Обичам да пиша и го правя откакто се помня. Писането за мен е свобода, власт, забавление, отговорност—уникален и неповторим процес, който не може всеки от нас. Съчиняването и заплитането на криминални сюжети, улавянето на липсващите парченца и изразяването на емоциите чрез думи са неща, които правя с неудържима страст. А стиховете—те са стихийни изблици, пъстър наниз от внушения, родени от алхимията на словото.
Талантът е привилегия за благословените от Бог. Без талант стихът, разказът, романът, дори ритмиката на едно четиристишие не носят мистика и пламенен заряд, а увисват във въздуха. Вдъхновението изисква много труд и жертви, но е всичко, от което се нуждае един поет—безценно късче сила, без което нищо не е същото.
При писателите е по- различно —те трябва да притежават богата база от стилистични похвати и изразни средства, за да бъде текстът им многопластов, богат на внушения и напоен от метафори. При тях талантът е само зрънцето, нишката, посоката. То е внушение, проникновение, фантазия и вибрира в синхрон със собствените ти творчески вибрации. Едно е общото и при двамата -- любовта. Тя е движеща сила на изкуството, горивото, благодарение на което заработва машината за горчиви и сладки прозрения. Но целенасоченото и задълбочено писане е дълъг и сложен процес, предизвикателство за всеки един писател.
В днешното трудно комплицирано, остро социално и политизирано време е много трудно да бъдеш писател. Рискове и драми дебнат от всякъде, а у нас нещата най- често се свеждат до интелектуалното и биологическо оцеляване. Тоест, много по- лесно е да бъдеш шивач или готвач, отколкото да пишеш романи, без да знаеш дали въобще ще ги публикуват. Ето защо много хора казват, че за да пишеш е необходима малко или повече лудост, екстравагантност, дори самообреченост. Защото пишещите днес трудно оцелявали, а смъртта ги превръщала в бележити легенди.
За мен обаче хубавата книга винаги е била и ще бъде гореща стока, извор на вдъхновение, разпускане, откъсване от оковите на реалността. Истинският талант може и да не се нуждае от реклама, но говорейки за романа като за търговски продукт, на него със сигурност му трябва начален медиен тласък. Още повече когато стои сред лавината от заглавия в книжарницата.
Знам, че традициите и стойностите не са това, което бяха, технологиите също, но в съвременната филмова индустрия още и още се филмират романи на утвърдени писатели. Лудост ли е това? А нима режисьорите не са напипали златната жилка, с която да привлекат младото поколение, преориентирано към виртуалната реалност.
Всеки човек на изкуството сам намира мотивация да продължи. Често най- малките неща му носят най- голямо вдъхновение- ароматът на кафе, рано сутрин, цветът на листопада, мирисът на летния дъжд, усмивката на малкото дете, погледът на влюбен мъж. Вглеждайки се в самия себе си, той си задава въпроси, а след това ги проектира върху обществото. Нищо, че оцеляването и нагонът за размножаване са с дълбоки следи в главите на сегашното поколение. Нищо, че може да е малка пъпка от роза сред морето от бурени, наречено графомания. Нищо, че по трудния път към успеха може да срещне повече затворени врати, отколкото ако е в оскъдно облекло и си търси работа в среднощно казино.
Само истинските писатели и поети, които пишат талантливо, грамотно, вдъхновено и докосващо ще преборят мъглявините на времето. С високо вдигнати чела, високи мисли и морал, ще завещаят светла диря – един вещен пример за идните поколения.
Защото писането е преди всичко призвание.
No comments:
Post a Comment