Showing posts with label образование. Show all posts
Showing posts with label образование. Show all posts

Sunday, 23 October 2011

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”
(Вяра Дончева)

  
     Някога в страната на гигантите живяло малко човече. То било толкова малко, че често съществувала опасност да го смачкат, докато ходят, да го ритнат или да седнат върху него, без дори да забележат.  В този гигантски свят за него съществували хиляди опасности, с които трябвало да се бори ежедневно, за да оцелее. В мислите му се гонели безброй шарени пеперуди – неговите мечти, които за гигантите били просто „малки”…
   Човечето често се чувствало неразбрано и самотно. Било невъзможно гигантите да чуят гласа му, да разберат какво иска да им каже…
   Един ден му хрумнала велика идея. Идея, която можела да промени всичко, целия свят.  Човечето решило да напише писмо на гигантите.
   Щом преминала еуфорията му от щастието, че най–после е намерило начин да общува с тях, дошъл въпросът: „Как да го направи?”. За съжаление човечето не било грамотно. Това го смутило за кратко, но не свалило усмивката от лицето му. Сега то имало нов план и мечта – да стане грамотно. Изведнъж осъзнало колко е важно това.
    Всъщност човечето не било само. Имало безброй  като него – малки хора, но те предпочитали да не се месят в работите на гигантите. Били страхливи.  Нямали смелост да мечтаят да променят света, в който живеят.
    Така човечето започнало да учи.  Отначало му било трудно, но не се отказало, мечтата му била по–силна от него. Преминало през азбуката, започнало да чете на срички, постепенно изучило всички пунктуационни и граматични правила.  Харесало му. Разбрало каква сила се крие в  писмеността. Осъзнало колко важно е  да си грамотен.   
      Разочаровало се, като се замислило колко много хора като него са неграмотни и не искат да се поправят. Постепенно процентът им нараства. Човечето видяло опасност в тези свои съжители. С  диалектите и неграмотността си те не само вредят на себе си, но и на езика. Те не го уважават и не го ценят.  А той е най–голямото богатство, с което разполагат.
      Сега то не разбирало хората като него.
    Все пак постигнало мечтата си. Борило се за нея и успяло.Направило нещо, което ще остане след него, нещо малко за човечеството, но голямо за човека…То пишело. И най – важното пишело грамотно и се гордеело с това. Разбрало, че мастилото остава след човека, дори след гиганта. Сега вече можело да каже на света ”Аз съм грамотен!”. Някак си завладяно от тази магия открило, че нищо в този гигантски свят не става лесно, а се изискват усилия и силно желание. Най–сетне се решило да напише писмо на гигантите или  по- точно послание.  „Неграмотният човек винаги е малък!”
    Не след дълго получило и отговор: „Малък е само онзи, който се смята за такъв. Неграмотността няма място в 21 век.”
    Да живееш сред гиганти е трудно. Човечето разбрало, че за да бъдеш чут и разбран, трябва да си грамотен. Направило един важен извод, който никога не трябва да забравяме: „Словото е по–силно от оловото”. И чрез него могат да се постигнат много неща. Открило, че казаното често се забравя, а написаното остава завинаги.       


Monday, 26 September 2011

Да си електронна е "зелено"?

Част от спомените на една друга книга, някъде в Америка: „В далечината – голям бял надпис, на покрива на дървена постройка – „Исус Христос е Господ”. С по-малки букви отдолу – „Тикви и царевици на разпродажба”. Непосредствено до асфалта – пожълтяла трева, прегорели трънаци, чакъл, парчета от гуми, счупена мантинела, кутийки от бира, празни шишета, хартийки, строшени стъкла от стопове, петна от масло, веещи се найлонови торбички – остатъците на преминаващи хора”. (“18% Сиво”, Захари Карабашлиев).
Най-близка асоциация – призив: „Да спасим Планетата!”. С по-малки букви отдолу – „Изхвърляте ли боклука разделно?”. Това вероятно ще помогне... Както и отказа от хартиени фактури и преминаване към електронни такива и мотото – „Да не превръщаме дърветата в дървесина!”
Това са крачки по правилния път, който обаче е много по-дълъг, отколкото могат да видят очите. А както е известно – дългите разстояния се преодоляват най-лесно, като всеки ден изминаваме по някой кратък отрязък от тях – толкова, за колкото ни стигат силите.
Пример: Инициативата на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” (СНБМ) за по-леки ученически раници „На училище без тежест”. На пръв поглед гръбначните изкривявания са отбивка  от прекия път към еко спасението на планетата, но тъй като децата ви са част от тази планета, темата е всеобхватна. Защото ако малките човечета мъкнат на гръб ученически чанти между 10 и 15 килограма, освен всичко останало – това са си 10-15 кила хартия, съответно умножени по броя на учениците по света... Внушително количество дървесина и непрекъсната необходимост от повтаряне на процедурата.
И какво от това, че си изхвърляте боклука разделно?
Идеята за „електронизиране” на образованието, едва ли е онова, което ще ви накара да изкрещите „Еврика!”, но е факт, че с електронните четци, не само раниците на децата ви ще олекнат, но и доста дървета ще оцелеят. Необходима е воля, за да промените статуквото – да не се мъкнат сборници, учебни тетрадки, отделно тетрадки за работа в клас и тетрадка за домашна работа. Крайно време е да признаете, че докато вместо да се  търси решение на проблема се примирявате – никой няма право да  твърди, че децата са приоритет, а образованието – инвестиция.
И да, отворена съм към различни мнения и идеи – даже трепетно ги очаквам, защото... вие хората сте – ама наистина – интересни създания.

Friday, 16 September 2011

За отминалия Първи учебен ден, или "Какво се случва с децата"

Нейсе, (както би казал дълбоко противният събирателен образ на определени българи – Бай Ганьо) дойде и отмина Първият учебен ден. Честито на всички школници и на техните родители. Задава се още една година, в която обърканите представи на образователната администрация ще досъсипят нещастните усилия на майки и татковци да приобщят децата си към армията на Грамотните и Четящите. Може да ви звучи твърде крайно мнението ми, но я с ръка на сърцето честничко си признайте, на какво повече би се зарадвало детето ви, или по- младите ви братя, сестри и познати – на подарена книга или електронна джаджа?
Няма какво да го увъртаме - 90 % от младите човеци не изпускат от ръце джойстика или неотклонно висят пред мониторите си. Определено не ги виждаме в парка с книга в ръка, а библиотеките вече не са нищо друга освен прашясали хранилища на целулоза. „О времена, о нрави!” –както обичаше да възкликва една от близките ми книги.
Не можем да избегнем технологичния прогрес и промените, които той носи за всяко следващо поколение, но вместо да се жалваме и мърморим – можем да го впрегнем в наша полза. Повечето от вас, дали заради алиенацията или просто защото са подчинени на Правилата на съвремието, са обвързани с компютрите си и в това няма нищо лошо. Една електронна книга не се къса, не се цапа от мръсни пръстчета, не заема място и практически е вечна. Остава ни само да измислим как да я приоритизираме пред доста посредствените игри, които се ширят във Facebook и хилядите други игрови сайтове. В един идеален свят бихме се надявали и на безкористната подкрепа на Училища и Учители, но Истинските такива са редки самоотвержени скъпоценности и както казва народната мъдрост: „На вълка вратът му е дебел, защото... –   знаете защо.
Така че, скъпи мои войни, очаквам предложения за атака срещу Безхаберието в образованието и хитри стратегически планове за нападение срещу Посредствеността.