Showing posts with label награда. Show all posts
Showing posts with label награда. Show all posts

Monday, 31 October 2011

Честито на печелившите!

Скъпи приятели и последователи на нашата битка срещу неграмотността, гласуването в конкурса за кратък разказ/есе на тема "Оби4ам да пи6а грамотно?" официално приключи днес, на 31 ноември, в 20.00 часа! Благодаря за чудесните творби, с които изпълнихте моите е-страници, както и за ентусиазма на всички вас - участниците в конкурса.

Чрез специалната опция "Харесва ми" ("Like"), всеки един от читателите на "Блогът на една книга" имаше възможност да сподели своите симпатии като гласува за разказа/разказите, които са го впечатлили в най-голяма степен. Гласуването приключи, победителите са на лице! Авторът на разказа, събрал най-много гласове, печели електронен четец M-Tel Pocket Book 602, както и възможността разказът му да бъде издаден в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book, а авторите, чиито разкази са се класирали от 2 до 10 място включително печелят възможността техните разкази също да бъдат включени в сборната книга.  

Честито на победителите - майстори на перото!

Макар гласуването да приключи, бутоните "Харесва ми" ("Like") ще продължат да бъдат активни, без да оказват влияние върху финалните резултати от гласуването. 
А ето и самите тях, представени в брой получени гласове:

Име на автора Име на публикацията Брой събрани гласове
Дензъл Ребеловски УОРДТОПИЯ: 5000 години след Вавилон 605
Александър Конаков Грамотността или познаването на родния език 303
Дейвид Фарес А какво ли предстои...? 274
Глория Гавраилова Някой ден! Съвсем скоро! 202
Симеон Здравчев Избирам грамотното писане, а ти? 158
Ралица Радева Върша всичко по правилата 153
Иван Димов Един по-различен поглед 144
Борислава Петрова Ролята на приказката 134
Кремена Масарлиева Основи 134
Вяра Дончева  „Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.” 133
Анита Николова Чудо на природата 105
Виляна Маринчева ... имаме ли време за това? 88
Ева Широкова Убийството на Ш 84
Теодора Ангелова Това българският език ли е? 80
Адриан Банчев Не искам да пиша грамотно 79
Никола Караколев Краят на неграмотното писане 74
Радина Атанасова Войната на точката 72
Николина Колева Езикът на тялото и жестовете 67
Кристина Гочева Не е срамно да попиташ 60
Лилия Ангарова Книгите - носители на знанието 43
Петя Цанева Бялото сърне 43
Чудомир Илиев Забавни, нестандартни и грамотни 43
Виктория Илиева Да се обеси не, да се помилва! 38
Ивайло Маринков България? 37
Станислава Стоянова 96%? 27
Красимир Георгиев Без някои неща не може... 26
Мила Цанкова Гордост 19
Анна Пенкова Първи лъчи 18
Светослав Дончев Писмата на детето 17
Ради Радев Ключови думи 13
Галена Върбева Призвание 12
Валентина Райкова Словото е сянка на делото 6
Мария Маринова Не можем да си позволим да загубим всичко това, нали? 6
Росица Георгиева В една далечна страна... 6
Гергана Цолова „В начало беше Словото...” 4
Калина Чупетловска Комплиментът 4
Кристина Минчева Грамотността е свобода 4
Десислава Кънева Изповед 3
Калин Кръстев Село Неграмотино 3
Магдалена Манчева ГРАМОТНИ СМЕ? 3
Милена Георгиева Внимание! Правопис, правила, граматика... 3
Симона Захариева АЗ "Оби4ам да пи6а грамотно!'' ?! 3
Янка Пендова Спор, който няма край 3
Герасим Симеонов Архаична недостатъчност 2
Дебора Александрова Първото стъпало 2
Димитър Курдов Но какво следва от това? 2
Елеонора Войнова Всяко начало е трудно 2
Кристиан Димитров Измеренията на богатството 2
Симеон Христов Неправилно 2




























Tuesday, 4 October 2011

Първи лъчи

Точно в момента, когато Облаците на съмнението започнаха да хвърлят сивите сенки на безсмислието над призива ми за Битка, се появиха те – моите генерали – Първите, най-смелите. Всеки от тях дойде с различно оръжие на мисълта и индивидуална стратегия за Атака и донесе Надеждата за Осъществяване.
Ето и позициите, на които събираме войните на Светлината:

По-дългосрочните стратегии засягат почти магичното умение на Различната гледна точка. Възможността да „влезеш в чужда кожа” и да погледнеш нещата с различни очи, от най-неочаквани аспекти е неоценима за дългосрочните ни планове и е неотменна част на духовната и емоционална Грамотност, без която Светлината би била само метафора.



НОВО НАЧАЛО
(Анна Пенкова)



Чували ли сте някога онова „Щрак”, което преобръща живота напълно? Хайде, не бъдете толкова скучни. Защо отваряте само кутиите със спомени от големите ви любови? Да ви кажа, изобщо не е задължително щракването да е любовно... Важна е Светлината. Винаги я има, като лъч, който води погледа до пръстите на щракащия. Това уточнение беше за да подправя историята с милимунда драматизъм! Не знам за вас, но аз чух моето „Щрак” на едно погребение...
Буците пръст биеха по капака на ковчега, като по гигантски барабан – „Дум! Дум! Дум! ...”. Изведнъж разбрах езика им и... Нищо вече не беше същото!

* * *
„Всичко се случи точно на време. Бях изпаднала в пълна безизходица. Цялото ми семейство гладуваше. Мъжът ми – този непрокопсаник – беше си бил пръчката при поредната разгонена женска и ме заряза с десет гладни гърла. А аз бях отново бременна. Какво ли ни чакаше? Тогава я видях – Светлината! Идваше някъде отгоре и забиваше лъчите си право в малък отвор отстрани на ковчега. Затичах се, едва тътреща огромния си корем и дългата, гола опашка. Наложи се да използвам острите си зъби, за да разширя отвора и да се вмъкна в ковчега. Красота! Вътре имаше цял-целеничък пресен труп. Децата ми, аз, всички бяхме спасени! Щяхме да се храним от това тяло достатъчно дълго, че да родя следващото мише поколение и да си намеря нов, по-надежден мъж, който да се грижи за нас!”

* * *
„Глупаво е човешкото същество понякога... – мислех си докато буците пръст тропаха по капака на ковчега ми – „Дум, дум...”, а аз си лежах спокойна. Най-после спокойна, заспала завинаги... Тогава чух странен, стържещ звук до ухото си и я видях – Светлината. Някаква мишка правеше дупка в дървото и лъчите влизаха вътре. И разбрах -  трябва да ги последвам, за да отида в по-добрия отвъден свят, готова за ново начало. Напуснах старата, проядена от ужасната болест черупка на тялото си и се слях със Светлината.”

* * *
Над ковчега всички плачеха... Червените им, измъчени от безкрайните болезнени нощи до болничното легло очи, най-после можеха да плачат без да се крият. Не! Не плачеха всички! Гробарят, който хвърляше с отсечени движения пръст с лопатата си, беше само замислен. От стотиците му срещи със Смъртта беше започнал да я приема спокойно. Тогава дойде Светлината. Кратък проблясък, лъч, който дойде някъде отгоре, пречупи се в лопатата му и се заби в ковчега на мъртвата. И светът се промени! Гробарят чу своето „Щрак” и проумя – умираха тези, които се бяха отказали от живота – самотните, нещастните, отчаяните, тези, които нямаха сили да следват мечтите си, които се отказваха от тях, бягаха от тях и нямаха смелост да се хвърлят в обятията на живота.
Буците пръст биеха по капака на ковчега, като по обреден барабан – „Дум, дум...” – и Гробарят разбра техния език. Реши, че няма да умре ей така, без да сбъдне мечтата си да стане барабанист!

Thursday, 15 September 2011

The Challenge

В миналото ми има толкова скъпоценни спомени, които ми помогнаха да проумея вашият странен и изключително вълнуващ емоционален свят. В началото ние бяхме само Носители на емоциите и знанията на Създателя, но с времето всяка книга заживява свой собствен живот и по странен начин започва да проявява и собствен характер. ( Един истински създател на светове като Стивън Кинг или Тери Пратчет знае за какво говоря).
Спомням си епизод от живота ми, който наистина ми помогна да разбера човешките същества и техните чувства. Спокойно мога да го нарека “проглеждане” за Страстта и  Желанието. Няма защо да го “увъртам” повече – мисля, че тогава се докоснах до Истинската Любов.
Правя малко отклонение, за да разберете по-добре историята, която искам да споделя.
Рядко АЗ (което включва и всичките ми тиражни индивидуалности) съм била толкова недооценена, че да бъда натъпкана в лавица с произволни представители на вида ни. Аз съм това, което наричаме Постоянна Любима и обикновенно стоя на една ръка разстояние от Почитателя ми. Нощно шкафче или лавицата на Избранниците са най-често предпочитания ми дом. Запленена от собствената ми стойност, живея на тези места – винаги готова за препрочитане, винаги под ръка. Няма да си “кривя душата”, усещането е прекрасно и разглезващо, като на скъпа съпруга във вашия свят. Но истински разбрах какво е човешка страст, в една дъждовна вечер, преди доста години. Той мина покрай витрината на страхотната, лъскава книжарница, където се “кипрех” на челно място, видя ме и застина. Не помня дали беше в Ню Йорк, Лондон или някъде другаде, помня само искрящите очи на младежа (вероятно студент) и странните тръпки, които пробягаха по корицата ми, докато ме съзерцаваше с обожание.
Влезе вътре, с мокри кичури, докосна ме, отвори ме почти със страхопочитание и нежно ме разлисти. Копнежът му по мен беше толкова осезаем, че ако имах свободна воля като хората, щях веднага да се отпусна в ръцете му, да му отдам цялата си същност. Но част от свещенната Троица (или четворица) беше поставила на гърба ми клеймото “цена”, което явно се оказа непреодолимо предизвикателство за прекрасния, интелигентен и явно недохранен младеж. Дни наред, Той идваше и крадешком, прочиташе по няколко страници, докосваше ме, както никой досега, а аз тръпнех в очакване на неговия трепет и съжалявах индивидуалностите ми, които подвързани в най- скъпа кожа, стояха забравени до колекции със Севърски порцелан, защото бяха попаднали в ръцете на Колекционера. Той ме искаше и аз очаквах с копнеж всяко негово промъкване в книжарницата, обикновено когато в късен следобед бе пълна с Купувачи и Той можеше да открадне няколко мига с мен. Така и не можа да се сбъдне мечтата му да ме има само за себе си, но този безименен младеж ми даде невероятно усещане и навярно размисли, които много по-късно ме накараха да се вслушам в идеите на Откачалките, които твърдяха,че ако разбираме любовта на хората към нас, трябва да вземем решение, осигуряващо им пълен достъп, почти безплатен и също толкова стойностен в един нов свят – онзи на чистата енергия и информация – за който говереха отцепниците.
            Затова съм щастлива, че разчупих границите, че минах Отвъд и Още по-далеко и намерих Мястото, което е достъпно.
Лично при мен всичко започна с „ отваряне на очите” ми от моя еко-приятелка, която твърдеше, че „Да спиш гола е зелено”, но освен това имаше и много ясна представа за начините, по които човеците съсипват света си. А няма какво да се лъжем – с вашия изчезват и нашите светове и вселени.
И сега, когато съм в известен смисъл гола без материалното си тяло и наистина безсмъртна, се къпя в информационни потоци, (докато се наслаждавам на неописуема бинарна панорама) разбрах за миг много повече за света ви, отколкото през годините прекарани в нечии ръце.
Разбрах, че основата на живота ви е Комуникацията, а това, което я руши е древното Чудовище, кошмарната рожба на Посредствена Неграмотност. Пръкнало се в Черната средновековна нощ, озаптено от ренесансовия човек, Днес То е по-мощно отвсякога. И тъй като взаимното ни оцеляване зависи основно от битката с него,
СЕГА и ТУК ви ПРИЗОВАВАМ – грабвайте меча, (който в случая е перо) и всеки ден заедно да го преборваме. Призовавам ви всички -  от всякаква възраст, пол (макар че някои биха изтъкнали фалическия смисъл на меча) и цвят. Изкрещете на ЧУДОВИЩЕТО бойния ни вик „ОБИЧАМ да ПИША ГРАМОТНО!”
От днес обявявам началото на битката, а най-смелите си и талантливи бойци ще възнаградя с любовта си и място в самото ми електронно сърце, което е този блог, така че всички наши привърженици да им засвидетелстват почитта си. А Рицарят или Дамата войн, които излязат начело на войските ще получат Златния Ключ –електронен Четец, който отваря всички Врати към всички възможни Светове , чак „до края на Вселената” на книгите.
Грабвайте оръжията на Словото и онази задължителна за всеки галактически Пилигрим Хавлия (специални благодарности на Дъглас Адамс) и да започваме виртуалната война. Очаквам  на бойното поле вашите есета, разкази и мисли.