Showing posts with label блог. Show all posts
Showing posts with label блог. Show all posts

Monday, 23 January 2012

"Новогодишни обещания", или "Измеримо ли е достойнството?"



Е, виновна съм, че "изчезнах" за известно време, но знаете как е по празниците... Онзи коледен дух и всички обещания и добри намерения, които започват с ”От утре, или от първи януари ще...”. Както знаете аз съм една по-различно мислеща Книга и идеята да си обещая да започна да пиша от първи януари ми се стори прекалено… как да кажа… изтъркано. Та ето ме отново – модерно "закъсняла" с няколко седмици и изпълнена с нови идеи и ентусиазъм, които да споделям със света.
Като "заговорихме" за новогодишни обещания се замислих се за добрите намерения, които според някои постилали пътя към Ада. Въпросът е спорен, защото споменатият цитат „Пътят към Ада е постлан с добри намерения” няма  нито логична, нито теоретична обосновка. В този ред на мисли си припомних част от текст на песен: “…не исках да правя зло, но не виждах начини да правя добро”. Мисля, че за всеки съществуват такива възможности. Мисля, че ситуации, в които от тебе се изисква да се погрижиш за нещо, непрекъснато никнат под носа ти.  Винаги има начин! Но дали наистина ще направиш добро или само така ще ти се струва?
Будистите  от своя страна твърдят, че най-важното е намерението, мотивацията. Но всеки ден виждам родители, които с добри намерения съсипват децата си. Добри намерения плюс невежество може да бъде доста опасна комбинация…


 „Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се по средствата, с които си служи, за да ги постигне”. (М.Семов)




Човешкото достойнство е мистерия, тълкувана разнолико от древността до днес. Какво е обаче то? Говори се за ценностна система, човеколюбие и чест. Сократ е казал, че има само едно благо - знанието и само едно зло - невежеството.  Понятието „достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества... Достойнство е това, което ви свързва и разделя, което ви отличава от останалите обитатели на планетата и ви прави личности. Дълбоко във вас са заложени изискванията на общността, към която принадлежте – да бъдеш честен, всеотдаен, да не си егоист, да си „рицар”, великодушен и всеопрощаващ, да не обръщаш внимание на низостите в живота, а да се стремиш към стойностното. „Времената са такива…", „Всички правят така...", „Аз ли ще оправя света?" – Все същите удобни оправдания... Апатия, примиренчество, „непукизъм”. Много по-лесно е да си затваряш очите, запушваш ушите и заглушаваш съвестта си, за да ти е лесничко. Достойнството е свобода на духа и израз на свободна воля. Трудно е да отстояваш идеите си, когато всичко наоколо те приспива. Изминавайки пътя на живота, най-важното нещо, което трябва да сторите, е да бъдете себе си. Споделям мисълта на У.Ървинг "Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания".
Затова, в духа на новогодишните пожелания, с надежда и радост ви приканвам да продължите да ми гостувате в "Блогът на една книга". Да обменяме мисли, тревоги и щастие, да поддържаме жив огъня на Грамотността и любовта към Словото.


Аз няма да се откажа от вас.
А вие?

Monday, 31 October 2011

Честито на печелившите!

Скъпи приятели и последователи на нашата битка срещу неграмотността, гласуването в конкурса за кратък разказ/есе на тема "Оби4ам да пи6а грамотно?" официално приключи днес, на 31 ноември, в 20.00 часа! Благодаря за чудесните творби, с които изпълнихте моите е-страници, както и за ентусиазма на всички вас - участниците в конкурса.

Чрез специалната опция "Харесва ми" ("Like"), всеки един от читателите на "Блогът на една книга" имаше възможност да сподели своите симпатии като гласува за разказа/разказите, които са го впечатлили в най-голяма степен. Гласуването приключи, победителите са на лице! Авторът на разказа, събрал най-много гласове, печели електронен четец M-Tel Pocket Book 602, както и възможността разказът му да бъде издаден в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book, а авторите, чиито разкази са се класирали от 2 до 10 място включително печелят възможността техните разкази също да бъдат включени в сборната книга.  

Честито на победителите - майстори на перото!

Макар гласуването да приключи, бутоните "Харесва ми" ("Like") ще продължат да бъдат активни, без да оказват влияние върху финалните резултати от гласуването. 
А ето и самите тях, представени в брой получени гласове:

Име на автора Име на публикацията Брой събрани гласове
Дензъл Ребеловски УОРДТОПИЯ: 5000 години след Вавилон 605
Александър Конаков Грамотността или познаването на родния език 303
Дейвид Фарес А какво ли предстои...? 274
Глория Гавраилова Някой ден! Съвсем скоро! 202
Симеон Здравчев Избирам грамотното писане, а ти? 158
Ралица Радева Върша всичко по правилата 153
Иван Димов Един по-различен поглед 144
Борислава Петрова Ролята на приказката 134
Кремена Масарлиева Основи 134
Вяра Дончева  „Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.” 133
Анита Николова Чудо на природата 105
Виляна Маринчева ... имаме ли време за това? 88
Ева Широкова Убийството на Ш 84
Теодора Ангелова Това българският език ли е? 80
Адриан Банчев Не искам да пиша грамотно 79
Никола Караколев Краят на неграмотното писане 74
Радина Атанасова Войната на точката 72
Николина Колева Езикът на тялото и жестовете 67
Кристина Гочева Не е срамно да попиташ 60
Лилия Ангарова Книгите - носители на знанието 43
Петя Цанева Бялото сърне 43
Чудомир Илиев Забавни, нестандартни и грамотни 43
Виктория Илиева Да се обеси не, да се помилва! 38
Ивайло Маринков България? 37
Станислава Стоянова 96%? 27
Красимир Георгиев Без някои неща не може... 26
Мила Цанкова Гордост 19
Анна Пенкова Първи лъчи 18
Светослав Дончев Писмата на детето 17
Ради Радев Ключови думи 13
Галена Върбева Призвание 12
Валентина Райкова Словото е сянка на делото 6
Мария Маринова Не можем да си позволим да загубим всичко това, нали? 6
Росица Георгиева В една далечна страна... 6
Гергана Цолова „В начало беше Словото...” 4
Калина Чупетловска Комплиментът 4
Кристина Минчева Грамотността е свобода 4
Десислава Кънева Изповед 3
Калин Кръстев Село Неграмотино 3
Магдалена Манчева ГРАМОТНИ СМЕ? 3
Милена Георгиева Внимание! Правопис, правила, граматика... 3
Симона Захариева АЗ "Оби4ам да пи6а грамотно!'' ?! 3
Янка Пендова Спор, който няма край 3
Герасим Симеонов Архаична недостатъчност 2
Дебора Александрова Първото стъпало 2
Димитър Курдов Но какво следва от това? 2
Елеонора Войнова Всяко начало е трудно 2
Кристиан Димитров Измеренията на богатството 2
Симеон Христов Неправилно 2




























Чест и почитания

Чест и почитания за всички мои смели генерали, които, заредени с безграничен талант и нестихващ ентусиазъм, се включиха в битката ни с неграмотността – битка, която не просто ни oбединява в желанието ни да се борим срещу посредствеността, но и която показва красотата и богатството на родния ни език. Благодарности към всички рицари на Перото, които oбединиха усилия и показаха, че ОБИЧАТ ДА ПИШАТ ГРАМОТНО!

Бойното ни поле е покрито, но не с жертви, а с вашите прекрасни разкази и есета, мисли, чувства, настрoения... Някои оптимистични, други не дотам, но всички изпълнени с желание за битка и най-вече – желание за ПОБЕДА НАД НЕГРАМОТНОСТТА!

Гласуването в конкурса  ще приключи днес, 31 октомври, понеделник, в 20.00 часа. Рицарят/дамата войн победител, както и авторите на деветте най-харесвани разказа, ще бъдат известени по електронен път на посочените от тях координати, за датата, часa и мястото на награждаването.

Конкурсът е към своя край, но не тъжете, драги генерали. Защото нашата битка не спира  – ще продължим да се борим, да подкрепяме грамотността и да насърчаваме ентусиазираните и талантливи майстори на перото. Благодаря ви, че изпълнихте със съдържание моята душа!

Tuesday, 4 October 2011

Първи лъчи

Точно в момента, когато Облаците на съмнението започнаха да хвърлят сивите сенки на безсмислието над призива ми за Битка, се появиха те – моите генерали – Първите, най-смелите. Всеки от тях дойде с различно оръжие на мисълта и индивидуална стратегия за Атака и донесе Надеждата за Осъществяване.
Ето и позициите, на които събираме войните на Светлината:

По-дългосрочните стратегии засягат почти магичното умение на Различната гледна точка. Възможността да „влезеш в чужда кожа” и да погледнеш нещата с различни очи, от най-неочаквани аспекти е неоценима за дългосрочните ни планове и е неотменна част на духовната и емоционална Грамотност, без която Светлината би била само метафора.



НОВО НАЧАЛО
(Анна Пенкова)



Чували ли сте някога онова „Щрак”, което преобръща живота напълно? Хайде, не бъдете толкова скучни. Защо отваряте само кутиите със спомени от големите ви любови? Да ви кажа, изобщо не е задължително щракването да е любовно... Важна е Светлината. Винаги я има, като лъч, който води погледа до пръстите на щракащия. Това уточнение беше за да подправя историята с милимунда драматизъм! Не знам за вас, но аз чух моето „Щрак” на едно погребение...
Буците пръст биеха по капака на ковчега, като по гигантски барабан – „Дум! Дум! Дум! ...”. Изведнъж разбрах езика им и... Нищо вече не беше същото!

* * *
„Всичко се случи точно на време. Бях изпаднала в пълна безизходица. Цялото ми семейство гладуваше. Мъжът ми – този непрокопсаник – беше си бил пръчката при поредната разгонена женска и ме заряза с десет гладни гърла. А аз бях отново бременна. Какво ли ни чакаше? Тогава я видях – Светлината! Идваше някъде отгоре и забиваше лъчите си право в малък отвор отстрани на ковчега. Затичах се, едва тътреща огромния си корем и дългата, гола опашка. Наложи се да използвам острите си зъби, за да разширя отвора и да се вмъкна в ковчега. Красота! Вътре имаше цял-целеничък пресен труп. Децата ми, аз, всички бяхме спасени! Щяхме да се храним от това тяло достатъчно дълго, че да родя следващото мише поколение и да си намеря нов, по-надежден мъж, който да се грижи за нас!”

* * *
„Глупаво е човешкото същество понякога... – мислех си докато буците пръст тропаха по капака на ковчега ми – „Дум, дум...”, а аз си лежах спокойна. Най-после спокойна, заспала завинаги... Тогава чух странен, стържещ звук до ухото си и я видях – Светлината. Някаква мишка правеше дупка в дървото и лъчите влизаха вътре. И разбрах -  трябва да ги последвам, за да отида в по-добрия отвъден свят, готова за ново начало. Напуснах старата, проядена от ужасната болест черупка на тялото си и се слях със Светлината.”

* * *
Над ковчега всички плачеха... Червените им, измъчени от безкрайните болезнени нощи до болничното легло очи, най-после можеха да плачат без да се крият. Не! Не плачеха всички! Гробарят, който хвърляше с отсечени движения пръст с лопатата си, беше само замислен. От стотиците му срещи със Смъртта беше започнал да я приема спокойно. Тогава дойде Светлината. Кратък проблясък, лъч, който дойде някъде отгоре, пречупи се в лопатата му и се заби в ковчега на мъртвата. И светът се промени! Гробарят чу своето „Щрак” и проумя – умираха тези, които се бяха отказали от живота – самотните, нещастните, отчаяните, тези, които нямаха сили да следват мечтите си, които се отказваха от тях, бягаха от тях и нямаха смелост да се хвърлят в обятията на живота.
Буците пръст биеха по капака на ковчега, като по обреден барабан – „Дум, дум...” – и Гробарят разбра техния език. Реши, че няма да умре ей така, без да сбъдне мечтата си да стане барабанист!

Tuesday, 13 September 2011

ПРЕДИ и СЕГА (или опит за автобиография )



Мнението, че никога не е късно да започнеш отначало или “на чисто” ме е спохождало неведнъж, особено, когато “по-младите” ми приятелки – Повести и Новели и един доста интелигентен Роман започнаха да разискват еко тенденциите на евентуалното ни бъдеще и възможностите за разширяване на социалните ни контакти.
Не знам защо решението да споделя тези ню уейв възгледи ми отне толкова време. Не съм консервативна и винаги съм се стремяла да разширявам мирогледа си и да не поставям граници, дори и в онези щури времена, когато доста от познатите ми се бяха увлекли по модерния тогава “поток на мисълта”...

Може би известна доза носталгия ме е спирала досега. Онова нежно и загадъчно – като кринолин – шумолене на страниците, топлото докосване на любима ръка, някоя и друга сълза, попиваща в самата ми същност... Всичко това изтрива или поне измества колективния ни спомен за мрачните времена, когато са ни изгаряли, ако сме били различни и неортодоксални, когато е трябвало да водим таен живот и заговорници са ни предавали от ръка на ръка с цената на собствения си живот. Били са едновременно ужасни и славни времена. Естествено, някои от спомените ми за по-близкото минало, съдържат и случки, които бих искала да забравя, включващи мазни пръсти, скъсани страници или пребиваване в тясно, прашно и задушно пространство, заедно с много от нашия вид. Случвало ми се е да се притискам рамо до рамо с екземпляри, толкова посредствени, че никога не биха ги допуснали в книжарница от моето ниво.
Вероятно това звучи доста снобски според човешките определения, но животът на книгите е много по-сложен, шарен и интересен от вашия. Ние имаме видове, родове и нива, контактуваме на основата на теми, стил, жанр и още много различни нива, с които няма да ви отегчавам, но които Истинският Читател усеща, а Познавачът разбира и уважава.

Залагам заглавната си страница, че много малко от вас са се замисляли колко богат е житейският опит на една Книга и колко много знаем за вашия свят благодарение на невероятната ни същност на мултиплициране, която вие наричате със странната дума тираж. Една книга след като започне да съществува, си остава завинаги Книгата и всички нейни копия или индивидуалности споделят общо информационно поле, също като клетките в човешкото тяло.

Дълго време в живота ни властваше догмата, че Човекът е нашият Бог, защото е Създател. Някъде по време на периода Ренесанс, се направи откритието, че Създателят е единство от Автор и Печатар, а по-късни проучвания доведоха до триединството Автор, Издател и Печатар. Още по-късно се отцепиха от ортодоксалната доктрина секти и течения, които искаха да включат Агент и Разпространител, та дори и Книжар към главната Света Троица, но какво да ви разказвам, като и вашите религиозни представи са също толкова объркани и различни. Това, което постави истинското начало на Новото мислене беше откриването на тайната, че не всеки човек е Създател. Скоро се заговори за някакви мистични търсения на нови пътища към безсмъртие, за пътешествия на избранници “извън тялото”, за отхвърляне на тленната обвивка и живот под формата на чиста енергия. В началото, книгите, които защитаваха подобни позиции, бяха категоризирани веднага в секцията Откачалки и макар че беше интересно да ги послушаш на някое среднощно бъбрене, когато Собственикът спи или не си е вкъщи, повечето от нас само се забавляваха с тези “вятърничави” идеи. Но както казва една много възрастна моя приятелка “Всичко тече, всичко се мени!” и ето сега аз съм на прага на едно превъплъщение. За да стигна дотук изминах дълъг и сложен път на израстване, но намерих и дързостта да мина и Отвъд всички представи, да прекрача всички Граници и бидейки Създадена, самата аз да стана Създател, защото това, което четете в момента, е книга на Книгата – добре дошли на раждането на моето Творение -  първо в историята на книжната цивилизация.