„В начало беше Словото...”

“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”

(Гергана Цолова)

„В начало беше Словото...”
(Йоан 1:1)



 Светът се променя, а с него - и ние.  Променя се животът ни, променя се ежедневието ни, променят се и навиците ни. До голяма степен тези промени ни улесняват, помагат ни да оцелеем в забързания модерен свят, в кръговрата от ангажименти, събития, чувства и мисли.

 Човекът от ХХI век е практичен- търси лесното, удобното, а по възможност и модерното. До тук чудесно. Но фактът, че сме практични и даваме всичко от себе си, за да сме в ритъм със заобикалящия ни свят, дава ли ни правото да забравим историята и ценностите, които тя ни е оставила? Дава ли ни правото да се отдадем изцяло на технологиите, на модерното? Дава ли ни правото да бъдем неграмотни? Защо нивото на интелигентност на средностатистическия българин трябва да се понижава с годините, но същевременно животът на същия този средностатистически Бай Ганьо се модернизира със скоростта на светлината? За мен е мистерия...

 Вместо средното ниво на грамотност да се повишава и по този начин да се разкриват нови хоризонти за развитие, това ниво се понижава, стопява се бавно, но славно. Същински парадокс - вместо да градим, да еволюираме на базата на ценностите, морала и грамотността, които историята ни е завещала, ние се опитваме да се развиваме, забравяйки най-основното, най-есенциалното. И как в такъв случай се очаква да оцелеем във въпросния забързан, чудовищен, модерен свят? Загадка, най-вероятно с безумен отговор, която тормози малцинството грамотни и никога не е пронизвала крехките и неустойчиви мисли на масите.

 Масите – същите тези маси, от които е лесно да си част. Които, отнесени от вихъра на всекидневния ритъм, се отричат от книгите, от верния правопис и правоговор, отказват се от езика, от грамотността и от историята. Отказват се от себе си. Защото да изразяваш себе си правилно означава, че обичаш и уважаваш себе си. Да описваш грамотно с думи това, което душата и сърцето чувстват е признак на себеуважение. 

 Нека уважаваме себе си и бъдем грамотни. „В начало беше Словото...” и нека Словото да е стабилната основа на съвременния ни живот, нека грамотността ни даде един добър старт за развитие, нека тя да бъде нашият стремеж към съвършенство – технологично, духовно и емоционално.