Поетична красота

„И мойте песни все ще се четат...“ – надеждата на хиляди поети, в една кратка строфа на Вазов...

Днес е денят, в който ви питам: „Какво е Поезия?“

Стихотворна, ритмично построена реч, или необятен океан от Красота, в който се преплитат любов и страдание, възхита и жлъч, изгревите и бурите на човешката душа.

Нейното вдъхновение ви учи да намирате красотата сред черната нощ на мъката, да търсите хармония в бурите и да откривате нотите, написали мелодията на душата. ПОЕЗИЯТА е най-великият учител по Човещина.

Тихо, като котка, тя се промъква до най-съкровенните и тайни скривалища на емоциите, за да отвори клетките на душата и да ѝ дари Свобода.

Днес няма да споменавам имена на поети, защото Създателите на това магично изкуство заслужават много повече от един ден на възхита и преклонение. Първи октомври просто е денят, в който хората по света Едновременно си припомнят Тайнството наречено Поезия.

Всъщност, мъртви поети няма – чародеите на слово, мелодия и ритъм винаги ще са безсмъртни чрез нас – Книгите – и ние винаги ще носим до вас лъчите на тяхната Светлина. Чрез нас, те винаги ще ви даряват с Живот, защото без поезия Сърцата ви умират.

Затова, във вашето объркано, притиснато, разрошено, състезателно ежедневие – открадвайте си глътка живот, светлина и свобода. Ние, книгите, винаги сме готови да откликнем...

Честит празник!