Showing posts with label игри. Show all posts
Showing posts with label игри. Show all posts

Monday, 17 October 2011

„В начало беше Словото...”


“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”

(Гергана Цолова)



„В начало беше Словото...”
(Йоан 1:1)



 Светът се променя, а с него - и ние.  Променя се животът ни, променя се ежедневието ни, променят се и навиците ни. До голяма степен тези промени ни улесняват, помагат ни да оцелеем в забързания модерен свят, в кръговрата от ангажименти, събития, чувства и мисли.

 Човекът от ХХI век е практичен- търси лесното, удобното, а по възможност и модерното. До тук чудесно. Но фактът, че сме практични и даваме всичко от себе си, за да сме в ритъм със заобикалящия ни свят, дава ли ни правото да забравим историята и ценностите, които тя ни е оставила? Дава ли ни правото да се отдадем изцяло на технологиите, на модерното? Дава ли ни правото да бъдем неграмотни? Защо нивото на интелигентност на средностатистическия българин трябва да се понижава с годините, но същевременно животът на същия този средностатистически Бай Ганьо се модернизира със скоростта на светлината? За мен е мистерия...

 Вместо средното ниво на грамотност да се повишава и по този начин да се разкриват нови хоризонти за развитие, това ниво се понижава, стопява се бавно, но славно. Същински парадокс - вместо да градим, да еволюираме на базата на ценностите, морала и грамотността, които историята ни е завещала, ние се опитваме да се развиваме, забравяйки най-основното, най-есенциалното. И как в такъв случай се очаква да оцелеем във въпросния забързан, чудовищен, модерен свят? Загадка, най-вероятно с безумен отговор, която тормози малцинството грамотни и никога не е пронизвала крехките и неустойчиви мисли на масите.

 Масите – същите тези маси, от които е лесно да си част. Които, отнесени от вихъра на всекидневния ритъм, се отричат от книгите, от верния правопис и правоговор, отказват се от езика, от грамотността и от историята. Отказват се от себе си. Защото да изразяваш себе си правилно означава, че обичаш и уважаваш себе си. Да описваш грамотно с думи това, което душата и сърцето чувстват е признак на себеуважение. 

 Нека уважаваме себе си и бъдем грамотни. „В начало беше Словото...” и нека Словото да е стабилната основа на съвременния ни живот, нека грамотността ни даде един добър старт за развитие, нека тя да бъде нашият стремеж към съвършенство – технологично, духовно и емоционално.  

Friday, 16 September 2011

За отминалия Първи учебен ден, или "Какво се случва с децата"

Нейсе, (както би казал дълбоко противният събирателен образ на определени българи – Бай Ганьо) дойде и отмина Първият учебен ден. Честито на всички школници и на техните родители. Задава се още една година, в която обърканите представи на образователната администрация ще досъсипят нещастните усилия на майки и татковци да приобщят децата си към армията на Грамотните и Четящите. Може да ви звучи твърде крайно мнението ми, но я с ръка на сърцето честничко си признайте, на какво повече би се зарадвало детето ви, или по- младите ви братя, сестри и познати – на подарена книга или електронна джаджа?
Няма какво да го увъртаме - 90 % от младите човеци не изпускат от ръце джойстика или неотклонно висят пред мониторите си. Определено не ги виждаме в парка с книга в ръка, а библиотеките вече не са нищо друга освен прашясали хранилища на целулоза. „О времена, о нрави!” –както обичаше да възкликва една от близките ми книги.
Не можем да избегнем технологичния прогрес и промените, които той носи за всяко следващо поколение, но вместо да се жалваме и мърморим – можем да го впрегнем в наша полза. Повечето от вас, дали заради алиенацията или просто защото са подчинени на Правилата на съвремието, са обвързани с компютрите си и в това няма нищо лошо. Една електронна книга не се къса, не се цапа от мръсни пръстчета, не заема място и практически е вечна. Остава ни само да измислим как да я приоритизираме пред доста посредствените игри, които се ширят във Facebook и хилядите други игрови сайтове. В един идеален свят бихме се надявали и на безкористната подкрепа на Училища и Учители, но Истинските такива са редки самоотвержени скъпоценности и както казва народната мъдрост: „На вълка вратът му е дебел, защото... –   знаете защо.
Така че, скъпи мои войни, очаквам предложения за атака срещу Безхаберието в образованието и хитри стратегически планове за нападение срещу Посредствеността.