Международен ден на книгата

Днес ще приемам поздравления, добри пожелания и надявам се много от вашата обич, защото имам ДЕН. Днес е Международният ден на книгата и авторското право, обявявен от ЮНЕСКО още през 1995 г. 

Датата не е случайно избрана, а е в чест на световноизвестните автори Мигел де Сервантес и Инка Гарсиласо де лаВега, починали на същия този ден през 1616 г. Тя съвпада още и с рождението на Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо. Според Юлианския календар на 23 април 1564 г. е роден, а 54 години по-късно на същата дата умира Уилям Шекспир.

 

По цялата планета хората отдават почит на Книгите и създателите им с различни инициативи. В Каталуня, на 23 април, (денят на св. Георги Победоносец), традиционно се подарява книга.

В обявеният за "Книжовна столица на света" – Ереван направиха композиция "Буквите на света" – по една от всички азбуки.  Те бяха разположени на булеварда, носещ името на основателя на арменската писменост Свети Месроп Маштоц. Събитието бе украсено от концерт на Андреа Бочели под открито небе – пореден пример за синкретичност на слово и музика.
България също празнува - още повече, че моят празник е месец преди най-светлия ден за българите. Асоциация "Българска книга" ще връчи днес годишните си награди "Рицар на книгата" на журналистите с най-голям принос при отразяването на издателския бизнес в България.


Послания с надежда се отправят към младите хора чрез различни събития - маратони по четене, конференции и викторини. Целта е младите да открият удоволствието от книгите и да вкусят от сладостта на словото. Националният дарителски фонд "XIII века България" организира и осигурява наградния фонд на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ "Рашко Сугарев" за автори до 35-годишна възраст.

Безспорно всеки празник държи в себе си и перлата на равносметката, която, както знаете, е продукт и на болката. Аз взех своето решение да бъда Книга от нова генерация, на ново ниво на комуникация и благодарение на това в е-пространството за мен няма недостъпни места. Та там попаднах на безумното мнение, че „книги четат само старите и само бедните хора - тези,които не могат да си позволят висококачествени технологии.”  Очевидната глупост на подобно твърдение не е причина за абстрахиране.


За кого са книгите, наистина? Само за интелектуалци, филолози, творци? Имат ли книгите роля в живота на всеки? Как се вписват в света на високите технологии?
Марин Бодаков и приятели се оптват да отговорят на тези въпроси в „мрежата”.


Присъединявам се, заедно с моята приятелка „След мръкване" на Харуки Мураками. Ние мислим, че книгите са за „хора, които има къде да отидат, и хора, които няма къде да отидат. Хора с цел и хора без цел. Хора, които опитват да задържат времето, и хора, които искат да го тласнат да тече по-бързо "

Предавам ви и отговора на моята приятелка Жюстин Томс, защото той е най-хубавият подарък за една Книга.

„Книгите са за:

• разнообразието и красотата;
• за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си;
• за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили;
• за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си;
• книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си;
• за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях;
• книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който да спрат и се вглъбят...
• ...и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели;
• книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден… 
• и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно;
• книгите са за теб и мен, а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

Е, какво четеш в момента?”

А според теб, читателю, за кого са книгите? 

Празнувайте с мен четейки, защото четенето е празник!