Избирам грамотното писане, а ти?

Оби4ам да пи6а грамотно!

(Симеон Здравчев)

Спомням си преди години  пламенна реч, толкова впечатляваща и  така  се  запечатала  в моето съзнание, че дори и днес я помня в детайли-   учителката ми от началните класове, с невероятен ентусиазъм и патриотизъм, ни разказваше за  великото сътворение на нашето А Бе Ве . Тогава все още малък не разбирах нито значението на това дело , нито защо с такова възхищение говори моята преподавателка. За мен то беше просто едно хрумване, нищо повече.

Отне ми години, за да разбера важността и значението на това невероятно творение, успяло да ни обедини и изгради като нация, дало ни възможност да изразяваме нашите чувства и мисли, да обменяме информация, да комуникираме, да създаваме приятелства. Всичко това е реалност благодарение на това „хрумване”, на великите братя Кирил и Методий, създали нашата азбука. Осъзнавайки всичко това, разбрах че, за да покажа поне частица от огромната си благодарност и почит към техния труд ,  съм длъжен да пиша грамотно. Наглед съвсем лесна и обикновена задача, но всъщност постоянна борба, водена от всеки, който има претенции да се нарече последовател на светите братя.

Да пишеш грамотно днес е приключение. Постоянно се сблъскваш с неграмотността, тя е като невидима сянка, дебнеща зад ъгъла и чакаща подходящия момент да ти се натресе. Днес,  в 21 век – векът на прогреса, казваме, че постоянно се развиваме, като се аргументираме с постиженията в науката, архитектурата, икономиката и къде ли не. Развиваме се технологично, но успоредно с това забелязваме, че процентът на хората, който изписват израза „не знам” слято се увеличил главоломно.  И нима това е прогрес?

 Навлизането на чатовете и социалните мрежи,  спомагат за обмяната на информация и комуникирането, но и там парадокс, защото започваме и градим  приятелства , като използваме знаците на латиницата, а не нашите боговдъхновени  букви. Дори не си правим труда да се замислим защо го правим. Не осъзнаваме своето предателство към солунските братя, към хилядите радетели за чист и красив български език . Естествено ни се струва в писмо или съобщение изпратено от нас по електронен път , когато се нуждаем от буква Ъ да я заменим с А, когато това е Ч да я заменим с цифрата 4, а пък горката ш с 6. И ако някой реагира, то той чува :

 - Спокойно де, че това е само една буква,  какво толкова.

Да, наистина е само буква, но представете си, че някой например сбърка и добави само една единствена буква към името на вашия син и от Иван той се превърне в Ивана.  Както една единствена искра може да се окаже причината за огромен пожар, така и една буква може да причини огромни проблеми, нали ?

                Ние сме тези, които трябва да успеем да докажем важността от грамотното писане на останалите, отклонили се от правилния път. Нека станем пътни знаци и чрез своите действия упътим заблудените. Нека запалим със своя ентусиазъм и патриотизъм останалите, за да могат да осъзная важността на правописа. Ако не за себе си,  да го направим за великите братя Кирил и Методи, като израз на искрена почит към тях. От нас зависи дали ще позволим да рушим, да заменяме и така постепенно да изчезнем.

Аз избирам грамотното писане, а ти ?