Showing posts with label Обичам да пиша грамотно. Show all posts
Showing posts with label Обичам да пиша грамотно. Show all posts

Sunday, 23 October 2011

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”
(Вяра Дончева)

  
     Някога в страната на гигантите живяло малко човече. То било толкова малко, че често съществувала опасност да го смачкат, докато ходят, да го ритнат или да седнат върху него, без дори да забележат.  В този гигантски свят за него съществували хиляди опасности, с които трябвало да се бори ежедневно, за да оцелее. В мислите му се гонели безброй шарени пеперуди – неговите мечти, които за гигантите били просто „малки”…
   Човечето често се чувствало неразбрано и самотно. Било невъзможно гигантите да чуят гласа му, да разберат какво иска да им каже…
   Един ден му хрумнала велика идея. Идея, която можела да промени всичко, целия свят.  Човечето решило да напише писмо на гигантите.
   Щом преминала еуфорията му от щастието, че най–после е намерило начин да общува с тях, дошъл въпросът: „Как да го направи?”. За съжаление човечето не било грамотно. Това го смутило за кратко, но не свалило усмивката от лицето му. Сега то имало нов план и мечта – да стане грамотно. Изведнъж осъзнало колко е важно това.
    Всъщност човечето не било само. Имало безброй  като него – малки хора, но те предпочитали да не се месят в работите на гигантите. Били страхливи.  Нямали смелост да мечтаят да променят света, в който живеят.
    Така човечето започнало да учи.  Отначало му било трудно, но не се отказало, мечтата му била по–силна от него. Преминало през азбуката, започнало да чете на срички, постепенно изучило всички пунктуационни и граматични правила.  Харесало му. Разбрало каква сила се крие в  писмеността. Осъзнало колко важно е  да си грамотен.   
      Разочаровало се, като се замислило колко много хора като него са неграмотни и не искат да се поправят. Постепенно процентът им нараства. Човечето видяло опасност в тези свои съжители. С  диалектите и неграмотността си те не само вредят на себе си, но и на езика. Те не го уважават и не го ценят.  А той е най–голямото богатство, с което разполагат.
      Сега то не разбирало хората като него.
    Все пак постигнало мечтата си. Борило се за нея и успяло.Направило нещо, което ще остане след него, нещо малко за човечеството, но голямо за човека…То пишело. И най – важното пишело грамотно и се гордеело с това. Разбрало, че мастилото остава след човека, дори след гиганта. Сега вече можело да каже на света ”Аз съм грамотен!”. Някак си завладяно от тази магия открило, че нищо в този гигантски свят не става лесно, а се изискват усилия и силно желание. Най–сетне се решило да напише писмо на гигантите или  по- точно послание.  „Неграмотният човек винаги е малък!”
    Не след дълго получило и отговор: „Малък е само онзи, който се смята за такъв. Неграмотността няма място в 21 век.”
    Да живееш сред гиганти е трудно. Човечето разбрало, че за да бъдеш чут и разбран, трябва да си грамотен. Направило един важен извод, който никога не трябва да забравяме: „Словото е по–силно от оловото”. И чрез него могат да се постигнат много неща. Открило, че казаното често се забравя, а написаното остава завинаги.       


Tuesday, 18 October 2011

Последен шанс




Скъпи приятели, чувствам се все по-пълноЦЕННА, изпълнена с вашите мисли и творчески попадения. С искряща радост ви съобщавам, че желаещите да подкрепят идеята стават все повече с всеки изминал ден. При толкова много творби бих станала една дебеланка, ако имах веществено тяло, но в „Е-пространството”  – за щастие –  няма подобни проблеми.
За да дам равен шанс и на тези, които присъединяват творчеството си  във финалните дни, удължавам крайния срок до 24 октомври 2011 г. 

Гласуването ще бъде от 24 октомври  до края на месеца. Опцията „Xаресва ми” („Like”) ще е достъпна от 24 до 31 октомври 2011 г.

 „Защо” ли? Защото това ще ви даде възможност в тази една седмица спокойно да прочетете отново всички творби и да прецените кои от тях заслужават вашия глас.
 Ще можете да оцените внимателно както мисълта и стила, така и правописа на участниците, защото за да е максимално почтено и да отговаря на идеята всичко е публикувано в автентичния му вид. Да обичаш грамотното писане е похвално, но още по-важно е и да го практикуваш, нали? Така че когато гласувате, не забравяйте нито за миг основната идея – изберете грамотността!

Всички вие Отлагащи-за-съвсем-последния-момент творци, изпращайте ми своите разкази на познатия адрес e.knigata@gmail.com .

Sunday, 9 October 2011

А какво ли предстои...?

“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”
(Дейвид Фарес)

В последно време ставаме свидетели как неграмотността се пропуска абсолютно безпрепятствено . Незнанието е заляло медиите, трибуната на парламента.Също и преподавателите правят груби грешки по време на работата си. Всеки ден от екрана известни личности, претендиращи за висока интелигентност, ни учат как да се изразяваме правилно, а заслушаме ли се внимателно в думите им, осъзнаваме,че самите те си нямат представа от граматика.
Да пишеш с латински бувки, да правиш синтез между английски и български в смисъла на изречението е  модерно.Да не пишеш грамотно на собствения си език, даже е и заразно. Повечето опити за коригиране на грешка се приема за обида или заяждане.Аз обичам да пиша грамотно,защото това е важно мерило за интелигентността на един човек.Според мен не бива да допускаме невежеството и безотговорността да заличат плодовете на нашите деди, които са усъвършенствали езика ни.
Грамотният човек има по-широк кръгозор, по-добре се ориентира в света. Грамотността не се засуква с майчиното мляко, не се получава наготово от интернет. За да е грамотен, човек не само трябна да е прочел много книги, но и да е вникнал в посланието им. Грамотност не означава само спазването на езикови правила, а и знания за света и човека, умение да се ориентираме в словесните изяви. А то, словото, може да е много коварно. Може както да ни каже истината за света, така и да ни зароби за глупава или антихуманна кауза. Грамотният човек ще успее да види същността зад думите - какъв е истинският смисъл на изказването, кой го прави, защо го прави...
Естествено, съществуват много важни глобални проблеми, които търпят по-спешно разглеждане. Но какво ли предстои след  явната неграмотност? Да останем с толкова беден речник,че да разчитаме единствено на езика на тялото? Нивото да се сведе до възклицания ? И като се мръкне, да не можем да общуваме, защото няма да се виждаме?Защо да държиш на езика си, днес се смята за дребнавост? За съжаление нямам точен отговор на този въпрос, но аз ще продължа с делото си да пиша грамотно и да почитам езика ни.

96%?

„96 % грамотност” или „Как разбрах, че сами сме си виновни”
(Станислава Стоянова)



Нека си признаем- хората не четат! Оттам излизат и производните „Хората не пишат правилно” и „Литературата замира” и така нататък, и така нататък. Докъде ще ни доведе това, може да покаже само времето…
Аз обичам да започвам есетата си с дефиниция. Какво означава да си грамотен? Тежката дума, както винаги, има Уикипедия, която важно важно обявява, че да си грамотен означава да притежаваш способността за четене и писане. И то в най- лошия случай!
„Четене и писане, казваш”, обръщам се мислено към сайта, докато барабаня с пръсти по клавиатурата.”Но нищо за това как четеш и как пишеш…”
Не е ли странно как определението удобно изпуска думичките „правилно” или „вярно”, за да може да накара повече хора да се почувстват грамотни? И ако е така, колко процента от населението наистина знае как да чете и да пише правилно? Като под „правилно” имам предвид на хартия, не пред компютъра, щастливо разчитайки на спел-чек да поправя всяка втора дума, че дори и да дописва нашите!
♦
Такива странни мисли се въртят в откачената ми глава докато крача в транс към училище, нарамила раницата. Както винаги, ушите ми са запушени плътно от продънваща черепа песен, в която Аксел Роуз отново излива надрусаната си меланхолична душа. Едвам успявам да си чуя мислите, но отказвам да сваля слушалките, тъй като все повече и повече хора се кискат насреща ми заради бялата униформена риза. Затова просто надувам звука и продължавам да размишлявам.
„Грамотност, грамотност, грамотност”, потиквам мислите си.
Не ме разбирайте погрешно- както всеки човек и аз имам вече изградено мнение по този въпрос. Просто моите мнения имат тенденцията да са малко (доста) крайни. Затова залепям устата на вътрешното ми шизофренично аз, което заплашва да излезе и да се развика на хората по улицата, и тръгвам по пътя на логиката.
Самото значение на думата „грамотност” произлиза от латинската дума „литератус”, означаваща научен. Но дали наистина грамотността се научава и защо, предвид еднаквото обучение на всички ученици, някои си остават неграмотни? Учителите ли са виновни или учениците? Или може би подражанието ни на американците, което и ни кара да пи6ем с цифри и латин5ки bukви? Кой е виновен за нашата неграмотност? Така или иначе решавам да попитам някой друг за мнение.
♦
-          Ха. Ха. Ха.- натъртва Надя и се усмихва подло когато съобщавам, че според Уикипедия 96% от българите са грамотни.- Глупости, това не може да е вярно, дори и да изключим малцинствата.
-          Малцинства, друг път.- сумти Аля и продължава да драска нещо в тетрадката си.
-          Дори аз не съм грамотна, те- 96 процента!- обявява възмутено и Тина, смеейки се тихичко.
Изненадана съм. Тина беше един от малкото хора, на които не съм се карала заради запетайки.
-          Защо?- питам и гризвам ябълката си, подавайки встрани на Аля, за да си отхапе.
Зад мен, някакви момчета крещят с пълно гърло и тичат като обезумели по коридора, а всички останали се заливат от смях и крещят нечленоразделни простотии в тяхна посока. Аля вдига очи, поглежда ги възмутено и протяга демонстративно ръце.
-          Той прилича ли ти на грамотен?
Вдигам рамене и тя клати глава, връщайки се към тетрадката си. Аз поглеждам Тина и чакам отговора на въпроса си.
-          Добре де!- маха с ръце тя.- По- грамотна съм от повечето си набори, но пак не съм напълно грамотна.
-          А какво мислите, че значи да си грамотен?- продължавам аз, напълно вглъбена в ролята си на журналист.- Да можеш да четеш и пишеш ли?
-          Да можеш да го правиш правилно!- отбелязва Тина и започва лекцията си.- Не е само да знаеш буквите- трябва и пунктуация. И да говориш правилно, и да можеш да пишеш правилно и т.н. Дори тук според мен има хора които не трябва да се водят особено грамотни. Но повечето хора приемат за грамотен човек, който пише грешно и чете напълно неправилно, грубо казано, но може да го прави, макар и грешно. Щом чете и пише на някаква степен значи е грамотен, но според мен това не бива да е така. И не е редно.
Трябват ми няколко секунди да смеля казаното, но Надя отказва да ми ги даде, вдигайки ръце във въздуха.
-          Не-е-е.- натъртва тя. - Ако в дефиницията имаше и думата „правилно”, поне половината проценти щяха да се стопят. Не че ние сме образи на правилното говорене или писане.
-          Да, ти например се караш за всяка изпусната запетая!- обвинява ме Дани.- Вече си те представям…
-          Да, да, представете си- ти налагаш Мики с огромна запетая заради една изпусната пред „че”. И то в Скайп.- включва се и Аля.
-          Какво да направя?- оправдавам се.- Аз си държа на запетайките!
Всички започват да се смеят, представяйки си епичната картинка, изобразяваща мен, Дани и една огро-о-мна запетая. Дотук с интервюто ми. Звънецът бие и ние трябва да се прибираме по стаите си, но Аля никога не забравя да ми се скара, че не съм написала своята част от съвместната ни история.
В час по География аз отново започвам да си мисля за грамотността на българското население. Не може да сме чак, толкова зле, нали? Поглеждам как момчето до мен смело прави правописни грешки и въздъхвам, побутвайки го леко с ръка, за да се поправи. Той гледа тъпо в продължение на минута и най- накрая се усеща накъде бия. Може би вярвам прекалено много в хората. Все пак тези, които смятат себе си за непоправими българи, заливат де що има с латиница. При положение, че имаме толкова звучна и красива азбука, защо подражаваме на Щатите? Защо пишем на латиница? Защо сме псевдограмотни?
Класът ми отново избухва в дружен смях. Аз съм изпуснала забавното. И тогава ме озарява „гениалната” мисъл- защото е готино! Подражаваме на американските тийнове, защото мислим, че са готини, нали? Признай си, читателю, колко не-американски продукции си гледал някога? Броят ли се на пръстите на ръцете ти? Така си и мислех. Разбира се, подражанието е най- висшата форма на ласкателство, но нашите имитации май не са много добри. Все пак писането на латиница е плод на необятното ни възхищение по САЩ, което някак си е заложено в характерите ни. Съвършенството се постига с практика. Но когато няма практика, няма и съвършенство. Когато няма съвършенство, се появяват грешките. Ето го отговора, дами и господа. Подражанието убива идентичността и културата ни. Бъдете себе си.

Призвание

Обичам да пиша грамотно 
(Галена Върбева)

 Обичам да пиша  и го правя откакто се помня.  Писането за мен е свобода, власт, забавление, отговорност—уникален и неповторим процес, който не може всеки от нас. Съчиняването и заплитането на криминални сюжети, улавянето на липсващите парченца и  изразяването на емоциите чрез думи са неща, които правя с неудържима страст. А стиховете—те са стихийни изблици, пъстър наниз от внушения, родени от алхимията на словото.
  Талантът е привилегия за благословените от Бог. Без талант стихът, разказът, романът, дори ритмиката на едно четиристишие не носят мистика и  пламенен заряд, а  увисват във въздуха.  Вдъхновението изисква много труд и жертви, но е всичко, от което се нуждае един поет—безценно късче сила, без което нищо не е същото.
  При писателите е по- различно —те трябва да притежават богата база от стилистични похвати и изразни средства, за да бъде текстът им многопластов, богат на внушения и напоен от метафори.  При тях талантът е само зрънцето, нишката, посоката. То е внушение, проникновение, фантазия и вибрира в синхрон със собствените ти творчески вибрации.   Едно е общото и при двамата -- любовта. Тя е движеща сила на изкуството, горивото, благодарение на което заработва машината за горчиви и сладки прозрения. Но целенасоченото и задълбочено писане  е дълъг и сложен процес, предизвикателство за всеки един писател.
  В днешното трудно комплицирано, остро социално и политизирано време е много трудно да бъдеш писател. Рискове и драми дебнат от всякъде, а у нас нещата най- често се свеждат до интелектуалното и биологическо оцеляване. Тоест, много по- лесно е да бъдеш шивач или готвач, отколкото да пишеш романи, без да знаеш дали въобще ще ги публикуват. Ето защо много хора казват, че за да пишеш е необходима малко или повече лудост, екстравагантност, дори самообреченост. Защото пишещите днес трудно оцелявали, а смъртта ги превръщала в бележити легенди.
  За мен обаче хубавата книга винаги е била и ще бъде гореща стока, извор на вдъхновение, разпускане, откъсване от оковите на реалността. Истинският талант може и да не се нуждае от реклама, но говорейки за романа като за търговски продукт, на него със сигурност  му трябва начален медиен тласък. Още повече когато стои сред лавината от заглавия в книжарницата.
  Знам, че традициите и стойностите не са това, което бяха, технологиите също, но в съвременната филмова индустрия още и още се филмират романи на утвърдени писатели. Лудост ли е това? А нима режисьорите не са напипали златната жилка, с която да привлекат младото поколение, преориентирано към виртуалната реалност.
  Всеки човек на изкуството сам намира  мотивация да продължи. Често най- малките неща му носят най- голямо вдъхновение- ароматът на кафе, рано сутрин, цветът на листопада, мирисът на летния дъжд,  усмивката на малкото дете, погледът на влюбен мъж.  Вглеждайки се  в самия себе си,  той си задава въпроси, а след това ги проектира върху обществото. Нищо, че оцеляването и нагонът за размножаване са с дълбоки следи в главите на сегашното поколение. Нищо, че може да е малка пъпка от роза сред морето от бурени, наречено графомания. Нищо, че по трудния път към успеха може да срещне повече затворени врати, отколкото ако е в оскъдно облекло и си търси работа в среднощно казино.
 Само истинските писатели и поети, които пишат талантливо, грамотно, вдъхновено и докосващо ще преборят мъглявините на времето. С високо вдигнати чела, високи мисли и морал, ще завещаят светла диря – един   вещен пример за идните поколения.
Защото писането е преди всичко призвание. 

ГРАМОТНИ СМЕ?


ГРАМОТНИ СМЕ!
(Магдалена Манчева)


Ако минеш по улиците “Люсиен Шевалас”,“Славееви гори”, “Байкал” и затвориш обиколката с “Кузман Шапкаров” ставаш свидетел на невероятна грамотност и култура. За гръб на тази необичайна писменост служат стените на пловдивското основно училище ”Димитър Талев”. Текстовете се четат увлекателно и образоват всестранно. Личи, че в това училище много се учи английски – THE PRODIGI, BAD, REEBOK, IS HU BEST. Лесно и бързо се усвояват различни любовни обяснения – от класическото “ОБИЧАМ ТЕ”, с много едър шрифт, до по-краткото и интимно „С + М”.  Има и възторжени възклицания от рода на “СУПЕР”. Само че в случая не става ясно дали това се отнася за МАРИАНА, тъй като до името й стои думата ОСА, може би суперлативът е за КАТЕТО. Този похват е използван и при заглавието “ЛЪВ ОТ КЛАСА”, където не може да се разбере дали лъвът е СТОЙЧО от 7 “ж”  или един друг СТОЙЧО, който  обаче е ПО-СУПЕР и от ДАНИЕЛ. Жанрът се преповтаря. Трябва да има малко загадъчност. Само че Даниел се е хлъзнал надолу, името му върви изписано по стълбищния наклон. Стойчо остава в  класацията. Какво да се прави? И в графоманията, както и в спорта има пристрастия. Ето, тръгва се от ”ЛОКО”, от “БОТЕВ”, после следва замазка. Върху нейната прозрачност е нанесен “МАНЧЕСТЕР”. Увековечени са още имената на Тошо, Николай, Анто, Вилито, Пешо, Киро, Пора, друг Тошо от 6 “а”. Онагледени са различни части от човешкото тяло. Следват портрети – в графика и цветно. Започнато е житието на ГЕРА И ГОШО, но поради липса на свободно пространство не е продължено и не се знае какво следва. Следват по-кратки неща - букви от нашата и латинската азбука, както и различни знаци, най-вероятно евкалибристика. Упражненията продължават и по стената на магазина. БАТ НАСКО И ПРОФЕСОРА,  МОНТЕЛА И САЛЧО. Това са кварталните босове и затова са на стената. Техните фенове се учат в това училище. Оставям място за думи, които не се препоръчват нито от Министерството на образованието, нито от Министерството на културата, но улицата ги подшушва. То пък това е хубавото, че всичко си е черно на бяло. На открито. Иначе какво? Затворен в класните стаи учебен процес, където никой не знае какво става. А тук, от четирите външни стени на училището веднага личи, че пишещите ученици са изключително грамотни. До последния писък на модата! И кварталната общественост, и случайно минаващите от тук граждани веднага научават това. И видно е още, че компютърната грамотност е овладяна до такава степен, че  с гордост е изнeсена навън, за всеобщ преглед. Макар че на някой от нас това ни се струва не особено естетично.

Friday, 7 October 2011

В една далечна страна...

Обичам да пиша грамотно
(Росица Георгиева) 

Винаги съм мислила, че книгите са много важна част от развитието на един млад човек.  Мнението ми е, че самото четене на книги е неизменна част от целия смисъл на това един човек да бъде грамотен.
Като млад човек на двадесет годишна възраст, с нетърпение очаквам момента, в който ще се реализирам като личност и ще поставя началото на допринасянето ми като такава, за развитието на нашето общество.
Разсъждавайки върху нещата от живота , които вълнуват цялото поколенение, от което съм част, достигам до онези кътчета от беглите ми спомени, които ме накараха да мисля по този начин.
Когато бях на доста по крехка възраст, баба  ми обичаше да ми разказва за един прекрасен свят, до който тайничко бягала всеки ден във мислите си.  Аз тогава не разбирах какво точно иска да ми каже с тази, иначе любима моя приказка.  Връщайки се назад във спомените, си спомням нейното лице, разказвайки историята, която ме накара и до днес да  мисля с толкова позитивизъм за този прекрасен свят.  И сега знам какво е успяла да ми даде, споделяйки ми тези красиви неща.  Бих искала да споделя част този кратък разказ, с надеждата, че той ще повлияе и на други.

В една далечна страна, където всичко е до болка красиво – черният път, чистият въздух, красивите хора със светли души- съшествувала страстта да се пише грамотно.  Тази страст е движещата сила, която карала хората да бъдат по щастливи, попадайки в света на книгите.
Книгите не били прсто купчина хартии с кожена подвързия. И, разбира се, не били прсто предмети или част от едно обикновено човешко ежедневие. Те били прозорец към светове, който откривал нови хоризонти за всеки дръзнал да ги отвори.  Те давали съвети, разсмивали и винаги успявали да изпълнят своя дълг.
Там книгите притежавали нещо много повече, от обикновени думички и препинателни знаци.  Те притежавали знания.  С това тяхно богатсво те успявали да направят този красив свят, още по-добро място за живеене.  Давали на малките деца повод да бъдат обгрижвани от техните родители, а на родителите поводи за размисъл, утеха в трудни моменти, и посоки към непознати земи и планети.
Когато стигаше до последното изречение от историята, аз разбира се почти се унасях в мсилите си, представяйки си този свят като част от моя- реалния. 
И като млад човек, изпълнен с мечти и амбиции за светлото бъдеще, си мисля , че днес в нашата реалност, сме успeли да забравим за магията, която носят книгите.  И се питам все по-често, само аз ли мисля така.  A, вие какво мислите ?

Чудо на природата

„Оби4ам да пи6а грамотно”
 (Анита Николова)

Езикът! Какво чудно творение на природата е той! Още през IX век  българите, първи сред славяните, имат своя писменост, като двамата братя Кирил и Методий създават трети език в Европа. Днес отдавна това е забравено, а в сърцата ни не е останала и капка гордост, провокирана от този факт.
Езикът е моята гордост, тревога и болка. Всекидневно всички ние си служим с него. Пишем, говорим, мислим, а това доказва, че е жива система, която непрекъснато се изменя и допълва.  Езикът следва непрестанните промени в живота. С оглед на изучаването на чужди езици започват да се употребяват и много чужди думи, а те постепенно се наслагват и в езика. Това доказва, че промените са значими, като те засягат и писането на книжовен български език.
Оби4ам да пи6а грамотно! Това трябва да е девизът не само на учениците, а и на всички хора, защото езикът е общ за всички и не е редно правописът да бъде спазван единствено в училище. За съжаление хората не могат да осъзнаят какво значение има езикът за всички нас. Те го приемат за даденост, а това далеч не е така. Четенето и писането са двете занимания, които най-много развиват мисленето на хората. Ето защо е нужно всички ние да четем повече и да се стремим да говорим и пишем правилно. От една страна, това е проява на уважение към самите нас, а от друга, към езика.
Грамотното писане се превръща в много сериозен проблем в наши дни. Стряскащи са класациите затова колко неграмотно е българското население, но не само в  ученическа, а и в зряла възраст. Все по-тревожен е фактът, че учениците не пишат грамотно в клас, а какво ли остава за интернет пространството, където прекарват по-голямата част от времето си. Хората не правят разлика между писането на думи с “о” или “у”, “а” или “ъ”, а членуването се е превърнало в непосилна задача за по-голямата част от българския народ. За съжаление съвременните българи искат да покажат, че са в крак с модните тенденции на обличане и говорене, използвайки чужди думи, но не се замислят, че няма нищо по-ценно от това да са грамотни. За да пише един човек правилно, не е необходимо цял живот да се разхожда с речник в ръка, за да се консултира за онова, в което не е сигурен или не знае, а е нужно да усвои някои прости правила и да чете много книги, които да изградят от части и неговата езикова култура. Проблемът с грамотното писане е твърде сериозен, но наред с него трябва да прибавим и още един – интернет общуването. За съжаление то заема една голяма част от времето ни и същевременно с това служи за утвърждаване на едни от най-вредните ни навици, що се отнася до правилното писане на съвременен български език. В интернет пространството обичаме да пишем на латиница вместо на кирилица, дори заменяме букви като “ш”, “щ” с “6”, а “ч” с “4”. Така си създаваме една собствена графична система, с която си служим. Освен това обичаме и съкращенията –“np” вместо “няма проблем” или “Oh, my God “ вместо “О, Боже мой”. И в тази мрачна картина е редно да добавя, че пунктуацията въобще липсва. Кой ли се сеща за точки и запетаи, след като не използва пълноценно всички букви от азбуката. Уви, това е реалността. Многократно употребих “за съжаление”, а това доказва, че проблемите, касаещи грамотното писане, са много. Като имаме предвид бързо развиващите се нови технологии, не бива да забравяме, че съществува тенденцията те още повече да се задълбочат, а това е сериозен проблем, тъй като касае бъдещето на езика, на който говорим и пишем.
Изкушенията пред нас са много, утре ще се удвоят. Това е безспорен факт. Ще има хора, които ще ни убеждават, че знанието няма значение, а ние не трябва да им вярваме! Ще има и такива, които ще твърдят, че грамотното писане е само за зубрачите, то тях не бива да слушаме. Важно е да бъдем такива, каквито сме и да се стремим да се развиваме непрекъснато, за да сме в крак с всичко около нас, което  не спи, а се движи, върти и променя. 
“Обичам да пиша грамотно” – трябва да го покажем на дело, а не да го говорим на думи. Нека това да бъде нашата ръководна цел, защото няма нищо по-ценно от това да си грамотен и добре образован. А дали си on-line или off-line, то бъди грамотен, защото така ще покажеш уважение към самия себе си и към езика!

АЗ "Оби4ам да пи6а грамотно!'' ?!

  АЗ  "Оби4ам да пи6а грамотно!'' ?! 
(Симона Захариева)

Нека първо да си изясним значението на думата ,,грамотност'' ! Грамотността е способността за четене и писане. Стандартите за грамотност са различни в различните общества. В съвременен контекст терминът предполага четене и писане на ниво, достатъчно за осъществяване на писмена комуникация. В някои случаи се включват и други умения, като елементарно смятане или компютърни умения.
След това кратко,но ясно изяснение на думичката,нека да погледнем и няколко факта,които се разпростират около нея . 
,,България е в дъното на класацията по четивна грамотност. Резултатите за България не са изненадващи и потвърждават изводите от предишното издание на PISA през 2006, както и от матурите през последните три години. А именно, че българското образование е предимно теоретично, с остарели учебни планове и далеч от идеята да преподава умения за справяне в живота и за решаване на проблеми.  '' - НО ЗАЩО ?! 
Всеки един от нас мисли ,че знае и може всичко ,но дали е така?! Замисляли ли сте се колко много НЕ знаем и колко много остава да научим!! 
Знанието е сила и могъщество ,което се връчва на хора,които го оценяват и се стремят към него. Който търси-намира. За наше щастие в днешното ни общество и време има куп информация за нужното.С други думи, нуждата от познание е субективно явление, вътрешен импулс, който обаче винаги цели разрешаване на дадена реална „задача” в нашия обективен живот. 
Днешните поколения не оценяват богатството,което им е дадено БЕЗ НИКАКВО УСЛОВИЕ !! Голяма част от българските тийнейджъри имат ,,жаргон'' ,който автоматично ги прави НЕГРАМОТНИ !! Това е малка част от ,,тийн жаргона'',който използват младежите в днешно време : 
* Какво е 44? - Чао,чао на Интернет-езика на тийнейджърите.
* А bb? Бай-бай.
* На обикновен въпрос като: "Къде ти е якето?", родителят може да получи необикновен отговор като "ДДЗ!" ('де да знам).
* Дори в ученическите съчинения често могат да се видят четворки и шестици на мястото на буквите "ч" и "ш".
В интернет мрежата нещата стоят по този начин : 
- zdr ko pr?

(Здравей, какво правиш?)

- cukam CS

(Играя на Counter Strike - б. р. - популярна компютърна игра)

- 4 jul Marilyn Manson v Sf, az 6e hoa s 1fr, u?

(На 4 юли Мерилин Менсън идва в София, аз ще ходя на концерта му с един приятел, а ти?)

- verno li ve, br, mn int, ma ddz - ako me pusnat

(Вярно ли, бе, браво, много интересно, ама 'де да знам - ако ме пуснат)

- spox we, kaim, 4e si s nas

(Спокойно, бе, кажи им, че си с нас)

- ima vr, np

(Има време, няма проблеми)

- zn, ma da ti kaa

(Знам, но да ти кажа)

- 10x, brato4ka, are CS?

(Тенкс (благодаря) , браточка, аре да поиграем Counter Strike) .

Това е една малка частица от всичко онова,което пишем в интернет пространството !! 

БЪДЕТЕ ГРАМОТНИ !! УЧЕТЕ СЕ !! ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА !! 
ОЦЕНЕТЕ ТОВА,КОЕТО ВИ Е ДАДЕНО !! 
БЪДЕТЕ ГРАМОТНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ !! 
PI6ETE GRAMOTNO ! 


Tuesday, 4 October 2011

Измеренията на богатството

Разгръщането на идеята за грамотност обхваща полето на комуникации – обширна, заблатена местност, осеяна с плуващи? пясъци (виж как се наричат точно) и всевъзможни капани. Тук застава следващият ми Пръв – с меча на рационалността - разумен, полезен, целесъобразен и реалистичен като скала.



ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?
(Кристиан Димитров)

  От създаването на азбуката до днес всеки пише с интерес. От писма, чат и новини, всеки желае да се осведоми.
               30 букви са ни подарени, за да използваме и да сме грамотно уредени. В ежедневието ни употребяваме стотици пъти едни и същи букви, подредени, словесно обогатени, в различни срички и думи. Комуникацията ни дава възможност да общуваме и контактуваме по различни начини и на различни места. Официалната или неофициалната кореспонденция са начин и стил на работа и ежедневие. Възможността да се изразяваме и пишем правилно и еднакво ни предоставя шанса да се разбираме помежду си и да говорим на един език.
               С внедряването и развитието на високите технологии, с напредването на кибернетиката и електронната търговия, с внедряването на нови уреди и успешния напредък на роботизацията и механизацията животът на човека се промени. Това е част от развитието на човечеството. Все повече подрастващи деца с всяко ново поколение се сблъскват с все по-развити технологии и един разговор и предаване на мисли чрез интернет се превръща в нов начин на общуване. Обозначени нови символи, общоприети сигли и имот-икони са нов стил и начин на живот. Усилието да се съхрани богатството на езика, символите и книжовната реч понякога губят надмощието си над новите общоприети „закони”. Пренебрегването на нормите на книжовния език би довело до анархия и нарушения в комуникацията, дори до банкови, финансови, търговски и правни грешки. Един грешен символ, буква или знак може да повлече след себе си до големи загуби в даден сектор на икономиката чрез препращане на електронно съобщение. Подобен род грешки са недопустими в биологията, военното разузнаване за подводни и надземни съобщения, в математиката и дори в медицината. Затова точното изписване, еднаквите стандарти, които се подценяват са разковничето и тайната на общуването.
               Светът става различен. Всичко около нас се променя. Но правописа и азбуката ни са най-голямото ни богатство и трябва да ги съхраним независимо от усилията ни. „Обичам да пиша грамотно” е гордостта и мотото на всеки българин. Това е и желанието на всеки да се интегрира и да бъдем един народ и едно цяло.

Без някои неща не може...

Грамотност – обширна територия за завладяване, обхваната от една средно дълга дума ( 3 срички все пак). Естествено, първата фронтова линия е на кота правопис, където дори редовата запетайка може да е от решаващо значение за Битката. Тук са основните ми бойци – ветераните на словото, темелите на Армията ми. Генералът ми на тази позиция е мъдър и опитен войн, който носи безценния си щит, изкован от мощната сплав на Иронията.


ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?
(Красимир Георгиев)




Обичам да чета. Много. И да пиша. Грамотно. Не е тайна обаче, че грамотното писане става все по-голяма рядкост в наши дни. Помня времето на първите компютри, шрифтовете Хебър и Тимок, вечните проблеми с кирилицата и честия отговор на съобщенията, написани на кирилица: „NE SE CHETE!!!“. Тези времена обаче отдавна отминаха, компютрите днес се справят отлично с кирилицата... но това май не помага особено. Дъщеря ми е точно от поколението, на което казвам 46 - тия, дето и да знаят, не им пука, че на клваиатурата има  „Ч“ и „Ш“, а граматическите правила за тях са като ограниченията за скоростта – спазват се само ако има КАТ в храстите (респ. ако има даскал в близост). Ох, знам че звуча старомодно... Все си казвах, че няма да тормозя собствените си деца със скучно дуднене колко е важно това или онова, ще съм широко скроен и толерантен баща, който ще се променя в крак с времето и ще проявява разбиране към начина на живот на по-младите и ще ги подкрепя. Да де, ама ей ме на сега – шокиран и ужасен от новото, с чувство за неадекватност и неразбиране на това което се случва с нашия език. И вече не са само децата. Много от вече порасналите и работещи хора също не умеят да пишат грамотно. Дори и такива, които се прехранват с писане. Необходимо ли е да привеждам примери? "Премиерът дари картина на Пикасо" - вестникарско заглавие, което явно ни информира, че премиерът е дарил покойният Пикасо с някаква картина... 
            Онзи ден получавам запитване по електронната поща:  
         
************
моля за вашата оферта за превоз на ................. по следните дестинаций ............. в случаи на необходимост 088............
************
            Праща ми го мой познат. Звъннах му.
            - Еееее де, аре не издребнявай!  Главни букви, запетаи – кво толкоз? Тва няма значение, то думите са важни! - гласеше сърцатият му отговор.
            - Пълен член?
            - Ми не го помня за кво беше.
            - Ами дестинаций? С и-кратко?
            - Ама то така си се пише! Провери, ако не вярваш.
            Ми не вярвам. Добре, де, няма да издребнявам. Ще гледам отвисоко на нещата и няма да се втелявам по разни детайли. Тъй де, време е да вляза и аз в тон с новото. Окрилен от това вълнуващо решение се метнах към компютъра и сътворих Офертата. Дъ Офертата. Пратих му я. Звъни ми оня след малко и блее в слушалката:
            - Ама ква е тая оферта бе? Нищо не и се разбира! Цената що е такава?! Нещо си объркал!
            - Не съм объркал бе! - отвръщам смело - Всичко си е наред! Ако не вярваш, провери!
            По-късно след обед седим си двамцата в едно кафене и му разяснявам стъпките  в изготвянето на офертата, за да се убеди сам, че всичко е слънце.
            - Гледай сега, тук имаме пет пъти това плюс онова: 5*30+6=156 - обяснявам пишейки, а той гледа и мига.
            - Амаааа, чакай, чакай малко, не може така, тук трябват скоби! 5*(30+6)=180
            - Аре ти пък сега, скоби някакви, то цифрите са важни! - отвръщам му - После имаме 15 процента върху цялата сума, или: 180*15=2700, нали така? - при което нашия пак започва да мига още по-усърдно и да се чеше:
            - Ама не може така бе, то това са проценти!
            - Е и какво? - контрирам аз.
            - Ами трябва да е 180*0,15!
            - Е, не - казвам - Сега за запетайките ли ще се ядем? - и без да му оставя време да си поеме дъх довършвам:
            - Та значи събираш тук, изваждаш там и накрая имаш оферта - и изписвам старателно „35264,00 лв.“ - Това без ДДС.
            - Глупости!!! - изревава онзи - Тва 2700 дето го получи по-горе не е вярно, и освен това тук си го написал не 2700, което пак повтарям НЕ Е ВЯРНО, а 27000!!! Това е абсурд!
            - Не е така - отговарям хладнокръвно - Две хиляди и седемстотин се пише точно така: „27000“. Сигурен съм, а ти ако не вярваш – провери!
            Мигането му прераства в тикове, но след малко физиономията му внезапно се прояснява и двамата започваме да се смеем.
            - Схванах - казва - Ама при цифрите така не може!
            - Е, - отвърнах му – а според мен и при писането така не може.
            Дадох му вярната оферта и се разделихме. Не знам обаче дали имаше много смисъл от упражнението, макар че беше забавно.
            Вечерта, набрал обороти от ползотворния следобед, привиках щерката:
            - Слушай, чедо! - рекох й - Ти знаеш ли кога се ползва пълен член?
            Оказа се, че знае. Запетайки? Знае. Кога се пише "ии" и кога "ий"? И това знае.
            - А защо не ползваш тези знания бе, дете?
            - Че що да ги ползвам? С тях - без тях, все тая.
            - Добре, добре, утре си с мен на кормуване, нали помниш? - милата, тамън се беше записала на шофьорски курс.
            – Помня – ухили се госпожицата.
            Измъкнах се по тъмна доба, без обяснения, с реалния риск, жена ми да помисли, че ме е треснала критическата и съм завъдил любовница. На сутринта всичко беше готово и подсвирквайки си весело поведох ненагледната ми щерка към колата.
            - Аре сядай - викам й.
            - Ама къде е седалката? - кокори се горкото.
            - Аре пък ти, може и без седалка, сложил съм ти табуретка.
            - Ами мигачите?.
            - Ти пък кво си се затюхкала, тя и без тях си върви колата.
            - Тука няма да седна!
            - Що?
            - Ами скоростите къде са?
            - Там са си.
            - Топката я няма!
            - Че за какво ти е?
            - Ами за удобство! - почти ревна хлапето.
            - Верно - съгласих се - то може и без тия неща, ама с тях е по-хубаво, нали?
            Кима.
            - Повярвай ми - рекох ѝ - И в писането, и навсякъде, може без много неща. Ама с някои неща просто е по-удобно. За всички ни. Без мигач може, но никой не те разбира накъде отиваш. Без запетайки може, но рискуваш да те разберат погрешно. Може и без пълен член, но употребата му най-малкото показва, че човекът срещу теб е образован. Грамотен.
            И след тая тирада се отправих нещастно към най-тъмното и прашно ъгълче на иначе слънчевия ни апартамент, в тъжен опит да преживея факта, че най-накрая, въпреки всичките си обещания и добри намерения съм се превърнал в един дуднещ, мърморещ и досаден старец...

Friday, 16 September 2011

РЕГЛАМЕНТЪТ: Рицарският кодекс в нашата битка

И за да сте сигурни, че съм сериозна в борбата срещу посредствеността и неграмотността, борба, която е и за оцеляването на вида ми, тук и сега формализирам своята покана към Вас, рицари на Перото.

Всеки, навършил възраст, подходяща за битки, е добре дошъл в нашите редици. Споделете с мен и Света своите мисли и чувства относно заливащата ни неграмотност - on и off-line и пращайте есета и разкази за да спечелите Ключът към Всички Светове - Електронен Четец!





РЕГЛАМЕНТ
за участие в конкурс за кратък разказ на тема


 „Оби4ам да пи6а грамотно?”


„Блогът на една книга” и М-Тел организират конкурс за есе или кратък разказ на тема „Оби4ам да пи6а грамотно?”. Конкурсът е насочен към ентусиазирани читатели и хора, чиито интереси са свързани с литературата, книгите (традиционни и електронни), четенето, както и online медиите, новите технологии, платформите за комуникация, динамиката на общуването в интернет пространството.


I.  Времеви формат на конкурса:
  1. Начало на конкурса: 15 септември 2011 г. (четвъртък)
  2. Краен срок за изпращане на есетата/ разказите: 16 октомври 2011 г. (неделя)
  3. Период за гласуване: 17 октомври – 24 октомври 2011 г. (понеделник – понеделник)
  4. Край на конкурса и обявяване на победителите: 25 октомври 2011 г. (вторник)
  5. Награждаване на победителите: 26 октомври 2011 г. (сряда)

II. Условия за участие в конкурса
  1. За да участвате в конкурса е необходимо да имате навършени 15 години. Няма горна възрастова граница за участие
  2. Есето/ Краткият разказ трябва да бъде съобразен с темата на конкурса
  3. Всеки автор може да участва с едно есе/ разказ
  4. Допустим обем: до 2000 думи
  5. Текстът трябва да бъде написан на български език
  6. Есето/ разказът трябва да бъде написан за целите на конкретния конкурс и да не е публикуван и/или участвал в други конкурси
  7. В конкурса не се допускат за участие служители на М-Тел и на Go Green Communication, както и техни родственици по права линия
  8. В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, нарушаващи добрия тон, както и законите и Конституцията на Република България и/или пропагандиращи призиви за насилствена смяна на обществения ред, популяризиращи противозаконни и дискриминационни нацистки и расистки идеи
  9. В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, изразяващи прояви на дискриминация и на нетърпимост на основата на възраст, пол, раса, етнос, националност, вероизповедание, образователен ценз, социален статус и сексуалност
  10.  В конкурса не се допускат за участие есета/ разкази, съдържащи политическа агитация, скрита или явна реклама
  11.  Творби, които не отговарят на изискванията, няма да бъдат допуснати до участие в конкурса

III. Как да участвам?
  1. За да участвате в конкурса е необходимо да изпратите своето есе или кратък разказ на e.knigata@gmail.com в посочения срок за участие
  2. Заедно със своето есе/ разказ е необходимо да изпратите двете си имена и координати за връзка (телефон, e-mail адрес)
  3. Приложена към e-mail-а е необходимо да изпратите сканирана попълнена и подписана Декларация (можете да я откриете в края на настоящия документ), с която удостоверявате, че сте запознати с и приемате условията за участие в конкурса, описани на http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/09/4-6-4-6.html и че сте съгласни Вашият разказ ще бъде публикуван на страниците на „Блогът на една книга” на адрес http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/
  4. В полето “Subject” моля изпишете: „Blog_Competition_вашите имена”
  5. За да участвате в конкурса е необходимо да отговаряте на изискванията за условията за участие, описани в горната част на документа


IV.  Оценяване
Творбите ще бъдат оценени чрез платформата за гласуване на сайта „Блогът на една книга”. Всеки разказ ще бъде качен на страниците на блога по ред на изпратени заявки за участие. Гласуването ще бъде осъществено в рамките на една седмица (17 октомври – 24 октомври 2011 г. (понеделник – понеделник). Победителите ще бъдат обявени на сайта „Блогът на една книга” на 25 октомври 2011 г. (вторник).

V.   Награждаване
  1. Конкурсът печели участникът, събрал най-много гласове на читатели за своята творба.
  2. Първото място печели електронен четец M-Tel Pocket Book 602, както и възможността разказът му да бъде издаден в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book
  3. Спечелилите от 2 до 10 място включително печелят възможността техните разкази да бъдат издадени в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book.



Декларация
Аз, долуподписаният ……………………………. град/село ……………………… декларирам, че съм запознат с Условията за участие в конкурса, представени на http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/09/4-6-4-6.html и съм съгласен/на моят разказ да бъде публикуван в „Блогът на една книга” на адрес http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/

Подпис:
(……………………………)




За допълнителна информация, моля обръщайте се към Десислава Виткова, Go Green Communications, на следните координати:

M. 359 888 33 21 30
T.& f. 359 2 878 01 91
E-mail: d.vitkova@gogreencommunications.bg