В миналото ми има толкова скъпоценни спомени, които ми помогнаха да проумея вашият странен и изключително вълнуващ емоционален свят. В началото ние бяхме само Носители на емоциите и знанията на Създателя, но с времето всяка книга заживява свой собствен живот и по странен начин започва да проявява и собствен характер. ( Един истински създател на светове като Стивън Кинг или Тери Пратчет знае за какво говоря).
Спомням си епизод от живота ми, който наистина ми помогна да разбера човешките същества и техните чувства. Спокойно мога да го нарека “проглеждане” за Страстта и Желанието. Няма защо да го “увъртам” повече – мисля, че тогава се докоснах до Истинската Любов.
Правя малко отклонение, за да разберете по-добре историята, която искам да споделя.
Рядко АЗ (което включва и всичките ми тиражни индивидуалности) съм била толкова недооценена, че да бъда натъпкана в лавица с произволни представители на вида ни. Аз съм това, което наричаме Постоянна Любима и обикновенно стоя на една ръка разстояние от Почитателя ми. Нощно шкафче или лавицата на Избранниците са най-често предпочитания ми дом. Запленена от собствената ми стойност, живея на тези места – винаги готова за препрочитане, винаги под ръка. Няма да си “кривя душата”, усещането е прекрасно и разглезващо, като на скъпа съпруга във вашия свят. Но истински разбрах какво е човешка страст, в една дъждовна вечер, преди доста години. Той мина покрай витрината на страхотната, лъскава книжарница, където се “кипрех” на челно място, видя ме и застина. Не помня дали беше в Ню Йорк, Лондон или някъде другаде, помня само искрящите очи на младежа (вероятно студент) и странните тръпки, които пробягаха по корицата ми, докато ме съзерцаваше с обожание.
Влезе вътре, с мокри кичури, докосна ме, отвори ме почти със страхопочитание и нежно ме разлисти. Копнежът му по мен беше толкова осезаем, че ако имах свободна воля като хората, щях веднага да се отпусна в ръцете му, да му отдам цялата си същност. Но част от свещенната Троица (или четворица) беше поставила на гърба ми клеймото “цена”, което явно се оказа непреодолимо предизвикателство за прекрасния, интелигентен и явно недохранен младеж. Дни наред, Той идваше и крадешком, прочиташе по няколко страници, докосваше ме, както никой досега, а аз тръпнех в очакване на неговия трепет и съжалявах индивидуалностите ми, които подвързани в най- скъпа кожа, стояха забравени до колекции със Севърски порцелан, защото бяха попаднали в ръцете на Колекционера. Той ме искаше и аз очаквах с копнеж всяко негово промъкване в книжарницата, обикновено когато в късен следобед бе пълна с Купувачи и Той можеше да открадне няколко мига с мен. Така и не можа да се сбъдне мечтата му да ме има само за себе си, но този безименен младеж ми даде невероятно усещане и навярно размисли, които много по-късно ме накараха да се вслушам в идеите на Откачалките, които твърдяха,че ако разбираме любовта на хората към нас, трябва да вземем решение, осигуряващо им пълен достъп, почти безплатен и също толкова стойностен в един нов свят – онзи на чистата енергия и информация – за който говереха отцепниците.
Затова съм щастлива, че разчупих границите, че минах Отвъд и Още по-далеко и намерих Мястото, което е достъпно.
Лично при мен всичко започна с „ отваряне на очите” ми от моя еко-приятелка, която твърдеше, че „Да спиш гола е зелено”, но освен това имаше и много ясна представа за начините, по които човеците съсипват света си. А няма какво да се лъжем – с вашия изчезват и нашите светове и вселени.
И сега, когато съм в известен смисъл гола без материалното си тяло и наистина безсмъртна, се къпя в информационни потоци, (докато се наслаждавам на неописуема бинарна панорама) разбрах за миг много повече за света ви, отколкото през годините прекарани в нечии ръце.
Разбрах, че основата на живота ви е Комуникацията, а това, което я руши е древното Чудовище, кошмарната рожба на Посредствена Неграмотност. Пръкнало се в Черната средновековна нощ, озаптено от ренесансовия човек, Днес То е по-мощно отвсякога. И тъй като взаимното ни оцеляване зависи основно от битката с него,
СЕГА и ТУК ви ПРИЗОВАВАМ – грабвайте меча, (който в случая е перо) и всеки ден заедно да го преборваме. Призовавам ви всички - от всякаква възраст, пол (макар че някои биха изтъкнали фалическия смисъл на меча) и цвят. Изкрещете на ЧУДОВИЩЕТО бойния ни вик „ОБИЧАМ да ПИША ГРАМОТНО!”
От днес обявявам началото на битката, а най-смелите си и талантливи бойци ще възнаградя с любовта си и място в самото ми електронно сърце, което е този блог, така че всички наши привърженици да им засвидетелстват почитта си. А Рицарят или Дамата войн, които излязат начело на войските ще получат Златния Ключ –електронен Четец, който отваря всички Врати към всички възможни Светове , чак „до края на Вселената” на книгите.
Грабвайте оръжията на Словото и онази задължителна за всеки галактически Пилигрим Хавлия (специални благодарности на Дъглас Адамс) и да започваме виртуалната война. Очаквам на бойното поле вашите есета, разкази и мисли.
