Един рожден ден, една Година и 30 неизвинени

Днес ще говорим за време и странните смислови измерения на това понятие. Пространството, което обитавам, е лишено от природни сезони и температурни аномалии, но за сметка на това, е преизпълнено с човешките сезони и емоционалните им градуси – от изгарящите температури на времето за любов, до вселенския студ на самотата или старостта. При мен времето се измерва в количество информация, докато при вас то е оковано в дни, месеци и години. Освен това бива и категоризирано в хубаво време, лошо време, топло и студено, мрачно и слънчево и т.н. – използвайте въображението си. Имате си нови години, минали години, дори живота си –кой знае защо – измервате в години, макар че 30 години могат да са пълни със съдържание като 100, а 60 да са празни като чаша след голя-я-яма веселба.

Затова хайде заедно да помислим какво означава Една година – извън клишето време. Ако е поредица от безсмислени дни, тя всъщност не съществува и ще бъде определена като Изгубена година. Обратният ѝ вариант е Пълноценната година, като критерият за тази предпочитана титла е изключително субективен. Искам веднага да изясня защо се вглеждам точно в тези 365 (в повечето случаи) дни. Защото те са достатъчни за да създадете Човек, да промените човека, който сте и да разберете що за човек е някой друг. Те са необходимото време да изградите стабилна връзка – приятелска, любовна или колегиална, както и да разрушите такава.

Те са достатъчни, за да разберете дали някоя Идея ще живе и ще порасне здрава и красива, или ще отиде на онзи прашен рафт на съзнанието, където захвърляте Неосъществените. Тези мисли са и лично ангажирани, защото Аз съм една Осъществена идея и много ми се ще да се развивам и да имам пълноценно бъдеще – живот изпълнен с Грамотни контакти,  обвеян с ароматите на Интелигентността и озарен от Творческо сияние. И, въпреки че на някои може да се стори странно, като e-книга и аз си имам своите пристрастия. Едно от любимите ми места за посещение – книжарницата e-book на М-Тел – навърши една година на 30 януари. Тя проходи уверено и с категорично намерение за бързо и пълноценно израстване. Пожелавам ѝ да се изпълни с още по-интересно и стойностно съдържание, което да изгради нейния богат и красив електронен "интериор".

На Празника по случай прекрасния Рожден ден се запознах „на тъмно”* с нова, интересна и странна приятелка. Свърза ни общата страст към не тривиалните човешки същества, тези, които не могат и не искат да си намерят място сред клишетата на лавицата. Тя самата определя себе си като „шантава, неочаквана, неконтролируема...”. Името ѝ е в тон и със съдържанието, и с нейното самоопределение. Радвам се да ви представя „30 неизвинени” – поредната рожба на своята определено странна майка – Ваня Щерева.

Мама завършва спортно училище "Георги Бенковски" – специалност лека атлетика – висок скок. След това е приета в специалност "Актьорско майсторство за куклен театър" в НАТФИЗ, а през 1996 г. завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов. След това страстта към музиката надделява и тя става една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Но някъде дълбоко в недрата Словото набира сила и през 2004 г. се ражда първият роман „Образцов дом”. Малко са творците, които биха казали за себе си: „...аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе”. Е, крушата не пада далече от дървото, така че новата ми приятелка „30 неизвинени” носи същото шарено, бунтарско и "амазонско" ДНК, както "Татко, Аз и Ангелът", "Фасове", "Мила Мерилин" (книга за жените Мила и Мерилин, макар да звучи сякаш на някого му е мила само една от тях). Последната е от две мами - втората е Людмила Сланева – но в нея се разказва само за една любов, защото тя, Любовта, си е в единствено число. Хората обикновено говорят за „любовта на живота ми”, досега не съм срещала израза "любовите на живота ми"...  Дори когато става дума за много любов(и)  - тя е една Любов.

„Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак?... Понякога изкрещяваме любовта си пред целия свят, друг път я пазим в тайния си дневник. Но дори тогава се надяваме някой да ни прочете.” (сборник „Любовни упражнения”)

Времето и Любовта – вкопчени в плътта си, самоубийственно подхранващи се – като дървото и огъня – понякога Тя превръща годините в миг, понякога То я прави безсмъртна или я убива.

Но и времето, и любовта  ви дават възможност да откриете някой или нещо, което може да ви промени, да осмисли живота ви, да ви разкрие неподозирани хоризонти.

За всичко това – после.

_________________________________________________________________

* „На тъмно” няма нищо общо с бирата (освен, че събра приятели на едно място); това е една от съпътстващите инициативи на идеята е-книга, с автор Бисер Костадинов, която спечели една от двете допълнителни награди в риалити конкурса "M-tel PR Challenge Contest".