Showing posts with label слово. Show all posts
Showing posts with label слово. Show all posts

Monday, 17 October 2011

„В начало беше Словото...”


“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”

(Гергана Цолова)



„В начало беше Словото...”
(Йоан 1:1)



 Светът се променя, а с него - и ние.  Променя се животът ни, променя се ежедневието ни, променят се и навиците ни. До голяма степен тези промени ни улесняват, помагат ни да оцелеем в забързания модерен свят, в кръговрата от ангажименти, събития, чувства и мисли.

 Човекът от ХХI век е практичен- търси лесното, удобното, а по възможност и модерното. До тук чудесно. Но фактът, че сме практични и даваме всичко от себе си, за да сме в ритъм със заобикалящия ни свят, дава ли ни правото да забравим историята и ценностите, които тя ни е оставила? Дава ли ни правото да се отдадем изцяло на технологиите, на модерното? Дава ли ни правото да бъдем неграмотни? Защо нивото на интелигентност на средностатистическия българин трябва да се понижава с годините, но същевременно животът на същия този средностатистически Бай Ганьо се модернизира със скоростта на светлината? За мен е мистерия...

 Вместо средното ниво на грамотност да се повишава и по този начин да се разкриват нови хоризонти за развитие, това ниво се понижава, стопява се бавно, но славно. Същински парадокс - вместо да градим, да еволюираме на базата на ценностите, морала и грамотността, които историята ни е завещала, ние се опитваме да се развиваме, забравяйки най-основното, най-есенциалното. И как в такъв случай се очаква да оцелеем във въпросния забързан, чудовищен, модерен свят? Загадка, най-вероятно с безумен отговор, която тормози малцинството грамотни и никога не е пронизвала крехките и неустойчиви мисли на масите.

 Масите – същите тези маси, от които е лесно да си част. Които, отнесени от вихъра на всекидневния ритъм, се отричат от книгите, от верния правопис и правоговор, отказват се от езика, от грамотността и от историята. Отказват се от себе си. Защото да изразяваш себе си правилно означава, че обичаш и уважаваш себе си. Да описваш грамотно с думи това, което душата и сърцето чувстват е признак на себеуважение. 

 Нека уважаваме себе си и бъдем грамотни. „В начало беше Словото...” и нека Словото да е стабилната основа на съвременния ни живот, нека грамотността ни даде един добър старт за развитие, нека тя да бъде нашият стремеж към съвършенство – технологично, духовно и емоционално.  

Словото е сянка на делото

Словото е сянка  на  делото
(Валентина  Райкова)

Казал  го  е Демокрит. А още  в Библията  е писано, че  по  делата се  разпознаваме. Думите  са  словесното  действие. Начинът  на  говорене  и  писане  е    характеристика    на човека.
Раждайки се, най- напред  проговаряме, след  това  се  научаваме  да  пишем, за  да можем  и  да  четем! В миналото  много  родолюбиви  българи са били  природно интелигентни, без  дори  да  са  били  грамотни. Времената  са  били  такива.Да  си  спомним от  какви  майки  са били  възпитани Ботев, Вазов...Но  е същесствувал  култ  към  знанието  и  образованието. И до  днес казваме, че стрмежът  към  образованост  е една от  националните  ни ценности. Но  колко  от  днешното  младо  поколение  е истински  образовано, къде  е то  из  света....
Общата  си  езикова  култура  българинът  получава  до  14- годишната  си  възраст. Като  ученик  езиковата  си  грамотност  той  проверява  отново  едва  на  ДЗИ, където казват, че  резултатите  са  плачевни. Защо? След 7. клас  основният  акцент е литературното, не толкова езиковото  обучение, т.е. езикът  се  учи  чрез  български  и  световни  литературни  образци. Но  кой  да  ги  чете!
Колко  романтично, носталгично, сантиментално  звучи  за младите хора   на  21. век посланието  на М. Енде в „Приказка  без  край“/преди  тази литературна  творба  не  се  изучаваше  в  училище/: „ Да можех  да  разбера ...какво  всъщност  става  в една  книга, докато  е затворена.Разбира се, вътре  има  само букви...,но ...като  я  отворя, всички  те  изведнъж  се  превръщат  в  приказка...“. И малкият  Бастиян Балтазар  Букс  започва  да  чете  с „тържествено  настроение“ Блажени  са  тези, които  са  съхранили  в  себе  си  този  празник, тази  тържественост  при  магическия  досег  с книгата.  Знам, че  има  много вдъхновени  читатели. В последното  десетилетие по-малките  от  тях  жадно  поглъщат литература като „Хари  Потър“, но  едва  ли  знаят  всички, че  началото  на  българската  детска  фентъзи  литература  много  преди  това  поставя  Елин  Пелин/“Ян  Бибиян“/ 
Но за  много  други млади  читатели дилемата  книга- компютър  почти  не  съществува,   избира се   виртуалното  общуване. То  и  там  може   да  се  прочете  литературната  класика, но  като има толкова  по- разнообразна и интересна  за тях  информация....Всъщност тези толкова цитирани  резултати  от  изследването PISA показват не толкова, че българският  ученик  не  може  да  чете  и  пише, а по- трудно  се  замисля  върху  тълкуването  на  текст. В първите  години  на  ДЗИ тенденцията  също  беше  на  въпросите  с отворен   отговор  да  не  се  пише. По- лесно  е  да  се  решава  само  теста/ знание, интуиция, тото../.
Как  се  пише  в  интернет  пространството- всеизвестен  факт. В ползването  на  този  съвременен  удобен   език  няма  нищо  лошо, ако  сферата  му  на  употреба  не  излиза  извън  споменатото  пространство. А практиката  показва  масово  нарушаване  на  елементарните  условия  на  общуване.  И  устно, и  писмено. Говори  се  неправилно, неграмотно, пише  се, логично, по същия  начин. Приятно  се  изненадвам, когато  видя или  чуя  спазена  елементарната  норма- употребата  на  местоименията  кой-кого/ Кой ще  присъства  на  разговора, но Кого  сте  поканили  да  присъства/ , на окончанията  м-ме/ слушам-слушаме, но говоря- говорим, не говориме/, на  членните  окончания  а/ът   и мн. др. Проблемът е, че такива  грешки  масово  се  допускат  и в медиите, а те  са  по- атрактивни  от учебния  час, по- запомнящи  се. Училището  учи  на  едно, животът  на  друго- омагьосан  кръг.
Сигурно  на  много  от  вас  е известен  следният  „текст“: „Не мгоа да пвоарвям, че  нисатниа рибарзам квако  чтеа. Твоа е феманоенланта  мощ  на чеошвикя моъзк....“ Да, според изследването написан  текст  с  правилно  поставена  само  първа  и  последна  буква  в  думата се  чете  съвсем  нормално  и  бързо. Но  от  образования  и  интелигентен  човек, с нюх  към  словото. Чувала  съм  реакция: „Каква  е  тази  глупост?“ Е, после  се  удрят  по  челото  и  им  става  забавно.
 Би  трябвало  да  се  чувстваме  по- отговорни  към  словото  си, най- малкото  заради факта, че „ и  ний  сме  дали  нещо  на  света....на вси  словени книга  да  четат“. Дядо  Вазов  може  да  ни  бъде  добър  пример  за  уважение  към  езика, за  патриотизъм  и  достойнство. А кирилицата  вече  е и  европейски  езиков  символ. А нали  в  Европа  сме  единни в различията  си. Добра  причина  да  се  уважаваме  повече чрез  правилното  ползване  на  словото. Делата  ни  да  са  достойни, словото  ни  да  е  красиво.