Словото е сянка на делото

Словото е сянка  на  делото

(Валентина  Райкова)

Казал  го  е Демокрит. А още  в Библията  е писано, че  по  делата се  разпознаваме. Думите  са  словесното  действие. Начинът  на  говорене  и  писане  е    характеристика    на човека.

Раждайки се, най- напред  проговаряме, след  това  се  научаваме  да  пишем, за  да можем  и  да  четем! В миналото  много  родолюбиви  българи са били  природно интелигентни, без  дори  да  са  били  грамотни. Времената  са  били  такива.Да  си  спомним от  какви  майки  са били  възпитани Ботев, Вазов...Но  е същесствувал  култ  към  знанието  и  образованието. И до  днес казваме, че стрмежът  към  образованост  е една от  националните  ни ценности. Но  колко  от  днешното  младо  поколение  е истински  образовано, къде  е то  из  света....

Общата  си  езикова  култура  българинът  получава  до  14- годишната  си  възраст. Като  ученик  езиковата  си  грамотност  той  проверява  отново  едва  на  ДЗИ, където казват, че  резултатите  са  плачевни. Защо? След 7. клас  основният  акцент е литературното, не толкова езиковото  обучение, т.е. езикът  се  учи  чрез  български  и  световни  литературни  образци. Но  кой  да  ги  чете!

Колко  романтично, носталгично, сантиментално  звучи  за младите хора   на  21. век посланието  на М. Енде в „Приказка  без  край“/преди  тази литературна  творба  не  се  изучаваше  в  училище/: „ Да можех  да  разбера ...какво  всъщност  става  в една  книга, докато  е затворена.Разбира се, вътре  има  само букви...,но ...като  я  отворя, всички  те  изведнъж  се  превръщат  в  приказка...“. И малкият  Бастиян Балтазар  Букс  започва  да  чете  с „тържествено  настроение“ Блажени  са  тези, които  са  съхранили  в  себе  си  този  празник, тази  тържественост  при  магическия  досег  с книгата.  Знам, че  има  много вдъхновени  читатели. В последното  десетилетие по-малките  от  тях  жадно  поглъщат литература като „Хари  Потър“, но  едва  ли  знаят  всички, че  началото  на  българската  детска  фентъзи  литература  много  преди  това  поставя  Елин  Пелин/“Ян  Бибиян“/ 

Но за  много  други млади  читатели дилемата  книга- компютър  почти  не  съществува,   избира се   виртуалното  общуване. То  и  там  може   да  се  прочете  литературната  класика, но  като има толкова  по- разнообразна и интересна  за тях  информация....Всъщност тези толкова цитирани  резултати  от  изследването PISA показват не толкова, че българският  ученик  не  може  да  чете  и  пише, а по- трудно  се  замисля  върху  тълкуването  на  текст. В първите  години  на  ДЗИ тенденцията  също  беше  на  въпросите  с отворен   отговор  да  не  се  пише. По- лесно  е  да  се  решава  само  теста/ знание, интуиция, тото../.

Как  се  пише  в  интернет  пространството- всеизвестен  факт. В ползването  на  този  съвременен  удобен   език  няма  нищо  лошо, ако  сферата  му  на  употреба  не  излиза  извън  споменатото  пространство. А практиката  показва  масово  нарушаване  на  елементарните  условия  на  общуване.  И  устно, и  писмено. Говори  се  неправилно, неграмотно, пише  се, логично, по същия  начин. Приятно  се  изненадвам, когато  видя или  чуя  спазена  елементарната  норма- употребата  на  местоименията  кой-кого/ Кой ще  присъства  на  разговора, но Кого  сте  поканили  да  присъства/ , на окончанията  м-ме/ слушам-слушаме, но говоря- говорим, не говориме/, на  членните  окончания  а/ът   и мн. др. Проблемът е, че такива  грешки  масово  се  допускат  и в медиите, а те  са  по- атрактивни  от учебния  час, по- запомнящи  се. Училището  учи  на  едно, животът  на  друго- омагьосан  кръг.

Сигурно  на  много  от  вас  е известен  следният  „текст“: „Не мгоа да пвоарвям, че  нисатниа рибарзам квако  чтеа. Твоа е феманоенланта  мощ  на чеошвикя моъзк....“ Да, според изследването написан  текст  с  правилно  поставена  само  първа  и  последна  буква  в  думата се  чете  съвсем  нормално  и  бързо. Но  от  образования  и  интелигентен  човек, с нюх  към  словото. Чувала  съм  реакция: „Каква  е  тази  глупост?“ Е, после  се  удрят  по  челото  и  им  става  забавно.

 Би  трябвало  да  се  чувстваме  по- отговорни  към  словото  си, най- малкото  заради факта, че „ и  ний  сме  дали  нещо  на  света....на вси  словени книга  да  четат“. Дядо  Вазов  може  да  ни  бъде  добър  пример  за  уважение  към  езика, за  патриотизъм  и  достойнство. А кирилицата  вече  е и  европейски  езиков  символ. А нали  в  Европа  сме  единни в различията  си. Добра  причина  да  се  уважаваме  повече чрез  правилното  ползване  на  словото. Делата  ни  да  са  достойни, словото  ни  да  е  красиво.