Не можем да си позволим да загубим всичко това, нали?

Оби4ам да пи6а грамотно?

(Мария Маринова)

 

Напоследък често чувам хората да казват, че „новото поколение” или „младите” са неграмотни, невъзпитани, недисциплинирани, нечетящи. Но кой казва това? Нима именно тези хора не трябва да се погрижат за „новото поколение”, да го ограмотят и възпитат? Моите родители са свършили тази своя задачи и за мен е обидно да бъда поставяна под този общ знаменател. Ако тези не особено интелигентни възрастни бяха отгледали децата си по-добре, сега нямаше да упрекват държавата, училището или всяка друга инстисуция, която може да поеме вината, тяхната вина. Но нека не започваме тази дълга и тягостна тема.
Всеки (без значение на каква възраст) трябва да владее родния си език, да го обича и да се опитва да го запази. А за да го заобича, трябва да е възпитан в любов към литературата.
Аз имах щастието да отрасна в семейство, което цени книгите. Това породи в мен, странното за някои, желание да чета.
Обичам, когато се потапям в един друг свят; когато съм толкова завладяна от книгата, че не мога да мисля за нищо друго; когато съм толкова вгъбена, че не чувам нито звънеца, нито телефона. Това е състояние подобно на медитация, която ме пречиства, изпълва ме с енергия и нови идеи, вдъхновява ме. А когато приключи има за какво да мисля с дни, седмици, месеци. И така идеите от всяка книга, пречупени през моята призма, стават част от мен, променят ме, изграждат ме като човек и като личност, учат ме да мечтая и да се боря за това, в което вярвам и развиват въображението ми…е, да, може би повече отколкото трябва. И не само това. Получих, малко или много, езикова култура и желанието да пиша, да пиша грамотно.

Жалко за тези, които никога няма да го изпитат; за тези, за които четенето е задължение или наказание; за тези с ампутираното въображение и осакатения дух; за тези пристрастени към сапунените сериали и безцелното ровене из сайтовете за запознанства безмозъчни роби на чалга културата. Всички ние познаваме такива хора, а лошото е, че стават все повече и повече, но нека ви дам само един пример.
Докато си чатих с едно момиче, споменах, че отивам до книжарницата.

-         „6to” – попита тя дълбокомислено.

-         За да си купя новата книга на Вербер. – отвърнах.

-         „za kfo ti e” – недоумяващо запита.

-         Да си я подложа под бюрото, че се клати...

-         „k bb” – беше отговърът.

Бях отчаяна от живота. България е малка, но простотия дебне отвсякъде. Уморена съм от идиотщината, която ни залива всеки ден. Безочието на хората ме подтиска и не въглеродния диоксид, а байганьовщината замърсява въздуха, който дишаме. Не издържам повече. Искам да се махна от тук, от Абсурдистан, от Чалгария. Да се откъсна от обществото, което не знае нито историята си, нито езика си и затова пише на друг наречен „шльокавица” – смесица от латиница, кирилица и цифри.

Ето няколко съвета как да я използвате:

Трябва да сте оригинални, затова – колкото по-неразбираемо, толкова по-добре.

Редувайте главни и малки букви за по-голям ефект (без значение от коя азбука).

Препинателните знаци не съществуват – как другите ще разделят думите и какво ще разберат си е техен проблем.

За цвят трябва да има и най-различни „обииствини” правописни грешки, за да покажеш колко си готин и как не ти пука от нищо, най-малко пък от такива глупости като училище (да не си някой зубар).

Ако знаеш някоя английска дума, използвай и нея – това те прави „mn cool”. А ако можеш да вмъкнеш и цитат от най-новия чалга хит – вече си майстор-шльокатор. Браво!

Някои прогнозират, че до петдесет години българският език ще е мъртъв. Нищо чудно – няма кой да го спаси. Но как тогава „кифлите” ще коментират снимките си, как шофьорите от градския транспорт ще изказват мнението си,тъй цветущо, по адрес на блондинките зад волана, как ще се пишат чалга текстовете?! Не можем да си позволим да загубим всичко това, нали?