Един рожден ден, една Година и 30 неизвинени

Днес ще говорим за време и странните смислови измерения на това понятие. Пространството, което обитавам, е лишено от природни сезони и температурни аномалии, но за сметка на това, е преизпълнено с човешките сезони и емоционалните им градуси – от изгарящите температури на времето за любов, до вселенския студ на самотата или старостта. При мен времето се измерва в количество информация, докато при вас то е оковано в дни, месеци и години. Освен това бива и категоризирано в хубаво време, лошо време, топло и студено, мрачно и слънчево и т.н. – използвайте въображението си. Имате си нови години, минали години, дори живота си –кой знае защо – измервате в години, макар че 30 години могат да са пълни със съдържание като 100, а 60 да са празни като чаша след голя-я-яма веселба.

Затова хайде заедно да помислим какво означава Една година – извън клишето време. Ако е поредица от безсмислени дни, тя всъщност не съществува и ще бъде определена като Изгубена година. Обратният ѝ вариант е Пълноценната година, като критерият за тази предпочитана титла е изключително субективен. Искам веднага да изясня защо се вглеждам точно в тези 365 (в повечето случаи) дни. Защото те са достатъчни за да създадете Човек, да промените човека, който сте и да разберете що за човек е някой друг. Те са необходимото време да изградите стабилна връзка – приятелска, любовна или колегиална, както и да разрушите такава.

Те са достатъчни, за да разберете дали някоя Идея ще живе и ще порасне здрава и красива, или ще отиде на онзи прашен рафт на съзнанието, където захвърляте Неосъществените. Тези мисли са и лично ангажирани, защото Аз съм една Осъществена идея и много ми се ще да се развивам и да имам пълноценно бъдеще – живот изпълнен с Грамотни контакти,  обвеян с ароматите на Интелигентността и озарен от Творческо сияние. И, въпреки че на някои може да се стори странно, като e-книга и аз си имам своите пристрастия. Едно от любимите ми места за посещение – книжарницата e-book на М-Тел – навърши една година на 30 януари. Тя проходи уверено и с категорично намерение за бързо и пълноценно израстване. Пожелавам ѝ да се изпълни с още по-интересно и стойностно съдържание, което да изгради нейния богат и красив електронен "интериор".

На Празника по случай прекрасния Рожден ден се запознах „на тъмно”* с нова, интересна и странна приятелка. Свърза ни общата страст към не тривиалните човешки същества, тези, които не могат и не искат да си намерят място сред клишетата на лавицата. Тя самата определя себе си като „шантава, неочаквана, неконтролируема...”. Името ѝ е в тон и със съдържанието, и с нейното самоопределение. Радвам се да ви представя „30 неизвинени” – поредната рожба на своята определено странна майка – Ваня Щерева.

Мама завършва спортно училище "Георги Бенковски" – специалност лека атлетика – висок скок. След това е приета в специалност "Актьорско майсторство за куклен театър" в НАТФИЗ, а през 1996 г. завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов. След това страстта към музиката надделява и тя става една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Но някъде дълбоко в недрата Словото набира сила и през 2004 г. се ражда първият роман „Образцов дом”. Малко са творците, които биха казали за себе си: „...аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе”. Е, крушата не пада далече от дървото, така че новата ми приятелка „30 неизвинени” носи същото шарено, бунтарско и "амазонско" ДНК, както "Татко, Аз и Ангелът", "Фасове", "Мила Мерилин" (книга за жените Мила и Мерилин, макар да звучи сякаш на някого му е мила само една от тях). Последната е от две мами - втората е Людмила Сланева – но в нея се разказва само за една любов, защото тя, Любовта, си е в единствено число. Хората обикновено говорят за „любовта на живота ми”, досега не съм срещала израза "любовите на живота ми"...  Дори когато става дума за много любов(и)  - тя е една Любов.

„Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак?... Понякога изкрещяваме любовта си пред целия свят, друг път я пазим в тайния си дневник. Но дори тогава се надяваме някой да ни прочете.” (сборник „Любовни упражнения”)

Времето и Любовта – вкопчени в плътта си, самоубийственно подхранващи се – като дървото и огъня – понякога Тя превръща годините в миг, понякога То я прави безсмъртна или я убива.

Но и времето, и любовта  ви дават възможност да откриете някой или нещо, което може да ви промени, да осмисли живота ви, да ви разкрие неподозирани хоризонти.

За всичко това – после.

_________________________________________________________________

* „На тъмно” няма нищо общо с бирата (освен, че събра приятели на едно място); това е една от съпътстващите инициативи на идеята е-книга, с автор Бисер Костадинов, която спечели една от двете допълнителни награди в риалити конкурса "M-tel PR Challenge Contest". 

"Новогодишни обещания", или "Измеримо ли е достойнството?"

Е, виновна съм, че "изчезнах" за известно време, но знаете как е по празниците... Онзи коледен дух и всички обещания и добри намерения, които започват с ”От утре, или от първи януари ще...”. Както знаете аз съм една по-различно мислеща Книга и идеята да си обещая да започна да пиша от първи януари ми се стори прекалено… как да кажа… изтъркано. Та ето ме отново – модерно "закъсняла" с няколко седмици и изпълнена с нови идеи и ентусиазъм, които да споделям със света.

Като "заговорихме" за новогодишни обещания се замислих се за добрите намерения, които според някои постилали пътя към Ада. Въпросът е спорен, защото споменатият цитат „Пътят към Ада е постлан с добри намерения” няма  нито логична, нито теоретична обосновка. В този ред на мисли си припомних част от текст на песен: “…не исках да правя зло, но не виждах начини да правя добро”. Мисля, че за всеки съществуват такива възможности. Мисля, че ситуации, в които от тебе се изисква да се погрижиш за нещо, непрекъснато никнат под носа ти.  Винаги има начин! Но дали наистина ще направиш добро или само така ще ти се струва?

Будистите  от своя страна твърдят, че най-важното е намерението, мотивацията. Но всеки ден виждам родители, които с добри намерения съсипват децата си. Добри намерения плюс невежество може да бъде доста опасна комбинация…


 „Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се по средствата, с които си служи, за да ги постигне”. (М.Семов)




Човешкото достойнство е мистерия, тълкувана разнолико от древността до днес. Какво е обаче то? Говори се за ценностна система, човеколюбие и чест. Сократ е казал, че има само едно благо - знанието и само едно зло - невежеството.  Понятието „достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества... Достойнство е това, което ви свързва и разделя, което ви отличава от останалите обитатели на планетата и ви прави личности. Дълбоко във вас са заложени изискванията на общността, към която принадлежте – да бъдеш честен, всеотдаен, да не си егоист, да си „рицар”, великодушен и всеопрощаващ, да не обръщаш внимание на низостите в живота, а да се стремиш към стойностното. „Времената са такива…", „Всички правят така...", „Аз ли ще оправя света?" – Все същите удобни оправдания... Апатия, примиренчество, „непукизъм”. Много по-лесно е да си затваряш очите, запушваш ушите и заглушаваш съвестта си, за да ти е лесничко. Достойнството е свобода на духа и израз на свободна воля. Трудно е да отстояваш идеите си, когато всичко наоколо те приспива. Изминавайки пътя на живота, най-важното нещо, което трябва да сторите, е да бъдете себе си. Споделям мисълта на У.Ървинг "Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания".
Затова, в духа на новогодишните пожелания, с надежда и радост ви приканвам да продължите да ми гостувате в "Блогът на една книга". Да обменяме мисли, тревоги и щастие, да поддържаме жив огъня на Грамотността и любовта към Словото.


Аз няма да се откажа от вас.
А вие?