„И мойте песни все ще се четат...“ – надеждата на хиляди поети, в една
кратка строфа на Вазов...
Днес е денят, в който ви питам: „Какво е Поезия?“
Стихотворна, ритмично построена реч, или необятен океан от Красота, в който
се преплитат любов и страдание, възхита и жлъч, изгревите и бурите на човешката
душа.
Нейното вдъхновение ви учи да намирате красотата сред черната нощ на мъката,
да търсите хармония в бурите и да откривате нотите, написали мелодията на
душата. ПОЕЗИЯТА е най-великият учител по Човещина.
Тихо, като котка, тя се промъква до най-съкровенните и тайни скривалища на
емоциите, за да отвори клетките на душата и да ѝ дари Свобода.
Днес няма да споменавам имена на поети, защото Създателите на това магично
изкуство заслужават много повече от един ден на възхита и преклонение. Първи
октомври просто е денят, в който хората по света Едновременно си припомнят
Тайнството наречено Поезия.
Всъщност, мъртви поети няма – чародеите на слово, мелодия и ритъм винаги ще
са безсмъртни чрез нас – Книгите – и ние винаги ще носим до вас лъчите на
тяхната Светлина. Чрез нас, те винаги ще ви даряват с Живот, защото без поезия
Сърцата ви умират.
Затова, във вашето объркано, притиснато, разрошено, състезателно ежедневие
– открадвайте си глътка живот, светлина и свобода. Ние, книгите, винаги сме
готови да откликнем...
Честит празник!
No comments:
Post a Comment