Архаична недостатъчност

Архаична недостатъчност

 (Герасим Симеонов)

Дрехите ú я пристягаха. Тя дърпаше рязко чорапогащника си нагоре, после надолу, по краката си, прищипвайки с нокти кожата си. Въпреки всичко, тя го правеше много внимателно, защото не искаше да остави бримка по тях. Останалите подигравки и бяха достатъчни и тя нямаше нужда от още.

Отметна косата зад ушите си и зверски я опъна надолу. Звучно изпука пръстите на ръцете си, след което тялото ú получи няколко внезапни тика, сякаш я бе втресло.

Момичето, което седеше на чина до нея я изгледа кръвнишки.

- Ей перку спри с ненормалщините най-накрая? Не искам да се скарат и на мен. Трепери си от твоята страна и не доближавай моята страна. – Тя прокара показалец по невидимата линия, която разполовяваше чина и троснато се върна към таблета си.

Към него гледаше и Катя.  Наблюдаваше го с неприязън. Не можеше да отдели очи от него. Съдържанието на таблета на съчинничката ú и причиняваше болезнено главоболие. Насилствена лоботомия. Дишайки учестено, Катя затвори очи и беззвучно зашепна нещо на себе си.

- Катя! – гласът на госпожа Крамър разсея устремилите се към мозъка ú скалпели.

Катя ококори очи към черната дъска. Детски кикот отекна в стаята. Мигащи малки очички се втренчиха в нея, а техните усмивки разрязаха личицата им. Съчинничката ú се отдръпна в страни от нея, подпирайки се на ръба на чина, и без да иска събори с лакът механичната си ръка. Тя безпомощно се сгромоляса на пода.

Стаята ахна. Съчинничката ú спря да диша.

 - Какво по-дяволите става там. Защо не слушате малки дяволи. Катя час по спане ли имаш ма! – Учителката по български език и литература истерично пискаше насреща им и звуковите вълни, които така усърдно се изстрелваха от изкривената ú уста, се разбиваха в детските тъпанчета. – Минерва искаш да счупиш механичната си ръка ли? Искаш да останеш неграмотна за винаги ли. Говори?

- Ама... – Минерва се бе вкопчила  кръвнишки  в полата си, докато горчиви сълзи се стичаха по лицето ú.  Гледаше проснатата на земята механична ръка, но не смееше да я доближи. – Ка…тя... – тя извърна убийствен поглед към нея. – Виж кво напраи перку?

- Съжалявам – Катя се бе свила в себе си. Раздразнеността ú бе изчезнала.

- А ти Катя, за последен път, да, виждам, че, буйстваш в моя час. Повече от твои... тфой... – Мозъкът на г-жа Крамър блокира. Същото направи и механичната ú ръка, която клюмна с писалката си върху таблета на бюрото. Двете силиконови лещи, залепени за слепоочията ú, отново се опитаха да изпратят информацията от мозъка  ú към роботизираната ръка, но нищо не се получи. Г-жа Крамър стоеше втрещена в нищото.

Внезапно черната дъска трепна и на екрана ú се появи лого, представляващо отворена книга с кръстосани върху нея механична ръка, с писалка, и скалпел, и надпис под него гласящ: КОЗИ. След като всички погледи се насочиха към електронната дъска, на нея се появи главният четец на КОЗИ, седнал зад огромно бюро с таблет в ръцете си и механична ръка, почиваща си отстрани.

След настъпването на неграмотната епидемия, цялото правителство бе заседавало в продължение на месеци, как да се отърват от разрастващата се чума и да прекратят прииждащата гибел. Решението, до което достигнаха, бе: да се предложи на всички единна образователна система, която да бъде лесно смилаема и елементарна за възприемане от цялото население. Така се положиха основите на чистката от излишъците в българския език. Така се роди КУЗИ – Комисия по Уеднаквяване и Защита на Интелекта.

Целта на тази комисия бе да преработят езика по такъв начин, че да бъде достъпен и разбираем за всички. Първото нещо, което решиха бе, че трябва да запазят комбинативния процес на писане и четене единен, тъй като, според тях, той бил ключов за ограмотяването на хората, както в миналото, така и сега, както ще бъде и за напред в бъдещето. Но, те желаеха да усъвършенстват и осъвременят този процес. След редица изследвания и социологически проучвания се стигна и до втората стъпка. Бе доказано, че хората не бива да се затормозяват физически, пишейки с ръка, когато е нужно да насочат цялата си енергия и активност, само и единствено, към мисловния процес.

Тези две стъпки доведоха до кулминацията на усилията на КУЗИ. Изобретяването на комплекта: Механична Ръка. Той представляваше роботизирана ръка, с дължина от лакътя надолу, прикрепена към плоска, кръгла основа, за баланс, държаща писалка. Две малки, силиконови лещи, които осигуряваха връзката между човешкия мозък и механичната ръка. И таблет за писане, върху който се изписваше всичко, което човек изпращаше като мисловни вълни към малкият процесор в роботизираната ръка. Комплект за грамотни отличници.

Всички таблети бяха свързани безжично един към друг и към главния сървър на КУЗИ. По този начин, те обработваха информацията, която им се предоставяше от цялото население, виждаха къде най се греши и така имаха възможност да редуцират езика, като го пригаждаха и осъвременяваха за всички.

Механичната ръка бе най-оптималният вариант, който бе нужен за ограмотяването на населението.

Четецът погледна таблета си и започна да чете на всеослушание:

- Във връзка с дело #4573189, Кумисията по Оеднаквяването и Защита на Интелектъ, реши и прие, че думите, твой твой твоите твойте – всичко, което изричаше четецът се изписваше на екрана, - и всичките им разновидности се отменят и забраняват за употреба, заклеймявайки ги като накърняващи и реституиращи книжовността на българския език и се заменят от думата: тфойти. – Четецът вдигна безизразен поглед напред. – Край на интелектуалната и виша промяна.

Целият екран се изгуби в трепкаща точка, по средата му, и след това остатъчната ú енергия бавно се разсея.

Всички погледи се устремиха обратно към Катя, която едвам забележимо бе сбърчила нос.

- Повече от тфойти номера не искам да виждам – продължи мисълта си г-жа Крамър. – А сега обратно се върнете към диктовката?

Минерва внимателно вдигна механичната си ръка, с треперещи длани, и нежно я постави до таблета си.

- Смотана перку! – Прониза още веднъж с поглед Катя и след това се извърна на другата страна, като се втренчи в нещо през прозореца на класната стая. Същевременно механичната ú ръка прилежно записваше диктовката на г-жа Крамър.

Катя бе напрегнала всеки мускул от тялото си. След миг пое дълбоко въздух през носа и след това бавно го издиша. Наведе глава към таблета си и се съсредоточи в писането.

Роботизираната ú ръка се движеше принудително, някак сконфузено, над таблета. Забавяше темпото си, спираше, а след това рязко избързваше.

В страни от нея, на същото ниво, носейки се във въздуха, галантно се движеше дясната ръка на Катя, танцуваща магичен танц, записвайки думите на г-жа Крамър с несъществуващо мастило върху отдавна изгубена тетрадка.

Но, погледът ú постоянно я теглеше в посока таблета на Минерва. Накрая Катя изостави словесния си танц и погледна към шепнещият ú дявол. Минерва продължаваше да блее в нещо през прозореца, докато механичната ú ръка безхаберно изпълваше дисплея на таблета ú.

Волният дух на ръката на Катя сякаш бе покосен от детски паралич. Тя се сгърчи в неопределена форма, продължавайки да се носи над невидимия лист, но този път много по-трудно и неестествено. Бе заприличала на безличния близнак на движещата се до нея, в същия такт, механична ръка.

Таблета на Катя започна да се пълни с една единствена дума:

„Уеднаквяване, уеднаквяване, уеднаквяване,...”

-Използване на декостроираща дума. – роботизиран глас проговори от таблета ú. – Моля незабавно нарушението да бъде прекратено.

„уеднаквяване, уеднаквяване, уеднаквяване,...”

- Последно предупреждение. Прекратете словоблудството незабавно сега.

„уеднаквяване, уеднаквяване,...”

Госпожа Крамър се изправи на пръстите на краката си и впи обувките си в дюшемето.

- Катя спри ще ни докараш...

Думите ú бяха прекъснати от трима мъже, които връхлетяха в класната стая. Единият от тях носеше голям шлем, съставен от стотици жички.

При вида им Катя се изправи рязко, запращайки стола си назад, и гледайки към черната дъска, извика:

- Уеднаквяване. Казва… се… У ЕД НАК ВЯ ВА НЕ.

Двама от мъжете я хванаха здраво, тъй като тя се мяташе конвулсно настрани, докато третият нахлупи шлема на главата ú. След това я извлачиха навън.

- Перку? – Прошепна г-жа Крамър и продължи с диктовката.

Големият шлем, преплетен с множество жички, се поклащаше над дивана. Лицето под него бе привлечено от черно-бял телевизор, на който четец монотонно четеше нещо от таблета си, докато думите му се появяваха като надписи по екрана. Зад гърба му се виждаше банер, който гласеше: Кумисия по Оеднаквяването и Защита на Интелектъ.

Вяла, ущърбена усмивка се появи на лицето, което продължаваше безизразно да  следи субтитрите на телевизионния екран.