Част от спомените на една друга книга, някъде в Америка: „В далечината – голям бял надпис, на покрива на дървена постройка – „Исус Христос е Господ”. С по-малки букви отдолу – „Тикви и царевици на разпродажба”. Непосредствено до асфалта – пожълтяла трева, прегорели трънаци, чакъл, парчета от гуми, счупена мантинела, кутийки от бира, празни шишета, хартийки, строшени стъкла от стопове, петна от масло, веещи се найлонови торбички – остатъците на преминаващи хора”. (“18% Сиво”, Захари Карабашлиев).
Най-близка асоциация – призив: „Да спасим Планетата!”. С по-малки букви отдолу – „Изхвърляте ли боклука разделно?”. Това вероятно ще помогне... Както и отказа от хартиени фактури и преминаване към електронни такива и мотото – „Да не превръщаме дърветата в дървесина!”
Това са крачки по правилния път, който обаче е много по-дълъг, отколкото могат да видят очите. А както е известно – дългите разстояния се преодоляват най-лесно, като всеки ден изминаваме по някой кратък отрязък от тях – толкова, за колкото ни стигат силите.
Пример: Инициативата на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” (СНБМ) за по-леки ученически раници „На училище без тежест”. На пръв поглед гръбначните изкривявания са отбивка от прекия път към еко спасението на планетата, но тъй като децата ви са част от тази планета, темата е всеобхватна. Защото ако малките човечета мъкнат на гръб ученически чанти между 10 и 15 килограма, освен всичко останало – това са си 10-15 кила хартия, съответно умножени по броя на учениците по света... Внушително количество дървесина и непрекъсната необходимост от повтаряне на процедурата.
И какво от това, че си изхвърляте боклука разделно?
Идеята за „електронизиране” на образованието, едва ли е онова, което ще ви накара да изкрещите „Еврика!”, но е факт, че с електронните четци, не само раниците на децата ви ще олекнат, но и доста дървета ще оцелеят. Необходима е воля, за да промените статуквото – да не се мъкнат сборници, учебни тетрадки, отделно тетрадки за работа в клас и тетрадка за домашна работа. Крайно време е да признаете, че докато вместо да се търси решение на проблема се примирявате – никой няма право да твърди, че децата са приоритет, а образованието – инвестиция.
И да, отворена съм към различни мнения и идеи – даже трепетно ги очаквам, защото... вие хората сте – ама наистина – интересни създания.
Малка поправка: във връзка с инициативата „На училище без тежест” се коментира използването на 2 комплекта учебници, което същност е още по "не зелено". А иначе аз също смятам, че най добрия вариант е преминаването ИЗЦЯЛО към електронни книги, включително и в образованието, а приказките за мириса на хартията и шумоленето на страниците ги разказват хора, не знаещи що е то електронна книга. Не познавам човек, прочел една една единствена книга на електронен четец, който да не е влюбен в него и да не каже, че това е бъдещето. Нека го направим настояще, иначе може би ще трябва да водим внуците си в "електронни горички" на пикник.
ReplyDeleteНапълно съм съгласна. Лично аз съм непоправим романтик и обожавам въпросното "шумолене на страници" и "мирис на хартия", но пък още повече обичам разходките в гората и, ако е възможно, наличието на кислород на планетата... та в този смисъл - по-удачно е да се концентрираме върху Съдържанието, а не върху "кориците", така да се каже ;) А и ако толкова пък ни залипсва шумоленоето - винаги можем да се заровим в библиотеката в къщи и да си шумолим със страници до захлас :)))
ReplyDelete