Monday, 17 October 2011

Езикът на тялото и жестовете

Оби4ам да пи6а грамотно?
(Николина Колева)


Представете си, че разговаряте с човек, който непрекъснато прави резки движения,
озърта се напосоки, по челото му са избили ситни капчици пот, а зениците му са
разширени. Потропва нервно с крак. Като го питате как е, този човек започва да
ви убеждава, че днес е прекрасен ден и той се чувства напълно спокоен …Няма
да повярвате, нали? Казват, че над 65% от мнението ни за другите се гради върху
езика на тялото и жестовете. При писмената комуникация не можем да разчитаме на
тези „подсказки”. Остава да се доверим на стила, богатството на речника и разбира се –
грамотността, за да си откраднем информация за човека отвъд думите му.
Грамотното писане е онзи уж дребничък детайл, благодарение на който доброто
впечатление може да се срине необратимо. То е подробност, която избожда очи. Не,
не съм крещящо педантична и не мисля, че всеки трябва да носи официалното издание
на правописния речник в джоба си. Става въпрос за четенето. Грамотността не се
гради само в часовете по български език. Тя е знак и за дългото време, прекарано в
света на книгите, и индиректно – за богата култура. Докато четем, съвсем спонтанно
и естествено развиваме усет към езика. Полека правилно изписаните думи и изрази се
запечатват в ума. Подсъзнателно добиваме логика за пунктуацията и граматиката. Чрез
четенето тренираме всички някога споменавани норми за езика в училище до такава
степен, че те стават като рефлекс. Осъзнаваме, че няма как да помним всевъзможни
правила и изключения наизуст, но при голям читателски опит можем да се доверим
на интуицията си за езика. Е, понякога е добре да правим и справки – това поне сега
с днешните технологии и интернет е лесно. Макар че много хора обвиняват интернет
за ширещата се неграмотност, като че ли всичко си опира до нас, хората. Въпрос на
секунда е да сменим латиницата с кирилица, а ефектът е поразителен. Написаното
на латиница изглежда невзрачно и несериозно, а и директно затъваме в блатото на
неграмотността, поради очевидната липса на достатъчно букви.
Дали това въобще е от значение за някого? Често се питаме защо живеем лошо, защо
имаме потенциал като народ, но не го използваме. Излиза, че имаме език, който си е
само наш и ни обединява, но предпочитаме да го направим мутант, като използваме
така наречената „шльокавица”. Този език има определени норми, но сме свикнали
да не ни пука за никакви правила и дори сме горди, ако ги нарушаваме. Модерно е и
вмъкването на чуждици в опит за странна демонстрация на добър английски. Всичко
това се свежда до една дълбоко заровена причина – не се самоуважаваме достатъчно.
Ако държим достатъчно на себе си, се появява и необходимост да пишем грамотно.
В игра на асоциации към думата „грамотност” несъмнено се образува мрежа от
изрази като „интелигентност, образование, ум, знание”. Тези понятия са смислово
свързани, тъй като не се раждаме грамотни - това е нещо, което трябва да се придобие,
развие и усъвършенства. Включен е мисловен процес и осъзнаване, а не просто зубрене
на правилно изписани думи.
Ето защо, ако човекът срещу нас пише грамотно, това е белег на заинтересованост,
интелигентност, широка култура и добро самочувствие. Грамотността е нещо, от което
има нужда всеки от нас поотделно и цялото общество заедно.

„В начало беше Словото...”


“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”

(Гергана Цолова)



„В начало беше Словото...”
(Йоан 1:1)



 Светът се променя, а с него - и ние.  Променя се животът ни, променя се ежедневието ни, променят се и навиците ни. До голяма степен тези промени ни улесняват, помагат ни да оцелеем в забързания модерен свят, в кръговрата от ангажименти, събития, чувства и мисли.

 Човекът от ХХI век е практичен- търси лесното, удобното, а по възможност и модерното. До тук чудесно. Но фактът, че сме практични и даваме всичко от себе си, за да сме в ритъм със заобикалящия ни свят, дава ли ни правото да забравим историята и ценностите, които тя ни е оставила? Дава ли ни правото да се отдадем изцяло на технологиите, на модерното? Дава ли ни правото да бъдем неграмотни? Защо нивото на интелигентност на средностатистическия българин трябва да се понижава с годините, но същевременно животът на същия този средностатистически Бай Ганьо се модернизира със скоростта на светлината? За мен е мистерия...

 Вместо средното ниво на грамотност да се повишава и по този начин да се разкриват нови хоризонти за развитие, това ниво се понижава, стопява се бавно, но славно. Същински парадокс - вместо да градим, да еволюираме на базата на ценностите, морала и грамотността, които историята ни е завещала, ние се опитваме да се развиваме, забравяйки най-основното, най-есенциалното. И как в такъв случай се очаква да оцелеем във въпросния забързан, чудовищен, модерен свят? Загадка, най-вероятно с безумен отговор, която тормози малцинството грамотни и никога не е пронизвала крехките и неустойчиви мисли на масите.

 Масите – същите тези маси, от които е лесно да си част. Които, отнесени от вихъра на всекидневния ритъм, се отричат от книгите, от верния правопис и правоговор, отказват се от езика, от грамотността и от историята. Отказват се от себе си. Защото да изразяваш себе си правилно означава, че обичаш и уважаваш себе си. Да описваш грамотно с думи това, което душата и сърцето чувстват е признак на себеуважение. 

 Нека уважаваме себе си и бъдем грамотни. „В начало беше Словото...” и нека Словото да е стабилната основа на съвременния ни живот, нека грамотността ни даде един добър старт за развитие, нека тя да бъде нашият стремеж към съвършенство – технологично, духовно и емоционално.  

Грамотността или познаването на родния език

“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”

(Александър Конаков)




Грамотността или познаването на родния език и историята е
особено необходимо за народи като нашия, които се намират в условия
на преход и социално-икономическа криза. В историческото знание е
скрита истината за променливата съдба на общества и народи и именно
историята открива причините за падението и успеха на всеки народ и
държава. Наследството от миналото е залог за бъдещето. А единственият
път към духа на миналото и паметта на времето - това е родният,
българският език. Оттук и грамотността е ключов фактор за развитието и
просперитета както на отделната личност, така и на нацията като цяло.
За съжаление обаче днес обективните реалности на
времето, в което живеем, налагат необходимостта от владеенето на
чужди езици, поради ред причини. И ако по времето на нашите дядовци
и баби, майки и бащи, е било налагано задължително изучаването на
руски език, поради зависимостта на родината ни от Съветския съюз, то
днес той е заменен от НАТО, Европейския съюз и САЩ и аналогично
руският език е подменен с английски. На пръв поглед, в ученето на чужд
език, разбира се, няма нищо лошо, тъй като той открива много
възможности за развитие и реализация, той е прозорец към
глобализиращия се свят, но отдаването на прекалено голямо значение и
издигането му, едва ли не, в култ, е изключително неправилно и дори,
бих казал, крайно опасно. Но защо? Защото това води към занемаряване
и низвергване на българското и родното, към забравяне на славното ни
историческо минало и отдръпване от родния ни, майчиния ни български
език. Последните проучвания показват, че средностатистически сме под
чертата на грамотността на европееца. Младите хора и особено
подрастващите най-често пишат на латиница с многобройни граматични,
правописни и пунктуационни грешки, което според мен, никой
самоуважаващ се български гражданин не бива да допуска. Ако пък
излезем, на която и да е главна улица в някой голям град (а не толкова
голям), ще видим, че 99 % от имената на различните магазини и вериги
за пазаруване са на чужд език.
Всичко това ми напомня за една случка, на която неволно станах
свидетел и която навежда на сериозен размисъл именно върху проблема
с грамотността на децата и младите хора. Отивайки една сутрин на
училище (когато все още и аз самият бях ученик в гимназията), вървях
след една майка и дъщеря й - момиченце на около 6-7 години, което
също като мен отиваше на училище. Тя попита детето какво са го
учили в училище и то започна да бърбори, като смесваше български и
английски думи. Говореше високо – явно беше свикнало да го хвалят
заради чуждите езици - и започна да рецитира английската азбука, като
накрая майка му го похвали сърдечно.
- Българският не е хубав, никой чужденец не говори на български,

[2]

но английският е друго нещо, нали? (каза на майка си то).
-Американците и англичаните са много умни и езикът им е много
хубав. А, нашият не е, нали, мама!
Тези изявления предизвикаха у майката усмивка на умиление.
Стана ми болно и срамно! Чии думи повтаряше детето? Дете! Толкова
малко още, а вече с такова колониално мислене и комплекс за
малоценност ! Ще почувства ли някога силата на толкова скъпите думи:
Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди…
Няма да ги разбере! Това "българче" ще повтаря трогателните
думи студено, защото неговите "татко" и "мама", училището, където учи,
обществото, в което живее, ще са му отнели българското!
На мене просто ми се доплака от обида. Как е възможно да се
ограби така едно дете!
Този пример е достатъчно красноречив, за да се нуждае от
коментари. И пита се - кой ще е ограбил на това дете най- важното за един
човек - неговото национално достойнство и патриотична гордост от род и
език? Какво ще стане от него- един нещастен чуждопоклонник, който "за
паница леща" ще е готов да продаде род и родина.
Да обичаш нещо, да се гордееш с него, това значи да го познаваш
добре, да знаеш стойността му. Познаваме ли ние своята стойност като
народ, като минало, като потенциална възможност за бъдеще? Може би
именно днес, когато страната ни е член на Европейския съюз и българинът
трябва да устоява на предизвикателствата на глобализиращия се свят и
най-вече на уязвената си национална идентичност, думите на Паисий
Хилендарски от "История славянобългарска" са повече от актуални: "О
неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не
четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство
и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути
по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и
от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери
за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия
славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли
царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много
земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-
почитани..."
Когато преди много години Иван Вазов се опита да определи
българския принос в културата на човечеството, единственото, което му се
стори необоримо, бе точно писмеността и езика:
Че и ний сме дали нещо на светът
и на вcu славяни книги да четът!

[3]

Наистина ръстът на българската книжнина и култура е огромен.
Малко са народите като нашия, които могат да се похвалят с тринадесет
вековна държава, с тринадесет вековна история и култура, тъй като
именно България е най-старата национална държава в Европа и в този
смисъл точно българите са първите европейци! Именно българският народ
беше този, който пръв от славянските племена прие християнската вяра
и получи собствена писменост и книжнина. После дойдоха стенописите в
Боянската църква, в Иваняне, в Бачковския манастир. От стените на тези
обители надничаше ранния Ренесанс, близо два века преди италианския! И
само това ли?

Не искам да пиша грамотно


Не искам да пиша грамотно
( Адриан Банчев )



Ден първи.


Не искам да пиша грамотно! Всъщност, въобще не искам да пиша. Какъв е смисълът
да пишеш - сега сме вече в края на 21-ви век, отдавна за всичко използваме гласов
интерфейс. А съвсем не са далече и времената на менталния интерфейс - съвсем малко
остава до старта на серийното му вграждане навсякъде. Колко хубаво ще бъде да
влезеш в автомобила си и той вече да знае къде отиваш.
Бързам да се похваля, че веднъж съм виждал компютърна клавиатура и мишка -
водиха ни в някакъв музей. Общо взето беше голяма скука, но старите компютри от
началото на века наистина малко ме уплашиха - не мога да повярвам, че са използвали
клавиатура, за да сърфират в интернет и да си разменят съобщения. Това си е направо
мазохизъм - да се налага да пишеш всяка една буква поотделно - толкова ми изглежда
бавно, че направо бих се побъркал, ако някога ми се наложи да го правя. А и трябва да
следиш за подреждането на буквите, има разни правила - на кого е необходимо всичко
това - колко по-лесно е машините да го правят вместо теб, без значение дали става дума
за компютър, смартфон, домашен робот или нещо друго.
На една от витрините в музея дори имаше устройство, наречено "електронна
книга". Горе-долу разбрах за какво се е ползвало, но още се чудя какви ли са тези
ненормалници, които са писали разни неща и после карали другите хора да ги четат?!
Само си представям как ще ми се умори ръката, ако се наложи за 10 минути да държа
такава "електронна книга". Малко ми е жал за нашите баби и дядовци - тогава дори не
са разполагали с роботи, които да държат предметите вместо тях.


Следващ ден.
Като че ли нещо е станало, но още не мога да разбера какво. Няма ток. Съответно няма
нет. А заради това ги няма и моите приятели, с които мога да разговарям. Ето че отново
се потвърждава убеждението ми, че няма полза да пишеш грамотно. И да знаеш, и да не
знаеш да пишеш - като няма електричество е все едно - нищо не можеш да направиш.
Нямам избор. Ще чакам.


Пореден ден.
Вече се налага да разговарям с хора наживо. Много е трудно и дори гадно, но наистина
нямам избор. Никой не знае какво точно се е случило. Всеки казва нещо различно. А
като нямам връзка с интернет, няма как да разбера дали е истина или само слухове.
Един казва, че е гръмнала ядрена централа, друг - че електричеството е спряло,
а покрай него и всичко останало, поради терористично нападение, трети вижда
заговор на някаква политическа опозиция (каквото и да означава това). Дори чух, че
извънземни били кацнали и това било тяхно дело. Както и да е, какво значение има
каква е причината? Единственото важно е, че без нет не мога да се свържа с никой от
моите приятели и това ме кара направо да полудявам. Днес съседът ми изкрещя през
прозореца, че и той се чувства така - вече бил разбрал какво е да си на мястото на
Робинзон Крузо (а аз не разбрах напълно какво иска да ми каже, но също му изкрещях
утвърдително).
Ще продължавам да чакам.


Ден предпоследен.
Минаха няколко дни и вече започвам да се тревожа. Токът така и не идва. А без
интернет няма как да се снабдя с храна. Вече минаха няколко часа, откакто изядох
последното си парче хляб. Ето, каква ти е ползата да можеш да пишеш грамотно, след


като това няма да те нахрани?!


Ден последен.
Днес нападнахме още един хипермаркет. Някои грабеха техника, крещейки, че най-
накрая притежават това, което заслужават. Аз обаче взимах предимно храна - за какво
са ми смартфони и телевизори, след като няма електричество?
Но после ни нападнаха някакви - не разбрах дали са полицаи или военни. Биха ни
зверски, както биха казали журналистите. А нямаха право, тъй като ние първи ги
нападнахме с камъни при самозащита. Сигурен съм, че ми нарушиха страшно много
права. Когато светът се оправи, първата ми работа ще е да ги съдя.
Лошото е, че ни взеха всичката храна, която бяхме грабнали от магазина. Все пак,
по-късно открих в една кофа за боклук парче недоизядено месо. За съжаление беше
сурово. Какво да правя, като нямам микровълнова фурна. Отново ще остана гладен.
Вече почти не издържам. Още едно доказателство, че от книгите няма полза – никой не
е заситил глада си с книга.


Отново ден първи.
Много дълго време мислих за това, което видях вчера. Единият от камъните, които
хвърлих, не уцели главата на полицая (или военния), а се удари в стената отсреща, при
което видях да излизат искри. Беше много яко, но още се чудя защо стана така?
Реших да опитам да удрям два камъка един в друг и отново се получиха много искри.
Страшно съм доволен от себе си. Ако успея пак да намеря някакво сурово месо, ще
мога да го опека на огън. Струва ми се даже, че подивелите кучета наоколо ги е страх
от огъня, който запалих. Велико! Трябва да споделя какво открих с останалите хора,
които са останали в моя квартал. Убеден съм, че ако можех да пиша грамотно, едва ли
щяха да ми хрумнат такива страхотни неща…

Словото е сянка на делото

Словото е сянка  на  делото
(Валентина  Райкова)

Казал  го  е Демокрит. А още  в Библията  е писано, че  по  делата се  разпознаваме. Думите  са  словесното  действие. Начинът  на  говорене  и  писане  е    характеристика    на човека.
Раждайки се, най- напред  проговаряме, след  това  се  научаваме  да  пишем, за  да можем  и  да  четем! В миналото  много  родолюбиви  българи са били  природно интелигентни, без  дори  да  са  били  грамотни. Времената  са  били  такива.Да  си  спомним от  какви  майки  са били  възпитани Ботев, Вазов...Но  е същесствувал  култ  към  знанието  и  образованието. И до  днес казваме, че стрмежът  към  образованост  е една от  националните  ни ценности. Но  колко  от  днешното  младо  поколение  е истински  образовано, къде  е то  из  света....
Общата  си  езикова  култура  българинът  получава  до  14- годишната  си  възраст. Като  ученик  езиковата  си  грамотност  той  проверява  отново  едва  на  ДЗИ, където казват, че  резултатите  са  плачевни. Защо? След 7. клас  основният  акцент е литературното, не толкова езиковото  обучение, т.е. езикът  се  учи  чрез  български  и  световни  литературни  образци. Но  кой  да  ги  чете!
Колко  романтично, носталгично, сантиментално  звучи  за младите хора   на  21. век посланието  на М. Енде в „Приказка  без  край“/преди  тази литературна  творба  не  се  изучаваше  в  училище/: „ Да можех  да  разбера ...какво  всъщност  става  в една  книга, докато  е затворена.Разбира се, вътре  има  само букви...,но ...като  я  отворя, всички  те  изведнъж  се  превръщат  в  приказка...“. И малкият  Бастиян Балтазар  Букс  започва  да  чете  с „тържествено  настроение“ Блажени  са  тези, които  са  съхранили  в  себе  си  този  празник, тази  тържественост  при  магическия  досег  с книгата.  Знам, че  има  много вдъхновени  читатели. В последното  десетилетие по-малките  от  тях  жадно  поглъщат литература като „Хари  Потър“, но  едва  ли  знаят  всички, че  началото  на  българската  детска  фентъзи  литература  много  преди  това  поставя  Елин  Пелин/“Ян  Бибиян“/ 
Но за  много  други млади  читатели дилемата  книга- компютър  почти  не  съществува,   избира се   виртуалното  общуване. То  и  там  може   да  се  прочете  литературната  класика, но  като има толкова  по- разнообразна и интересна  за тях  информация....Всъщност тези толкова цитирани  резултати  от  изследването PISA показват не толкова, че българският  ученик  не  може  да  чете  и  пише, а по- трудно  се  замисля  върху  тълкуването  на  текст. В първите  години  на  ДЗИ тенденцията  също  беше  на  въпросите  с отворен   отговор  да  не  се  пише. По- лесно  е  да  се  решава  само  теста/ знание, интуиция, тото../.
Как  се  пише  в  интернет  пространството- всеизвестен  факт. В ползването  на  този  съвременен  удобен   език  няма  нищо  лошо, ако  сферата  му  на  употреба  не  излиза  извън  споменатото  пространство. А практиката  показва  масово  нарушаване  на  елементарните  условия  на  общуване.  И  устно, и  писмено. Говори  се  неправилно, неграмотно, пише  се, логично, по същия  начин. Приятно  се  изненадвам, когато  видя или  чуя  спазена  елементарната  норма- употребата  на  местоименията  кой-кого/ Кой ще  присъства  на  разговора, но Кого  сте  поканили  да  присъства/ , на окончанията  м-ме/ слушам-слушаме, но говоря- говорим, не говориме/, на  членните  окончания  а/ът   и мн. др. Проблемът е, че такива  грешки  масово  се  допускат  и в медиите, а те  са  по- атрактивни  от учебния  час, по- запомнящи  се. Училището  учи  на  едно, животът  на  друго- омагьосан  кръг.
Сигурно  на  много  от  вас  е известен  следният  „текст“: „Не мгоа да пвоарвям, че  нисатниа рибарзам квако  чтеа. Твоа е феманоенланта  мощ  на чеошвикя моъзк....“ Да, според изследването написан  текст  с  правилно  поставена  само  първа  и  последна  буква  в  думата се  чете  съвсем  нормално  и  бързо. Но  от  образования  и  интелигентен  човек, с нюх  към  словото. Чувала  съм  реакция: „Каква  е  тази  глупост?“ Е, после  се  удрят  по  челото  и  им  става  забавно.
 Би  трябвало  да  се  чувстваме  по- отговорни  към  словото  си, най- малкото  заради факта, че „ и  ний  сме  дали  нещо  на  света....на вси  словени книга  да  четат“. Дядо  Вазов  може  да  ни  бъде  добър  пример  за  уважение  към  езика, за  патриотизъм  и  достойнство. А кирилицата  вече  е и  европейски  езиков  символ. А нали  в  Европа  сме  единни в различията  си. Добра  причина  да  се  уважаваме  повече чрез  правилното  ползване  на  словото. Делата  ни  да  са  достойни, словото  ни  да  е  красиво.
                                                                                      

Основи

"Оби4ам да пи6а грамотно?"
(Кремена Масарлиева)


Да поставиш основите на един език означава да подариш идентичност на един цял народ... Българският език е най-ранният документиран славянски език .Неговото създаване и усъвършенстване,за да стигне до тази си основна форма ,отнема много време и минава през различни периоди. През 862 година Константин-Кирил Философ създава ''Глаголица'',която бива приета от българския народ през 866 година,а по-късно бива заменена с ''Кирилица''.създадна през 10 век от византийските мисионери-Кирил и Методий.Преди няколко години у нас нашумя скнадал с австрийски професор Кронщайнер, който пледираше да приемем латиницата, тъй като кирилицата била "комунистическа" азбука. И защо комунистическа - защото на нея пишели в Съветска Русия. Кирилицата е българска азбука, създадена по нашите земи през 9 век, и преминала за употреба в Русия чрез български духовници едва след 10 век. Когато говорим за грамотност е недопустимо да не споменем имената на Солунските братя ,недопустимо е да не отбележим и пътя към българската култура .

Е ,българино ,разказал¸ на децата си кои са Кирил и Методий ....... Грамотността е самостоятелна единица,но тя разкрива човека.Защо да не следваме красотата на нашият език ,защо да заменяме тези красиви български думи с чужди... Навлизането на всички модерни технологии донесоха със себе си и популяризирането на латиница (един доста непознат институт...какъв език е това ,кой го говори,къде се говори,какво означава ....) много ,много въпроси,но без отговори !!! Влизайки в интернет пространството ние пишем на латиница ,но не осъзнаваме как прекарвайки часове по този на
чин,започваме да бъркаме изписването на думи на кирилица. Не само ,че обичам да пиша грамотно,аз обичам да мисля и да чета история,да бъда грамотна в собствената си държава, да зная кои сме ние ,кои сме били и с какво сме различни от останалите,с какво можем да се гордеем и кое е време да поправим.Книгите са богатсвото ,това са другите светове ,които можем да си позволим да опознаем ,изреченията,които ще прочетем може да бъдат пътят към по-доброто ,могат да бъдат пътя към приятел,безценният опит на някой преди нас,откритието направено преди
години,векове. Обичам да пиша грамотно и да давам пример на тези след мен,защото онова,което пиша днес може би ще се чете утре.
Езикът не е мода,нито временно явление.Той е богатство .
Колко страни имат собствена азбука...Като си отговорим на този въпрос можем да разберем колко богати сме ние българите всъшност.
Грамотността е смисъл да запазим онова,което намерихме,онова,което някой е оставил преди нас...Не бива да предаваме ценностите си ,като бъдем неграмотни и използваме езици ,които ни сливат с останалите .Не бива да позволяваме идентичността ни да бъде заличена и да се превърнем в един народ от всички други.
Жалко е,че в днешно време има все повече хора,които не умеят да пишат грамотно.Жалко е,че никой не се е обърнал към тях за да ги поправи ,за да им помогне.Недопустимо е да не се знаят дори основните правила за българския език,при положение,че всеки втори българин говори по два чужди езика.Дори не осъзнаваме как изучавайки другите ,ние разбираме,че не владеем родния ни език. Какъв парадокс нали????
Парадоксално,но истина ....шокираща истина .Четейки интернет публикации на различни места, съм забелязала ,че ако един потребител допусне грешка на английски език например се намират стотици други, които му посочват къде е сгрешил и дори обиждат неграмотността му.Това, което рядко виждам обаче е поправката по отношение на българските текстове ,дори напротив те биват копирани от една страница на друга без да се поправят Чудя се не им се занимава или просто не виждат грешката ....и се моля да е първото.....наистина.
Не е трудно да пишеш грамотно ,не е трудно да бъдеш просветен ,стига да поискаш да бъдеш такъв! Не е невъзможно да отделяме време за книгите ,защото никога не би били напразно.Книгите са нашите учители,които ни свързват със света .Те са онази глобална връзка към човечеството ,която е съществувала и преди,когато други връзки не са съществували, и сега наред с новаторските такива и занапред под каквато и да е форма.Модернизирането им само улеснява самите нас ,но всъщност те си остават същите.Аз ще продължавам да се образовам, защото това е най-голямата награда.Защото обичам да чета написаното грамотно!!!

Спор, който няма край


Спор, който няма край
(Янка Пендова)

Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд, в унисон с тъгата по изчезналото слънчево време, чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни  се вълнуваха от въпроса: "Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо"?

Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали с латински букви много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са били по-добри, когато е трябвало да пишем?
Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:
- Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти....
Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:
- Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от общуващите в Интернет. Погледни само многообразните заместители на ж - j, g, v, z, zh, на ц - c, ts, tz, z, на щ - 6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ - а, y, w, u, @, за ь - i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю - iu, ju, u, yu, \, |, x или я - ja, ya, ia, q, 9, @.
Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:
- Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да преобразува написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия, за това често стават разминаванията между чатещите.

Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:
- Латинската азбука не е предвидена за възпроизвеждне на българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се използват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.
Елена продължи войнствено подкрепяща изказаното мнение:
- При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.
Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:
- Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им, крият рискове за операционната система на компютъра им.
- Ако имаха опит, щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите излезли след това, имат вградена поддръжка на кирилица, а Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира самата операционната система - допълни Асен.
Петър само подметна:
- Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.
Спас предложи:
- Такива потребители по-добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.
Елена започна с нова атака:
- Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време и желание да кирилизират системата си. Предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител може да преценява. кой начин на писане е по-удобен. Накрая избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със желанията и изискванията на събеседниците си.
Сашо примирено каза:
- Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане е много досадна.
Спас подчерта:
- Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се прави според личните предпочитания на потребителя.
Много забележки и уточнения бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.
Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал. че трябва да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, а на други спокойни и уверени.
Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.


?
Спор, който няма край
Дъждът ни изгони от паркa и ние се приютихме в близкото кафене. Едрите капки дъжд в унисон с тъгата по отминалото хубаво време чукаха по прозорците на заведението. Малката ни група бе започнала доста интересен спор. Този дебат не бе от вчера. Мозъците ни  се вълнуваха от въпроса: "Нужна ли ни е шльокавицата при общуването ни в Интернет и до колко тя може да се използва изобщо"?

Всяко становище си имаше свои поддръжници. Една част от групата ни, поради негативното си отношение към този вид писане, я наричаше маймуница, лайняница, чатица или есемесица. Сашо защитаваше съществуването ѝ, като посочваше, че българите са писали на латиница много преди появата на кирилицата. Освен това са използвали и гръцката азбука, за да изразят писмено мислите си. Нима тогава тези азбуки са имали по-добра транслитерация на нашите букви?
Елена оспорваше, че това не може да бъде никакъв начин на изразяване, щом в него се използват цифри и препинателни знаци вместо букви. Сашо напираше:
- Някои заместители на букви са влезли в употреба поради липсата на еднобуквени латински еквиваленти....
Неизчакала Сашо да се аргументира добре, Елена пресече потока от думите му:
- Използването на различни съответствия, предизвикват хаос и недоволство на една голяма част от интернет обществото. Погледни само многообразните заместители на ж-j, g, v, z, zh, на ц-c, ts, tz, z, на щ-6t, 7, sht, st, wt, 6 и рядко cht, да не говорим за ъ-а, y, w, u, @, за ь-i, j, y, x рядко 1, 8. Ако искаш мога да ти предложа още примери, погледни ю-iu, ju, u, yu, \, |, x или я-ja, ya, ia, q, 9, @.
Сашо неотстъпвайки своите позиции спокойно продължи:
- Виж, за тази цел на много дискусионни форуми са инсталирани различни програми, които превеждат текст, написан на шльокавица. Често обаче такъв софтуер е неспособен правилно да транслитерира написаното, поради многообразието от индивидуални прийоми на пишещия. За това често стават и разминаванията между чатещите.

Мълчаливият Петър неочаквано се намеси в спора:
- Латинската азбука не е предвидена за българския език. Буквите на латиницата са по-малко на брой, а и не всичките могат да се ползват при транслитерация. Много малко използващи шльокавица спазват стандартите. Обикновено всеки използва различни латински букви или комбинации като съответствия на кирилицата. Това още повече затруднява комуникацията.
Елена продължи войнствено подкрепяща изказаните доводи:
- При шльокавица се пренебрегват правописни, граматически, стилови или пунктуационни правила. Тя води до нов вид грешки в българския език.
Спас, който слушаше внимателно до сега, се намеси в разговора:
- Някои потребители твърдят, че няма откъде да изтеглят Flex Type, популярна платена програма, която кирилизира Windows. Изтеглянето на кирилизиращи програми според тях от съмнителни сайтове и използването им крият рискове за операционната система на компютъра.
- Ако имаха опит щяха да разберат, че такива програми са излишни. Операционните системи Windows 98 и по-новите имат вградена поддръжка на кирилица, а операционната система Линукс може да използва кирилица веднага след като се инсталира-допълни Асен.
Петър само подметна:
- Някои твърдят, че в чужбина на клавиатурите им нямат отбелязани червени букви с кирилица и не могат да отгатнат клавишите съответстващи на кирилските.
Спас предложи:
- Такива потребители по добре би било да използват „фонетичния“ вариант на българската клавиатура, при който повечето букви на кирилица отговарят на близки по произношение букви на латиница и така няма да имат нужда от отбелязване на буквите по клавишите.
Елена започна с нова атака:
- Това си е жив мързел. Такива потребители нямат време или желание да кирилизират системата си или да ползват превеждаща програма и предпочитат да пишат на шльокавица. Те смятат, че всеки потребител преценява кой начин на писане му е по-удобен и твърдят, че имат правото да изберат кой начин на писане да използват. Съответно избират да пишат на шльокавица и не желаят да се съобразят със събеседниците си.
Сашо примирено додаде:
- Честата смяна на режимите за въвеждане на кирилица или латиница при писане понякога е много досадна.
Спас подчерта:
- Комбинацията от клавиши, с която се сменя кирилица с латиница и обратно, може да се настройва. Това се направи според личните предпочитания на потребителя.
Много аргументи бяха изказани и от двете страни, но до консенсус не се стигна. Всеки бе убеден, че е прав.
Дъждът отдавна бе престанал и това бе като сигнал да си тръгваме. Лицата на някои от нас бяха разгорещени от спора, други бяха спокойни и уверени в правотата си.
Колкото хора, толкова и мнения. Всеки сам избира на чия страна да застане.

Ключови думи

(Ради Радев)





Всеки от нас е чувал за “Ключови Думи” и за приложението им в Интернет търсачките. В тази статия бих желал да представя моето виждане на ключовите думи, главни за хората които се раждат, живеят и работят в Града.*
Лично за мен без съмнение главните ключови думи са пет – Работа, Кола, Футбол, GSM и Секс.
1. Работа. Без съмнение това е главната ключова дума. Най-честите въпроси, свързани с нея, са “Намери ли си Работа?”, “Повишиха ли ти Заплатата?”, “Разбираш ли се с Шефа?”, “Защо напусна?”, “Като се преместиш да живееш там, ще си търсиш ли Работа?” “Кога ще почиваш?” Както виждаме, думите Шеф, Заплата, Повишение, Отпуска и Почивка са второстепенни ключови думи, обслужващи думата Работа.
2. Кола. В България един от най-честите въпроси е “Продаде ли Колата?”, веднага след него следва “Колко ще ù търсиш/искаш?. Често се чуват изреченията “Смених джантите/сложих нови спойлери/халогенни фарове”; а също и обобщаващото словосъчетание “Русская Машина”. Думите джанти (лети, разбира се), Кожен Салон, Клима (жарг. = климатик), Халогени и Шибидах са Ключови Думи, обслужващи думите Кола.
3. Футбол. “Как завърши мача?” е един от най-честите въпроси, задавани някога от създаването на човечеството (по-точно Футбола). Тук не е лошо да се спомене и думата Еврофутбол. Тя е също така вездесъща и според мен е много по-популярна от всички видове лотарийни игри, измисляни някога. Думите Бихме, Мач, Телевизия, Мамицата, обслужват думата Футбол. Думите Коефициент, Залагане, Спечелих обслужват думата Еврофутбол. Най-култовото изречение, свързано с думата Еврофутбол, е “Изтървах двеста лева за един мач... (колоритна псувня по желание)”.
4. Думата GSM е изключително популярна и създава в представите на българина един изкуствен социален статус. Щом имаш скъп GSM, от това веднага следва, че си богат/могъщ/желан/комуникативен/ гъзар. Въпросът “Колко ти държи батерията?” в представите на българина е горе-долу свързан с почти същия въпрос за ерекцията. Думите Камера, Полифоничен, Първа/Втора Употреба, и Колко Струва са обслужващи на главната ключова дума GSM.
5. Секс. В градския живот Сексът е нещо, с което човек комуникира. А също така и се хвали (и мъжете, и жените се хвалят, въпреки общоприетото мнение, че това е присъщо за силния пол).
Думите Ходя, Излизам, Спя, Бих и Шут са обслужващи на думата Секс.
Привършвам краткия си материал с пожелание главните Ключови Думи за градския човек да не бъдат изброените по-горе.
Бих предложил за нови и главни Ключови Думи едни доста позабравени и почти неупотребявани Ключови Думи в съвременния български език.
А именно Култура, Книги, Кино и Театър.


* В есето е използвана хипербола. Ако не знаете какво значи тази дума, моля не бързайте да пишете коментар.


Sunday, 9 October 2011

А какво ли предстои...?

“ОБИ4АМ ДА ПИ6А ГРАМОТНО?”
(Дейвид Фарес)

В последно време ставаме свидетели как неграмотността се пропуска абсолютно безпрепятствено . Незнанието е заляло медиите, трибуната на парламента.Също и преподавателите правят груби грешки по време на работата си. Всеки ден от екрана известни личности, претендиращи за висока интелигентност, ни учат как да се изразяваме правилно, а заслушаме ли се внимателно в думите им, осъзнаваме,че самите те си нямат представа от граматика.
Да пишеш с латински бувки, да правиш синтез между английски и български в смисъла на изречението е  модерно.Да не пишеш грамотно на собствения си език, даже е и заразно. Повечето опити за коригиране на грешка се приема за обида или заяждане.Аз обичам да пиша грамотно,защото това е важно мерило за интелигентността на един човек.Според мен не бива да допускаме невежеството и безотговорността да заличат плодовете на нашите деди, които са усъвършенствали езика ни.
Грамотният човек има по-широк кръгозор, по-добре се ориентира в света. Грамотността не се засуква с майчиното мляко, не се получава наготово от интернет. За да е грамотен, човек не само трябна да е прочел много книги, но и да е вникнал в посланието им. Грамотност не означава само спазването на езикови правила, а и знания за света и човека, умение да се ориентираме в словесните изяви. А то, словото, може да е много коварно. Може както да ни каже истината за света, така и да ни зароби за глупава или антихуманна кауза. Грамотният човек ще успее да види същността зад думите - какъв е истинският смисъл на изказването, кой го прави, защо го прави...
Естествено, съществуват много важни глобални проблеми, които търпят по-спешно разглеждане. Но какво ли предстои след  явната неграмотност? Да останем с толкова беден речник,че да разчитаме единствено на езика на тялото? Нивото да се сведе до възклицания ? И като се мръкне, да не можем да общуваме, защото няма да се виждаме?Защо да държиш на езика си, днес се смята за дребнавост? За съжаление нямам точен отговор на този въпрос, но аз ще продължа с делото си да пиша грамотно и да почитам езика ни.

96%?

„96 % грамотност” или „Как разбрах, че сами сме си виновни”
(Станислава Стоянова)



Нека си признаем- хората не четат! Оттам излизат и производните „Хората не пишат правилно” и „Литературата замира” и така нататък, и така нататък. Докъде ще ни доведе това, може да покаже само времето…
Аз обичам да започвам есетата си с дефиниция. Какво означава да си грамотен? Тежката дума, както винаги, има Уикипедия, която важно важно обявява, че да си грамотен означава да притежаваш способността за четене и писане. И то в най- лошия случай!
„Четене и писане, казваш”, обръщам се мислено към сайта, докато барабаня с пръсти по клавиатурата.”Но нищо за това как четеш и как пишеш…”
Не е ли странно как определението удобно изпуска думичките „правилно” или „вярно”, за да може да накара повече хора да се почувстват грамотни? И ако е така, колко процента от населението наистина знае как да чете и да пише правилно? Като под „правилно” имам предвид на хартия, не пред компютъра, щастливо разчитайки на спел-чек да поправя всяка втора дума, че дори и да дописва нашите!
♦
Такива странни мисли се въртят в откачената ми глава докато крача в транс към училище, нарамила раницата. Както винаги, ушите ми са запушени плътно от продънваща черепа песен, в която Аксел Роуз отново излива надрусаната си меланхолична душа. Едвам успявам да си чуя мислите, но отказвам да сваля слушалките, тъй като все повече и повече хора се кискат насреща ми заради бялата униформена риза. Затова просто надувам звука и продължавам да размишлявам.
„Грамотност, грамотност, грамотност”, потиквам мислите си.
Не ме разбирайте погрешно- както всеки човек и аз имам вече изградено мнение по този въпрос. Просто моите мнения имат тенденцията да са малко (доста) крайни. Затова залепям устата на вътрешното ми шизофренично аз, което заплашва да излезе и да се развика на хората по улицата, и тръгвам по пътя на логиката.
Самото значение на думата „грамотност” произлиза от латинската дума „литератус”, означаваща научен. Но дали наистина грамотността се научава и защо, предвид еднаквото обучение на всички ученици, някои си остават неграмотни? Учителите ли са виновни или учениците? Или може би подражанието ни на американците, което и ни кара да пи6ем с цифри и латин5ки bukви? Кой е виновен за нашата неграмотност? Така или иначе решавам да попитам някой друг за мнение.
♦
-          Ха. Ха. Ха.- натъртва Надя и се усмихва подло когато съобщавам, че според Уикипедия 96% от българите са грамотни.- Глупости, това не може да е вярно, дори и да изключим малцинствата.
-          Малцинства, друг път.- сумти Аля и продължава да драска нещо в тетрадката си.
-          Дори аз не съм грамотна, те- 96 процента!- обявява възмутено и Тина, смеейки се тихичко.
Изненадана съм. Тина беше един от малкото хора, на които не съм се карала заради запетайки.
-          Защо?- питам и гризвам ябълката си, подавайки встрани на Аля, за да си отхапе.
Зад мен, някакви момчета крещят с пълно гърло и тичат като обезумели по коридора, а всички останали се заливат от смях и крещят нечленоразделни простотии в тяхна посока. Аля вдига очи, поглежда ги възмутено и протяга демонстративно ръце.
-          Той прилича ли ти на грамотен?
Вдигам рамене и тя клати глава, връщайки се към тетрадката си. Аз поглеждам Тина и чакам отговора на въпроса си.
-          Добре де!- маха с ръце тя.- По- грамотна съм от повечето си набори, но пак не съм напълно грамотна.
-          А какво мислите, че значи да си грамотен?- продължавам аз, напълно вглъбена в ролята си на журналист.- Да можеш да четеш и пишеш ли?
-          Да можеш да го правиш правилно!- отбелязва Тина и започва лекцията си.- Не е само да знаеш буквите- трябва и пунктуация. И да говориш правилно, и да можеш да пишеш правилно и т.н. Дори тук според мен има хора които не трябва да се водят особено грамотни. Но повечето хора приемат за грамотен човек, който пише грешно и чете напълно неправилно, грубо казано, но може да го прави, макар и грешно. Щом чете и пише на някаква степен значи е грамотен, но според мен това не бива да е така. И не е редно.
Трябват ми няколко секунди да смеля казаното, но Надя отказва да ми ги даде, вдигайки ръце във въздуха.
-          Не-е-е.- натъртва тя. - Ако в дефиницията имаше и думата „правилно”, поне половината проценти щяха да се стопят. Не че ние сме образи на правилното говорене или писане.
-          Да, ти например се караш за всяка изпусната запетая!- обвинява ме Дани.- Вече си те представям…
-          Да, да, представете си- ти налагаш Мики с огромна запетая заради една изпусната пред „че”. И то в Скайп.- включва се и Аля.
-          Какво да направя?- оправдавам се.- Аз си държа на запетайките!
Всички започват да се смеят, представяйки си епичната картинка, изобразяваща мен, Дани и една огро-о-мна запетая. Дотук с интервюто ми. Звънецът бие и ние трябва да се прибираме по стаите си, но Аля никога не забравя да ми се скара, че не съм написала своята част от съвместната ни история.
В час по География аз отново започвам да си мисля за грамотността на българското население. Не може да сме чак, толкова зле, нали? Поглеждам как момчето до мен смело прави правописни грешки и въздъхвам, побутвайки го леко с ръка, за да се поправи. Той гледа тъпо в продължение на минута и най- накрая се усеща накъде бия. Може би вярвам прекалено много в хората. Все пак тези, които смятат себе си за непоправими българи, заливат де що има с латиница. При положение, че имаме толкова звучна и красива азбука, защо подражаваме на Щатите? Защо пишем на латиница? Защо сме псевдограмотни?
Класът ми отново избухва в дружен смях. Аз съм изпуснала забавното. И тогава ме озарява „гениалната” мисъл- защото е готино! Подражаваме на американските тийнове, защото мислим, че са готини, нали? Признай си, читателю, колко не-американски продукции си гледал някога? Броят ли се на пръстите на ръцете ти? Така си и мислех. Разбира се, подражанието е най- висшата форма на ласкателство, но нашите имитации май не са много добри. Все пак писането на латиница е плод на необятното ни възхищение по САЩ, което някак си е заложено в характерите ни. Съвършенството се постига с практика. Но когато няма практика, няма и съвършенство. Когато няма съвършенство, се появяват грешките. Ето го отговора, дами и господа. Подражанието убива идентичността и културата ни. Бъдете себе си.