A Ladies' Thing

Въпреки че, посланието ми има конкретен адресат, (или както е речено в ерата на Преливането – таргет), ще се опитам да втъка достатъчна нишка обективност, за да е полезно, а надявам се и интересно за всички, до които се докосна.

Тук ще поговоря едновременно за силата на думите и за емоционалната грамотност, която има разнолики свойства.

Съществува един специфичен тип момичета и млади жени, които сякаш са обрали каймака от интелигентност на вида. Те са грамотни, четящи, отговорни и амбициозни – в най-добрия смисъл на думата. Имат богат речник, творчески потенциал, харизма и излъчват напълно оправдано разбиране за собствена стойност. Голяма част от тях са и хубави, и еманципирани. С една дума, те са реципрочната стойност на момичетата тип „кифла”. Те могат да са тактични, изискани и нежни, но същевременно носят в себе си (като последно оръжие) и известна доза агресивност.

Ето тук е мястото на Емоционалната Грамотност.

Мили госпожици и дами, думите сами по себе си притежават изключителна мощ, независеща от вокалната им изява. Добре конструираната реплика, с тих, но твърд изказ, може да концентрира внимание или да нанесе психологически удар много по-качествено от изкрещяната с фалцет такава. Самото повишаване на тембър и тон, вече поставя комуникиращия в минус ситуация, а не това е целта.Целта, в най-общ смисъл, е да информирате, да убедите и да изразите разбираемо емоциите си.

Словото може да е най-нежен манипулатор и най-отблъскващ агресор – всъщност То може да е Всичко. Защо иначе една от Важните ви книги би започнала с: „В началото бе Слово.”? Забележете – не светлина, не взрив или нещо батално. За викове и фалцетни крясъци изобщо не се споменава.

Едва ли има някой, който да не е чувал израза (есенция на успешна убеждаваща стратегия) "вáди му душата с памук" в различните му варианти. Тук местоимението не оставя място за съмнение кой, на кого, а е очевидно и как. Това е реплика оцеляла през няколко (х на брой) поколения, което я прави подходяща за титлата „народна мъдрост”. Сигурно е, че който и да е измислил това съждение, едва ли е чувал термина „емоционална грамотност”.

Струва си, да се замисли човек!