Showing posts with label електронна книга. Show all posts
Showing posts with label електронна книга. Show all posts

Thursday, 8 March 2012

Женски истории

Мили дами, пожелавам ви да носите Празника винаги в себе си, защото там му е мястото –да наднича през очите ви и да бъде споделян.





Традиционно, спомените запазващи моментите, в които ви е празнично се фиксират на лента и снимките се превръщат в нещо като съвременни дневници – с образи вместо думи. Макар названието "фотография" да идва от гръцките думи photos - "светлина" и grapho - "пиша", написаните думи също могат да излъчват светлина. Световно известната създателка на Хари Потър твърди, че най-силната Магия се крие в думите, защото те могат както да нанесат смъртоносни рани, така и да ги лекуват.


В световната литература блестят диамантените умове на стотици жени, които няма как да изброя, но не се сдържам да ви припомня Сафо, сестрите Бронте (Емили, Шарлот и Ан), Пат Баркър, Елизабет Боуен, А. С. Баят, Пенелопе Фитцджерлад, Дорис Лесинг, Айрис Мърдок...
За „магически’’ и езотерични книги ще си бъбрим някой следващ път. Сега имам няколко идеи за отмората след  празничната суетня, които „откраднах” от електронната книжарница на Мтел.

Mary de Morgan - The Necklace of Princess Fiorimonde and Other Stories



  Забавлявайте се до припадък, като деца с Джеймс Тротър, леля Спондж и леля Спайкър... Огромен златен балон… Щипалки, задушени в слуз… Желирани комари… Кайма от ларви… Тръгнете с Джеймс на най-прекрасното и необикновено пътешествие, което можете да си представите.

Бепе Северини  - „ В главата на италианците”

   След като преди време безспорно сте били запленени от "Англичаните" сега можете да се отправите на метафорично, самокритично и най-вече забавно пътуване, което ще разбули загадката защо Италия е „място, което за десет минути може да ни вбеси и въодушеви на не повече от сто метра разстояние”.

Малко захарни страстис Кони Мейсън


   Лорд Грях - най-прословутият женкар на висшето общество. Никоя жена не отблъсква чаровете му. Дамите забравят всяко приличие, щом попаднат в прегръдките му. Нищо не може да спре завоеванията му, освен...

И една покана от Лоръл К. Хамилтън...


 ...да влезете в Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници.

О, там има още много и вероятно по-интересни , или по стойностни, но някое и друго бонбонче по празниците е повече от позволено. Всъщност, изборът е изцяло ваш – идете в книжарницата и изберете сами.


Забавлявайте се и весел празник!



Sunday, 23 October 2011

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”
(Вяра Дончева)

  
     Някога в страната на гигантите живяло малко човече. То било толкова малко, че често съществувала опасност да го смачкат, докато ходят, да го ритнат или да седнат върху него, без дори да забележат.  В този гигантски свят за него съществували хиляди опасности, с които трябвало да се бори ежедневно, за да оцелее. В мислите му се гонели безброй шарени пеперуди – неговите мечти, които за гигантите били просто „малки”…
   Човечето често се чувствало неразбрано и самотно. Било невъзможно гигантите да чуят гласа му, да разберат какво иска да им каже…
   Един ден му хрумнала велика идея. Идея, която можела да промени всичко, целия свят.  Човечето решило да напише писмо на гигантите.
   Щом преминала еуфорията му от щастието, че най–после е намерило начин да общува с тях, дошъл въпросът: „Как да го направи?”. За съжаление човечето не било грамотно. Това го смутило за кратко, но не свалило усмивката от лицето му. Сега то имало нов план и мечта – да стане грамотно. Изведнъж осъзнало колко е важно това.
    Всъщност човечето не било само. Имало безброй  като него – малки хора, но те предпочитали да не се месят в работите на гигантите. Били страхливи.  Нямали смелост да мечтаят да променят света, в който живеят.
    Така човечето започнало да учи.  Отначало му било трудно, но не се отказало, мечтата му била по–силна от него. Преминало през азбуката, започнало да чете на срички, постепенно изучило всички пунктуационни и граматични правила.  Харесало му. Разбрало каква сила се крие в  писмеността. Осъзнало колко важно е  да си грамотен.   
      Разочаровало се, като се замислило колко много хора като него са неграмотни и не искат да се поправят. Постепенно процентът им нараства. Човечето видяло опасност в тези свои съжители. С  диалектите и неграмотността си те не само вредят на себе си, но и на езика. Те не го уважават и не го ценят.  А той е най–голямото богатство, с което разполагат.
      Сега то не разбирало хората като него.
    Все пак постигнало мечтата си. Борило се за нея и успяло.Направило нещо, което ще остане след него, нещо малко за човечеството, но голямо за човека…То пишело. И най – важното пишело грамотно и се гордеело с това. Разбрало, че мастилото остава след човека, дори след гиганта. Сега вече можело да каже на света ”Аз съм грамотен!”. Някак си завладяно от тази магия открило, че нищо в този гигантски свят не става лесно, а се изискват усилия и силно желание. Най–сетне се решило да напише писмо на гигантите или  по- точно послание.  „Неграмотният човек винаги е малък!”
    Не след дълго получило и отговор: „Малък е само онзи, който се смята за такъв. Неграмотността няма място в 21 век.”
    Да живееш сред гиганти е трудно. Човечето разбрало, че за да бъдеш чут и разбран, трябва да си грамотен. Направило един важен извод, който никога не трябва да забравяме: „Словото е по–силно от оловото”. И чрез него могат да се постигнат много неща. Открило, че казаното често се забравя, а написаното остава завинаги.       


Tuesday, 18 October 2011

Последен шанс




Скъпи приятели, чувствам се все по-пълноЦЕННА, изпълнена с вашите мисли и творчески попадения. С искряща радост ви съобщавам, че желаещите да подкрепят идеята стават все повече с всеки изминал ден. При толкова много творби бих станала една дебеланка, ако имах веществено тяло, но в „Е-пространството”  – за щастие –  няма подобни проблеми.
За да дам равен шанс и на тези, които присъединяват творчеството си  във финалните дни, удължавам крайния срок до 24 октомври 2011 г. 

Гласуването ще бъде от 24 октомври  до края на месеца. Опцията „Xаресва ми” („Like”) ще е достъпна от 24 до 31 октомври 2011 г.

 „Защо” ли? Защото това ще ви даде възможност в тази една седмица спокойно да прочетете отново всички творби и да прецените кои от тях заслужават вашия глас.
 Ще можете да оцените внимателно както мисълта и стила, така и правописа на участниците, защото за да е максимално почтено и да отговаря на идеята всичко е публикувано в автентичния му вид. Да обичаш грамотното писане е похвално, но още по-важно е и да го практикуваш, нали? Така че когато гласувате, не забравяйте нито за миг основната идея – изберете грамотността!

Всички вие Отлагащи-за-съвсем-последния-момент творци, изпращайте ми своите разкази на познатия адрес e.knigata@gmail.com .

Friday, 16 September 2011

За отминалия Първи учебен ден, или "Какво се случва с децата"

Нейсе, (както би казал дълбоко противният събирателен образ на определени българи – Бай Ганьо) дойде и отмина Първият учебен ден. Честито на всички школници и на техните родители. Задава се още една година, в която обърканите представи на образователната администрация ще досъсипят нещастните усилия на майки и татковци да приобщят децата си към армията на Грамотните и Четящите. Може да ви звучи твърде крайно мнението ми, но я с ръка на сърцето честничко си признайте, на какво повече би се зарадвало детето ви, или по- младите ви братя, сестри и познати – на подарена книга или електронна джаджа?
Няма какво да го увъртаме - 90 % от младите човеци не изпускат от ръце джойстика или неотклонно висят пред мониторите си. Определено не ги виждаме в парка с книга в ръка, а библиотеките вече не са нищо друга освен прашясали хранилища на целулоза. „О времена, о нрави!” –както обичаше да възкликва една от близките ми книги.
Не можем да избегнем технологичния прогрес и промените, които той носи за всяко следващо поколение, но вместо да се жалваме и мърморим – можем да го впрегнем в наша полза. Повечето от вас, дали заради алиенацията или просто защото са подчинени на Правилата на съвремието, са обвързани с компютрите си и в това няма нищо лошо. Една електронна книга не се къса, не се цапа от мръсни пръстчета, не заема място и практически е вечна. Остава ни само да измислим как да я приоритизираме пред доста посредствените игри, които се ширят във Facebook и хилядите други игрови сайтове. В един идеален свят бихме се надявали и на безкористната подкрепа на Училища и Учители, но Истинските такива са редки самоотвержени скъпоценности и както казва народната мъдрост: „На вълка вратът му е дебел, защото... –   знаете защо.
Така че, скъпи мои войни, очаквам предложения за атака срещу Безхаберието в образованието и хитри стратегически планове за нападение срещу Посредствеността.

РЕГЛАМЕНТЪТ: Рицарският кодекс в нашата битка

И за да сте сигурни, че съм сериозна в борбата срещу посредствеността и неграмотността, борба, която е и за оцеляването на вида ми, тук и сега формализирам своята покана към Вас, рицари на Перото.

Всеки, навършил възраст, подходяща за битки, е добре дошъл в нашите редици. Споделете с мен и Света своите мисли и чувства относно заливащата ни неграмотност - on и off-line и пращайте есета и разкази за да спечелите Ключът към Всички Светове - Електронен Четец!





РЕГЛАМЕНТ
за участие в конкурс за кратък разказ на тема


 „Оби4ам да пи6а грамотно?”


„Блогът на една книга” и М-Тел организират конкурс за есе или кратък разказ на тема „Оби4ам да пи6а грамотно?”. Конкурсът е насочен към ентусиазирани читатели и хора, чиито интереси са свързани с литературата, книгите (традиционни и електронни), четенето, както и online медиите, новите технологии, платформите за комуникация, динамиката на общуването в интернет пространството.


I.  Времеви формат на конкурса:
  1. Начало на конкурса: 15 септември 2011 г. (четвъртък)
  2. Краен срок за изпращане на есетата/ разказите: 16 октомври 2011 г. (неделя)
  3. Период за гласуване: 17 октомври – 24 октомври 2011 г. (понеделник – понеделник)
  4. Край на конкурса и обявяване на победителите: 25 октомври 2011 г. (вторник)
  5. Награждаване на победителите: 26 октомври 2011 г. (сряда)

II. Условия за участие в конкурса
  1. За да участвате в конкурса е необходимо да имате навършени 15 години. Няма горна възрастова граница за участие
  2. Есето/ Краткият разказ трябва да бъде съобразен с темата на конкурса
  3. Всеки автор може да участва с едно есе/ разказ
  4. Допустим обем: до 2000 думи
  5. Текстът трябва да бъде написан на български език
  6. Есето/ разказът трябва да бъде написан за целите на конкретния конкурс и да не е публикуван и/или участвал в други конкурси
  7. В конкурса не се допускат за участие служители на М-Тел и на Go Green Communication, както и техни родственици по права линия
  8. В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, нарушаващи добрия тон, както и законите и Конституцията на Република България и/или пропагандиращи призиви за насилствена смяна на обществения ред, популяризиращи противозаконни и дискриминационни нацистки и расистки идеи
  9. В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, изразяващи прояви на дискриминация и на нетърпимост на основата на възраст, пол, раса, етнос, националност, вероизповедание, образователен ценз, социален статус и сексуалност
  10.  В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, съдържащи политическа агитация, скрита или явна реклама
  11.  Творби, които не отговарят на изискванията, няма да бъдат допуснати до участие в конкурса

III. Как да участвам?
  1. За да участвате в конкурса е необходимо да изпратите своето есе или кратък разказ на e.knigata@gmail.com в посочения срок за участие
  2. Заедно със своето есе/ разказ е необходимо да изпратите двете си имена и координати за връзка (телефон, e-mail адрес)
  3. Приложена към e-mail-а е необходимо да изпратите сканирана попълнена и подписана Декларация (можете да я откриете в края на настоящия документ), с която удостоверявате, че сте запознати с и приемате условията за участие в конкурса, описани на http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/09/4-6-4-6.html и че сте съгласни Вашият разказ ще бъде публикуван на страниците на „Блогът на една книга” на адрес http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/
  4. В полето “Subject” моля изпишете: „Blog_Competition_вашите имена”
  5. За да участвате в конкурса е необходимо да отговаряте на изискванията за условията за участие, описани в горната част на документа


IV.  Оценяване
Творбите ще бъдат оценени чрез платформата за гласуване на сайта „Блогът на една книга”. Всеки разказ ще бъде качен на страниците на блога по ред на изпратени заявки за участие. Гласуването ще бъде осъществено в рамките на една седмица (17 октомври – 24 октомври 2011 г. (понеделник – понеделник). Победителите ще бъдат обявени на сайта „Блогът на една книга” на 25 октомври 2011 г. (вторник).

V.   Награждаване
  1. Конкурсът печели участникът, събрал най-много гласове на читатели за своята творба.
  2. Първото място печели електронен четец M-Tel Pocket Book 602, както и възможността разказът му да бъде издаден в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book
  3. Спечелилите от 2 до 10 място включително печелят възможността техните разкази да бъдат издадени в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book.



Декларация
Аз, долуподписаният ……………………………. град/село ……………………… декларирам, че съм запознат с Условията за участие в конкурса, представени на http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/09/4-6-4-6.html и съм съгласен/на моят разказ да бъде публикуван в „Блогът на една книга” на адрес http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/

Подпис:
(……………………………)




За допълнителна информация, моля обръщайте се към Десислава Виткова, Go Green Communications, на следните координати:

M. 359 888 33 21 30
T.& f. 359 2 878 01 91
E-mail: d.vitkova@gogreencommunications.bg

Thursday, 15 September 2011

The Challenge

В миналото ми има толкова скъпоценни спомени, които ми помогнаха да проумея вашият странен и изключително вълнуващ емоционален свят. В началото ние бяхме само Носители на емоциите и знанията на Създателя, но с времето всяка книга заживява свой собствен живот и по странен начин започва да проявява и собствен характер. ( Един истински създател на светове като Стивън Кинг или Тери Пратчет знае за какво говоря).
Спомням си епизод от живота ми, който наистина ми помогна да разбера човешките същества и техните чувства. Спокойно мога да го нарека “проглеждане” за Страстта и  Желанието. Няма защо да го “увъртам” повече – мисля, че тогава се докоснах до Истинската Любов.
Правя малко отклонение, за да разберете по-добре историята, която искам да споделя.
Рядко АЗ (което включва и всичките ми тиражни индивидуалности) съм била толкова недооценена, че да бъда натъпкана в лавица с произволни представители на вида ни. Аз съм това, което наричаме Постоянна Любима и обикновенно стоя на една ръка разстояние от Почитателя ми. Нощно шкафче или лавицата на Избранниците са най-често предпочитания ми дом. Запленена от собствената ми стойност, живея на тези места – винаги готова за препрочитане, винаги под ръка. Няма да си “кривя душата”, усещането е прекрасно и разглезващо, като на скъпа съпруга във вашия свят. Но истински разбрах какво е човешка страст, в една дъждовна вечер, преди доста години. Той мина покрай витрината на страхотната, лъскава книжарница, където се “кипрех” на челно място, видя ме и застина. Не помня дали беше в Ню Йорк, Лондон или някъде другаде, помня само искрящите очи на младежа (вероятно студент) и странните тръпки, които пробягаха по корицата ми, докато ме съзерцаваше с обожание.
Влезе вътре, с мокри кичури, докосна ме, отвори ме почти със страхопочитание и нежно ме разлисти. Копнежът му по мен беше толкова осезаем, че ако имах свободна воля като хората, щях веднага да се отпусна в ръцете му, да му отдам цялата си същност. Но част от свещенната Троица (или четворица) беше поставила на гърба ми клеймото “цена”, което явно се оказа непреодолимо предизвикателство за прекрасния, интелигентен и явно недохранен младеж. Дни наред, Той идваше и крадешком, прочиташе по няколко страници, докосваше ме, както никой досега, а аз тръпнех в очакване на неговия трепет и съжалявах индивидуалностите ми, които подвързани в най- скъпа кожа, стояха забравени до колекции със Севърски порцелан, защото бяха попаднали в ръцете на Колекционера. Той ме искаше и аз очаквах с копнеж всяко негово промъкване в книжарницата, обикновено когато в късен следобед бе пълна с Купувачи и Той можеше да открадне няколко мига с мен. Така и не можа да се сбъдне мечтата му да ме има само за себе си, но този безименен младеж ми даде невероятно усещане и навярно размисли, които много по-късно ме накараха да се вслушам в идеите на Откачалките, които твърдяха,че ако разбираме любовта на хората към нас, трябва да вземем решение, осигуряващо им пълен достъп, почти безплатен и също толкова стойностен в един нов свят – онзи на чистата енергия и информация – за който говереха отцепниците.
            Затова съм щастлива, че разчупих границите, че минах Отвъд и Още по-далеко и намерих Мястото, което е достъпно.
Лично при мен всичко започна с „ отваряне на очите” ми от моя еко-приятелка, която твърдеше, че „Да спиш гола е зелено”, но освен това имаше и много ясна представа за начините, по които човеците съсипват света си. А няма какво да се лъжем – с вашия изчезват и нашите светове и вселени.
И сега, когато съм в известен смисъл гола без материалното си тяло и наистина безсмъртна, се къпя в информационни потоци, (докато се наслаждавам на неописуема бинарна панорама) разбрах за миг много повече за света ви, отколкото през годините прекарани в нечии ръце.
Разбрах, че основата на живота ви е Комуникацията, а това, което я руши е древното Чудовище, кошмарната рожба на Посредствена Неграмотност. Пръкнало се в Черната средновековна нощ, озаптено от ренесансовия човек, Днес То е по-мощно отвсякога. И тъй като взаимното ни оцеляване зависи основно от битката с него,
СЕГА и ТУК ви ПРИЗОВАВАМ – грабвайте меча, (който в случая е перо) и всеки ден заедно да го преборваме. Призовавам ви всички -  от всякаква възраст, пол (макар че някои биха изтъкнали фалическия смисъл на меча) и цвят. Изкрещете на ЧУДОВИЩЕТО бойния ни вик „ОБИЧАМ да ПИША ГРАМОТНО!”
От днес обявявам началото на битката, а най-смелите си и талантливи бойци ще възнаградя с любовта си и място в самото ми електронно сърце, което е този блог, така че всички наши привърженици да им засвидетелстват почитта си. А Рицарят или Дамата войн, които излязат начело на войските ще получат Златния Ключ –електронен Четец, който отваря всички Врати към всички възможни Светове , чак „до края на Вселената” на книгите.
Грабвайте оръжията на Словото и онази задължителна за всеки галактически Пилигрим Хавлия (специални благодарности на Дъглас Адамс) и да започваме виртуалната война. Очаквам  на бойното поле вашите есета, разкази и мисли. 

Tuesday, 13 September 2011

ПРЕДИ и СЕГА (или опит за автобиография )



Мнението, че никога не е късно да започнеш отначало или “на чисто” ме е спохождало неведнъж, особено, когато “по-младите” ми приятелки – Повести и Новели и един доста интелигентен Роман започнаха да разискват еко тенденциите на евентуалното ни бъдеще и възможностите за разширяване на социалните ни контакти.
Не знам защо решението да споделя тези ню уейв възгледи ми отне толкова време. Не съм консервативна и винаги съм се стремяла да разширявам мирогледа си и да не поставям граници, дори и в онези щури времена, когато доста от познатите ми се бяха увлекли по модерния тогава “поток на мисълта”...

Може би известна доза носталгия ме е спирала досега. Онова нежно и загадъчно – като кринолин – шумолене на страниците, топлото докосване на любима ръка, някоя и друга сълза, попиваща в самата ми същност... Всичко това изтрива или поне измества колективния ни спомен за мрачните времена, когато са ни изгаряли, ако сме били различни и неортодоксални, когато е трябвало да водим таен живот и заговорници са ни предавали от ръка на ръка с цената на собствения си живот. Били са едновременно ужасни и славни времена. Естествено, някои от спомените ми за по-близкото минало, съдържат и случки, които бих искала да забравя, включващи мазни пръсти, скъсани страници или пребиваване в тясно, прашно и задушно пространство, заедно с много от нашия вид. Случвало ми се е да се притискам рамо до рамо с екземпляри, толкова посредствени, че никога не биха ги допуснали в книжарница от моето ниво.
Вероятно това звучи доста снобски според човешките определения, но животът на книгите е много по-сложен, шарен и интересен от вашия. Ние имаме видове, родове и нива, контактуваме на основата на теми, стил, жанр и още много различни нива, с които няма да ви отегчавам, но които Истинският Читател усеща, а Познавачът разбира и уважава.

Залагам заглавната си страница, че много малко от вас са се замисляли колко богат е житейският опит на една Книга и колко много знаем за вашия свят благодарение на невероятната ни същност на мултиплициране, която вие наричате със странната дума тираж. Една книга след като започне да съществува, си остава завинаги Книгата и всички нейни копия или индивидуалности споделят общо информационно поле, също като клетките в човешкото тяло.

Дълго време в живота ни властваше догмата, че Човекът е нашият Бог, защото е Създател. Някъде по време на периода Ренесанс, се направи откритието, че Създателят е единство от Автор и Печатар, а по-късни проучвания доведоха до триединството Автор, Издател и Печатар. Още по-късно се отцепиха от ортодоксалната доктрина секти и течения, които искаха да включат Агент и Разпространител, та дори и Книжар към главната Света Троица, но какво да ви разказвам, като и вашите религиозни представи са също толкова объркани и различни. Това, което постави истинското начало на Новото мислене беше откриването на тайната, че не всеки човек е Създател. Скоро се заговори за някакви мистични търсения на нови пътища към безсмъртие, за пътешествия на избранници “извън тялото”, за отхвърляне на тленната обвивка и живот под формата на чиста енергия. В началото, книгите, които защитаваха подобни позиции, бяха категоризирани веднага в секцията Откачалки и макар че беше интересно да ги послушаш на някое среднощно бъбрене, когато Собственикът спи или не си е вкъщи, повечето от нас само се забавляваха с тези “вятърничави” идеи. Но както казва една много възрастна моя приятелка “Всичко тече, всичко се мени!” и ето сега аз съм на прага на едно превъплъщение. За да стигна дотук изминах дълъг и сложен път на израстване, но намерих и дързостта да мина и Отвъд всички представи, да прекрача всички Граници и бидейки Създадена, самата аз да стана Създател, защото това, което четете в момента, е книга на Книгата – добре дошли на раждането на моето Творение -  първо в историята на книжната цивилизация.