Странно емоционални са времената непосредствено след новогодишните празници – времена на равносметка и едновременно с това - на нови надежди и възможности.
И точно сега Aз искам с надежда от вас една странна равносметка, която едновременно съдържа и стотици различни възможности за изява.
Помните ли (когато в началото ви разказвах за Книгата, която бях, преди да стана Книгата, която съм) онзи трепетен младеж в книжарницата, от чиито искрящ поглед научих много за човешката любов и безкрайната ѝ палитра? Това бе мигът, в който прозрях, че хората, освен в други хора, могат да се влюбват и в музика, и в картини и… в книги.
Чакам – с предчувствие за Празник – да ми разкажете интимно, за Книгата, в която се влюбихте през изминалата 2011 година. Как я открихте? Как се чувствахте, докато я опознавахте? Промени ли ви? Разкри ли ви Истини? Разсмиваше ли, или разплакваше – или и двете. Направи ли ви по-мъдри, духовни, трансцедентни...? На какво ви научи?
ЗАЩО СЕ ВЛЮБИХТЕ ТОЧНО В ТАЗИ КНИГА?
И като говорим за любов, наближава празникът на Любовта, който вече се празнува почти в цял свят и който е дълбоко свързан с много древни пантеистични обичаи, макар да носи име на светец. Хайде, напишете „валентинка” за любимата си книга – без ограничения за стил и форма. Запознайте ме с нея и, ако докоснете ума и сърцето ми с вашият коментар, току виж и аз открия нови хоризонти сред собствения ми свят.
В отплата и с благодарност аз, от своя страна, ще възнаградя трима (като в приказките) Избрани от съдбата (или както го наричате вие – томболата) с романтични награди за двама.
Както винаги идеята има много аспекти – ще споделите с много Читатели мислите и таланта си; също толкова хора ще получат ценна информация за стойностна книга; ще помогнете за подбора на книгите в e-книжарницата; ще научите за любимите книги на другите… а, ако в спора се ражда истината – защо и да не поспорите в защита на вашата любима?
И не на последно място – ще изпълните сърцето ми с радост, а има ли по-ценно от това?
Според григорианския календар 14 февруари е 45-ият ден в годината. Остават 320 дни до края, през които се надявам да откриваме по нещо ново, да градим стойности и да се забавляваме от все сърце. И така, на тази дата:
- 1130 г. — Инокентий II е провъзгласен за римски папа.
- 1848 г. — Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.
- 1876 г. — Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.
- 1921 г. — В София е учреден Съюза на артистите в България.
- 1922 г. — Публикуван е романът Одисей на Джеймс Джойс.
- 1989 г. — Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.
- 1989 г. — В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.
- 1994 г. — Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.
- 1994 г. — Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.
Велики,смешни, безумни и очарователни – „шарени събития” в пъстрия ви свят...
На същата дата ще узнаем кой е награден и какви са наградите. До тогава – пишете, коментирайте и не се помайвайте, защото творческият процес е също толкова вълшебен и приятен, както и крайния резултат, нали?
Здравейте,
ReplyDeleteСлучи се така, че през изминалата 2011 година аз силно се влюбих в една книга. Странно е, как човек се влюбва в неща, коренно различни от самият него и от стереотипа му на мислене. И ето ме и мен, винаги виждащ добрата страна, заклет оптимист, който смята, че позитивната нагласа е това, което кара света да се върти, седнал да пиша за книга в която няма капка позитивизъм. Ако трябва да бъда искрен и негативизъм няма ... всичко просто е описано така, както би го видял някой, който за пръв път стъпва на тази планета.
Първите искри на любовта ми се появиха, когато започнах да осъзнавам колко простичко и ясно е написано всичко, как авторът е намерил най-разбираемите думи в речника си, за да опише иначе сложни неща. Помислих си: „Дали пък не е превъртял? Възможно ли е обремененото ни съзнание да ни пречи да видим какво всъщност се случва и накъде е тръгнал света?”. И така без да мога да отделя вниманието си от страниците, аз прелиствах, не усещайки нито умора, нито загуба на интерес.
Осъзнавах, че чета шедьовър, който още преди да съм завърши е оставил белег в съзнанието ми.
Става въпрос за Кърт Вонегът и неговата „Закуска за шампиони”, книгата, която открадна сърцето ми през 2011 година. Книга, която болезнено оставя белег в сърцето на читателя.
Когато говорим за книги е трудно да определиш коя е онази, която те е впечатлила най-много, защото лично аз обичам всичките, които съм имала удоволствието да прочета. С всяка една от тях съм попаднала в един друг свят, черпила съм вдъхновение, любов към света, усмивки, магия и всякакви съкровища, които карат духът ми да лети. Прекрасно е и го пожелавам на всеки. Обичам всяка една книга, която се е родила за живот в ръцете ми през 2011 година :) Но тъй като трябва да следвам регламента - онази, която остави траен отпечатък у мен, вдъхнови ме, омагьоса ме и ме накара да я споделям с приятели , се казва:
ReplyDelete"Съкровищата на пътешественика" от Анди Андрюс.
Препоръчвам я горещо заедно с всички книги на г-н Андрюс, защото в тях можеш да откриеш простички истини, които променят мирогледа.
В този ред на мисли, ако трябва да напиша валентика към любимите книги за 2011 година, тя би изглеждала така:
Скъпи мои, "Съкровищата на пътешественика" - Анди Андрюс, "Проницателят" - Анди Андрюс, "Бог пътува винаги инкогнито" - Лоран Гунел,"Елементът" - Кен Робинсън, "Игрите на глада" - Сюзън Колинс и всички други книжки, грижливо пазени до леглото ми...
Благодаря ви, че озарявате същността ми и правите всеки един мой ден специален, защото вие променихте мен и отворихте очите ми за пътя на мечтите, упоритостта и крайната цел, където всичко красиво и желано се сбъдва!
С много любов и пожелание за още повече ухажори,
Ваша безкрайно влюбена фенка :)
Споделям обаянието, с което Анди Андрюс те превръща в един истински пътешественик, който събира богатствата на времето и хората...наистина хубава книжка.
ReplyDeleteОнази, която мен наистина ме стопли и с трепет очите ми играеха по страниците, а пръстите с нетърпение прелистваха страниците, бе романа на Mitch Albom - The Five People You Meet in Heaven.
Тази книга едва се намира на пазара, но сякаш ясно показва, че ценните неща трудно се откриват, но веднъж достигнеш ли ги, те се запечатват дълбоко в теб.
С пожелание за все повече страници, които да ни носят емоции, светове, целеустременост и кураж за постигане на мечтите ни.
Честито, Виктор. Печелиш билети за двама за театър в томболата, в която участваха всички споделили коя е книгата, в която са се влюбили през 2011. Моля, пиши ми на e.knigata@gmail.com за повече подробности.
DeleteНе е нужно да ровя из спомените си, за да намеря нужното.
ReplyDeleteСамо си изскочи едно малко томче от библиотеката на специалност Английска филология в СУ. Томчето е „Кланица 5”, а ето и моята валентинка за него.
Исках Вонегът, исках исках исках. Не защото другите автори в конспекта не бяха интересни, но винаги съм имала слабост към ироничната усмивчица на Вонегът. Не, не съм най-голямата му фенка (както и личи от факта, че не бях прочела досега една от най-известните му книги). Та, да се върнем на конспекта и на нуждата да избера автор, върху който да направя презентацията си за часа по Американска литература... Спечелих си Вонегът, а книгата беше мъничкото невзрачно томче, което споменах.
И зачетох. Четях го бавно, осъзнато и с идеята, че рядко са ме удряли така по главата още от първите няколко страници. Побоят продължи до последната страничка, и ако това не е Стокхолмския синдром, здраве му кажи – влюбих се в този памфлет на мира, в който няма нищо мирно.
Презентацията не мина както бях планирала, изобщо и не погледнах към плана, който си бях направила. Започнах да говоря и съм говорила, говорила, говорила... Общо взето излях всичко, което бях насъбрала от нежния „побой” в думи. И явно се е получило – четеше се по лицата на колегите ми, които някак бяха по-притеснени от обичайното, и някак не толкова заспали.
И така, уважаеми господин Вонегът, ще ми дадете ли за съпруг вашия грубо ироничен и обезнадеждаващ труд, наречен „Кланица 5”?
През 2011-та се влюбвах десетки пъти в книги. Най-силно (някак закономерно) - през лятото. И в двете книжки се влюбих още преди да бъдат преведени на български "Морската звезда и паякът" и "Креативният гений". Първата вече пристигна у нас, втората е по път. Защото креативността може да бъде нещо по-различно от това, което си мислиш, че даваш на останалите. А свободата да се развиваш - вън от всички граници.
ReplyDeleteСкъпа книжке, сигурен съм, че ще се влюбиш и ти в тези твои сестрички!
Книгата, която заобичах през 2011 е "Непорочният възел" на Холи Пейн. Открих я случайно,но останах очарована. Това е приказно-митологична история за Нурдана - болната от детски паралич тъкачка, чиито килими правят хората здрави и щастливи.За да запази дарбата си, Нурдана трябва да остане чиста- нравствено и физически. Но най- голяма мечта на момичето е да се почувства обичана.А има ли по-голяма болка от това да даваш на хората щастие, но никога да нямаш за себе си? Замислящи в книгата се оказват онези обвързаности с традициите и митологемите, с тайните за живота и смъртта, съществуването...Книгата учи да търсим себе си, да намираме правилните пътища и посоки...
ReplyDeleteЧестито!Печелиш билети за двама за кино в томболата, в която участваха всички споделили коя е книгата, в която са се влюбили през 2011. Моля, пиши ми на e.knigata@gmail.com за повече подробности, както и за да се представиш :)
DeleteТака, това е една особена любовна история от типа "обичам те-мразя те". За мен моята книга на 2011 г. е доста особена - не можеш да я обичаш, иначе би трябвало нещо да не ти е наред, но не можеш и да не й се възхищаваш, защото е напълно разбиваща, разтърсваща и оставя следи. Дълбоки следи. Това книга, която те кара да се преобърнеш отвътре и да си кажеш "Как е възможно човекът да е едновременно най-голямото чудовище, което някога е съществувало и създател на най-прекрасните неща?" Тази книга не знам дали дава отговор, по-скоро ни показва такива, каквито сме, каквито можем да бъдем, каквито искаме или не искаме да бъдем, каквито мечтаем да бъдем, но не сме. Ужасяваща книга за човешкия ад и рай. Звучи почти като документален разказ за Втората световна война и геноцида. Разказ от първо лице - на нацистки офицер. Ето това е за мен книгата на 2011 г. - "Доброжелателните" на Джонатан Лител. Това е книга, която не може да се преразкаже, а трябва да се прочете. Ив същото време не знам дали да ви я препоръчам. Искам да кажа, че за мен това е задължителна книга, но е толкова ... откровена, че не е за хора със слаби нерви. Но ако искате книга, която да ви разтърси, която да не можете да забравите поне известно време и която, превеждайки ви през Ада, да ви направи по-добри - това е тъкмо такава книга.
ReplyDeleteВлюбих се в книгата "Любов" на Елиф Шафак.
ReplyDeleteАз миналата година се влюбих в една книга, която очаквах да намразя. Тя слага край на една култова история, разказана в пет други тома преди това. Написана е от различен автор, за когото не бях чувал до този момент и просто нямаше как да е толкова добра, колкото предходните.
ReplyDeleteСтава дума за шестата книга (от общо три) за Пътеводителя на Галактическия Стопаджия - И още нещо. Невъзможно беше Оуън Колфър да успее да пресъздаде чувството, което Дъглас Адамс предизвиква в мен, докато чета книгите му.
За мое най-голямо удоволствие обаче, когато започнах книгата, сякаш се беше намерил някой загубен том на отдавна заминалия си любим автор и имах възможността да преживея това, което изпитвах при първото прочитане на всяка една от книгите му - изживяване, което смятах за безвъзвратно загубено.
Здравейте,
ReplyDeleteКнигата,която бих могла да изтъкна като впечатлявща от тези ,които прочетох през вече изминалата 2011, се казва "Не пипай тази книга!"- Ян Ван Хелзинг. Изключително интересна е, защото разкрива факти за произхода на човечеството, неизвестни досега.Мисля,че няма да сбъркате,ако я прочетете:-)
Здравей, Нели. Тъй като спечелилият билети за кино в томболата, в която участваха всички споделили коя е книгата, в която са се влюбили през 2011, все още не се е свързал с нас, а ти беше изтеглена като първа резерва, билетите ще отидат при теб. Честито! Моля, пиши ми на e.knigata@gmail.com за повече подробности и адрес, на който да изпратим подаръка ти.
DeleteЗдравейте,
DeleteМного благодаря! Получих наградата си на 8-ми март- чудесен подарък:-)
Николо̀ Макиавели - Принцът (превеждана и като Владетелят, Князът)
ReplyDeleteИ аз като всички вас не мога да твърдя категорично, че съм се влюбила само в една книга през изминалата година. И все пак, ако трябва да посоча само една, нека това да е "Изкуството да бъдеш бог" на Морган Скот Пек. За щастие реших да се абстрахирам от донякъде малоумното, подвеждащо заглавие (след кратка справка се оказа, че оригиналното е The Road Less Traveled) и твърде грозната корица; интуицията не ме подведе.
ReplyDeleteКнигата съвсем не е нова - първото издание е 1978 г. Авторът е практикуващ психоаналитик и психиатър. В книгата си той разисква типични психологически проблеми на съвременния човек, давайки конкретни примери от практиката си; прави няколко големи раздела, "Дисциплина", "Любов", "Израстване и религия" и накрая, нещо, което той нарича "Благодат". Говори за тези неща меко, премерено, комбинирайки най-новото в психологията и собственото си виждане за нещата. Особено полезни са възгледите му по отношение на собствената му работа - той казва, че опитът е решаващ, за да знаеш кога трябва да прескочиш определени табута в терапията, за да помогнеш на пациента; а също, и че доброто лечение задължително включва крепка връзка между пациента и лекуващия и предполага голяма доза отдаване на последния. Въпреки, че в голяма степен откровено рекламира психотерапията (си :D), в думите му определено има доза истина, и всеки въпрос, който разисква (свързан със споменатите вече Дисциплина, Любов и т.н.) определено е засягал всеки един човек в даден момент от живота му. Освен това, неколкократно споменава отговорността на човек към себе си и другите, нуждата от духовното израстване и дава конкретни насоки за това (впрочем, разделът "Любов" е направо задължително четиво за много мои познати).
Това, което прави книгата му толкова полезна и интересна е именно отношението му към живота, което надскача традиционното безкрайно ограничено виждане на психоаналитиците. Нещо като вечния спор на фройдистите и последователите на Юнг - тук Морган Скот Пек меко обединява двата възгледа, признавайки постиженията на Фройд, но и оборвайки остарелите му схващания за несъзнаваното. Със сигурност е полезно четиво за всеки, който смята да се саморазвива, който има някакви интереси в сферата на психологията и на духовното, който искрено желае да се освободи от оковите на собствените си комплекси, родови обусловености и предразсъдъци и който няма намерение да се поставя в каквито и да било рамки от сорта на "християнин", "атеист" и т.н. Просто полезно четиво, храна за размисъл.
Впрочем, на края на книгата авторът нагазва в по-неизследваните води на темите за Бог, науката и силата на съзнанието, предлага горещо собствените си виждания, с което си навлича толкова противници, колкото и последователи. Но нали затова са книгите - да четем и премисляме :) В тази връзка, не мога да не кажа думичка по повод един по-горен пост - ако книгата на Ян Ван Хелсинг опасно се приближава до четиво за полу-луди привърженици на теориите за конспирацията (нека да си го кажем, тя си е направо там), "Изкуството да бъдеш бог" на Морган Пек си е доста премерена и издържана. Да не говорим, че в "Не пипай тази книга" не можеш да се отървеш от егоцентризма на автора, изскачащ зад всеки абзац от произволно миксирана информация за история, религия, уфология, банки, зли масони и каквото-се-сетиш.
Както и да е - разбира се, моето хаотично описание на книгата дава доста субективно виждане за нея - така че призивът ми е - ако я имате подръка, метнете и едно око. Може да се влюбите :)
През 2011 ли.. Не знам защо за пръв път тогава прочетох и се ВЛЮБИХ в сборника на Труман Капоти - "Музика за хамелеони" - много лесно влиза под кожата този човек с кратките си разкази, a.k.a. "литературни бисери" - по един много хем човешки-разбираем, хем елегантно-злобарски типично негов стил. Може би заради откровеността на текста и силното лично присъствие на Капоти, осезаемо, но ненатрапчиво земни и неземни, на моменти до сюрреалистични, въпреки документалния стил – такива са разказите му. Трябва да се преживеят тези текстове. И за да бъде пикантерията цялостна, една реплика на самия автор:
ReplyDelete“Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений. Разбира се, бих могъл са бъда всички тези съмнителни неща и пак да съм светец. Обаче нееее, сър, светец не съм.”
После бях запленен от поредиците на Робин Хоб - Придворният убиец (The Farseer) и Шутът и убиецът (Tawny Man). Сюжетната линия е толкова силна, че не се спрях докато не прочетох и 6те книги! Препоръчвам на всички
ReplyDeleteКнигата, в която аз се влюбих съвсем в края на 2011-та, беше „Любов” на Елиф Шафак. Толкова много са причините да се влюбиш в тази книга, че не е лесно да се спра само на някои от тях.
ReplyDeleteВсе по-рядко ми се случва да бъда обсебена от книга, въпреки, че толкова много обичам това чувство!
Обичам да не мога да спя, за да чета. Обичам да вися на някой светофар, а мисълта ми да се връща отново и отново към сюжета. Обичам да досаждам на приятелките си и когато дойде мой ред да разказвам какво ми се е случило във времето, в което не сме се виждали, да говоря за книгата, за автора и за героите. Обичам да усещам героите като приятели, дори да се припознавам с някои от тях. Обичам усещането за ненаситност. Обичам да ми се затварят очите и да си мечтая да сънувам сюжета от книгата…
Всичко това ми се случи и с „Любов”.
С книгата си, Шафак ми подари няколко безсънни нощи на неописуемо усещане.
На съзерцание.
На размишление.
На любов!
Честито, Кремена! Печелиш романтична вечеря за двама в томболата, в която участваха всички споделили коя е книгата, в която са се влюбили през 2011. Моля, пиши ми на e.knigata@gmail.com за повече подробности.
DeleteКнигата в която се влюбих през 2011
ReplyDeleteПриключението да споделиш себе си с нова и вълнуваща книга е завиден лукс. Динамиката на ежедневието има лошия навик да ни завладява и да не ни оставя време за отвличане на съзнанието в паралелната реалност на книгите. Откраднатите мигове на сладостно пътуване допълват усещането за пълноценност и щастливост в битието.
Книгите, които чета за удоволствие, обикновено тотално антагонират на реалността в която живея. През изминалата година живях две диаметрични реалности и две книги влязоха в живота ми със статут "много специални". През пролетта, когато нямах ангажименти, рядко пътувах и бях отдадена на дълбок размисъл за бъдещето си се сблъсках с "Дзен - или изкуството да поддържаш мотоциклет" на Робърт Пърсиг. Книга - приключение, която успя да канализира потока от мисли и желания и остави отпечатък в съзнанието ми. Не помня пасажи от нея, но усещането за събития, случващи се докато аз седя на дивана. Желанието да покорявам и преодолявам себе си се загнезди дълбоко в мен и провокира промените, които последваха.
Зимата на 2011 настъпи ненадейно. Не усетих как лятото отлетя, а есента тихомълком се промъкна покрай мен. В едно пътуване-изненада до Китай имах необяснимата прозорливост да взема разказите на Гарсия Маркес "Дванайсет странстващи разказа". Странен избор на четиво за туристическа обиколка на полите на Хималаите. Повярвайте ми, нищо общо между културата на китайската цивилизация и умелия и увлекателен изказ на Маркес. Очарованието на приключението което изживях се крие именно в този културен сблъсък, чиято волна арена стана моето съзнание. И как да не се влюбиш после?! Приключението ме остави без дъх.
Обичам всички книги който съм прочел и всички са много различни една от друга.Книгите определят нуждите и потребностите на душата. Много често ми се е случвало на път за работа, минаваики покрай книжния пазар, така съвсем случайно някое заглавие да ме привика към себе си. Разглеждайки книгата разбирам ,че точно от това имам нужда и я купувам :)Книгите са врата към съзнанието и въображението. Книгата която сега чета се казвва "Вестителите на зората" от Барбара Марчиняк. Тази книга ми показва до една степен пътя в начинанието ми за духовно извисяване. Мистерията на човешкия ум и възможности, които стоят заключени и как мислите и желанията ни творят реалността около нас.
ReplyDeleteПоследните книги които съм прочел през 2011 г. са "Ив Сен Лоран", "Не пипай тази книга", "Стив Джобс" от Уолтър Айзъксън, "Трите Въпроса" на Хорхе Букай и "Преди да умра" на Джени Даунам.
Никога не съм бил много добър в часовете по литература въпреки, че имах много добър и отличен успех ;).
ReplyDeleteТова обаче, което искам да кажа е просто, а именно, че моите книги са най-ценното притежание, което имам, ако дори могат да се нарекат притежание. Доста от тях още не съм ги прочел, а това са най-ценните книги- непрочетените.
Не чета романи за съжаление или не, защото вътре в себе си съм човек на науката. Поради това повечето ми книги са технически. Може би това наистина изразява моята същност и потребности, да зная и разбирам много неща около мен, за да ми помага това да живея по-добре и да взимам по-добри решения.
Длъжен съм да спомена, че в последните 10-12 години имам непоколебим стремеж към книгите, написани на английски език. Почти всичките ми са на този език. Любимата ми книга от 2011 не прави изключение и се казва "Тrading in the Zone". Моя личен бизнес е валутната търговия и това е не просто една от книгите, която смятам, че ще ми донесе успех в моя бизнес, а книгата, която наистина ще го направи. И не само това. Ключът в нея е свободата, която търся.
This comment has been removed by the author.
ReplyDeleteThis comment has been removed by the author.
ReplyDeleteОт прочетеното през 2011 г. книгата, която най-много ме увлече бе "Изключителните" на Малкълм Гладуел. Неочаквано за самата мен с нея той изпревари моите романи или разкази за миналата година. Примерите и тезите му бяха любопитни и увлекателно изложени. Прочетох я на един дъх :)
ReplyDeleteОоо това бе Момо (Михаел Енде).
ReplyDeleteКупих я за подарък за Коледа, за моята вече пораснала приятелка. Но реших, че трябва да я прочета преди нея, не мога да подарявам нещо, без да знам какво е.
И така из между хилядите задължения, пътувайки в метрото, ходейки по улиците, готвейки, аз отгръщах лист след лист. И след всяка буква, все повече и повече за обичвах малката Момо. Това беше най-прекасния подарък за Коледа, който получих :) От една детска книжка, и една невинна шега, аз научих толкова много. И наистина трябва да се вслушваме по-често в децата, в техните чисти и искренни думи, в които е скрита цялата любов на света. И без значение с колко се увеличават свещичките върху тортата ни, винаги да се сещаме за детето в нас, колкото и банално да звучи това.
Детските игри са най-свободни, детските усмивки- най-искренни, детската любов е най-чиста, детския смях е най-заразителен, защото "времето е живот, а животът живее в сърцето!"
Свят, непознат, неочакван, чужд, в една книга - "Светът на Софи". И чувството не е като всяко друго. Взимаш наниза от страници и сърцето ти се опитва да излети през прозореца, защото ти си на старта, сигналът предстои да бъде подаден. И кълбото от емоции: страх, любопитство, радост, отново страх, защото не знаеш дали ще успееш да се справиш. Да четеш не е нещо незначително и просто. То е себеотдаване, осъзнаване, чувстване, мислене и какво ли още не. Това е повече от предизвикателство. Срещаш нов свят, запознаваш се с автора (Юстайн Гордер), с героите, съпреживяваш всеки един момент. Вече втори ден откакто решението да рискувам е взето и книгата оживява... Стрелките отсичат изминалите часове, а погледът е вперен в черните букви, препускайки по редовете, докато съществото ми е на друго място, в друго измерение... И аз се оказвам в страната на философията, със Софи, непознатия автор на писмата и всички други герои. И спирам за секунда, усещам как отново съм наистина жива и всичко е по - красиво и приказно, а единственото което имам е книгата! Тя ми помогна да разбера философията, да наредя сложния пъзел на тази наука, и днес с усмивка да си спомням как се стъписвах, когато чуех дори само думата. "Светът на Софи" ме влюби... Смях се, радвах се, чувствах, вълнувах се, но и плаках с нея. Усетих болката от всяка любов, а това беше мигът, когато и последната страница свърши... Това е най - трудният момент, в който си плащаш за това, че си се отдал на книгата, че си я обикнал. Това е то! Една книга, като един свят, като един живот, като една любов! Изживей ги!
ReplyDeleteСветът на книгите ми дава отговор на въпроси,които не коментирам с приятелки, защото не винаги получавам адекватни отговори. В смисъл,общуването с книгата ми дава възможност да се замисля и в друга посока. По тая причина за мен книгата на 2011 год. е "Мъжете си падат по кучки"на Шери Аргов. "Човъркаха ме" някои въпросчета,е, на някои си отговорих, на други - все още не. Макар че не мога да променя същността си и да се държа като кучка, но сигурно ми е помогнала поне малко в общуването със собствения мъж. Като капак си "спечелих" и едно заболяване,(но не от книгата!) та вече наистина се налага той да ме обгрижва повече. А като споменах болестта, докато бях в болницата, за да се отвличам от мрачните мисли, преоткрих.... Чудомир! Томчето с разказите му продължава да седи на "една ръка разстояние" и вече ми е настолна книга! Много помага за повдигане не само на настроението, но и на духа! Пожелавам на повече млади хора да търсят контакта с книгата, да четат и да мислят!
ReplyDeleteВлюбих се в книгата на Хорхе Букай: "Нека ти разкажа..." Страхотна е:) като приказка,и всеки разказ съдържа нещо поучително.Всеки човек може да намери себе си в един от тези разказчета:)
ReplyDeleteThis comment has been removed by the author.
ReplyDelete2011 бе годината, в която изживях голямата си любов. Именно през тази година отделих сериозно време и най-сетне се потопих в онази невероятна атмосфера, даваща ти усещането на безтегловност пред погледа на хилядите озадачени и непросветени лица,онова чувство, каращо те да мечтаеш и да търсиш прогреса, колкото и невъзможен да изглежда той, онази искра, палеща огъня на промяната във всеки един читател,а именно потопих се в магията на книгите. Спомням си колко неуверено пристъпих, към градската библиотека, тогава бях просто 16-годишно хлапе, а сега, само година по късно, осъзнавам каква огромна метаморфоза съм преживял и то в рамките само на 12 месеца. Затова с увереност мога да потвърдя, че любовта е чувство, което променя хората, кара ги да се осъзнаят, да пораснат, да вземат своята определяща и сама по себе си уникална и важна роля в обществото, или поне моята любов направи това с мен. Изключително ми е трудно да избера една единствена книга, но както с всичко и тук има произведение, което по един или друг начин е оставило по-дълбока следа в съзнанието ми. Книгата, която едва ли някога ще забравя е "Степния вълк" на Херман Хесе. Именно, чрез нея открих колко безнадеждно силно се нуждаем от обществото, каква пагубна и злощастна съдба е пълната независимост. Историята на Хари Халер ме накара да се замисля, колко опасности крие самотата и пълната свобода и дали наистина се нуждаем толкова много от нея, или просто тя е една фикс идея, даваща ни необходимия недостижим идеал, каращ ни да прогресираме и да развиваме своите качества. Накара ме да се вгледам в своята собствена същност и да открия моят идеал, с надеждата, че постигането му няма да бъде така пагубно, както на героя в книгата.
ReplyDeleteНека всеки един от нас да открия своята книга, която да го промени, нека тя да бъде светлината, отделяща ни от мрака на ограничението, нека тя да бъде ключа към просветлението.
Здравейте приятели,
ReplyDeleteИскам да благодаря на целия екип, който седи зад реализацията на този много сполучлив проект!
Искам да ви благодаря и за страхотната награда, която получих от вашата томбола – още утре смятам да я оползотворя!
Изключително ми е приятно, че спечелих пишейки точно за „Любов”. Междувременно прочетох следващата книга на Елиф Шафак – „Копелето на Истанбул”. Доста е различна от предишната, но определено си заслужава четенето! Искрено я препоръчвам на всички ценители на добрия разказ!