Това българският език ли е?

 Оби4ам да пи6а грамотно?

(Теодора Ангелова)

Обичам да пиша без грешки! Да, така е ! От мига, в който изписваме „Вече съм грамотен”, сякаш проглеждаме за света . Четем книги, пишем писма, споделяме мисли и чувства, учим се ... И приемаме този дар като даденост, без много да се замисляме, а има за какво.

Трябва сериозно да се замислим  за нашата писменост, за двамата братя Кирил и Методий и за техния завет. Честно казано малко сме ги позабравили в това побъркано от технологии време. Не е вярно – ще ми опонирате Вие – помним , даже и ден сме отделили за празнуване – 24 май – ден на славянската писменост, наш национален празник. Така е - ще отвърна аз, - но какво е един празник без блясъка в очите, без преизпълненото с чувства на гордост и преклонение сърце. Защото тези чувства отдавна вече са в близкото, а може би и в по-далечното минало.

Едно от най-великите открития на този свят е именно писмеността. За наша гордост българите сме от малкото народи, които могат да се похвалят със своя писменост.   Началото е поставено още в средата на ІХ век от славянските първоучители Кирил и Методий. Невероятно е, но нашия народ си служи със своя собствена азбука повече от 1110 години, оцеляла през вековете, въпреки изпитанията на времето чак до 21 век. С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., кирилицата става третата официална писменост на съюза с латиницата и    гръцката азбука.                        
            Традиционно кирилицата е писменост на славянски и православни народи. На кирилица в Европа пишат 224 милиона души в Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Босна, Македония и Черна гора и разбира се, България. На кирилица пишат още 60 милиона души в Централна Азия (Монголия, Казахстан), чиито езици не са славянски. Ето това е повод за истинска гордост и преклонение!

Но за жалост,  нашата писменост е на път да загине. „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." Паисий (1762). Защо ли думите на Паисий звучат толкова актуално и днес? Почти навсякъде в интернет-пространството – скайп, фейсбук, чат... използваме само латиница, цифри или други писмени знаци.

Ето как изглежда един типичен разговор между приятели:

- zdr ko pr? (Здравей, какво правиш?)

- cukam na kompa u? (Играя на компютъра, ти?)

- Sq vidqh 4e 6a ima party i az 6e hoa ti iska6 li da doide6 ve? (Сега видях, че ще има купон и аз ще ходя, ти искаш ли да дойдеш, бе?)

- Aham (да)

- ei super! 6te e zabavno (Супер! Ще е забавно!)

- zn (знам)

- Oks! Sq traq da staam, bb (Добре! Сега трябва да ставам- чао)

-OK, me2. L8. (Добре, аз също. До скоро.)

Това българският език ли е? Това ли е скъпата ни азбука, с която се „гордеем толкова много” ? Това ли е нашата „родна реч, омайна, сладка”? Това ли е речта на „мама и на татка”? Нима е възможно да гледаме как нашият роден език изчезва, а ние да не правим нищо по въпроса, освен да ускоряваме процеса!? Латиницата се използва дори при изпращането на SMS (текстови съобщения към GSM) и писма до електронна поща. В бъдеще не бих се изненадала, ако все повече хора започнат да я използват, оправдавайки се, че е „по- удобна”. Но, според мен, единствената причина би била да прикрият своята неграмотност.

И какъв е смисълът да бъдем горди, че сме българи, че имаме своя азбука,  ако пишем с правописни грешки и съвсем съзнателно унищожаваме нашата българска писменост?! По този начин ние унищожаваме нашата култура, губим нашата уникалност. И може би бавно, но сигурно ще изчезнем в океана от нации и култури.

А българският народ е велик народ и не заслужава това. Наш дълг - като достойни наследници на дедите ни – е да съхраним красивия си език и писменост, като се стремим да говорим и пишем правилно на книжовен български език.

Защото азбуката е не само история и памет, тя е живота на един народ.