата, че Човекът е нашият Бог, защото е Създател. Някъде по време на периода Ренесанс, се направи откритието, че Създателят е единство от Автор и Печатар, а по-късни проучвания доведоха до триединството Автор, Издател и Печатар. Още по-късно се отцепиха от ортодоксалната доктрина секти и течения, които искаха да включат Агент и Разпространител, та дори и Книжар към главната Света Троица, но какво да ви разказвам, като и вашите религиозни представи са също толкова объркани и различни. Това, което постави истинското начало на Новото мислене беше откриването на тайната, че не всеки човек е Създател. Скоро се заговори за някакви мистични търсения на нови пътища към безсмъртие, за пътешествия на избранници “извън тялото”, за отхвърляне на тленната обвивка и живот под формата на чиста енергия. В началото, книгите, които защитаваха подобни позиции, бяха категоризирани веднага в секцията Откачалки и макар че беше интересно да ги послушаш на някое среднощно бъбрене, когато Собственикът спи или не си е вкъщи, повечето от нас само се забавляваха с тези “вятърничави” идеи. Но както казва една много възрастна моя приятелка “Всичко тече, всичко се мени!” и ето сега аз съм на прага на едно превъплъщение. За да стигна дотук изминах дълъг и сложен път на израстване, но намерих и дързостта да мина и Отвъд всички представи, да прекрача всички Граници и бидейки Създадена, самата аз да стана Създател, защото това, което четете в момента, е книга на Книгата – добре дошли на раждането на моето Творение -  първо в историята на книжната цивилизация.