Юлски мисли

Изглежда, че животът на книгите е много по-лесен от човешкия. Нямаме екзистенциални проблеми, не ни мъчат горещини – стига да не са фаталните, за по-материалните ми роднини,  451 градуса по Фаренхайт. Надявам се, помните тази прекрасна антиутопия на  Рей Бредбъри, показваща един от вариантите за унищожаване на духовната същност на човека.

Но ние също си имаме тревоги и веднага споделям една от тях. Забелязвам из форумите разни мнения, които накърняват гордостта ми на Книга и ме гневят, заради верните ми привърженици. Общо звучат като: „Абе какви книги, като се разцепваме тука…” Според въпросните мнения, книгите били за самотници, „лузъри”(загубеняци) и били излишни при положение, че имало далеч по-яки филми и игри.

Добре, филмите са изкуство, което заслужава уважение (особено някои от тях...), но малко са тези, които могат да се сравнят с книгата, по която е написан сценарият. Технически е невъзможно в два часа да се вмести всичко това, което прави една книга жива инезабравима.

Е, може пък да съм пристрастна и не особено обективна, но ако някой може да ме обори с неоспорими доказателства – да опита...

Едно е сигурно – скучаещ или ангажиран;  почиващ или във вихъра на забавленията – Книгата те кара да мислиш, което е затихваща функция при една част  от човечеството. Естествено, има и филми, които го правят, но и те са все по-рядко срещано явление. Докато има хора, чувстващи необходимост да създават книги, ще има и хора, които обичат да ги четат – без значение как ще бъдат наречени – защото в последно време Интелектуалец звучи нееднозначно.