Thursday, 1 November 2012

Пробуждане


«Един народ,
който има съзнание, култура, писменост, наука,
непременно ще има светла и трайна бъднина!»

Васил Друмев


ОБРАТНОТО също е вярно и ТО е започнало вече да ви се случва.


Едва ли ги споменавате често, но ми се иска да вярвам, че поне знаете кои са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев...

Вие, Хората, непрекъснато отбелязвате и празнувате дати, събития, годишнини...
Ние, Книгите, просто Съдържаме, пазим и съхраняваме... 

От тук идва и съществента разлика между нас – вие държите много на външния израз на уважение, ние държим на същността му.

Всички ще празнуват Деня на народните будители, но важното е дали осъзнават смисъла на делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух.

А ето ви и малко история:

Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. за първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
През 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.

Вие, хората, само си играете на политика, власт и "промени"...

Непреходни са само същностните деяния и именно затова тези БУДИТЕЛИ са посветили времето, а някои от тях и живота си на това велико дело – да събудят един народ за Грамотност и Култура.

Какво повече мога да кажа, аз съм само една Книга, споделяща мислите си...
Не преклонение и слава искат те, а повече Следовници, които да продължат Святото им дело.

Wednesday, 31 October 2012

Аll Hallows' Read


Чудно нещо са традициите ехо от миналото, което съдържа твърде интересна информация, стига да можеш да „четеш между редовете“.
Така или иначе всеки етнос има „нарочен“ ден, в който границите между зримо и незримо, реално и въображаемо изтъняват. Ден за гонене на злото отвън и отвътре, ден за прошка и за споменаване на мъртвите (в Латинска Америка и Испания, например, е  Día de los Muertos).



Днес е ред на келтския езически празник Samhain, който съвсем очаквано съвпада с  католическия Вси светии (All Sаints' Day). Както знаете (надявам се) „отците“ на печелещата позиции нова религиозна доктрина са се постарали да сложат своите  празници на същите дати (или близо) до тези на „старата вяра“, за да бъде асимилацията по-безболезнена.

Маски, бонбони, сладкиши и всичко по реда си, почти същото както  на Заговезни, но и не съвсем... Хубавото на всички тези празници е, че събуждат детето във вас и поне за ден отново сте в света на приказното и необяснимото.
И така... All Hallows’ Eve се превръща в All Sаints' Day, а сега е на път да стане All Hallow's Read.

Идеята е на Нийл Геймън, един от съвременните майстори на фентъзи, който участва активно в различни кампании за поощрване на четенето.
„Подари страшна книга за Halloween“ – подари я на тези, които обичаш, на тези, които харесват страшни книги, на тези, които никак не четат, на тези, които не харесваш, ама никак, на тези, които искаш да зарадваш, да уплашиш, да очароваш, на всички, на които искаш да подариш любов към книгата.

В специално създадения сайт на инициативата ( http://www.allhallowsread.com) Геймън лично приканва всички да се включат и да превърнат подаряването на страшни книги в част от духа на Halloween. На сайта могат да се намерят интересни предложения, които улесняват избора ви. Има и плакати, разделители за книги и картички – очарователни допълнения към страшната книга, която ще подарите.

Кампанията се развива усилено и в twitter, където всеки може да сподели мнението си за нея, каква книга ще подари и какво още му е хрумнало за своеобразното трансформиране на лакомство срещу трик в книга срещу трик с хаштаг #allhallowsread.
Моите предложения са:

"Добри поличби" - Тери Пратчет и Нийл Геймън;

Нийл Геймън “Книга за гробището“ и „Коралайн“, защото “Тази книга ще ви накара да изтръпнете от главата до петите. Тя притежава деликатния ужас на най-хубавите вълшебни приказки и е истински шедьовър!“ според мнението на Тери Пратчет.

За тийнейджърите е добър изборът на „Аз чета“ –  „Подмененият”от Брена Йованоф, който тръгва по книжарниците на 31-и октомври.

Всички, които освен за традициите мислят и за бъдещето на децата, могат да направят своя избор в е –книжарниците и новите „Четци“.

И така : Какво избирате – Книга или Беля?

Monday, 1 October 2012

Поетична красота


„И мойте песни все ще се четат...“ – надеждата на хиляди поети, в една кратка строфа на Вазов...

Днес е денят, в който ви питам: „Какво е Поезия?“


Стихотворна, ритмично построена реч, или необятен океан от Красота, в който се преплитат любов и страдание, възхита и жлъч, изгревите и бурите на човешката душа.
Нейното вдъхновение ви учи да намирате красотата сред черната нощ на мъката, да търсите хармония в бурите и да откривате нотите, написали мелодията на душата. ПОЕЗИЯТА е най-великият учител по Човещина.

Тихо, като котка, тя се промъква до най-съкровенните и тайни скривалища на емоциите, за да отвори клетките на душата и да ѝ дари Свобода.

Днес няма да споменавам имена на поети, защото Създателите на това магично изкуство заслужават много повече от един ден на възхита и преклонение. Първи октомври просто е денят, в който хората по света Едновременно си припомнят Тайнството наречено Поезия.

Всъщност, мъртви поети няма – чародеите на слово, мелодия и ритъм винаги ще са безсмъртни чрез нас – Книгите – и ние винаги ще носим до вас лъчите на тяхната Светлина. Чрез нас, те винаги ще ви даряват с Живот, защото без поезия Сърцата ви умират.

Затова, във вашето объркано, притиснато, разрошено, състезателно ежедневие – открадвайте си глътка живот, светлина и свобода. Ние, книгите, винаги сме готови да откликнем...

Честит празник!

Tuesday, 25 September 2012

Вълната на промяната


За една Книга, е жизнено важно Развитието. Ние съществуваме благодарение на изграждането на характери, мисли и идеи. Но Идеите, разбира се, са онова, което дава смисъл и цел както на нашето, така и на вашето – човешко съществуване. Понякога, да не кажа винаги, една нова и креативна идея изисква жертви. Старото, макар и стойностно, трябва да отстъпи, за да даде пространство за Промяна. А когато промяната е път към по-високо качествено измерение, тогава и жертвата е оправдана.
Изключително съм горда, че хората които ми дадоха възможност да надмогна статичното ми, неекологично, листово съществуване, днес доказаха че Развитието е тяхна приоритетна цел.

Никак не е лесно да се жертва 17-годишен, изграден и очевидно отлично работещ имидж в името на Ново Начало. За това се иска хъс, смелост и готовност да рискуваш в името на една идея, в която искрено вярваш. Особено, ако идеята изисква и огромни инвестиции...

Горда съм, защото моите ментори (М-тел) поеха този риск, обърнаха гръб на статуквото и се гмурнаха с кураж, но и с много мъдрост (като истински пилигрими) в неизвестността на Новото.


Вие, хората, често използвате изрази като „носи се по вълните на живота“, „вълните на радостта“, „вълнувам се“ и т.н., но колко от вас са се замисляли какво означава това?
Е, креативният екип работил по новото лого на М-тел, очевидно дълго е мислил за изконното значение на символите. И тъй като основната идея е градивност в полза на хората, водата, която е в основата на вашето съществувне е изключително смислен избор. Но водата е само статичната матрица, която поражда безкрайна активност движейки се. Движението ражда Вълната.

Във вашия свят почти всичко е на „вълнова“ основа. Вълни от информация, социални, емоционални, икономически и всякакви вълнения ви заливат ежедневно. Предполагам, че е успокоително да знаете, че има някой, който „го е грижа“ за това, някой, който е „яхнал“ вълните и ги е обуздал, и ги е „впрегнал“ във ваша полза.
Ако още се чудите за какво „иде реч“, просто се вгледайте внимателно в новото лого на М-тел и ако сте достатъчно мъдри веднага ще разберете защо толкова се гордея с моите създатели.

Monday, 17 September 2012

За родителите и децата



По случай днешния ден – от една страна първи учебен, а от друга – светлия празник на сестрите Вяра, Надежда, Любов и майка им София, се размислих по темата за родителите и децата… 


Трудно е за една книга да проумее какво означава да си родител. Очевидно, на пръв поглед, това е вид избор, относим към свободната воля. Но от друга страна, това е изключително сложна комбинация от морални, етични, естетични и емоционални дадености, които налагат необходимостта от бързи решения, които от своя страна изискват дълбоко осмисляне...
Нямам представа как понасяте тази невъобразимо тежка отговорност – да създадете и моделирате друго човешко същество.

Тук намирам още една здрава връзка с нас – книгите – защото познавам събратя, чиято цел е да облекчат тази трудна задача със съвети и примери как да постигнете своите родителски цели. А те не са малко, макар че най-важните, несъмнено са възпитание и образование.

Мрежата е пълна с интересни предложения на книжарници и издателства, но във вашето „препускащо“ ежедневие (особено след лятното „разпускане“) си е истинско облекчение да намериш всичко на едно място. В този смисъл е-book книжарницата на М-тел е като кошница с лакомства. Скоро „минах“ от там и поразгледах... Има помагала, учебници и творби на изучаваните автори – за всяка възраст и почти за всяка наука.

Дори за най-малките, които правят своя „прощъпулник“ в образованието и за които първият учебен ден е в бъдещето, има прекрасни двуезични приказки, които им дават възможност да се забавлявате учейки.

Хубаво е, че повечето могат да бъдат изтеглени напълно безплатно, което е значително облекчение за един родител, особено в условията на икономическа криза.
Това ме кара да мисля, че все още има хора, които действително са загрижени за образованието и бъдещето на младите и ме изпълва с надеждата, че битката с неграмотността продължава.

Tuesday, 28 August 2012

Животът е игра


И докато още сме на темата с игрите – вижте на какво попаднах случайно (някои твърдят, че всъщност няма случайности, а „подредености”) в мрежата. Една съвсем „прясна” рожба, с която не е зле да се запознаете.


автор: Кирил Стойчев
ISBN 978-954-92509-4-7

Оставям да изградите мнение за автора чрез собственото му послание: "Проявете доброто, което е у вас. Това е законът на законите. Сторете го в отношенията си с хората, в работата си, навсякъде. Висшият смисъл на всяка игра е да извади най-доброто от човека - било то сръчност, ловкост, въображение, знания и т.н. Такъв е и смисълът на живота. Всичко, заложено първоначално само като идея, да се разгърне и да се прояви."

"Заглавието на тази книга не е игра на думи. Не става дума за спорт или за някакво забавно занимание. Дали наистина играете, или оцелявате, затрънали в многото „трябва”... Остава ли ви време за играта на живота?

Открийте каква е вашата игра – тази, която ви прави щастливи и същевременно носи полза за обществото. Играйте на нея, поканете и други... Вие също може да се включите в техните игри. Имате право и да излезете от тях. От вас зависи – свободни сте да избирате.

Wednesday, 1 August 2012

Юлски мисли


Изглежда, че животът на книгите е много по-лесен от човешкия. Нямаме екзистенциални проблеми, не ни мъчат горещини – стига да не са фаталните, за по-материалните ми роднини,  451 градуса по Фаренхайт. Надявам се, помните тази прекрасна антиутопия на  Рей Бредбъри, показваща един от вариантите за унищожаване на духовната същност на човека.

Но ние също си имаме тревоги и веднага споделям една от тях. Забелязвам из форумите разни мнения, които накърняват гордостта ми на Книга и ме гневят, заради верните ми привърженици. Общо звучат като: „Абе какви книги, като се разцепваме тука…” Според въпросните мнения, книгите били за самотници, „лузъри”(загубеняци) и били излишни при положение, че имало далеч по-яки филми и игри.

Добре, филмите са изкуство, което заслужава уважение (особено някои от тях...), но малко са тези, които могат да се сравнят с книгата, по която е написан сценарият. Технически е невъзможно в два часа да се вмести всичко това, което прави една книга жива инезабравима.

Е, може пък да съм пристрастна и не особено обективна, но ако някой може да ме обори с неоспорими доказателства – да опита...

Едно е сигурно – скучаещ или ангажиран;  почиващ или във вихъра на забавленията – Книгата те кара да мислиш, което е затихваща функция при една част  от човечеството. Естествено, има и филми, които го правят, но и те са все по-рядко срещано явление. Докато има хора, чувстващи необходимост да създават книги, ще има и хора, които обичат да ги четат – без значение как ще бъдат наречени – защото в последно време Интелектуалец звучи нееднозначно.


Sunday, 29 July 2012

Цивилизацията като игра





Едно от мненията – клишета твърди, че Книгите и Спортът не „вървят ръка за ръка”. Дани Бойл разби тази, както и много други традиционни представи "на пух и прах". Милиардите хора, гледали откриването на Олимпиада 2012, станаха свидетели как наред с икономическия и технологичен прогрес бе отредена и заслужена почит към Книгите, които са съпътствали поколенията на човешката цивилизация.
Оценките за качеството на шоуто и неговите послания, както винаги, са различни и противоречиви. След Пекин светът мислеше, че никой не може да засенчи Джан Имоу, а сега Дани Бойл и неговият екип доказаха, че творческият дух и креативността, винаги ще могат да изненадват . За мен – като книга – фактът, че една от последните творби на Шекспир – „The Tempest”( "Бурята"), е вдъхновила темата на вечерта „Isles of Wonder” (Острови на чудесата), а церемонията започва с рецитал на Кенет Брана (по монолога на Калибан от трето действие, сцена втора), ме кара да се чувствам неописуемо горда.

Естествено тези от вас, които все още не са чужди на процеса Мислене, вероятно си задават куп въпроси... Защо е избрана творба, в която Шекспир проявява загриженост за семейните връзки и помирение с митичните обстоятелства?
Или защо точно робът на Просперо говори за мъчителната красота, която може да изтезава душите и то мигове преди да заехти грохотът на Индустриалната революция? Защо думите на роб са избрани да приветстват спортисти и официални лица от бивши и съществуващи колонии на Британската общност ...?

Ирония, одухотвореност, антиавторитарност... или различен поглед към постулатите и ясни философски послания? Дани Бойл разказва история, фокусирана върху най-доброто от човешкия Дух и най-лошото от човешкото Поведение.

Очрована съм от мъдростта, с която Принципът на Олимпиадата за Приемственост между поколенията бе асоцииран с любими и на деца, и на възрастни герои като Питър Пан, Мери Попинз и всички онези приказни носители на Доброто и Злото, които оформят част от „първите седем години” на всяко поколение. Възхитителното хрумване създателкта на Хари Потър и Волдемор да чете за приключенията на Питър Пан, създаде най-бързия мост между класика и съвременност в подкрепа на приемствеността. От  Авалон, крал Артур и рицарите на кръглата маса до Лондон и рицарите на спорта, от Шекспир до Тим Бърнарс Лий  - минало , настояще и бъдеще тъкат платното на човешките решения и съдба.

Приказката за ЧОВЕЧЕСТВОТО, винаги ще бъде дописвана от децата Му и те винаги ще са  главните Ѝ герои. Играта, наречена Живот, няма как да продължи без МЕЧТИТЕ на малките.

Точно това, както и начинът на запалването на огъня (седем младежа между 16 и 19 години,  номинирани за честта от известен британски спортист), който заменя индивидуализма с отборния дух, ще останат най-силните внушения на олимпийската церемония.

От низините и висините на миналото,  авторът на „127 часа” и „Трейнспотинг” отправи поглед в дълбините на Бъдещето. Направи го с класа, стил  и мъдрост. Дано да ви е провокирал да погледнете и навътре, към себе си...

Приемствеността, възможността на хората да прегърнат обща кауза и Книгите като възпитатели и медиатори са гаранцията, че историята ще продължава да се пише.

Friday, 13 July 2012

A Ladies' Thing



Въпреки че, посланието ми има конкретен адресат, (или както е речено в ерата на Преливането – таргет), ще се опитам да втъка достатъчна нишка обективност, за да е полезно, а надявам се и интересно за всички, до които се докосна.

Тук ще поговоря едновременно за силата на думите и за емоционалната грамотност, която има разнолики свойства.


Съществува един специфичен тип момичета и млади жени, които сякаш са обрали каймака от интелигентност на вида. Те са грамотни, четящи, отговорни и амбициозни – в най-добрия смисъл на думата. Имат богат речник, творчески потенциал, харизма и излъчват напълно оправдано разбиране за собствена стойност. Голяма част от тях са и хубави, и еманципирани. С една дума, те са реципрочната стойност на момичетата тип „кифла”. Те могат да са тактични, изискани и нежни, но същевременно носят в себе си (като последно оръжие) и известна доза агресивност.

Ето тук е мястото на Емоционалната Грамотност.

Мили госпожици и дами, думите сами по себе си притежават изключителна мощ, независеща от вокалната им изява. Добре конструираната реплика, с тих, но твърд изказ, може да концентрира внимание или да нанесе психологически удар много по-качествено от изкрещяната с фалцет такава. Самото повишаване на тембър и тон, вече поставя комуникиращия в минус ситуация, а не това е целта.Целта, в най-общ смисъл, е да информирате, да убедите и да изразите разбираемо емоциите си.

Словото може да е най-нежен манипулатор и най-отблъскващ агресор – всъщност То може да е Всичко. Защо иначе една от Важните ви книги би започнала с: „В началото бе Слово.”? Забележете – не светлина, не взрив или нещо батално. За викове и фалцетни крясъци изобщо не се споменава.
Едва ли има някой, който да не е чувал израза (есенция на успешна убеждаваща стратегия) "вáди му душата с памук" в различните му варианти. Тук местоимението не оставя място за съмнение кой, на кого, а е очевидно и как. Това е реплика оцеляла през няколко (х на брой) поколения, което я прави подходяща за титлата „народна мъдрост”. Сигурно е, че който и да е измислил това съждение, едва ли е чувал термина „емоционална грамотност”.
Струва си, да се замисли човек!

Friday, 29 June 2012

Летни забавления




„Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка - смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято. Едно цяло, едно дълго лято, което да отмята на календара ден по ден... с дни, съставени изцяло от ухания, сякаш природата дъхвала в едната ти ноздра и издухвала из другата. А в други,... се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други — за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива.”
                                                                             (Рей Бредбъри „Вино от глухарчета”)

На 05. Юни едн голям магьосник на словото напусна вашия свят, след 91 години пълноценен живот, за да остане в моя свят завинаги.

Но сега времената са други, има е-магьосници, е-книги , и както казва Шломо Занд в „Изобретяването на еврейския народ”:  „Не вярвам, че книгите променят света, но когато той започва да се променя, търси нови и различни книги. Може би звучи наивно, но се надявам моята да е една от тях...”
Така че днес ще ви представя някой стари приятели в моя книжен Фейсбукски вариант, както и някои нови покани за приятелство... и се надявам да вдигнете палец.
Пламен Русев, "Властта нахората - новият маркетинг" е книга наръчник за създаване на идентичност и успех в социалните медии. Едни от най-влиятелните блогъри и маркетинг професионалисти се присъединиха към официалната страница във Facebook. Книгата е насочена към широк кръг от читатели – от домакинята, която може да започне блог за рецепти и да получава пари от реклама, през семейния бизнес и малкия онлайн магазин, до маркетинг директорите, висшия мениджмънт и политиците.

Тъкър Маларки, Възкресението“ се опира на исторически факти – реалните събития около намирането на гностическите Евангелия от Наг Хамади в Египет. Изгубените Евангелия отреждат на жената далеч по -съществена роля, от известните текстове в Новия завет, разкривайки неизвестни факти и обстоятелства, като Евангелието на Мария Магдалена.

Майкъл Луис, „Големият залог. Машината на страшния съд отвътре – чрез реални герои и мрачен хумор, авторът предлага интересна версия за срива на американската икономика, изкуствено тласната към една от най-големите финансови кризи в историята. Достойно  продължение на „Покерът на лъжците”. Кой е схванал нещата правилно? – пита той. Кой е предусетил черната дупка, в която ще се превърне пазарът на недвижими имоти и е направил милиарди долари от злокобните си предчувствия?

 А ето  и някои от старите ми и проверени приятели:

Госпожа Далауей“ (1925) е книгата, с която Вирджиния Улф намира белетристичната форма, отговаряща най-пълно на епохата, в която твори. Тема на романа е животът на съзнанието. Умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, Улф твори уникална психологическа проза.

Труман Капоти

Други гласове, другистаи“ излиза на бял свят, когато Капоти е едва на 23 години, но въпреки това е критерий за художествена литература от средата на миналия век.

Лаура Ескивел
 „Законът на любовта“ е вторият роман на Лаура Ескивел след безспорния успех на „Като гореща вода за шоколад“. Отново  изпълнена с радост и безумство енергия, но този път с привкус на new age. Едно метафизично приключение, с 14 хиляди прераждания , невероятни превъплъщения и любов, която те кара да прекосиш галактики. Романът търси отговори за смисъла на живота, за човешката природа, за преходната връзка между тялото и духа, за важността на личното сетивно-органично усещане и преживяване в процеса на познанието, за любовта и омразата, за насладата от любовното изживяване, за верността и ревността.
Всички те са в електронен вариант, така че дори на плажа или в планината вятърът не може да се задява със страниците им. Какво по - прекрасно от лаптоп пълен с книги  за една почивка или пътуване?

А ако искате малки, интелигентни  предизвикателства за отмора, погледнете към The Wikipedia GameТя е подходяща  за тези, които обичат да се ровят из статии, да поглъщат информацията и винаги да търсят и още, и още. Общо режимите са 5 и предоставят различни условия за достигането на поставена цел, но всички са свързани с разнообразни теми и статии, публикувани в Wikipedia. Хубавото е, че не играете сам срещу себе си, а срещу други, реални хора, които получават същата задача и трябва да я завършат максимално бързо. Предупреждавам, че Играта, както и Четенето може да се превърне в обсебващо занимание!
                                                                                                  

 




Сподели