Всяко начало е трудно

Обичам да пиша грамотно?

(Елеонора Войнова)

  Целият ни живот преминава в писане. Това дали не е малко досадно? Самото писане изисква енергия, мислене, знания, но човекът няма друг избор освен да пише, да пише и да пише.

  Грамотно или не всеки може да пише поне малко. Голяма част от обществото е неграмотно и това е проблем, който може да се разреши, все пак казват, че никой не се е родил научен, но знае ли се?                                         

  В Скайп, във Фейсбук, с една дума – навсякъде, има разнообразни стилове на писане. Едни пишат „4“ вместо „ч”, други – „6“ вместо „ш“, а трети пишат „w“вместо „в“. Куп начини е измислило човечеството. Признавам си, че и аз пиша странно както повечето тинейджъри, но нека да се върнем на темата. Много малка част от хората,  с които общувам пишат на български в социалната мрежа, повечето използват латинския. Всеки казва: - така е по – лесно. Дали наистина е така? Но действително е все същото дали ще се научим да пишем на български, латински или на английски, с еднаква трудност са. Но нали се разбираме, това е най-важното. Все пак социалната мрежа е създадена, за да общуваме, а не да се учим как да пишем.

  Още в праисторията първобитните хора са измислили метод за комуникация с помощта на рисунки. Те не са имали азбука, но въпреки това и те са се разбирали помежду си. Но еволюцията така е променила кръговрата на живота, че ние в днешни дни едва ли не не пишем по цял ден – в училище, на работното място, вкъщи, постоянно сме затрупани с някакви безсмислени документи, но това е светът – странен, загадъчен и неразбираем.

   Още на 7-годишна възраст детето навлиза в света на възрастните. То се научава да пише ченгелчета, кръгчета, а малко след това и азбуката. За всички тя е бреме, тъй като всяко начало е трудно, но след това вече се изграждаш като грамотна, преуспяла личност.

  Донякъде е доста досадно да наблюдаваш как някои твои връстници, приятели и съученици пишат „а“ вместо „ъ“, „у“ вместо „ о“ и това по някакъв начин се набива на очи, но веднъж да си се научил неграмотно, трудно в бъдеще ще се превърнеш в грамотен. Това е реалността, но нали трябва с нещо да се различаваш от другите? Някои дори се гордеят с това, че са необразовани, но всеки има своя избор и решава дали счита за нужно грамотното писане?

  Образован или не, все пак се изграждаш като личност, която в бъдеще ще те отведе нанякъде без дори и да подозираш къде и в каква насока. Дали ще си известен или не, преуспял или не или просто един обикновен човек, ще разбереш, но не и сега.