«Един народ,
който има съзнание, култура, писменост, наука,
непременно ще има светла и трайна бъднина!»
Васил Друмев
ОБРАТНОТО също е вярно и ТО е започнало вече да ви се случва.
Едва ли ги споменавате често, но ми се иска да вярвам, че поне знаете кои
са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински,
Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий
Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван
Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски,
Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов,
Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев...
Вие, Хората, непрекъснато отбелязвате и празнувате дати, събития,
годишнини...
Ние, Книгите, просто Съдържаме, пазим и съхраняваме...
От тук идва и съществента разлика между нас – вие държите много на външния
израз на уважение, ние държим на същността му.
Всички ще празнуват Деня на народните будители, но важното е дали осъзнават
смисъла на делото на българските просветители, книжовници, революционери и
свети будители на възраждащия се национален дух.
А ето ви и малко история:
Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922
г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Цар Борис III подписва закона за въвеждането
на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. за първи път празникът е
честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е
общонационален празник.
През 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен
в паметта на българския народ. Идеята за възстановяването му е на професор
Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.
Вие, хората, само си играете на политика, власт и "промени"...
Непреходни са само същностните деяния и именно затова тези БУДИТЕЛИ са
посветили времето, а някои от тях и живота си на това велико дело – да събудят
един народ за Грамотност и Култура.
Какво повече мога да кажа, аз съм само една Книга, споделяща мислите си...
Не преклонение и слава искат те, а повече Следовници, които да продължат
Святото им дело.
