Внимание! Правопис, правила, граматика...

Аз мога и обичам да пиша грамотно!

(Милена Георгиева)

    Когато човек седне пред белия лист, събрал в душата си хиляди болки, хиляди тъги, омрази, разочарования и оттук-оттам плахо прокрадваща се надеждата, облечена в светли тонове, изведнъж събралите се емоции избликват като фонтан. Думи, накъсани фрази, недовършени мисли, самотни изречения или дълги, понякога скучни и претрупани обяснения  и често в този хаос от случки и чувства, изведнъж виждаш код ”внимание” - ПРАВОПИС,ПРАВИЛА,ГРАМАТИКА............ Като властелин на словото усещаш, че за да го управляваш сигурно, спокойно и за да го насочваш винаги в правилната посока, трябва да умееш да подчиняваш малкото сухота и безцветна дума грамотност на винаги цветната, необятна, изпълнена с хиляди фантазии и въображение, преливаща от емоции, от потайни мисли, съкровени надежди или най-лични очаквания красива българска реч. Обичам да властвам над думите и да ги подреждам правилно, да събирам буквите и думите не просто в редички или по-дълги фрази, а в издържани и подредени в тесните, строги, но и елегантни рамки на граматичните изисквания, забрани и определения. Обичам да пиша според тези закони, които макар и да не са като юридическите  и никой няма да те подведе под отговорност ако волно или неволно ги нарушиш, но за един средно интелигентен българин те трябва да имат елемент на задължителност и необходимост. Преди да се научим да усещаме сладостта на материалните придобивки трябва да приучим душата и сърцето си и на простичкото, но много важно духовно удовлетворение - да пишем грамотно. Под което и небе да сме, в който и край на Европа да сме, в най-лъскавия и модерен дом, не бива да забравяме, не бива да пренебрегваме и  да покрием незнайно къде в себе си онези правила, които бавно и полека, ден след ден още в детските си години сме складирали в съзнанието си, за да можем накрая на ученическия си път смело да кажем – мога да пиша грамотно. Модерно е и важно във фейсбук да съобщим, че владеем чужди езици, но колко могат твърдо и категорично да  подчертаят, че владеят български език, с всичките му прекрасни нюанси и неподозирани височини, галещи слуха, докосващи душата ниски тонове и дълбока съдържателност.

    А сега ще ви разкажа приказка, нищо че сме големи хора, трябва да можем да вярваме в приказките и вълшебния им край, в тях винаги има нещо поучително, дори и за възрастните, ако го открием между редовете, значи все още частица от детето живее в нас дълбоко скрито.

Представете си думите  като едно безкрайно море, много красиво, спокойно, но понякога сърдито и разбунтувано. Всеки добивал смелост да се хвърли, мислейки си, че умее просто да плува. Но това било морето на словото  и не било еднакво лесно за всички да бъдат в необятните му води. Някои порели вълните неумело и се изненадвали, когато голяма и мощна вълна ги потапя или по-слаба, просто плясък пълни очите им с водните пръски. Това били законите на думите, някои по-важни и съществени, други по-малки, но и те със своето неотменно  място  в дълбокото море от думи. Всички хора си мислели, че се справят еднакво, без да усещат колко дружелюбни били морските води, към тези, които ги познавали. Трудно или лесно, всеки попаднал веднъж в странната морска шир, рано или късно стигал до царствената и тайнствена сграда в далечината, наречена „граматина“. Доплувал до нея, люшкан ту ласкаво, ту безмилостно от вълните, наречени думи всичко става различно. За да продължиш да плуваш по-нататък трябвало да останеш  една година в замъка. Там живеели изящни и красиви феи- феите на правилата. Някой били старши, други  на по-второстепенни и заместнически длъжност,  но макар по-дребни и фини или по-респектиращи, всички  били много властни и всяка една  се стремяла да предаде на всеки, попаднал в „граматина“ своите  строги закони. Годината завършвала с изпит, един дълъг и изтощителен изпит, но за съвестните и добри ученици, той бил просто естествена проверка на целогодишните усилия. След прекараната година в „граматина“, отново продължаваш по пътя си в бурното море, но още в първите минути разбираш, че вече по друг начин ще плуваш в преди негостоприемните морски ширини. Хоризонтът  е някак си по- светъл и чист и ти се иска да разместваш словата, да си играеш с тях като палаво дете и  приказката, наречена „езикоможене” просто да няма край. Спокойствието да си служиш с думите, познавайки правилата и законите им е като една топлина и уют в душата, която всеки трябва да усети и изпита. Ако човек, голям или малък се докосне веднъж до тайнствените и красиви покои на „граматина“, ще мисли, че изведнъж е пораснал, не на ръст, разбира се, просто духовно е извисил  вътрешното си аз и е направил едно от най-важните неща в житейския си път – овладял  е красивия си, нежен, благозвучен, толкова цветен и пълен с толкова мощ и сила български език, за да може спокойно и гордо да заяви:
Аз мога и обичам да пиша грамотно!!!!