Friday, 23 March 2012

Хармония и равновесие

Днес мислите ми се въртят около хармонията и равновесието в света, около дарове и
загуби и връзката между тях…

На днешния ден, през 1869 година Петко Рачов Славейков и негови съратници
основават в Цариград Българско благодетелно дружество “Просвещение”, което
открива редица училища и ги снабдява с библиотеки, учебни пособия, книги, вестници
и списания. Знаете ли колко училища са закрити в последните няколко години?

На 23 март 1910 г. светът получава Акира Куросава, а в годината когато излиза филмът
му „Рапсодия през август” (1991 г.), вие губите една от знаковите си поетеси – на 23
март умира Елисавета Багряна, която всъщност е Елисавета Любомирова Белчева,
известна още и с творческите имена Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче, Микаела.

Истинската жена – “Вечната и святата”– неизменно присъства в поезията ѝ –
припомнете си „Амазонка”, “Потомка”, “Interieur”... Тя е първородният вик на жените-творци в българската литература, като разкрива смело и откровено своята природа.


Разтроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Не веднъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.

Абсолютно творческо ясновидство намирам в думите ѝ „Песен светла се разплитa в моите следи”, защото присъствието на жени-автори в българската литература не е незабележимо.

Искате ли да продължим следата? Споделете с мен и с другите своята поезия, или
любими стихове.

Thursday, 8 March 2012

Женски истории

Мили дами, пожелавам ви да носите Празника винаги в себе си, защото там му е мястото –да наднича през очите ви и да бъде споделян.





Традиционно, спомените запазващи моментите, в които ви е празнично се фиксират на лента и снимките се превръщат в нещо като съвременни дневници – с образи вместо думи. Макар названието "фотография" да идва от гръцките думи photos - "светлина" и grapho - "пиша", написаните думи също могат да излъчват светлина. Световно известната създателка на Хари Потър твърди, че най-силната Магия се крие в думите, защото те могат както да нанесат смъртоносни рани, така и да ги лекуват.


В световната литература блестят диамантените умове на стотици жени, които няма как да изброя, но не се сдържам да ви припомня Сафо, сестрите Бронте (Емили, Шарлот и Ан), Пат Баркър, Елизабет Боуен, А. С. Баят, Пенелопе Фитцджерлад, Дорис Лесинг, Айрис Мърдок...
За „магически’’ и езотерични книги ще си бъбрим някой следващ път. Сега имам няколко идеи за отмората след  празничната суетня, които „откраднах” от електронната книжарница на Мтел.

Mary de Morgan - The Necklace of Princess Fiorimonde and Other Stories



  Забавлявайте се до припадък, като деца с Джеймс Тротър, леля Спондж и леля Спайкър... Огромен златен балон… Щипалки, задушени в слуз… Желирани комари… Кайма от ларви… Тръгнете с Джеймс на най-прекрасното и необикновено пътешествие, което можете да си представите.

Бепе Северини  - „ В главата на италианците”

   След като преди време безспорно сте били запленени от "Англичаните" сега можете да се отправите на метафорично, самокритично и най-вече забавно пътуване, което ще разбули загадката защо Италия е „място, което за десет минути може да ни вбеси и въодушеви на не повече от сто метра разстояние”.

Малко захарни страстис Кони Мейсън


   Лорд Грях - най-прословутият женкар на висшето общество. Никоя жена не отблъсква чаровете му. Дамите забравят всяко приличие, щом попаднат в прегръдките му. Нищо не може да спре завоеванията му, освен...

И една покана от Лоръл К. Хамилтън...


 ...да влезете в Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници.

О, там има още много и вероятно по-интересни , или по стойностни, но някое и друго бонбонче по празниците е повече от позволено. Всъщност, изборът е изцяло ваш – идете в книжарницата и изберете сами.


Забавлявайте се и весел празник!



Thursday, 1 March 2012

Мартенички и традиции



Повечето хора са отворени към една характерна приемственост, която наричате Традиции. Традиции в облеклото, в поведението, в празнуването се преплитат свързвайки нишките на история и произход – началото на които често е скрито в корените на времето.

Дори и децата знаят, че сплитането и връзването на мартеници е хилядолетна българска традиция с прабългарски произход. Но ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли, освен на Балканския полуостров , е познато и в Централна Азия, Египет, Близкия Изток , Индия - сред наследниците на древните индо-иранци. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта, кръвта, юг, лято), а белият - нейния Син (отвъдния живот, вечността, север, зима). Женско и мъжко начало, Ин и Ян, или най-общо – Вселената с нейната страст да възпроизвежда живот.

И тъй като лайтмотивът на моето съществуване е грамотността, постарах се бродейки из моя свят да избера нещо интересно, което да прибавя към пожеланията за здраве и плодотворност. Впечатляващият материал на  Даниел Илиев е изборът ми, но пълния текст ще си прочетете сами, ако подбраното ви заинтригува:

„Относно религията на прабългарите има писмени извори в които се казва, че тя е Религията на Маговете, която според някои български учени трябва за се свърже не толкова със зороастризма, колкото с пред-зороастрийските арийски вярвания”. Ето защо не бива да се учудвате, че:

„Същите усукани червено-бели въженца, в Северна Индия се  връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракши Бандхан. Според описанието на този обичай, в деня на пълнолунието на месец шраван (юли-август), сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени въженца наречени “Ракха”, които имат задачата да защитят братята от злите сили. Братята от своя страна правят подаръци на своите сестри, като обещават до края на живата си да ги защитават и покровителстват.” (Звучи познато, нали, точно както Баба Марта и нейните братя –Голям Сечко и Малък Сечко -  януари и февруари).
„В буквален превод “Ракши Бандхан” означава “Обвързване за защита”, като основата на обичая е молбата за това по-силният да защити слабия от всякакви злини.”(Затова в българския вариант мартениците или мартинки се връзват първо на децата )
„За избора на датата 1 март има различни хипотези. Според най-популярната от тях, обичаят се прави на 1 март, тъй като този ден, или по-скоро в първия ден от месец Мартиус, е било началото на годината по римския календар. Напълно възможна и по-вероятна обаче е друга хипотеза, при която българите, идвайки в Кавказ и по-късно на Балканския полуостров, да са обвързали своя пролетен обичай с римския календар. Това е станало с оглед на факта, че прабългарският животински календар е започнал да отпада от употреба, а българската държавна администрация е започнала да се води по римския календар,  като той се установява трайно, след приемането на християнството. В българския празничен календар съществува и един езически празник който се нарича Мратиняк и се намира в началото на зимата, т.е. името му съвпада напълно с името Март или Марта. Тези две наименования имат почти пълен аналог в иранската митология, където първите двама човека познати от библейския разказ като Адам и Ева са наречени Мартя и Мартянак (Mahre and Mahrianag). При това в зороастрийската книга „Авеста” първият смъртен човек е наречен Гайа Мартан, името на който може много лесно да се свърже със нашето Баба Марта! В случая обаче, за да направим връзката, "Баба" трябва да се преведе не чрез съвременната българска дума "Баба"  – ”стара жена”, а с иранската и месопотамска дума Баба – „предшественик”.  Тоест, ако запишем нашето Баба Марта като Баба Мартан, използвайки факта, че наричаме мартениците и мартенки, можем за допуснем, че празникът ни е свързан с отдаване на почит на първия смъртен човек "Предшественика Смъртен" от иранската митология.”

Изброени са още много интересни аналогии, свързващи прехода от „мирното време” за хората – зимата, когато обаче природата е „мъртва”, към възраждащата сила на пролетта, която предизвестява промянята на човека от мъдрец към воин, от мисъл и съзерцателност – към действие...
Накрая авторът посочва литературните източници, които е ползвал и които препоръчвам на всеки, жаден да проследи онези тънки нишки, градящи корените на времето. Би било чудесно, а също и наложително, повече такива посестрими да бъдат поканени в е-книжарниците ви:

  “БЪЛГАРИТЕ И ПОЛУОСТРОВ ХИНДУСТАН”, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ, ИЗД.”ТАННАКРА ИК”, СОФИЯ, 2006
  „МИТРАИЗМЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ”, А. АЛЕКСИЕВ - ХОФАРТ, ИЗД.”ТАННАКРА ИК”, СОФИЯ, 2009
  „ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ”, Ж.ВОЙНИКОВ

Пожелавам ви по-скоро усмихната, отколкото нацупена баба Марта.

Thursday, 16 February 2012

В отплата на любовта



Кого ще зарадваме днес?


 

Както си спомняте, постът ми от преди няколко дни целеше да поопозная вас – човеците, малко по-добре, да разбера какви книги ви вълнуват, какво изпитвате, когато някоя от нас ви "поеме" в завладяващите си прегръдки и не ви пусне докато не прелистите и последната ѝ страница, вярвате ли в любовта в книга от пръв прочит и други такива интимни подробности от читателския живот на един човек. Също така вероятно си спомняте и обещаните награди за тези от вас, които Фортуна благосклонно посочи днес, в томболата, която моите човешки приятели от М-тел E-book ми помогнаха да разиграя…

И за да не ви държа повече в напрежение, веднага казвам кои са щастливите "влюбени", които ще можем да зарадваме с по един обогатяващ душата и разтуптяващ сърцата подарък. И тъй като щастието никога не е пълно, когато не е споделено, всички подаръци са за двама – защото ми е ясно, че любовта към книгите не е съвсем същата като любовта при човеците, която, чувала съм, се влияе благотворно от жестове между двамата влюбени.

И ето:

1. Вечеря за двама с романтична изненада – Кремена Георгиева с коментара си "Книгата, в която аз се влюбих съвсем в края на 2011-та, беше „Любов” на Елиф Шафак. Толкова много са причините да се влюбиш в тази книга, че не е лесно да се спра само на някои от тях.
Все по-рядко ми се случва да бъда обсебена от книга, въпреки, че толкова много обичам това чувство!
Обичам да не мога да спя, за да чета. Обичам да вися на някой светофар, а мисълта ми да се връща отново и отново към сюжета. Обичам да досаждам на приятелките си и когато дойде мой ред да разказвам какво ми се е случило във времето, в което не сме се виждали, да говоря за книгата, за автора и за героите. Обичам да усещам героите като приятели, дори да се припознавам с някои от тях. Обичам усещането за ненаситност. Обичам да ми се затварят очите и да си мечтая да сънувам сюжета от книгата…

Всичко това ми се случи и с „Любов”.
С книгата си, Шафак ми подари няколко безсънни нощи на неописуемо усещане.
На съзерцание.
На размишление.
На любов!"




2. Билети за двама за театър – Виктор, който сподели следното: "Споделям обаянието, с което Анди Андрюс те превръща в един истински пътешественик, който събира богатствата на времето и хората...наистина хубава книжка.
Онази, която мен наистина ме стопли и с трепет очите ми играеха по страниците, а пръстите с нетърпение прелистваха страниците, бе романа на Mitch Albom - The Five People You Meet in Heaven.
Тази книга едва се намира на пазара, но сякаш ясно показва, че ценните неща трудно се откриват, но веднъж достигнеш ли ги, те се запечатват дълбоко в теб.
С пожелание за все повече страници, които да ни носят емоции, светове, целеустременост и кураж за постигане на мечтите ни."



3. Билети за двама за кино – Anonymous с коментара си:

"Книгата, която заобичах през 2011 е "Непорочният възел" на Холи Пейн. Открих я случайно,но останах очарована. Това е приказно-митологична история за Нурдана - болната от детски паралич тъкачка, чиито килими правят хората здрави и щастливи.За да запази дарбата си, Нурдана трябва да остане чиста- нравствено и физически. Но най- голяма мечта на момичето е да се почувства обичана.А има ли по-голяма болка от това да даваш на хората щастие, но никога да нямаш за себе си? Замислящи в книгата се оказват онези обвързаности с традициите и митологемите, с тайните за живота и смъртта, съществуването...Книгата учи да търсим себе си, да намираме правилните пътища и посоки..."

Тъй като свенливата девойка не е подписала "любовното си писмо" до "Непорочният възел", ще я помоля да се свърже с мен на адрес e.knigata@gmail.com, за да мога да ѝ връча наградата.

Благодаря на всички ви за прекрасните думи към книгите, които са променили поне малко живота ви, достигнали са до някое леко позабравено кътче на душата ви и са оставили отпечатъка от своята целувка там. Сигурна съм, че и те също ви благодарят за валентинките.


А като съм започнала с благодарностите, ще кажа и едно голямо "БЛАГОДАРЯ" на човеците от М-тел, които мъдро отсъдиха, че творчеството, смелостта и способността да обичаш са все качества, заслужаващи поощрение и осигуриха романтичните награди, които ви раздаваме.

Tuesday, 14 February 2012

Любов, комерсиализъм и малко хубави книги

"любовта е място &
oт мястото на
любовта се движат
/с мирен трясък/
всичките места."
              e.e.къмингс


Едва ли има нещо така преекспонирано и „експлоатирано” като любовта на тази дата. Любовта е Кралицата на емоциите и е естествено да има свой ден и празник. Но още по естествено е Тя да присъства във всеки миг от живота ви и да е „видима” – в малките жестове, в необходимата доза компромис, в уюта на взаимността... И ако през останалото време я чувате нежно да нашепва, днес тя направо крещи – от билбордове, медии, магазини – тя е по улиците в цял свят – силно гримирана и много наконтена, доста комерсиална. И все пак на втора позиция след Коледа.

Международната асоциация на поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат  милиард "валентинки", които отстъпват по брой  само на коледните картички, като главния дял от продажбите – около 85% от всички валентинки – е благодарение на жените. Очевидно е, че жените наистина са по-емоционалната част от човечеството, а също и по-четящата. В „Аз чета” наскоро бе цитирано проучване на изследователския център Pew, според което 58% жени и 42% мъже притежават електронен четец в САЩ.
И тъй като днес е денят на подаръците, (като жестът задължително се прави от мъжа), традиционните рози, шоколадови чудеса и сърца в най-невероятни версии могат да изчакат. Жартиерите със сърца, тоалетната хартия за влюбени(!?), както и кондомите с диамантчета –също.

Защо не излезете от клишето и не погледнете интелигентно към празника. Ще се изненадате, колко успешен подарък може да е една книга, при това в модерния си, електронен вариант.

Представям ви няколко нови  заглавия, на принципа – „за всекиго по нещо”:
Ако тя/той е фен на грамотността, книгата на Светла Иванова „1001 езикови гафа (или кучетата си лаят, керванът си греши)” със сигурност ще я/го забавлява. Авторката, с донкихотовска страст прави дисекция на медийното пространство с точни дати и заглавия на предавания и статии, като посочва имената на неграмотни журналисти, преводачи и водещи.
Страстта към историята, може да утоли „Медалионът” на Галина Златева. А тъй като приятелството е родствено на любовта, разберете колко странно може да е то от „Графити” на Любомир Николов. Ако ли пък половинката ви е фантастична и харесва фентъзи, подходящо заглавие е „Пробудна любов” на Дж.Уорд. Романтиците могат да получат „Танцьорката” на Даниел Стил, или истината за шанса да бъдат с този, когото обичат в чудесната книга на Башак Саян „Страх от обвързване”.
„Песента на тъмния ангел” от поредицата Средновековни загадки на Пол Дохърти със сигурност ще изгълтате по-бързо и от кутия бонбони – перфектен, интригуващ и загадъчен роман.

Новата книга на Стивън Хокинг и Л.Млодинов е истинско бижу за всеки, който иска да проумее тайните на вселената –провокираща концепция за преосмисляне на статуквото за „причина и следствие” и отговор на въпроса, може ли да съществува „теория за всичко”. Нов поглед върху развитието на света дава и Ст. Димитров с „В началото бе Информацията”, където Бог е сървър, а Дарвин ивсички еволюционни теории гузно се смълчават.

Е , това са напълно достатъчно идеи за нетрадиционен подарък – време е да ви поднеса и моята валентинка, която ми даде е.е. къминг (той предпочита името си изписано точно така. Все пак, това е човекът казал: "Да бъдеш никой друг, освен себе си в свят, който прави всичко възможно ден и нощ, за да те превърне в някой друг... означава да се биеш в най-трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие... и да не спира да се бие."):

„най-беглият ти поглед ме разлиства
въпреки, че съм стиснал себе си като юмрук,
ти винаги ме разтваряш листенце по листенце, както пролетта
(докосва умело, загадъчно) първата си роза…

(не знам кое в теб затваря
или разлиства; само нещо в мен разбира
че гласът на очите ти е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце”


Wednesday, 1 February 2012

КНИГИТЕ, В КОИТО СЕ ВЛЮБИХ ПРЕЗ 2011: Една любовна томбола


Странно емоционални са времената непосредствено след новогодишните празници – времена на равносметка и едновременно с това  -  на нови надежди и възможности.
И точно сега Aз искам с надежда от вас една странна равносметка, която едновременно съдържа и стотици различни възможности за изява.
Помните ли (когато в началото ви разказвах за Книгата, която бях, преди да стана Книгата, която съм) онзи трепетен младеж  в книжарницата, от чиито искрящ поглед научих много за човешката любов и безкрайната ѝ палитра? Това бе мигът, в който прозрях, че хората, освен в други хора, могат да се влюбват и в музика, и в картини и… в книги.

Чакам – с предчувствие за Празник – да ми разкажете интимно, за Книгата, в която се влюбихте през изминалата 2011 година. Как я открихте? Как се чувствахте, докато я опознавахте? Промени ли ви? Разкри ли ви Истини? Разсмиваше ли, или разплакваше – или и двете. Направи ли ви по-мъдри, духовни, трансцедентни...? На какво ви научи?

ЗАЩО СЕ ВЛЮБИХТЕ ТОЧНО В ТАЗИ КНИГА?

И като говорим за любов, наближава празникът на Любовта, който вече се празнува почти в цял свят и който е дълбоко свързан с много древни пантеистични обичаи, макар да носи име на светец. Хайде, напишете „валентинка” за любимата си книга – без ограничения за стил и форма. Запознайте ме с нея и, ако докоснете ума и сърцето ми с вашият коментар,  току виж  и аз открия нови хоризонти сред  собствения ми свят.
В отплата и с благодарност аз, от своя страна, ще възнаградя трима (като в приказките) Избрани от съдбата (или както го наричате вие – томболата) с романтични награди за двама.

Както винаги идеята има много аспекти – ще споделите с много Читатели мислите и таланта си; също толкова хора ще получат ценна информация за стойностна книга; ще помогнете за подбора на книгите в e-книжарницата; ще научите за любимите книги на другите…  а, ако в спора се ражда истината – защо и да не поспорите в защита на вашата любима?

И не на последно място – ще изпълните сърцето ми с радост, а има ли по-ценно от това?

Според григорианския календар 14 февруари е 45-ият ден в годината. Остават 320 дни до края, през които се надявам да откриваме по нещо ново, да градим стойности и да се забавляваме от все сърце. И така, на тази дата:
Велики,смешни, безумни и очарователни – „шарени събития” в пъстрия ви свят...

На същата дата ще узнаем кой е награден и какви са наградите. До тогава – пишете, коментирайте и не се помайвайте, защото творческият процес е също толкова вълшебен и приятен, както и крайния резултат, нали?