Showing posts with label език. Show all posts
Showing posts with label език. Show all posts

Monday, 17 October 2011

Езикът на тялото и жестовете

Оби4ам да пи6а грамотно?
(Николина Колева)


Представете си, че разговаряте с човек, който непрекъснато прави резки движения,
озърта се напосоки, по челото му са избили ситни капчици пот, а зениците му са
разширени. Потропва нервно с крак. Като го питате как е, този човек започва да
ви убеждава, че днес е прекрасен ден и той се чувства напълно спокоен …Няма
да повярвате, нали? Казват, че над 65% от мнението ни за другите се гради върху
езика на тялото и жестовете. При писмената комуникация не можем да разчитаме на
тези „подсказки”. Остава да се доверим на стила, богатството на речника и разбира се –
грамотността, за да си откраднем информация за човека отвъд думите му.
Грамотното писане е онзи уж дребничък детайл, благодарение на който доброто
впечатление може да се срине необратимо. То е подробност, която избожда очи. Не,
не съм крещящо педантична и не мисля, че всеки трябва да носи официалното издание
на правописния речник в джоба си. Става въпрос за четенето. Грамотността не се
гради само в часовете по български език. Тя е знак и за дългото време, прекарано в
света на книгите, и индиректно – за богата култура. Докато четем, съвсем спонтанно
и естествено развиваме усет към езика. Полека правилно изписаните думи и изрази се
запечатват в ума. Подсъзнателно добиваме логика за пунктуацията и граматиката. Чрез
четенето тренираме всички някога споменавани норми за езика в училище до такава
степен, че те стават като рефлекс. Осъзнаваме, че няма как да помним всевъзможни
правила и изключения наизуст, но при голям читателски опит можем да се доверим
на интуицията си за езика. Е, понякога е добре да правим и справки – това поне сега
с днешните технологии и интернет е лесно. Макар че много хора обвиняват интернет
за ширещата се неграмотност, като че ли всичко си опира до нас, хората. Въпрос на
секунда е да сменим латиницата с кирилица, а ефектът е поразителен. Написаното
на латиница изглежда невзрачно и несериозно, а и директно затъваме в блатото на
неграмотността, поради очевидната липса на достатъчно букви.
Дали това въобще е от значение за някого? Често се питаме защо живеем лошо, защо
имаме потенциал като народ, но не го използваме. Излиза, че имаме език, който си е
само наш и ни обединява, но предпочитаме да го направим мутант, като използваме
така наречената „шльокавица”. Този език има определени норми, но сме свикнали
да не ни пука за никакви правила и дори сме горди, ако ги нарушаваме. Модерно е и
вмъкването на чуждици в опит за странна демонстрация на добър английски. Всичко
това се свежда до една дълбоко заровена причина – не се самоуважаваме достатъчно.
Ако държим достатъчно на себе си, се появява и необходимост да пишем грамотно.
В игра на асоциации към думата „грамотност” несъмнено се образува мрежа от
изрази като „интелигентност, образование, ум, знание”. Тези понятия са смислово
свързани, тъй като не се раждаме грамотни - това е нещо, което трябва да се придобие,
развие и усъвършенства. Включен е мисловен процес и осъзнаване, а не просто зубрене
на правилно изписани думи.
Ето защо, ако човекът срещу нас пише грамотно, това е белег на заинтересованост,
интелигентност, широка култура и добро самочувствие. Грамотността е нещо, от което
има нужда всеки от нас поотделно и цялото общество заедно.

„В начало беше Словото...”


“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”

(Гергана Цолова)



„В начало беше Словото...”
(Йоан 1:1)



 Светът се променя, а с него - и ние.  Променя се животът ни, променя се ежедневието ни, променят се и навиците ни. До голяма степен тези промени ни улесняват, помагат ни да оцелеем в забързания модерен свят, в кръговрата от ангажименти, събития, чувства и мисли.

 Човекът от ХХI век е практичен- търси лесното, удобното, а по възможност и модерното. До тук чудесно. Но фактът, че сме практични и даваме всичко от себе си, за да сме в ритъм със заобикалящия ни свят, дава ли ни правото да забравим историята и ценностите, които тя ни е оставила? Дава ли ни правото да се отдадем изцяло на технологиите, на модерното? Дава ли ни правото да бъдем неграмотни? Защо нивото на интелигентност на средностатистическия българин трябва да се понижава с годините, но същевременно животът на същия този средностатистически Бай Ганьо се модернизира със скоростта на светлината? За мен е мистерия...

 Вместо средното ниво на грамотност да се повишава и по този начин да се разкриват нови хоризонти за развитие, това ниво се понижава, стопява се бавно, но славно. Същински парадокс - вместо да градим, да еволюираме на базата на ценностите, морала и грамотността, които историята ни е завещала, ние се опитваме да се развиваме, забравяйки най-основното, най-есенциалното. И как в такъв случай се очаква да оцелеем във въпросния забързан, чудовищен, модерен свят? Загадка, най-вероятно с безумен отговор, която тормози малцинството грамотни и никога не е пронизвала крехките и неустойчиви мисли на масите.

 Масите – същите тези маси, от които е лесно да си част. Които, отнесени от вихъра на всекидневния ритъм, се отричат от книгите, от верния правопис и правоговор, отказват се от езика, от грамотността и от историята. Отказват се от себе си. Защото да изразяваш себе си правилно означава, че обичаш и уважаваш себе си. Да описваш грамотно с думи това, което душата и сърцето чувстват е признак на себеуважение. 

 Нека уважаваме себе си и бъдем грамотни. „В начало беше Словото...” и нека Словото да е стабилната основа на съвременния ни живот, нека грамотността ни даде един добър старт за развитие, нека тя да бъде нашият стремеж към съвършенство – технологично, духовно и емоционално.  

Friday, 7 October 2011

В една далечна страна...

Обичам да пиша грамотно
(Росица Георгиева) 

Винаги съм мислила, че книгите са много важна част от развитието на един млад човек.  Мнението ми е, че самото четене на книги е неизменна част от целия смисъл на това един човек да бъде грамотен.
Като млад човек на двадесет годишна възраст, с нетърпение очаквам момента, в който ще се реализирам като личност и ще поставя началото на допринасянето ми като такава, за развитието на нашето общество.
Разсъждавайки върху нещата от живота , които вълнуват цялото поколенение, от което съм част, достигам до онези кътчета от беглите ми спомени, които ме накараха да мисля по този начин.
Когато бях на доста по крехка възраст, баба  ми обичаше да ми разказва за един прекрасен свят, до който тайничко бягала всеки ден във мислите си.  Аз тогава не разбирах какво точно иска да ми каже с тази, иначе любима моя приказка.  Връщайки се назад във спомените, си спомням нейното лице, разказвайки историята, която ме накара и до днес да  мисля с толкова позитивизъм за този прекрасен свят.  И сега знам какво е успяла да ми даде, споделяйки ми тези красиви неща.  Бих искала да споделя част този кратък разказ, с надеждата, че той ще повлияе и на други.

В една далечна страна, където всичко е до болка красиво – черният път, чистият въздух, красивите хора със светли души- съшествувала страстта да се пише грамотно.  Тази страст е движещата сила, която карала хората да бъдат по щастливи, попадайки в света на книгите.
Книгите не били прсто купчина хартии с кожена подвързия. И, разбира се, не били прсто предмети или част от едно обикновено човешко ежедневие. Те били прозорец към светове, който откривал нови хоризонти за всеки дръзнал да ги отвори.  Те давали съвети, разсмивали и винаги успявали да изпълнят своя дълг.
Там книгите притежавали нещо много повече, от обикновени думички и препинателни знаци.  Те притежавали знания.  С това тяхно богатсво те успявали да направят този красив свят, още по-добро място за живеене.  Давали на малките деца повод да бъдат обгрижвани от техните родители, а на родителите поводи за размисъл, утеха в трудни моменти, и посоки към непознати земи и планети.
Когато стигаше до последното изречение от историята, аз разбира се почти се унасях в мсилите си, представяйки си този свят като част от моя- реалния. 
И като млад човек, изпълнен с мечти и амбиции за светлото бъдеще, си мисля , че днес в нашата реалност, сме успeли да забравим за магията, която носят книгите.  И се питам все по-често, само аз ли мисля така.  A, вие какво мислите ?

Един по-различен поглед


Оби4ам да пи6а грамотно
  (Иван Димов)


     Грамотното писане при смяна на кирилица и латиница става относително понятие, изобщо грамотността днес напълно доказва теорията на Айнщайн за относителността.
     Защото грамотното писане не винаги е най-удобният и бърз начин да изложиш мислите си. Обичайната замяна на букви и цифри /ч-4, ш-6/ в заглавието на това есе е поредното доказателство за това. Грамотността изисква инвестиция от време и труд, преди да предприемат такава инвестиция, младите хора се питат струва ли си. Резултатите са навсякъде около тях и в известна степен предполагат отговора на въпроса. Неграмотниците влагат труда и времето си в други посоки. И често успяват - доколкото успех може да бъде по-добрият стандарт на живот. Това демотивира желанието на обществото да инвестира в грамотността. А с присъствието си на висшите етажи на властта и бизнеса неграмотниците сякаш направо крещят на идващите поколения да се вгледат в тях и да не влагат труда и времето си в грамотност. Понякога не е необходимо да се гледа толкова нагоре и нависоко по обществените и социални стълби. Младежите може просто да си разкажат стария виц за ученика, който след 20 години познал своята учителка по палтото й. Каква по-добра илюстрация за съдбата на грамотния човек в обществото ни.
     Да - четенето развива въображението и влияе в положителна посока на грамотността. А "въображението е по-важно от знанието" според Айнщайн. Но факт е, че хората все по-малко четат и вече се говори за научни прогнози относно датата на отпечатване на последната печатна книга на планетата - 2080г. , а може би 2030г. Развитието на технологиите изпраща книгите на електронни носители. Без значение на какъв носител, тях пак ще ги има. Човекът не може да живее без своето въображение и няма да престане да го материализира на различни носители.
     Защото това, което не можем да загубим, е духовността, чиито носители са точно книгите. Те са комбинация от духовното и материално мислене на човечеството. В тяхната форма се оглежда материалното развитие на цивилизацията ни, а съдържанито им побира духовните ни постижения.
     Грамотността е графичен образ на човешкия интелект и като такъв образ тя рисува съвременното интелектуално състояние на обществото. Да обичаме да пишем грамотно означава да приемем, че прогресът е необходим, че искаме да сме част от духовното развитие на човешката цивилизация. Колкото и да не искаме да ни познаят след 20 години по старото палто.

Чудо на природата

„Оби4ам да пи6а грамотно”
 (Анита Николова)

Езикът! Какво чудно творение на природата е той! Още през IX век  българите, първи сред славяните, имат своя писменост, като двамата братя Кирил и Методий създават трети език в Европа. Днес отдавна това е забравено, а в сърцата ни не е останала и капка гордост, провокирана от този факт.
Езикът е моята гордост, тревога и болка. Всекидневно всички ние си служим с него. Пишем, говорим, мислим, а това доказва, че е жива система, която непрекъснато се изменя и допълва.  Езикът следва непрестанните промени в живота. С оглед на изучаването на чужди езици започват да се употребяват и много чужди думи, а те постепенно се наслагват и в езика. Това доказва, че промените са значими, като те засягат и писането на книжовен български език.
Оби4ам да пи6а грамотно! Това трябва да е девизът не само на учениците, а и на всички хора, защото езикът е общ за всички и не е редно правописът да бъде спазван единствено в училище. За съжаление хората не могат да осъзнаят какво значение има езикът за всички нас. Те го приемат за даденост, а това далеч не е така. Четенето и писането са двете занимания, които най-много развиват мисленето на хората. Ето защо е нужно всички ние да четем повече и да се стремим да говорим и пишем правилно. От една страна, това е проява на уважение към самите нас, а от друга, към езика.
Грамотното писане се превръща в много сериозен проблем в наши дни. Стряскащи са класациите затова колко неграмотно е българското население, но не само в  ученическа, а и в зряла възраст. Все по-тревожен е фактът, че учениците не пишат грамотно в клас, а какво ли остава за интернет пространството, където прекарват по-голямата част от времето си. Хората не правят разлика между писането на думи с “о” или “у”, “а” или “ъ”, а членуването се е превърнало в непосилна задача за по-голямата част от българския народ. За съжаление съвременните българи искат да покажат, че са в крак с модните тенденции на обличане и говорене, използвайки чужди думи, но не се замислят, че няма нищо по-ценно от това да са грамотни. За да пише един човек правилно, не е необходимо цял живот да се разхожда с речник в ръка, за да се консултира за онова, в което не е сигурен или не знае, а е нужно да усвои някои прости правила и да чете много книги, които да изградят от части и неговата езикова култура. Проблемът с грамотното писане е твърде сериозен, но наред с него трябва да прибавим и още един – интернет общуването. За съжаление то заема една голяма част от времето ни и същевременно с това служи за утвърждаване на едни от най-вредните ни навици, що се отнася до правилното писане на съвременен български език. В интернет пространството обичаме да пишем на латиница вместо на кирилица, дори заменяме букви като “ш”, “щ” с “6”, а “ч” с “4”. Така си създаваме една собствена графична система, с която си служим. Освен това обичаме и съкращенията –“np” вместо “няма проблем” или “Oh, my God “ вместо “О, Боже мой”. И в тази мрачна картина е редно да добавя, че пунктуацията въобще липсва. Кой ли се сеща за точки и запетаи, след като не използва пълноценно всички букви от азбуката. Уви, това е реалността. Многократно употребих “за съжаление”, а това доказва, че проблемите, касаещи грамотното писане, са много. Като имаме предвид бързо развиващите се нови технологии, не бива да забравяме, че съществува тенденцията те още повече да се задълбочат, а това е сериозен проблем, тъй като касае бъдещето на езика, на който говорим и пишем.
Изкушенията пред нас са много, утре ще се удвоят. Това е безспорен факт. Ще има хора, които ще ни убеждават, че знанието няма значение, а ние не трябва да им вярваме! Ще има и такива, които ще твърдят, че грамотното писане е само за зубрачите, то тях не бива да слушаме. Важно е да бъдем такива, каквито сме и да се стремим да се развиваме непрекъснато, за да сме в крак с всичко около нас, което  не спи, а се движи, върти и променя. 
“Обичам да пиша грамотно” – трябва да го покажем на дело, а не да го говорим на думи. Нека това да бъде нашата ръководна цел, защото няма нищо по-ценно от това да си грамотен и добре образован. А дали си on-line или off-line, то бъди грамотен, защото така ще покажеш уважение към самия себе си и към езика!