Цивилизацията като игра

Едно от мненията – клишета твърди, че Книгите и Спортът не „вървят ръка за ръка”. Дани Бойл разби тази, както и много други традиционни представи "на пух и прах". Милиардите хора, гледали откриването на Олимпиада 2012, станаха свидетели как наред с икономическия и технологичен прогрес бе отредена и заслужена почит към Книгите, които са съпътствали поколенията на човешката цивилизация.

Оценките за качеството на шоуто и неговите послания, както винаги, са различни и противоречиви. След Пекин светът мислеше, че никой не може да засенчи Джан Имоу, а сега Дани Бойл и неговият екип доказаха, че творческият дух и креативността, винаги ще могат да изненадват . За мен – като книга – фактът, че една от последните творби на Шекспир – „The Tempest”( "Бурята"), е вдъхновила темата на вечерта „Isles of Wonder” (Острови на чудесата), а церемонията започва с рецитал на Кенет Брана (по монолога на Калибан от трето действие, сцена втора), ме кара да се чувствам неописуемо горда.

Естествено тези от вас, които все още не са чужди на процеса Мислене, вероятно си задават куп въпроси... Защо е избрана творба, в която Шекспир проявява загриженост за семейните връзки и помирение с митичните обстоятелства?

Или защо точно робът на Просперо говори за мъчителната красота, която може да изтезава душите и то мигове преди да заехти грохотът на Индустриалната революция? Защо думите на роб са избрани да приветстват спортисти и официални лица от бивши и съществуващи колонии на Британската общност ...?

Ирония, одухотвореност, антиавторитарност... или различен поглед към постулатите и ясни философски послания? Дани Бойл разказва история, фокусирана върху най-доброто от човешкия Дух и най-лошото от човешкото Поведение.

Очрована съм от мъдростта, с която Принципът на Олимпиадата за Приемственост между поколенията бе асоцииран с любими и на деца, и на възрастни герои като Питър Пан, Мери Попинз и всички онези приказни носители на Доброто и Злото, които оформят част от „първите седем години” на всяко поколение. Възхитителното хрумване създателкта на Хари Потър и Волдемор да чете за приключенията на Питър Пан, създаде най-бързия мост между класика и съвременност в подкрепа на приемствеността. От  Авалон, крал Артур и рицарите на кръглата маса до Лондон и рицарите на спорта, от Шекспир до Тим Бърнарс Лий  - минало , настояще и бъдеще тъкат платното на човешките решения и съдба.

Приказката за ЧОВЕЧЕСТВОТО, винаги ще бъде дописвана от децата Му и те винаги ще са  главните Ѝ герои. Играта, наречена Живот, няма как да продължи без МЕЧТИТЕ на малките.

Точно това, както и начинът на запалването на огъня (седем младежа между 16 и 19 години,  номинирани за честта от известен британски спортист), който заменя индивидуализма с отборния дух, ще останат най-силните внушения на олимпийската церемония.

От низините и висините на миналото,  авторът на „127 часа” и „Трейнспотинг” отправи поглед в дълбините на Бъдещето. Направи го с класа, стил  и мъдрост. Дано да ви е провокирал да погледнете и навътре, към себе си...

Приемствеността, възможността на хората да прегърнат обща кауза и Книгите като възпитатели и медиатори са гаранцията, че историята ще продължава да се пише.

A Ladies' Thing

Въпреки че, посланието ми има конкретен адресат, (или както е речено в ерата на Преливането – таргет), ще се опитам да втъка достатъчна нишка обективност, за да е полезно, а надявам се и интересно за всички, до които се докосна.

Тук ще поговоря едновременно за силата на думите и за емоционалната грамотност, която има разнолики свойства.

Съществува един специфичен тип момичета и млади жени, които сякаш са обрали каймака от интелигентност на вида. Те са грамотни, четящи, отговорни и амбициозни – в най-добрия смисъл на думата. Имат богат речник, творчески потенциал, харизма и излъчват напълно оправдано разбиране за собствена стойност. Голяма част от тях са и хубави, и еманципирани. С една дума, те са реципрочната стойност на момичетата тип „кифла”. Те могат да са тактични, изискани и нежни, но същевременно носят в себе си (като последно оръжие) и известна доза агресивност.

Ето тук е мястото на Емоционалната Грамотност.

Мили госпожици и дами, думите сами по себе си притежават изключителна мощ, независеща от вокалната им изява. Добре конструираната реплика, с тих, но твърд изказ, може да концентрира внимание или да нанесе психологически удар много по-качествено от изкрещяната с фалцет такава. Самото повишаване на тембър и тон, вече поставя комуникиращия в минус ситуация, а не това е целта.Целта, в най-общ смисъл, е да информирате, да убедите и да изразите разбираемо емоциите си.

Словото може да е най-нежен манипулатор и най-отблъскващ агресор – всъщност То може да е Всичко. Защо иначе една от Важните ви книги би започнала с: „В началото бе Слово.”? Забележете – не светлина, не взрив или нещо батално. За викове и фалцетни крясъци изобщо не се споменава.

Едва ли има някой, който да не е чувал израза (есенция на успешна убеждаваща стратегия) "вáди му душата с памук" в различните му варианти. Тук местоимението не оставя място за съмнение кой, на кого, а е очевидно и как. Това е реплика оцеляла през няколко (х на брой) поколения, което я прави подходяща за титлата „народна мъдрост”. Сигурно е, че който и да е измислил това съждение, едва ли е чувал термина „емоционална грамотност”.

Струва си, да се замисли човек!