El Duende

Не съм споменавала скоро колко се гордея с всички вас – моите смели поддръжници в неспирната битка за Грамотност.  И тъй като тя се отнася за всички нации и езици, днес ще „поговорим на испански”,защото тази година е избрана да бъде Годината на Лорка.

В България  Институтът"Сервантес"  участва с различни инициативи. В изложебната му зала ще бъдат четени  текстове на Федерико Гарсия Лорка - като част от поредицата събития, отбелязващи почетната година.

Организира се и колективно международно четене на романа "Дон Кихот де ла Манча" на Мигел де Сервантес, превърнато в традиция от Кръга по изящни изкуства в Мадрид и включващо държави от Европа, Америка и Азия чрез видеоконферентна връзка. Четенето започна на 23 април и ще продължи около три дни. От България тази година ще четат , режисьорът Николай Младенов, журналистът и преводач  Еми Барух, поетът Хуан Антонио Берниер и Миленита.


Като част от испанския и европейския авангард,  Лорка  ще бъде почетен с разнообразни събития - изложби, документални филми, драматургични четения и театрални постановки, които ще доближат  българската публика максимално до знаменития испански поет.

Лорка е от прословутото "поколение 1927-ма" заедно с  Луис Бунюел , Салвадор Дали Висенте Уидобро и Хорхе Луис Борхес  –  рицарите на сюрреализма.
Преди 76 години Лорка напуска света, но оставя трайна следа в почти всички видове изкуства от епохата, в която живее - музика, драматургия, поезия и изящните изкуства. Освен брилянтното си творчество той даде на хората и термина "дуенде" като емоция, изразителност и автентичност на фламенко изпълненията.

Колекцията съдържа исторически сведения за епохата и живота на Федерико Гарсия Лорка и ни връща във времето, когато кореспонденцията чрез пощенски картички и писма е била един от основните начини за общуване. Тя „разказва” подробности от живота на двете семейства, показва картичките изпращани до Салвадор Дали, както и каква е била визията за света, в продължение на близо петдесет години.


Колекцията съдържа исторически сведения за епохата и живота на Федерико Гарсия Лорка и ни връща във времето, когато кореспонденцията чрез пощенски картички и писма е била един от основните начини за общуване. Тя „разказва” подробности от живота на двете семейства, показва картичките изпращани до Салвадор Дали, както и каква е била визията за света, в продължение на близо петдесет години.

Едно от значимите събития, организирани от института "Сервантес" в София е изложбата, "Пощенска география. Картичките на семействата Гарсия Лорка и Де лос Риос", която ще бъде в България до 20 май, след което ще се пренесе в Ню Йорк.

Сигурна съм, че някои от любимите ви автори са създали своите книги на испански и те присъстват в живота ви – споделете ги!

Международен ден на книгата

Днес ще приемам поздравления, добри пожелания и надявам се много от вашата обич, защото имам ДЕН. Днес е Международният ден на книгата и авторското право, обявявен от ЮНЕСКО още през 1995 г. 

Датата не е случайно избрана, а е в чест на световноизвестните автори Мигел де Сервантес и Инка Гарсиласо де лаВега, починали на същия този ден през 1616 г. Тя съвпада още и с рождението на Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо. Според Юлианския календар на 23 април 1564 г. е роден, а 54 години по-късно на същата дата умира Уилям Шекспир.

 

По цялата планета хората отдават почит на Книгите и създателите им с различни инициативи. В Каталуня, на 23 април, (денят на св. Георги Победоносец), традиционно се подарява книга.

В обявеният за "Книжовна столица на света" – Ереван направиха композиция "Буквите на света" – по една от всички азбуки.  Те бяха разположени на булеварда, носещ името на основателя на арменската писменост Свети Месроп Маштоц. Събитието бе украсено от концерт на Андреа Бочели под открито небе – пореден пример за синкретичност на слово и музика.
България също празнува - още повече, че моят празник е месец преди най-светлия ден за българите. Асоциация "Българска книга" ще връчи днес годишните си награди "Рицар на книгата" на журналистите с най-голям принос при отразяването на издателския бизнес в България.


Послания с надежда се отправят към младите хора чрез различни събития - маратони по четене, конференции и викторини. Целта е младите да открият удоволствието от книгите и да вкусят от сладостта на словото. Националният дарителски фонд "XIII века България" организира и осигурява наградния фонд на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ "Рашко Сугарев" за автори до 35-годишна възраст.

Безспорно всеки празник държи в себе си и перлата на равносметката, която, както знаете, е продукт и на болката. Аз взех своето решение да бъда Книга от нова генерация, на ново ниво на комуникация и благодарение на това в е-пространството за мен няма недостъпни места. Та там попаднах на безумното мнение, че „книги четат само старите и само бедните хора - тези,които не могат да си позволят висококачествени технологии.”  Очевидната глупост на подобно твърдение не е причина за абстрахиране.


За кого са книгите, наистина? Само за интелектуалци, филолози, творци? Имат ли книгите роля в живота на всеки? Как се вписват в света на високите технологии?
Марин Бодаков и приятели се оптват да отговорят на тези въпроси в „мрежата”.


Присъединявам се, заедно с моята приятелка „След мръкване" на Харуки Мураками. Ние мислим, че книгите са за „хора, които има къде да отидат, и хора, които няма къде да отидат. Хора с цел и хора без цел. Хора, които опитват да задържат времето, и хора, които искат да го тласнат да тече по-бързо "

Предавам ви и отговора на моята приятелка Жюстин Томс, защото той е най-хубавият подарък за една Книга.

„Книгите са за:

• разнообразието и красотата;
• за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си;
• за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили;
• за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си;
• книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си;
• за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях;
• книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който да спрат и се вглъбят...
• ...и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели;
• книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден… 
• и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно;
• книгите са за теб и мен, а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

Е, какво четеш в момента?”

А според теб, читателю, за кого са книгите? 

Празнувайте с мен четейки, защото четенето е празник!

Господарите на перото

За пишещите, а и за четящите вероятно ще представлява интерес  фактът, че за поредна трета година журналистическия конкурс M-tel MediaMasters  отличи журналистически материали в категориите "Информационни агенции и нови медии", "Печатни медии" и "Електронни медии". От  128 предложения, компетентно жури от креативни личности (журналистката Елена Йончева, специалистът по онлайн медии и дигитален маркетинг Пламен Русев, PR експертът и наш много любим преподавател Десислава Бошнакова, почетният председател на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев, писателката Ваня Щерева и Маргарет Съливан, която не е приъствала на церемонията) избра най- достойните сред  представителите на медийния свят.

М-Тел инициира журналистическата напревара, за да бъде фокусирано общественото внимание върху значимостта на иновациите за развитието на икономиката и обществото не само в България, но и в световен мащаб. Конкурсът има за цел да отсее  най-талантливото  отразяване на теми, свързани с телеком сектора или с други области от вашия живот, върху които новите технологии оказват влияние – интернет, радио и телевизия, нови медии, медицина, търговия, криминалистика и т.н. и именно затова привлече и моето внимание.

 Аз, като една е-книга съм наистина впечатлена от подобни инициативи, които имат капацитет да се превърнат в Традиция. Защото електонното пространство, (както и всяко друго екзистенциално ниво),  има нужда от добри традиции , заради съдържанието, с  което изпълват живота.

В този смисъл бе и посланието на специалния гост Елиф Шафак (която някои от вас обявиха за любим автор), и която дойде в България по покана на М-Тел.

Най коментираната турска авторка на бестселъри сподели своите виждания за творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите. Според нея няма противоречие между новите технологии и книгите, а по-скоро технологиите са посредник между книгите и хората. Хората днес могат да свалят безброй книги през телефона или на компютъра си, важното е да искат да четат, твърди авторката на "Любов", "Копелето на Истанбул" и "Чест". Прѝмата на турската литература посочи няколко причини, поради които нуждата от книги в новия дигитализиран и забързан технологичен свят е все още актуална. Тя изтъква, че писаното слово помага за развиване и поддържане на въображението, което е безцено за всеки човек. "Дори и в света на технологиите и "бързото хранене", книгите остават вечни", твърди  Елиф.
Размислите ѝ  за "Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите", са завладяващи. Тя споделя, че се възприема като творение на две много различни жени, които са я възпитали - майка ѝ и баба ѝ. "От една страна беше майка ми, която е много образована, от западен тип, модерна, светска и независима, а от друга страна беше баба ми – много суеверна, духовна, ирационална. В своите книги съчетавам устната култура, предадена ми от баба ми, и писмената култура, наследена от майка ми", сподели Шафак. Тя разказа, че започнала да пише, защото почувствала "почти екзистенциална нужда да мечтае и да развива въображението си" и  „диагностицира” необходимоста за четене чрез  емпатията. "Аз се интересувам от човешките същества и смятам, че това е третата причина, поради която имаме нужда от романите – за да разберем човешките индивиди. Още една причина, поради която смятам, че е важно да четем в днешната ера, е да запазим човешкото в себе си. Мисля, че е много опасно да изгубим човешкото, а именно способността да обичаме", изтъкна Шафак.

Проникновено и изключително истинско, но да се върнем към конкурса защото...

Той има похвалната цел да посочи най-добрите журналистически постижения, които показват значимостта и влиянието на иновациите върху развитието на икономиката и обществото, както и да поощри обзорните и аналитични материали с нестандартен поглед върху развитието на технологиите и тяхното влияние върху нашия живот.
Третото издание на M-Tel Media Masters връчи 3 големи, 6 призови и 1 специална награда пред повече от 300 гости в атриума на „Сердика център“, а хиляди имаха възможността да проследят на живо в интернет церемонията по награждаването.
Заслужено признание получиха:


В категория „Информационни агенции и нови медии” Елица Николова от Web café  за материала „Софийски бухали“,
В категория „Печатни медии” – Начо Стригулев, сп. „Мениджър” за „Кино технологиитепромениха мечтите ни”
В категория „Електронни медии” - Петя Тетевенска и Мария Чернева, БНТ за „Красиванаука – за вампирите и науката за кръвта”.


За първи път тази година журито реши да отличи един от най-трудните жанрове в журналистиката – разследването, като присъди специална награда на Миролюба Бенатова от БТВ за репортажите, засягащи  телефонните измами.


Шестте призови награди :
Константин Павлов (блогър) за материала „Зимата на бъдещето” - един въображаем зимен ден през 2030 година в България”, Георги Кънчев от уебсайта на DEUTSCHE WELLE за „Опознаваш другите, губиш себе си?“, Николай Теллалов, сп. „Осем” за статията „Отпечатай си... къща”, Мартин Леков, в-к. „Стандарт” за „Лесно браво за АКТА”, Николай Василковски, НТВ, за репортажа  „В мрежите на социалната мрежа” и Кин Стоянов и Емил Янев,  „Инфохолиците“ на Радио София за „Стив Джобс,човекът, който приживе беше Бог, а след смъртта си стана iкона”.


Намерете ги, вижте ги и ги прочетете, защото заслужават!

Подарете Празник

„Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот", казва Андерсен.

Общуването е част от същността на Грамотния човек. А най-вълшебният миг в общуването е когато споделяме любовта си към нещо. Днес е денят, в който деца и възрастни задължително трябва да споделят  удоволствието от четенето на книги, защото, макар че е делник, всъщност е Празник. От тези, редките, които нямат нищо общо със софри и лакомства – днес лакомствата са за душата, защото е 2-ри април и празнува Детската Книга. И тъй като вие мои верни съратници сте мислещи, веднага отговарям на логичния въпрос: „Защо точно днес?”

Днес, за своя огромна радост светът е получил един прекрасен подарък - датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805 - 1875 г.), създател на един от най-прелестните и вълнуващи приказни светове.

Прекрасен повод да си припомним, че когато четем или подаряваме книга на дете, всъщност подаряваме празник!  Всички помните детските години, в които някой ви е чел приказки, а вие сте слушали в захлас, поемайки семената на бъдещата „любов завинаги”. Не случайно празникът се случва едновременно в цял свят! (Международният ден на детската книга се отбелязва в цял свят. Над 50 години този празник вдъхва у децата любов към четенето и обръща вниманието на обществеността върху важността на детската книга и литературата за деца. Международният ден на детската книгa, 2 април, се отбелязва като празник на детската книга от 1967 г. по инициативата и решението на Международния съвет за детската книгa (International Board on Books for Young People, IBBY).

 

Всяка година различна страна е домакин на Празника. Тази година честта е на Мексико, а посланието е „Имало едно време...". Няма как да бъде казано по-истински, отколкото в писмото на  Франсиско Инохоса (Francisco Hinojosa) – писателят, който тази година отправи послание към децата в света на Четящите:

"Детските книги започнали да се разпространяват по света със своите истории за непокорни момичета и привлекателни вълци, за кристални пантофки и влюбени принцове, за изобретателни котки и оловни войници, за добродушни великани и шоколадови фабрики.
Те изпълнили света с думи, интелигентност, образи, с невероятни герои. Позволили на хората да се забавляват, да се чудят и да съпреживяват. Дали смисъл на света. И оттогава тези приказки се увеличават, за да ни кажат хиляда и един пъти: "Имало едно време една приказка, която целият свят разказвал..." Когато четем, разказваме или слушаме приказки повтаряме един древен ритуал, който е имал съществена роля в историята на цивилизацията – създаваме общество. Около тези приказки са се обединявали цели култури, епохи и поколения, за да ни кажат, че сме едно цяло – японците, германците и мексиканците; онези, които са живели през XVII в. и ние, които четем приказки в Интернет; бабите и дядовците, родителите и децата. Приказките изпълват всички хора по един и същи начин, въпреки големите разлики помежду ни, защото в края на краищата всички сме герои в тях.”

Сега отивам да празнувам, а вие не забравяйте да споделите за вашите любими детски книги, защото и 1-ви юни не е далеко.