Книгите - носители на знанието

Оби4ам да пи6а грамотно…

(Лилия Ангарова)

Книгите са важна част от нашето ежедневие. Те ни помагат да се научим да пишем и четем грамотно. Много хора си мислят, че е безмислено да четат книги. Те предпочитат да стоят пред компютъра или телевизора. Аз не съм на тяхното мнение. Според мен е по-добре да прочетеш книга, а не да си пред комютъра. На днешно време има много неграмотни хора, но какво да очакваме от такива същества които не се интересуват от това да се научат да пишат и четат правилно. Те мислят че знаят всичко, но не могат да напишат дори собственото си име. Повечето от тях се интересуват само как да ходят по кафета и дискотеки, да пушат и употребяват алкохол, като си внушават че това ги прави много забележителни. Спрете, светът не се върти около алкохола и цигарите! С това едва ли ще стигнете далече. По-добре се поинтересувайте от училище, за да се научите на важни неща за живота си. Много пъти съм ставала свидетел на хора които казват, че нямат пари за учебници, а в същото време могат да си позволяват да пият алкохол и да пушат цигари. Не мога да ги разбера такива хора. За мене това са едни жалки същества, които по този начин се стремят да се харесат на околните. Жалко че на света има такива хора. От книгите научаваме много неща за живота ни. Да се четат книги е много хубаво, но на днешно време никой не обича да ги чете. Всеки когото попитаме ще ни каже, че е безполезно. Но аз не мисля така.

Книгите са носители на знанието, на човешкото в човека, на мъдростта на старите хора и любовта на младите към живота. Книгата ни дава безценната възможност, често пред самите себе си, да намерим истинската си същност и да намерим душата си.

За книгите са създадени толкова много поговорки, много думи са казани в тяхна защита и възхвала, те са родили у нас вечния копнеж към знание и възхвала, самосъвършенство, откривателство и себепознание. Ето защо те са едно от малкото вечни неща в нашия свят.

Всяка година на 24-ти май цяла България посреща празника на българската писменост и култура. Това е дата, на която си давам сметка, че трябва да се гордеем, че сме народ, че имаме какво да дадем на Европа и че езикът, на който сричат още непорастнали деца, е свещен. Това е език, носещ спомена за миналото, на който ние ще пишем в бъдещето.

Писмеността издига народа на съвсем различно равнище, тя обединява и сплотява. Тя учи. Възвеличава едни и принизява други. Книгите раждат герои, които остават завинаги в съзнанието на хората. Светът на книгите е необятен. Разтваряйки ги, човек се потапя в свят на царе и царици, герои и злодеи, плува в странни и далечни морета, вижда необикновени животни и удивителни растения. Книгите ни повеждат към далечни планини и неизброими герои, от безкрайните морски дълбини към необятния Космос.

Като всеки млад човек и аз предпочитам новото и модерното пред старото и отживялото. Въпреки това не мога да приема, че един ден компютърът ще измести книгата.

Книгата-това е човешкият живот, една недописана страница, един стремеж да кажем още нещо, една мечта хората да не ни забравят, един начин да бъдем вечни.