Showing posts with label е-книга. Show all posts
Showing posts with label е-книга. Show all posts

Tuesday, 25 September 2012

Вълната на промяната


За една Книга, е жизнено важно Развитието. Ние съществуваме благодарение на изграждането на характери, мисли и идеи. Но Идеите, разбира се, са онова, което дава смисъл и цел както на нашето, така и на вашето – човешко – съществуване. Понякога, да не кажа винаги, една нова и креативна идея изисква жертви. Старото, макар и стойностно, трябва да отстъпи, за да даде пространство за Промяна. А когато промяната е път към по-високо качествено измерение, тогава и жертвата е оправдана.
Изключително съм горда, че хората които ми дадоха възможност да надмогна статичното ми, неекологично, листово съществуване, днес доказаха че Развитието е тяхна приоритетна цел.

Никак не е лесно да се жертва 17-годишен, изграден и очевидно отлично работещ имидж в името на Ново Начало. За това се иска хъс, смелост и готовност да рискуваш в името на една идея, в която искрено вярваш. Особено, ако идеята изисква и огромни инвестиции...

Горда съм, защото моите ментори (М-тел) поеха този риск, обърнаха гръб на статуквото и се гмурнаха с кураж, но и с много мъдрост (като истински пилигрими) в неизвестността на Новото.


Вие, хората, често използвате изрази като „носи се по вълните на живота“, „вълните на радостта“, „вълнувам се“ и т.н., но колко от вас са се замисляли какво означава това?
Е, креативният екип работил по новото лого на М-тел, очевидно дълго е мислил за изконното значение на символите. И тъй като основната идея е градивност в полза на хората, водата, която е в основата на вашето съществувне е изключително смислен избор. Но водата е само статичната матрица, която поражда безкрайна активност движейки се. Движението ражда Вълната.

Във вашия свят почти всичко е на „вълнова“ основа. Вълни от информация, социални, емоционални, икономически и всякакви вълнения ви заливат ежедневно. Предполагам, че е успокоително да знаете, че има някой, който „го е грижа“ за това, някой, който е „яхнал“ вълните и ги е обуздал, и ги е „впрегнал“ във ваша полза.
Ако още се чудите за какво „иде реч“, просто се вгледайте внимателно в новото лого на М-тел и ако сте достатъчно мъдри веднага ще разберете защо толкова се гордея с моите създатели.

Monday, 2 April 2012

Подарете Празник



„Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот", казва Андерсен.





Общуването е част от същността на Грамотния човек. А най-вълшебният миг в общуването е когато споделяме любовта си към нещо. Днес е денят, в който деца и възрастни задължително трябва да споделят  удоволствието от четенето на книги, защото, макар че е делник, всъщност е Празник. От тези, редките, които нямат нищо общо със софри и лакомства – днес лакомствата са за душата, защото е 2-ри април и празнува Детската Книга. И тъй като вие мои верни съратници сте мислещи, веднага отговарям на логичния въпрос: „Защо точно днес?”
Днес, за своя огромна радост светът е получил един прекрасен подарък - датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805 - 1875 г.), създател на един от най-прелестните и вълнуващи приказни светове.


Прекрасен повод да си припомним, че когато четем или подаряваме книга на дете, всъщност подаряваме празник!  Всички помните детските години, в които някой ви е чел приказки, а вие сте слушали в захлас, поемайки семената на бъдещата „любов завинаги”. Не случайно празникът се случва едновременно в цял свят! (Международният ден на детската книга се отбелязва в цял свят. Над 50 години този празник вдъхва у децата любов към четенето и обръща вниманието на обществеността върху важността на детската книга и литературата за деца. Международният ден на детската книгa, 2 април, се отбелязва като празник на детската книга от 1967 г. по инициативата и решението на Международния съвет за детската книгa (International Board on Books for Young People, IBBY).

 
Всяка година различна страна е домакин на Празника. Тази година честта е на Мексико, а посланието е „Имало едно време...". Няма как да бъде казано по-истински, отколкото в писмото на  Франсиско Инохоса (Francisco Hinojosa) – писателят, който тази година отправи послание към децата в света на Четящите:

"Детските книги започнали да се разпространяват по света със своите истории за непокорни момичета и привлекателни вълци, за кристални пантофки и влюбени принцове, за изобретателни котки и оловни войници, за добродушни великани и шоколадови фабрики.
Те изпълнили света с думи, интелигентност, образи, с невероятни герои. Позволили на хората да се забавляват, да се чудят и да съпреживяват. Дали смисъл на света. И оттогава тези приказки се увеличават, за да ни кажат хиляда и един пъти: "Имало едно време една приказка, която целият свят разказвал..." Когато четем, разказваме или слушаме приказки повтаряме един древен ритуал, който е имал съществена роля в историята на цивилизацията – създаваме общество. Около тези приказки са се обединявали цели култури, епохи и поколения, за да ни кажат, че сме едно цяло – японците, германците и мексиканците; онези, които са живели през XVII в. и ние, които четем приказки в Интернет; бабите и дядовците, родителите и децата. Приказките изпълват всички хора по един и същи начин, въпреки големите разлики помежду ни, защото в края на краищата всички сме герои в тях.”
Сега отивам да празнувам, а вие не забравяйте да споделите за вашите любими детски книги, защото и 1-ви юни не е далеко.

Thursday, 8 March 2012

Женски истории

Мили дами, пожелавам ви да носите Празника винаги в себе си, защото там му е мястото –да наднича през очите ви и да бъде споделян.





Традиционно, спомените запазващи моментите, в които ви е празнично се фиксират на лента и снимките се превръщат в нещо като съвременни дневници – с образи вместо думи. Макар названието "фотография" да идва от гръцките думи photos - "светлина" и grapho - "пиша", написаните думи също могат да излъчват светлина. Световно известната създателка на Хари Потър твърди, че най-силната Магия се крие в думите, защото те могат както да нанесат смъртоносни рани, така и да ги лекуват.


В световната литература блестят диамантените умове на стотици жени, които няма как да изброя, но не се сдържам да ви припомня Сафо, сестрите Бронте (Емили, Шарлот и Ан), Пат Баркър, Елизабет Боуен, А. С. Баят, Пенелопе Фитцджерлад, Дорис Лесинг, Айрис Мърдок...
За „магически’’ и езотерични книги ще си бъбрим някой следващ път. Сега имам няколко идеи за отмората след  празничната суетня, които „откраднах” от електронната книжарница на Мтел.

Mary de Morgan - The Necklace of Princess Fiorimonde and Other Stories



  Забавлявайте се до припадък, като деца с Джеймс Тротър, леля Спондж и леля Спайкър... Огромен златен балон… Щипалки, задушени в слуз… Желирани комари… Кайма от ларви… Тръгнете с Джеймс на най-прекрасното и необикновено пътешествие, което можете да си представите.

Бепе Северини  - „ В главата на италианците”

   След като преди време безспорно сте били запленени от "Англичаните" сега можете да се отправите на метафорично, самокритично и най-вече забавно пътуване, което ще разбули загадката защо Италия е „място, което за десет минути може да ни вбеси и въодушеви на не повече от сто метра разстояние”.

Малко захарни страстис Кони Мейсън


   Лорд Грях - най-прословутият женкар на висшето общество. Никоя жена не отблъсква чаровете му. Дамите забравят всяко приличие, щом попаднат в прегръдките му. Нищо не може да спре завоеванията му, освен...

И една покана от Лоръл К. Хамилтън...


 ...да влезете в Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници.

О, там има още много и вероятно по-интересни , или по стойностни, но някое и друго бонбонче по празниците е повече от позволено. Всъщност, изборът е изцяло ваш – идете в книжарницата и изберете сами.


Забавлявайте се и весел празник!



Thursday, 1 March 2012

Мартенички и традиции



Повечето хора са отворени към една характерна приемственост, която наричате Традиции. Традиции в облеклото, в поведението, в празнуването се преплитат свързвайки нишките на история и произход – началото на които често е скрито в корените на времето.

Дори и децата знаят, че сплитането и връзването на мартеници е хилядолетна българска традиция с прабългарски произход. Но ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли, освен на Балканския полуостров , е познато и в Централна Азия, Египет, Близкия Изток , Индия - сред наследниците на древните индо-иранци. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта, кръвта, юг, лято), а белият - нейния Син (отвъдния живот, вечността, север, зима). Женско и мъжко начало, Ин и Ян, или най-общо – Вселената с нейната страст да възпроизвежда живот.

И тъй като лайтмотивът на моето съществуване е грамотността, постарах се бродейки из моя свят да избера нещо интересно, което да прибавя към пожеланията за здраве и плодотворност. Впечатляващият материал на  Даниел Илиев е изборът ми, но пълния текст ще си прочетете сами, ако подбраното ви заинтригува:

„Относно религията на прабългарите има писмени извори в които се казва, че тя е Религията на Маговете, която според някои български учени трябва за се свърже не толкова със зороастризма, колкото с пред-зороастрийските арийски вярвания”. Ето защо не бива да се учудвате, че:

„Същите усукани червено-бели въженца, в Северна Индия се  връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракши Бандхан. Според описанието на този обичай, в деня на пълнолунието на месец шраван (юли-август), сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени въженца наречени “Ракха”, които имат задачата да защитят братята от злите сили. Братята от своя страна правят подаръци на своите сестри, като обещават до края на живата си да ги защитават и покровителстват.” (Звучи познато, нали, точно както Баба Марта и нейните братя –Голям Сечко и Малък Сечко -  януари и февруари).
„В буквален превод “Ракши Бандхан” означава “Обвързване за защита”, като основата на обичая е молбата за това по-силният да защити слабия от всякакви злини.”(Затова в българския вариант мартениците или мартинки се връзват първо на децата )
„За избора на датата 1 март има различни хипотези. Според най-популярната от тях, обичаят се прави на 1 март, тъй като този ден, или по-скоро в първия ден от месец Мартиус, е било началото на годината по римския календар. Напълно възможна и по-вероятна обаче е друга хипотеза, при която българите, идвайки в Кавказ и по-късно на Балканския полуостров, да са обвързали своя пролетен обичай с римския календар. Това е станало с оглед на факта, че прабългарският животински календар е започнал да отпада от употреба, а българската държавна администрация е започнала да се води по римския календар,  като той се установява трайно, след приемането на християнството. В българския празничен календар съществува и един езически празник който се нарича Мратиняк и се намира в началото на зимата, т.е. името му съвпада напълно с името Март или Марта. Тези две наименования имат почти пълен аналог в иранската митология, където първите двама човека познати от библейския разказ като Адам и Ева са наречени Мартя и Мартянак (Mahre and Mahrianag). При това в зороастрийската книга „Авеста” първият смъртен човек е наречен Гайа Мартан, името на който може много лесно да се свърже със нашето Баба Марта! В случая обаче, за да направим връзката, "Баба" трябва да се преведе не чрез съвременната българска дума "Баба"  – ”стара жена”, а с иранската и месопотамска дума Баба – „предшественик”.  Тоест, ако запишем нашето Баба Марта като Баба Мартан, използвайки факта, че наричаме мартениците и мартенки, можем за допуснем, че празникът ни е свързан с отдаване на почит на първия смъртен човек "Предшественика Смъртен" от иранската митология.”

Изброени са още много интересни аналогии, свързващи прехода от „мирното време” за хората – зимата, когато обаче природата е „мъртва”, към възраждащата сила на пролетта, която предизвестява промянята на човека от мъдрец към воин, от мисъл и съзерцателност – към действие...
Накрая авторът посочва литературните източници, които е ползвал и които препоръчвам на всеки, жаден да проследи онези тънки нишки, градящи корените на времето. Би било чудесно, а също и наложително, повече такива посестрими да бъдат поканени в е-книжарниците ви:

  “БЪЛГАРИТЕ И ПОЛУОСТРОВ ХИНДУСТАН”, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ, ИЗД.”ТАННАКРА ИК”, СОФИЯ, 2006
  „МИТРАИЗМЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ”, А. АЛЕКСИЕВ - ХОФАРТ, ИЗД.”ТАННАКРА ИК”, СОФИЯ, 2009
  „ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ”, Ж.ВОЙНИКОВ

Пожелавам ви по-скоро усмихната, отколкото нацупена баба Марта.

Thursday, 16 February 2012

В отплата на любовта



Кого ще зарадваме днес?


 

Както си спомняте, постът ми от преди няколко дни целеше да поопозная вас – човеците, малко по-добре, да разбера какви книги ви вълнуват, какво изпитвате, когато някоя от нас ви "поеме" в завладяващите си прегръдки и не ви пусне докато не прелистите и последната ѝ страница, вярвате ли в любовта в книга от пръв прочит и други такива интимни подробности от читателския живот на един човек. Също така вероятно си спомняте и обещаните награди за тези от вас, които Фортуна благосклонно посочи днес, в томболата, която моите човешки приятели от М-тел E-book ми помогнаха да разиграя…

И за да не ви държа повече в напрежение, веднага казвам кои са щастливите "влюбени", които ще можем да зарадваме с по един обогатяващ душата и разтуптяващ сърцата подарък. И тъй като щастието никога не е пълно, когато не е споделено, всички подаръци са за двама – защото ми е ясно, че любовта към книгите не е съвсем същата като любовта при човеците, която, чувала съм, се влияе благотворно от жестове между двамата влюбени.

И ето:

1. Вечеря за двама с романтична изненада – Кремена Георгиева с коментара си "Книгата, в която аз се влюбих съвсем в края на 2011-та, беше „Любов” на Елиф Шафак. Толкова много са причините да се влюбиш в тази книга, че не е лесно да се спра само на някои от тях.
Все по-рядко ми се случва да бъда обсебена от книга, въпреки, че толкова много обичам това чувство!
Обичам да не мога да спя, за да чета. Обичам да вися на някой светофар, а мисълта ми да се връща отново и отново към сюжета. Обичам да досаждам на приятелките си и когато дойде мой ред да разказвам какво ми се е случило във времето, в което не сме се виждали, да говоря за книгата, за автора и за героите. Обичам да усещам героите като приятели, дори да се припознавам с някои от тях. Обичам усещането за ненаситност. Обичам да ми се затварят очите и да си мечтая да сънувам сюжета от книгата…

Всичко това ми се случи и с „Любов”.
С книгата си, Шафак ми подари няколко безсънни нощи на неописуемо усещане.
На съзерцание.
На размишление.
На любов!"




2. Билети за двама за театър – Виктор, който сподели следното: "Споделям обаянието, с което Анди Андрюс те превръща в един истински пътешественик, който събира богатствата на времето и хората...наистина хубава книжка.
Онази, която мен наистина ме стопли и с трепет очите ми играеха по страниците, а пръстите с нетърпение прелистваха страниците, бе романа на Mitch Albom - The Five People You Meet in Heaven.
Тази книга едва се намира на пазара, но сякаш ясно показва, че ценните неща трудно се откриват, но веднъж достигнеш ли ги, те се запечатват дълбоко в теб.
С пожелание за все повече страници, които да ни носят емоции, светове, целеустременост и кураж за постигане на мечтите ни."



3. Билети за двама за кино – Anonymous с коментара си:

"Книгата, която заобичах през 2011 е "Непорочният възел" на Холи Пейн. Открих я случайно,но останах очарована. Това е приказно-митологична история за Нурдана - болната от детски паралич тъкачка, чиито килими правят хората здрави и щастливи.За да запази дарбата си, Нурдана трябва да остане чиста- нравствено и физически. Но най- голяма мечта на момичето е да се почувства обичана.А има ли по-голяма болка от това да даваш на хората щастие, но никога да нямаш за себе си? Замислящи в книгата се оказват онези обвързаности с традициите и митологемите, с тайните за живота и смъртта, съществуването...Книгата учи да търсим себе си, да намираме правилните пътища и посоки..."

Тъй като свенливата девойка не е подписала "любовното си писмо" до "Непорочният възел", ще я помоля да се свърже с мен на адрес e.knigata@gmail.com, за да мога да ѝ връча наградата.

Благодаря на всички ви за прекрасните думи към книгите, които са променили поне малко живота ви, достигнали са до някое леко позабравено кътче на душата ви и са оставили отпечатъка от своята целувка там. Сигурна съм, че и те също ви благодарят за валентинките.


А като съм започнала с благодарностите, ще кажа и едно голямо "БЛАГОДАРЯ" на човеците от М-тел, които мъдро отсъдиха, че творчеството, смелостта и способността да обичаш са все качества, заслужаващи поощрение и осигуриха романтичните награди, които ви раздаваме.

Tuesday, 14 February 2012

Любов, комерсиализъм и малко хубави книги

"любовта е място &
oт мястото на
любовта се движат
/с мирен трясък/
всичките места."
              e.e.къмингс


Едва ли има нещо така преекспонирано и „експлоатирано” като любовта на тази дата. Любовта е Кралицата на емоциите и е естествено да има свой ден и празник. Но още по естествено е Тя да присъства във всеки миг от живота ви и да е „видима” – в малките жестове, в необходимата доза компромис, в уюта на взаимността... И ако през останалото време я чувате нежно да нашепва, днес тя направо крещи – от билбордове, медии, магазини – тя е по улиците в цял свят – силно гримирана и много наконтена, доста комерсиална. И все пак на втора позиция след Коледа.

Международната асоциация на поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат  милиард "валентинки", които отстъпват по брой  само на коледните картички, като главния дял от продажбите – около 85% от всички валентинки – е благодарение на жените. Очевидно е, че жените наистина са по-емоционалната част от човечеството, а също и по-четящата. В „Аз чета” наскоро бе цитирано проучване на изследователския център Pew, според което 58% жени и 42% мъже притежават електронен четец в САЩ.
И тъй като днес е денят на подаръците, (като жестът задължително се прави от мъжа), традиционните рози, шоколадови чудеса и сърца в най-невероятни версии могат да изчакат. Жартиерите със сърца, тоалетната хартия за влюбени(!?), както и кондомите с диамантчета –също.

Защо не излезете от клишето и не погледнете интелигентно към празника. Ще се изненадате, колко успешен подарък може да е една книга, при това в модерния си, електронен вариант.

Представям ви няколко нови  заглавия, на принципа – „за всекиго по нещо”:
Ако тя/той е фен на грамотността, книгата на Светла Иванова „1001 езикови гафа (или кучетата си лаят, керванът си греши)” със сигурност ще я/го забавлява. Авторката, с донкихотовска страст прави дисекция на медийното пространство с точни дати и заглавия на предавания и статии, като посочва имената на неграмотни журналисти, преводачи и водещи.
Страстта към историята, може да утоли „Медалионът” на Галина Златева. А тъй като приятелството е родствено на любовта, разберете колко странно може да е то от „Графити” на Любомир Николов. Ако ли пък половинката ви е фантастична и харесва фентъзи, подходящо заглавие е „Пробудна любов” на Дж.Уорд. Романтиците могат да получат „Танцьорката” на Даниел Стил, или истината за шанса да бъдат с този, когото обичат в чудесната книга на Башак Саян „Страх от обвързване”.
„Песента на тъмния ангел” от поредицата Средновековни загадки на Пол Дохърти със сигурност ще изгълтате по-бързо и от кутия бонбони – перфектен, интригуващ и загадъчен роман.

Новата книга на Стивън Хокинг и Л.Млодинов е истинско бижу за всеки, който иска да проумее тайните на вселената –провокираща концепция за преосмисляне на статуквото за „причина и следствие” и отговор на въпроса, може ли да съществува „теория за всичко”. Нов поглед върху развитието на света дава и Ст. Димитров с „В началото бе Информацията”, където Бог е сървър, а Дарвин ивсички еволюционни теории гузно се смълчават.

Е , това са напълно достатъчно идеи за нетрадиционен подарък – време е да ви поднеса и моята валентинка, която ми даде е.е. къминг (той предпочита името си изписано точно така. Все пак, това е човекът казал: "Да бъдеш никой друг, освен себе си в свят, който прави всичко възможно ден и нощ, за да те превърне в някой друг... означава да се биеш в най-трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие... и да не спира да се бие."):

„най-беглият ти поглед ме разлиства
въпреки, че съм стиснал себе си като юмрук,
ти винаги ме разтваряш листенце по листенце, както пролетта
(докосва умело, загадъчно) първата си роза…

(не знам кое в теб затваря
или разлиства; само нещо в мен разбира
че гласът на очите ти е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце”


Wednesday, 1 February 2012

КНИГИТЕ, В КОИТО СЕ ВЛЮБИХ ПРЕЗ 2011: Една любовна томбола


Странно емоционални са времената непосредствено след новогодишните празници – времена на равносметка и едновременно с това  -  на нови надежди и възможности.
И точно сега Aз искам с надежда от вас една странна равносметка, която едновременно съдържа и стотици различни възможности за изява.
Помните ли (когато в началото ви разказвах за Книгата, която бях, преди да стана Книгата, която съм) онзи трепетен младеж  в книжарницата, от чиито искрящ поглед научих много за човешката любов и безкрайната ѝ палитра? Това бе мигът, в който прозрях, че хората, освен в други хора, могат да се влюбват и в музика, и в картини и… в книги.

Чакам – с предчувствие за Празник – да ми разкажете интимно, за Книгата, в която се влюбихте през изминалата 2011 година. Как я открихте? Как се чувствахте, докато я опознавахте? Промени ли ви? Разкри ли ви Истини? Разсмиваше ли, или разплакваше – или и двете. Направи ли ви по-мъдри, духовни, трансцедентни...? На какво ви научи?

ЗАЩО СЕ ВЛЮБИХТЕ ТОЧНО В ТАЗИ КНИГА?

И като говорим за любов, наближава празникът на Любовта, който вече се празнува почти в цял свят и който е дълбоко свързан с много древни пантеистични обичаи, макар да носи име на светец. Хайде, напишете „валентинка” за любимата си книга – без ограничения за стил и форма. Запознайте ме с нея и, ако докоснете ума и сърцето ми с вашият коментар,  току виж  и аз открия нови хоризонти сред  собствения ми свят.
В отплата и с благодарност аз, от своя страна, ще възнаградя трима (като в приказките) Избрани от съдбата (или както го наричате вие – томболата) с романтични награди за двама.

Както винаги идеята има много аспекти – ще споделите с много Читатели мислите и таланта си; също толкова хора ще получат ценна информация за стойностна книга; ще помогнете за подбора на книгите в e-книжарницата; ще научите за любимите книги на другите…  а, ако в спора се ражда истината – защо и да не поспорите в защита на вашата любима?

И не на последно място – ще изпълните сърцето ми с радост, а има ли по-ценно от това?

Според григорианския календар 14 февруари е 45-ият ден в годината. Остават 320 дни до края, през които се надявам да откриваме по нещо ново, да градим стойности и да се забавляваме от все сърце. И така, на тази дата:
Велики,смешни, безумни и очарователни – „шарени събития” в пъстрия ви свят...

На същата дата ще узнаем кой е награден и какви са наградите. До тогава – пишете, коментирайте и не се помайвайте, защото творческият процес е също толкова вълшебен и приятен, както и крайния резултат, нали? 

Tuesday, 18 October 2011

Но какво следва от това?


Оби4ам да пи6а грамотно
(Димитър Курдов)
 

       Писменото слово се използва за формална комуникация между държавни институции и гражданското общество, създаването на литературни и музикални произведения и в много други случаи, в които книжовността е задължителна. Най-често обаче се прибягва към съчинението на текст, когато общуваш с някого. В тези случаи правописните и граматични правила са пренебрегнати. Проблемът настъпва, когато човек смесва битовата реч с официалните норми и започва да пише неграмотно.
       Неграмотността е липсата на умението да четеш с разбиране, да пишеш правилно и да мислиш критично спрямо един текст. Тя се формира под влиянието на различни социологически, икономически и културни фактори. Съществуват множество техники за подобряване на грамотността, от които всеки може да се възползва. В днешно време с развитието на технологиите и науката в живота ни навлизат нови методи за комуниказция. Човек може да сподели мисъл, мнение, оценка или преживяване с близък човек по бърз начин, но понякога нарочно нарушава книжовната норма като смесва официалния български език с чуждестранен. Но какво следва от това? Ако самият език възспира общуването като не предлага алтернативна дума, тогава може би трябва да се възприемат нови чуждици или да се измислят родни еквиваленти на тях, защото словото е винаги в процес на развитие.
       Неграмотността се дължи на нежеланието да бъдем внимателни към собствения си начин на писмено изразяване. А липсата на свързаност и логическа последователност в мисълта ни води до накъсаност и затруднено разбиране на написаното. Това означава, че стремежът към по-висока грамостност и по-изразителен стил води до разнообразяване и обогатяване на по-лесното и по-бързо формиране на мисли, и обратното. Един от начините за по-леко усвояване на правописни и граматични норми е по-честото и задълбочено четене на художествена литература, речници и учебници по граматика. Също важен е и зоркият поглед както към общата картина в един текст, така и спрямо отделните писмени детайли.
       Поради социално-икономически проблеми много ученици отпадат или се отказват от това да продължат образованието си; това, в комбинация с не малкия брой недостаъчно грамотни възрастни хора може да доведе до силни негативни последици върху българския език, изразяващи се в дегенерация на книжовния език. Като вземем предвид и това, че много български младежи използват смесица от бъллгарска и чуждестранна реч, най-вече поради доминирането на английския език в научно-технологичната и културно-развлекателната сфера, нещата допълнително се усложняват. Малък поглед върху рекламите в интернет изважда налице този тенденциозен процес — „add-ване“ вместо „добавяне“, „чатене“ вместо „писане“ и безброй други примери. В писмените кореспонденции чрез програмата за мигновени съобщения Skype™ е широко разространено съкратеното и некоректно писане. Въпреки това се наблюдава известна положителна тенденция — все по-малко се толерира некнижовен български език в българоезичния интернет, а писането на кирилица е почти навсякъде прието като норма.
       Тъй като българският език е жизнено важна част от националната ни културно-историческа самоличност, всеки от нас трябва да изучава родния език, да говори и пише грамотно на него, за да може той да да се съхрани и развие в положителна, а не в деструктивна посока.

Изповед


ИЗПОВЕД
(Десислава Кънева)

Не искам да се оплаквам, искам само да споделя какво ми тежи.
В началото на живота си не очаквах, че ще бъда „мачкана“ толкова. „Родих се“ в една обикновена печатница. Бях толкова горда със същността си – бях тетрадка от рециклирана хартия, офсетов печат, осемдесет листа, широки редове. Но когато пристигнах в книжарницата, виждайки многобройните книги по лавиците – световноизвестни заглавия от знаменити автори, самочувствието ми се срина – аз бях празна!
Е, търпеливо зачаках деня, в който някой щеше да ме напълни със смисъл.
Шарената ми корица грабна вниманието на едно от първите деца, които ме видяха. О, да! Тогава всичко изглеждаше различно – всичките ми надежди бяха насочени към този деветокласник. Тайно се молех да съм тетрадка по литература. Не исках формули по химия, или цифри и чертежи по математика по страниците си! Исках някой да излее душата и разбиранията си на белите ми листи. Исках есета и интерпретативни съчинения да се ширят по редовете ми и да ме направят уникат!
Внимавайте какво си пожелавате! Да, аз станах тетрадката по литература на един средностатистически деветокласник. Можех да изтърпя навиването на руло и носенето в ръкава на якето, изтърпях и морския шах на последните ми страници, понесох и късането на страници за направата на „ракети“. Всичко в името на надеждата, че първите ми страници съвсем скоро ще бъдат благодатно посети със зърното на познанието.
Напразно! В мен бяха записвани думите на учителката, в мен беше преписвано от учебници, от съученици, от помагала, от интернет… И толкова! Нищо повече!
Започнах да проклинам съдбата си и страниците си покрити с правописни грешки. Защо не бях тетрадка с тесни и широки редове – тогава някой първокласник щеше старателно да пише в мен букви, нямаше да ме мачка, а написаното с червен химикал от учителката щеше да е само „Отлично!“ и „Браво!“. Дори мисълта да съм тетрадка по математика вече ми изглеждаше приемлива – и без това по страниците ми цифрите 4 и 6 се мяркаха по-често от буквите „ч“ и „ш“. Само нещо смислено да се появеше по редовете ми.
Отношението на моя ученик не беше такова само към мен. Той не ми даде повод за ревност, защото не посегна към книга, различна от учебник, нито веднъж. Дори учебниците си отваряше само за да ги преписва в мен. И тогава осъзнах жестоката истина – той просто не искаше да учи, не искаше да разсъждава. Ако беше прочел поне една книга, щеше да възникне поне един въпрос в главата му. Тогава той щеше да се замисли за отговора и щеше да го намери, защото моят ученик никак не беше глупав, просто – мързелив. И тогава, може би, щеше да му се прииска да напише отговора си в мен  и да представи своето виждане за нещата, да създава, да развива мисленето си, да разширява мирогледа си. Но как да станеше това? Дори да имаше отговор, дори да искаше да го напише в мен, момчето не знаеше как. Речникът му беше беден, не знаеше как да се изкаже, а ако намереше думите би ги изписал погрешно, без препинателни знаци, граматически неправилно и никой друг нямаше да разбере какво точно е искал да каже. Защото грамотността не е само сбор от правила, тя е възможност да бъдеш разбран правилно, да бъдеш „чут“. Тези правила внасят ред, помагат ни да се изкажем, да творим, да се изразяваме, да се развиваме. Те се учат не с времето, а с четенето и с писането. Ето защо моят ученик е неграмотен, защото не чете, защото не пише, а само преписва. Ето защо аз се радвам, ако сте стигнали с четенето до тук – аз съм ви накарала да четете, да се замислите и да станете малко „по-грамотни“. Продължавайте така! А аз няма да се отчайвам – ще накарам и моят ученик да чете и да се ограмоти.
И така до пълната утопия – когато аз ще премина от книжното си тяло в цифровото измерение на електронна тетрадка, без нито една грешка, но с много интересни текстове в мен.
И никой повече няма да ме мачка!