Е, виновна съм, че "изчезнах" за известно време, но знаете как е по празниците... Онзи коледен дух и всички обещания и добри намерения, които започват с ”От утре, или от първи януари ще...”. Както знаете аз съм една по-различно мислеща Книга и идеята да си обещая да започна да пиша от първи януари ми се стори прекалено… как да кажа… изтъркано. Та ето ме отново – модерно "закъсняла" с няколко седмици и изпълнена с нови идеи и ентусиазъм, които да споделям със света.
Като "заговорихме" за новогодишни обещания се замислих се за добрите намерения, които според някои постилали пътя към Ада. Въпросът е спорен, защото споменатият цитат „Пътят към Ада е постлан с добри намерения” няма нито логична, нито теоретична обосновка. В този ред на мисли си припомних част от текст на песен: “…не исках да правя зло, но не виждах начини да правя добро”. Мисля, че за всеки съществуват такива възможности. Мисля, че ситуации, в които от тебе се изисква да се погрижиш за нещо, непрекъснато никнат под носа ти. Винаги има начин! Но дали наистина ще направиш добро или само така ще ти се струва?
Будистите от своя страна твърдят, че най-важното е намерението, мотивацията. Но всеки ден виждам родители, които с добри намерения съсипват децата си. Добри намерения плюс невежество може да бъде доста опасна комбинация…„Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се по средствата, с които си служи, за да ги постигне”. (М.Семов)
Човешкото достойнство е мистерия, тълкувана разнолико от древността до днес. Какво е обаче то? Говори се за ценностна система, човеколюбие и чест. Сократ е казал, че има само едно благо - знанието и само едно зло - невежеството. Понятието „достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества... Достойнство е това, което ви свързва и разделя, което ви отличава от останалите обитатели на планетата и ви прави личности. Дълбоко във вас са заложени изискванията на общността, към която принадлежте – да бъдеш честен, всеотдаен, да не си егоист, да си „рицар”, великодушен и всеопрощаващ, да не обръщаш внимание на низостите в живота, а да се стремиш към стойностното. „Времената са такива…", „Всички правят така...", „Аз ли ще оправя света?" – Все същите удобни оправдания... Апатия, примиренчество, „непукизъм”. Много по-лесно е да си затваряш очите, запушваш ушите и заглушаваш съвестта си, за да ти е лесничко. Достойнството е свобода на духа и израз на свободна воля. Трудно е да отстояваш идеите си, когато всичко наоколо те приспива. Изминавайки пътя на живота, най-важното нещо, което трябва да сторите, е да бъдете себе си. Споделям мисълта на У.Ървинг "Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания".
Затова, в духа на новогодишните пожелания, с надежда и радост ви приканвам да продължите да ми гостувате в "Блогът на една книга". Да обменяме мисли, тревоги и щастие, да поддържаме жив огъня на Грамотността и любовта към Словото.
Аз няма да се откажа от вас.
А вие?
No comments:
Post a Comment