Войната на точката

Войната на точката

(Радина Атанасова) 

 

Световната история ни показва множество примери, как някоя малка и незначителна държава, или още по-героично, армия от, да речем, 300 войника постигат тактически невъзможното и побеждават (еднократно) някоя Велика сила. Дали благодарение на нечий необикновено голям ум, или просто заради момента на изненадата, днес се радваме на великолепни шедьоври на киното посветени на тези големи малки победи.

Именно затова и уважаемият господин Точка реши да посъкрати малко редиците си. С преценяващия поглед на опитен генерал, твърдо завоювал позицията си на последна инстанция на всяко Народно събрание на думите от както съществува Република Граматика, той се зае да изучава отредите, сформиращи поделения Изречение и Абзац (за по-накратко И и А). Промените бяха крайно необходими, не само за да върви нАуката в крак с времето, но и за да се олекоти бюджета. От щаба Слово му бяха пратили множество известия, похвали, молби и устави, които буквално му развързваха ръцете да поокастри тук-там на своя глава иначе стройния, но поовехтял стой.

И така, първите, които генерал Точка си хареса да уволни (и то без никакви военни почести) бяха Стърчащите натегачи на първия ред. Отдавна му бяха трън в очите, все се перчеха, опитвайки се да го засенчат, и ако за миг се разсееше, някой от тях дори успяваше да се промъкне и навътре в Изречението.

„Тия Главни букви си заминават начаса!“ промърмори си доволно Точка, потривайки доволно ръце.

„С кого ли друг ще е лесно да се простим?“

Погледът му зашари разсеяно, докато не се спря на един шишко в началото на строя, смутено свел глава, напрягайки се да необръща внимание на клечестия войник, който напористо го мушкаше в ребрата и подбутваше злобно.

-          Ей, дебеланкото! - извика Точка – При мен на момента!

Докато с усилие позакръгленият войник се тътреше подскачайки към своя генерал, слабушкото се намести на неговото място с доволна усмивка и изражение „Няма начин да ме поместите оттук!“

А генералът си мислеше: „Такаа, Пълният член си заминава. Ами че виждали сте някой с такива размери на първата корица на модно списание? Пък и кой в днешно време си пада по пълни?“

За по-голяма компактност на редовете, генерал Точка прикрепи всички редници НЕ (съкратено от „Не-съм-сигурен-Е-ли-слято-или-не“) към лейтенантите Глаголи и така реши този отдавнашен проблем.

О-тата и У-тата, А-тата и Ъ-тата, и в по малка степен, И-тат и Е-тата, му създадоха сериозен проблем. След като дълго си блъска главата, той най-накрая реши, че ще е най-лесно ако се редуват на смени. Една седмица работят само О-тата, А-тата и Е-тата, а на следващата седмица ги сменят другарите им по двойки.

Редовете със съгласните бяха строени по сходен принцип, като бе сложен край на двойните дежурства на Т и Д, Б и П, З и С, К и Г.

Имаше и още няколко драстични съкращения. Армията бе лишена от ненужното присъствие на запъртъци като ь и Й, които само се пречкаха, без да вършат никаква работа.

С всичките тези съкращения обаче, генерал Точка се уплаши да не го обвинят, че се е развихрил прекалено много. И за да посмекчи малко мащабите на пораженията, които нанесе на армията, той командирова няколко чуждестранни войници от редовете на Цифрите и Латиницата, а именно 4 и 6 бяха поканени на мястото на Ч и Ш (Които бяха изпратени в чужбината на разменни начала и според слуховете били се изгубили в джунглата, но знае ли човек?). А ако трябваше да бъде проведен някъде Блицкрийг, Точка смело предвождаше съвсем новичкия отряд от наточени латинчовци, забравил своите омърлушени войници някъде далеч назад по бойното раирано поле.

И така, започна нова ера на съкратената компактна армия на генерал Точка. И той като истински диктатор стоеше и гледаше постигнатото с гордост, мечтаейки още по-дръзко и по-мащабно. И докато си представяше бъдещата армия, съставена само от по един-два войника, или още по-добре от един едничък символ… Или не, не, чакай! Картинки! Както в доброто старо време е имало пиктограми! Защо ли не ги въведе отново? И всяка от тях ще бъде разделена от съседната с точка. Ооо, чакай!! А морзовата азбука? Най-великото творение! Само да разкараме тия досадни тирета…

Някой го дръпна за ръкава.

Разярен генерал Точка се обърна. Пред него стоеше смутен неговият племенник, „разреваната точка“, родовият срам - Запетайка и подскачаше нервно от крак на крак.

-          Какво има? - раздразнено попита Точка.

-          Чичо, не е ли малко… такова… прекалено това, което правим?

Генералът му обърна гръб и само изсумтя в отговор.

-          Я да млъкваш! Бягай и се скрий някъде, че да не ми заиграе пестника, келеш с келешите!

Смъмрен и нещастен, Запетайка само кимна, смотолеви нещо като „’звинявай, чичо“ и, загърбил собствените си мечти и амбиции за бляскава кариера, раболепно затътри крака и потъна сред равно подравнените войници с празни погледи.

А Точка си мислеше:

„Една малка точка за мен, и един голям среден знак за човечеството!“