Showing posts with label училище. Show all posts
Showing posts with label училище. Show all posts

Monday, 17 September 2012

За родителите и децата



По случай днешния ден – от една страна първи учебен, а от друга – светлия празник на сестрите Вяра, Надежда, Любов и майка им София, се размислих по темата за родителите и децата… 


Трудно е за една книга да проумее какво означава да си родител. Очевидно, на пръв поглед, това е вид избор, относим към свободната воля. Но от друга страна, това е изключително сложна комбинация от морални, етични, естетични и емоционални дадености, които налагат необходимостта от бързи решения, които от своя страна изискват дълбоко осмисляне...
Нямам представа как понасяте тази невъобразимо тежка отговорност – да създадете и моделирате друго човешко същество.

Тук намирам още една здрава връзка с нас – книгите – защото познавам събратя, чиято цел е да облекчат тази трудна задача със съвети и примери как да постигнете своите родителски цели. А те не са малко, макар че най-важните, несъмнено са възпитание и образование.

Мрежата е пълна с интересни предложения на книжарници и издателства, но във вашето „препускащо“ ежедневие (особено след лятното „разпускане“) си е истинско облекчение да намериш всичко на едно място. В този смисъл е-book книжарницата на М-тел е като кошница с лакомства. Скоро „минах“ от там и поразгледах... Има помагала, учебници и творби на изучаваните автори – за всяка възраст и почти за всяка наука.

Дори за най-малките, които правят своя „прощъпулник“ в образованието и за които първият учебен ден е в бъдещето, има прекрасни двуезични приказки, които им дават възможност да се забавлявате учейки.

Хубаво е, че повечето могат да бъдат изтеглени напълно безплатно, което е значително облекчение за един родител, особено в условията на икономическа криза.
Това ме кара да мисля, че все още има хора, които действително са загрижени за образованието и бъдещето на младите и ме изпълва с надеждата, че битката с неграмотността продължава.

Sunday, 9 October 2011

96%?

„96 % грамотност” или „Как разбрах, че сами сме си виновни”
(Станислава Стоянова)



Нека си признаем- хората не четат! Оттам излизат и производните „Хората не пишат правилно” и „Литературата замира” и така нататък, и така нататък. Докъде ще ни доведе това, може да покаже само времето…
Аз обичам да започвам есетата си с дефиниция. Какво означава да си грамотен? Тежката дума, както винаги, има Уикипедия, която важно важно обявява, че да си грамотен означава да притежаваш способността за четене и писане. И то в най- лошия случай!
„Четене и писане, казваш”, обръщам се мислено към сайта, докато барабаня с пръсти по клавиатурата.”Но нищо за това как четеш и как пишеш…”
Не е ли странно как определението удобно изпуска думичките „правилно” или „вярно”, за да може да накара повече хора да се почувстват грамотни? И ако е така, колко процента от населението наистина знае как да чете и да пише правилно? Като под „правилно” имам предвид на хартия, не пред компютъра, щастливо разчитайки на спел-чек да поправя всяка втора дума, че дори и да дописва нашите!
♦
Такива странни мисли се въртят в откачената ми глава докато крача в транс към училище, нарамила раницата. Както винаги, ушите ми са запушени плътно от продънваща черепа песен, в която Аксел Роуз отново излива надрусаната си меланхолична душа. Едвам успявам да си чуя мислите, но отказвам да сваля слушалките, тъй като все повече и повече хора се кискат насреща ми заради бялата униформена риза. Затова просто надувам звука и продължавам да размишлявам.
„Грамотност, грамотност, грамотност”, потиквам мислите си.
Не ме разбирайте погрешно- както всеки човек и аз имам вече изградено мнение по този въпрос. Просто моите мнения имат тенденцията да са малко (доста) крайни. Затова залепям устата на вътрешното ми шизофренично аз, което заплашва да излезе и да се развика на хората по улицата, и тръгвам по пътя на логиката.
Самото значение на думата „грамотност” произлиза от латинската дума „литератус”, означаваща научен. Но дали наистина грамотността се научава и защо, предвид еднаквото обучение на всички ученици, някои си остават неграмотни? Учителите ли са виновни или учениците? Или може би подражанието ни на американците, което и ни кара да пи6ем с цифри и латин5ки bukви? Кой е виновен за нашата неграмотност? Така или иначе решавам да попитам някой друг за мнение.
♦
-          Ха. Ха. Ха.- натъртва Надя и се усмихва подло когато съобщавам, че според Уикипедия 96% от българите са грамотни.- Глупости, това не може да е вярно, дори и да изключим малцинствата.
-          Малцинства, друг път.- сумти Аля и продължава да драска нещо в тетрадката си.
-          Дори аз не съм грамотна, те- 96 процента!- обявява възмутено и Тина, смеейки се тихичко.
Изненадана съм. Тина беше един от малкото хора, на които не съм се карала заради запетайки.
-          Защо?- питам и гризвам ябълката си, подавайки встрани на Аля, за да си отхапе.
Зад мен, някакви момчета крещят с пълно гърло и тичат като обезумели по коридора, а всички останали се заливат от смях и крещят нечленоразделни простотии в тяхна посока. Аля вдига очи, поглежда ги възмутено и протяга демонстративно ръце.
-          Той прилича ли ти на грамотен?
Вдигам рамене и тя клати глава, връщайки се към тетрадката си. Аз поглеждам Тина и чакам отговора на въпроса си.
-          Добре де!- маха с ръце тя.- По- грамотна съм от повечето си набори, но пак не съм напълно грамотна.
-          А какво мислите, че значи да си грамотен?- продължавам аз, напълно вглъбена в ролята си на журналист.- Да можеш да четеш и пишеш ли?
-          Да можеш да го правиш правилно!- отбелязва Тина и започва лекцията си.- Не е само да знаеш буквите- трябва и пунктуация. И да говориш правилно, и да можеш да пишеш правилно и т.н. Дори тук според мен има хора които не трябва да се водят особено грамотни. Но повечето хора приемат за грамотен човек, който пише грешно и чете напълно неправилно, грубо казано, но може да го прави, макар и грешно. Щом чете и пише на някаква степен значи е грамотен, но според мен това не бива да е така. И не е редно.
Трябват ми няколко секунди да смеля казаното, но Надя отказва да ми ги даде, вдигайки ръце във въздуха.
-          Не-е-е.- натъртва тя. - Ако в дефиницията имаше и думата „правилно”, поне половината проценти щяха да се стопят. Не че ние сме образи на правилното говорене или писане.
-          Да, ти например се караш за всяка изпусната запетая!- обвинява ме Дани.- Вече си те представям…
-          Да, да, представете си- ти налагаш Мики с огромна запетая заради една изпусната пред „че”. И то в Скайп.- включва се и Аля.
-          Какво да направя?- оправдавам се.- Аз си държа на запетайките!
Всички започват да се смеят, представяйки си епичната картинка, изобразяваща мен, Дани и една огро-о-мна запетая. Дотук с интервюто ми. Звънецът бие и ние трябва да се прибираме по стаите си, но Аля никога не забравя да ми се скара, че не съм написала своята част от съвместната ни история.
В час по География аз отново започвам да си мисля за грамотността на българското население. Не може да сме чак, толкова зле, нали? Поглеждам как момчето до мен смело прави правописни грешки и въздъхвам, побутвайки го леко с ръка, за да се поправи. Той гледа тъпо в продължение на минута и най- накрая се усеща накъде бия. Може би вярвам прекалено много в хората. Все пак тези, които смятат себе си за непоправими българи, заливат де що има с латиница. При положение, че имаме толкова звучна и красива азбука, защо подражаваме на Щатите? Защо пишем на латиница? Защо сме псевдограмотни?
Класът ми отново избухва в дружен смях. Аз съм изпуснала забавното. И тогава ме озарява „гениалната” мисъл- защото е готино! Подражаваме на американските тийнове, защото мислим, че са готини, нали? Признай си, читателю, колко не-американски продукции си гледал някога? Броят ли се на пръстите на ръцете ти? Така си и мислех. Разбира се, подражанието е най- висшата форма на ласкателство, но нашите имитации май не са много добри. Все пак писането на латиница е плод на необятното ни възхищение по САЩ, което някак си е заложено в характерите ни. Съвършенството се постига с практика. Но когато няма практика, няма и съвършенство. Когато няма съвършенство, се появяват грешките. Ето го отговора, дами и господа. Подражанието убива идентичността и културата ни. Бъдете себе си.

Monday, 26 September 2011

Да си електронна е "зелено"?

Част от спомените на една друга книга, някъде в Америка: „В далечината – голям бял надпис, на покрива на дървена постройка – „Исус Христос е Господ”. С по-малки букви отдолу – „Тикви и царевици на разпродажба”. Непосредствено до асфалта – пожълтяла трева, прегорели трънаци, чакъл, парчета от гуми, счупена мантинела, кутийки от бира, празни шишета, хартийки, строшени стъкла от стопове, петна от масло, веещи се найлонови торбички – остатъците на преминаващи хора”. (“18% Сиво”, Захари Карабашлиев).
Най-близка асоциация – призив: „Да спасим Планетата!”. С по-малки букви отдолу – „Изхвърляте ли боклука разделно?”. Това вероятно ще помогне... Както и отказа от хартиени фактури и преминаване към електронни такива и мотото – „Да не превръщаме дърветата в дървесина!”
Това са крачки по правилния път, който обаче е много по-дълъг, отколкото могат да видят очите. А както е известно – дългите разстояния се преодоляват най-лесно, като всеки ден изминаваме по някой кратък отрязък от тях – толкова, за колкото ни стигат силите.
Пример: Инициативата на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” (СНБМ) за по-леки ученически раници „На училище без тежест”. На пръв поглед гръбначните изкривявания са отбивка  от прекия път към еко спасението на планетата, но тъй като децата ви са част от тази планета, темата е всеобхватна. Защото ако малките човечета мъкнат на гръб ученически чанти между 10 и 15 килограма, освен всичко останало – това са си 10-15 кила хартия, съответно умножени по броя на учениците по света... Внушително количество дървесина и непрекъсната необходимост от повтаряне на процедурата.
И какво от това, че си изхвърляте боклука разделно?
Идеята за „електронизиране” на образованието, едва ли е онова, което ще ви накара да изкрещите „Еврика!”, но е факт, че с електронните четци, не само раниците на децата ви ще олекнат, но и доста дървета ще оцелеят. Необходима е воля, за да промените статуквото – да не се мъкнат сборници, учебни тетрадки, отделно тетрадки за работа в клас и тетрадка за домашна работа. Крайно време е да признаете, че докато вместо да се  търси решение на проблема се примирявате – никой няма право да  твърди, че децата са приоритет, а образованието – инвестиция.
И да, отворена съм към различни мнения и идеи – даже трепетно ги очаквам, защото... вие хората сте – ама наистина – интересни създания.