Ролята на приказката

Литературата и детството и ролята на приказката

 (Борислава Петрова)

Нима писането само по себе си може да бъде обичано, харесвано, уважавано или да бъде по-скоро част от самите нас? Да, с това си определение по-скоро би се доближило до нас самите, тъй като да пишеш грамотно не означава само, самото писане като акт, а е компонент от всичко онова, от което сме изградени като личности: характер,темперамент. Писането не е изконно качество, то се придобива и всеки един от нас носи отговорност за своето знание или липсата на такова, но нали е по-лесно да обвиним някого преди да сме надникнали в самите себе си? Ако всеки един се опита да направи подобна ретроспекция, убедена съм ще подкрепи, поне до някъде и моята гледна точка, че грамотността е следствие от един период, в който дори не сме осъзнавали, че ни ограмотяват, а именно детството.

По въпроса за грамотността и то в настоящето са изказани и написани множество и противоречиви мнения, нямам за цел да ги анализирам или да давам лична оценка, а по-скоро да изложа своята гледна точка по въпроса за грамотността и какво представлява тя за мен.

Грамотността като следствие на ограмотяване в детството, от тази гледна точка ще продължа и своите разсъждения.  По-конкретно: литературата и детството и ролята на приказката.

Четенето е безнаказан даже и вечен грях, защото от древни времена до днес, малки и големи четат. Самата форма се е видоизменила, тъй като световната глобална мрежа предоставя безброй възможности, една, от които е и четенето на електронни книги. Но то не е само положително, защото така изчезват човешките взаимоотношения.

Кой чете и разказва днес приказки на своите деца? ­– Баба, която следи ежедневно сериалите и нейната представа за реалния свят сякаш се е изкривила. Не можем да върнем онази баба - старата, мъдра жена с ведра усмивка, седнала до семейното огнище, а внуците като ято птички я заобиколили и в захлас слушат нейните слова. Това не е носталгия по нещо безвъзвратно изчезнало, а един вид търсене на съвременната баба или онзи фактор, който я заменя - медиите. Няма да изброявам многобройните лица на телевизията или интернет, но знам, че те изместват почти всички ценности и завладяват мисленето на човека. Интернет предоставя детски приказки и книжки в аудио формат, до което „удобство’’ родителите посягат масово. Времето е безценно, те пускат на своите деца един диск и това е семейната картина. Липсата на комуникация между членовете на едно семейство ги обрича на кибер пространството. Няма да се задълбочавам в тази страна на въпроса, а по-скоро в едно кратко изследване на литературата за деца, и ролята на приказката.

            Литературата ни предоставя алтернативен свят с една висша цел: да помага на човека да бъде човек ! Защото хората на земята са много, но да срещнеш Човек е рядкост. Именно този факт, под формата на игра по време на четене, ако децата успеят да осъзнаят, това означава, че приказката се е превъплатила в своята най- важна роля: да бъде Човек, който формира човешкото в детето. Литературата не е единствената алтернативна реалност, но е една от тях.

             Детството, онзи период от нашия живот, който всеки помни с трепет в сърцето. С безгрижните, волни дни, но ... има едно голямо многоточие, защото детето е като един уникален глинен съд например, но нали преди да стане уникален е бил шепа глина. Ако на детето от ранно детство му се четат подходящи за възрастта творби ( приказки ), които да изграждат определени черти в характера му и да оказват своето педагогическо въздействие, то ще расте като едно красиво цвете, изграждайки естетически вкус и оценка, а и още безценни за живота качества и то благодарение на литературата.

 „ Това, което приказките разказват – или след цяла редица от метаморфози са  дълбоко прикрили в себе си – някога наистина се е случвало”. ( Родари, Д. , “ Граматика на фантазията”, С. 1986 г. – 92 стр.).

Склонна съм да приема казаното от Проп в книгата на Джани Родари, но нима в това се корени проблема, че няма съвременна приказка. Нима нищо съществено не се случва?

Случва се и то с такава  светлинна скорост, с която даже не могат всички да го уловят, информацията ни залива от всякъде, но доколко притежаваме уменията да я пресяваме и използваме максимално и безопасно?

Именно на това ни учат и са ни научили и приказките в известна степен, това е една друга форма на грамотност. Как да оцелееш, да се бориш в един друг свят различен от онзи прекрасния в приказките, как да побеждаваш лошото, което и там се среща и т.н.

            Приказките са прозорец за децата към света, който те не познават, но към него от най- ранна детска възраст проявяват  любопитство. Те поставят нравствени проблеми. В тях винаги се борят доброто и злото и след много и различни перипетии, доброто побеждава. От всяка приказка се извлича поука. Тя е конкретна и с резултат на натрупан чужд опит. Цели активиране критичната мисъл на детето и провокира избор на действия в реалния живот, които да са на страната на доброто.

Смелите положителни герои са обичани от децата. Те се учат на кураж  и упоритост в отстояване на справедливостта и истината, учат се на солидарност, развиват въображението им, защото злото също е част от света, а хората, които си избират да бъдат „ лоши” , никак не са глупави, ограничени и неспособни на стратегии.

Приказките представят независимо от сюжета възможностите за избор в живота  и целят, разбира се, той да бъде позитивен.

Те винаги са били опит да се помогне на човечеството за неговото хуманизиране, което е процес и започва от детството!

Показват също, че реализирането не мечтите е постижимо и зависи от качествата на личността, от нейния морал и оптимистична нагласа. Затова е много хубаво, че има и „ весели сюжети „ или моменти – извор на искрен смях. Това е емоция, която отговаря на естественото желание на децата да се забавляват, дори когато се учат. Смешното също е фактор в борбата с порочните нрави. И в някаква степен приказките са един показател, чрез който децата осъзнават безценността на своето детство, защото когато си дете, това което те тревожи е дали ще ти подарят колело или компютър, а да си възрастен е отговорност!

Да си грамотен това е отговорност, която не би трябвало да е присъща само на възрастните. Не би трябвало да опитват да я обичат, да я харесват, а да я овладяват, да я прилагат с достойнство и гордост. Да пишеш грамотно, не е срамно, а достойно, не е нелепо, а безценно. Но грамотността не се купува, не се дава, както „енергията” в он-лайн игрите,върху нея се работи ежедневно и непрестанно. Грамотността е огледално отражение на културата. Културата от своя страна се възприема като подвластна на прогреса- обществото също се „развива”. Цялото това развитие довежда до утвърждаването на техниката и дори до технизирането на отношенията между хората. От тук следват и проблемите настъпили с грамотността, с неблагоприятното отношение към езика като цяло. Загубата на човешкото в човека.

Един процес, който няма прекъсване, защото както заобикалящият ни свят, така и езикът се развива с бързи темпове. И следователно, за да сме в темпа на времето и да сме грамотни не трябва да го оставяме да ни се изплъзне под „мишките” и клавиатурите.