Езикът на тялото и жестовете

Оби4ам да пи6а грамотно?

(Николина Колева)

Представете си, че разговаряте с човек, който непрекъснато прави резки движения,

озърта се напосоки, по челото му са избили ситни капчици пот, а зениците му са

разширени. Потропва нервно с крак. Като го питате как е, този човек започва да

ви убеждава, че днес е прекрасен ден и той се чувства напълно спокоен …Няма

да повярвате, нали? Казват, че над 65% от мнението ни за другите се гради върху

езика на тялото и жестовете. При писмената комуникация не можем да разчитаме на

тези „подсказки”. Остава да се доверим на стила, богатството на речника и разбира се –

грамотността, за да си откраднем информация за човека отвъд думите му.

Грамотното писане е онзи уж дребничък детайл, благодарение на който доброто

впечатление може да се срине необратимо. То е подробност, която избожда очи. Не,

не съм крещящо педантична и не мисля, че всеки трябва да носи официалното издание

на правописния речник в джоба си. Става въпрос за четенето. Грамотността не се

гради само в часовете по български език. Тя е знак и за дългото време, прекарано в

света на книгите, и индиректно – за богата култура. Докато четем, съвсем спонтанно

и естествено развиваме усет към езика. Полека правилно изписаните думи и изрази се

запечатват в ума. Подсъзнателно добиваме логика за пунктуацията и граматиката. Чрез

четенето тренираме всички някога споменавани норми за езика в училище до такава

степен, че те стават като рефлекс. Осъзнаваме, че няма как да помним всевъзможни

правила и изключения наизуст, но при голям читателски опит можем да се доверим

на интуицията си за езика. Е, понякога е добре да правим и справки – това поне сега

с днешните технологии и интернет е лесно. Макар че много хора обвиняват интернет

за ширещата се неграмотност, като че ли всичко си опира до нас, хората. Въпрос на

секунда е да сменим латиницата с кирилица, а ефектът е поразителен. Написаното

на латиница изглежда невзрачно и несериозно, а и директно затъваме в блатото на

неграмотността, поради очевидната липса на достатъчно букви.

Дали това въобще е от значение за някого? Често се питаме защо живеем лошо, защо

имаме потенциал като народ, но не го използваме. Излиза, че имаме език, който си е

само наш и ни обединява, но предпочитаме да го направим мутант, като използваме

така наречената „шльокавица”. Този език има определени норми, но сме свикнали

да не ни пука за никакви правила и дори сме горди, ако ги нарушаваме. Модерно е и

вмъкването на чуждици в опит за странна демонстрация на добър английски. Всичко

това се свежда до една дълбоко заровена причина – не се самоуважаваме достатъчно.

Ако държим достатъчно на себе си, се появява и необходимост да пишем грамотно.

В игра на асоциации към думата „грамотност” несъмнено се образува мрежа от

изрази като „интелигентност, образование, ум, знание”. Тези понятия са смислово

свързани, тъй като не се раждаме грамотни - това е нещо, което трябва да се придобие,

развие и усъвършенства. Включен е мисловен процес и осъзнаване, а не просто зубрене

на правилно изписани думи.

Ето защо, ако човекът срещу нас пише грамотно, това е белег на заинтересованост,

интелигентност, широка култура и добро самочувствие. Грамотността е нещо, от което

има нужда всеки от нас поотделно и цялото общество заедно.