Но какво следва от това?

Оби4ам да пи6а грамотно

(Димитър Курдов)

 

       Писменото слово се използва за формална комуникация между държавни институции и гражданското общество, създаването на литературни и музикални произведения и в много други случаи, в които книжовността е задължителна. Най-често обаче се прибягва към съчинението на текст, когато общуваш с някого. В тези случаи правописните и граматични правила са пренебрегнати. Проблемът настъпва, когато човек смесва битовата реч с официалните норми и започва да пише неграмотно.

       Неграмотността е липсата на умението да четеш с разбиране, да пишеш правилно и да мислиш критично спрямо един текст. Тя се формира под влиянието на различни социологически, икономически и културни фактори. Съществуват множество техники за подобряване на грамотността, от които всеки може да се възползва. В днешно време с развитието на технологиите и науката в живота ни навлизат нови методи за комуниказция. Човек може да сподели мисъл, мнение, оценка или преживяване с близък човек по бърз начин, но понякога нарочно нарушава книжовната норма като смесва официалния български език с чуждестранен. Но какво следва от това? Ако самият език възспира общуването като не предлага алтернативна дума, тогава може би трябва да се възприемат нови чуждици или да се измислят родни еквиваленти на тях, защото словото е винаги в процес на развитие.

       Неграмотността се дължи на нежеланието да бъдем внимателни към собствения си начин на писмено изразяване. А липсата на свързаност и логическа последователност в мисълта ни води до накъсаност и затруднено разбиране на написаното. Това означава, че стремежът към по-висока грамостност и по-изразителен стил води до разнообразяване и обогатяване на по-лесното и по-бързо формиране на мисли, и обратното. Един от начините за по-леко усвояване на правописни и граматични норми е по-честото и задълбочено четене на художествена литература, речници и учебници по граматика. Също важен е и зоркият поглед както към общата картина в един текст, така и спрямо отделните писмени детайли.

       Поради социално-икономически проблеми много ученици отпадат или се отказват от това да продължат образованието си; това, в комбинация с не малкия брой недостаъчно грамотни възрастни хора може да доведе до силни негативни последици върху българския език, изразяващи се в дегенерация на книжовния език. Като вземем предвид и това, че много български младежи използват смесица от бъллгарска и чуждестранна реч, най-вече поради доминирането на английския език в научно-технологичната и културно-развлекателната сфера, нещата допълнително се усложняват. Малък поглед върху рекламите в интернет изважда налице този тенденциозен процес — „add-ване“ вместо „добавяне“, „чатене“ вместо „писане“ и безброй други примери. В писмените кореспонденции чрез програмата за мигновени съобщения Skype™ е широко разространено съкратеното и некоректно писане. Въпреки това се наблюдава известна положителна тенденция — все по-малко се толерира некнижовен български език в българоезичния интернет, а писането на кирилица е почти навсякъде прието като норма.

       Тъй като българският език е жизнено важна част от националната ни културно-историческа самоличност, всеки от нас трябва да изучава родния език, да говори и пише грамотно на него, за да може той да да се съхрани и развие в положителна, а не в деструктивна посока.