Мнението, че никога не е късно да започнеш отначало или “на чисто” ме е спохождало неведнъж, особено, когато “по-младите” ми приятелки – Повести и Новели и един доста интелигентен Роман започнаха да разискват еко тенденциите на евентуалното ни бъдеще и възможностите за разширяване на социалните ни контакти.
Не знам защо решението да споделя тези ню уейв възгледи ми отне толкова време. Не съм консервативна и винаги съм се стремяла да разширявам мирогледа си и да не поставям граници, дори и в онези щури времена, когато доста от познатите ми се бяха увлекли по модерния тогава “поток на мисълта”...
Може би известна доза носталгия ме е спирала досега. Онова нежно и загадъчно – като кринолин – шумолене на страниците, топлото докосване на любима ръка, някоя и друга сълза, попиваща в самата ми същност... Всичко това изтрива или поне измества колективния ни спомен за мрачните времена, когато са ни изгаряли, ако сме били различни и неортодоксални, когато е трябвало да водим таен живот и заговорници са ни предавали от ръка на ръка с цената на собствения си живот. Били са едновременно ужасни и славни времена. Естествено, някои от спомените ми за по-близкото минало, съдържат и случки, които бих искала да забравя, включващи мазни пръсти, скъсани страници или пребиваване в тясно, прашно и задушно пространство, заедно с много от нашия вид. Случвало ми се е да се притискам рамо до рамо с екземпляри, толкова посредствени, че никога не биха ги допуснали в книжарница от моето ниво.
Вероятно това звучи доста снобски според човешките определения, но животът на книгите е много по-сложен, шарен и интересен от вашия. Ние имаме видове, родове и нива, контактуваме на основата на теми, стил, жанр и още много различни нива, с които няма да ви отегчавам, но които Истинският Читател усеща, а Познавачът разбира и уважава.
Залагам заглавната си страница, че много малко от вас са се замисляли колко богат е житейският опит на една Книга и колко много знаем за вашия свят благодарение на невероятната ни същност на мултиплициране, която вие наричате със странната дума тираж. Една книга след като започне да съществува, си остава завинаги Книгата и всички нейни копия или индивидуалности споделят общо информационно поле, също като клетките в човешкото тяло.
Дълго време в живота ни властваше догмата, че Човекът е нашият Бог, защото е Създател. Някъде по време на периода Ренесанс, се направи откритието, че Създателят е единство от Автор и Печатар, а по-късни проучвания доведоха до триединството Автор, Издател и Печатар. Още по-късно се отцепиха от ортодоксалната доктрина секти и течения, които искаха да включат Агент и Разпространител, та дори и Книжар към главната Света Троица, но какво да ви разказвам, като и вашите религиозни представи са също толкова объркани и различни. Това, което постави истинското начало на Новото мислене беше откриването на тайната, че не всеки човек е Създател. Скоро се заговори за някакви мистични търсения на нови пътища към безсмъртие, за пътешествия на избранници “извън тялото”, за отхвърляне на тленната обвивка и живот под формата на чиста енергия. В началото, книгите, които защитаваха подобни позиции, бяха категоризирани веднага в секцията Откачалки и макар че беше интересно да ги послушаш на някое среднощно бъбрене, когато Собственикът спи или не си е вкъщи, повечето от нас само се забавляваха с тези “вятърничави” идеи. Но както казва една много възрастна моя приятелка “Всичко тече, всичко се мени!” и ето сега аз съм на прага на едно превъплъщение. За да стигна дотук изминах дълъг и сложен път на израстване, но намерих и дързостта да мина и Отвъд всички представи, да прекрача всички Граници и бидейки Създадена, самата аз да стана Създател, защото това, което четете в момента, е книга на Книгата – добре дошли на раждането на моето Творение - първо в историята на книжната цивилизация.
No comments:
Post a Comment