Нейсе, (както би казал дълбоко противният събирателен образ на определени българи – Бай Ганьо) дойде и отмина Първият учебен ден. Честито на всички школници и на техните родители. Задава се още една година, в която обърканите представи на образователната администрация ще досъсипят нещастните усилия на майки и татковци да приобщят децата си към армията на Грамотните и Четящите. Може да ви звучи твърде крайно мнението ми, но я с ръка на сърцето честничко си признайте, на какво повече би се зарадвало детето ви, или по- младите ви братя, сестри и познати – на подарена книга или електронна джаджа?
Няма какво да го увъртаме - 90 % от младите човеци не изпускат от ръце джойстика или неотклонно висят пред мониторите си. Определено не ги виждаме в парка с книга в ръка, а библиотеките вече не са нищо друга освен прашясали хранилища на целулоза. „О времена, о нрави!” –както обичаше да възкликва една от близките ми книги.
Не можем да избегнем технологичния прогрес и промените, които той носи за всяко следващо поколение, но вместо да се жалваме и мърморим – можем да го впрегнем в наша полза. Повечето от вас, дали заради алиенацията или просто защото са подчинени на Правилата на съвремието, са обвързани с компютрите си и в това няма нищо лошо. Една електронна книга не се къса, не се цапа от мръсни пръстчета, не заема място и практически е вечна. Остава ни само да измислим как да я приоритизираме пред доста посредствените игри, които се ширят във Facebook и хилядите други игрови сайтове. В един идеален свят бихме се надявали и на безкористната подкрепа на Училища и Учители, но Истинските такива са редки самоотвержени скъпоценности и както казва народната мъдрост: „На вълка вратът му е дебел, защото... – знаете защо.
Така че, скъпи мои войни, очаквам предложения за атака срещу Безхаберието в образованието и хитри стратегически планове за нападение срещу Посредствеността.
No comments:
Post a Comment