Убийството на Ш

Убийството на Ш

(Ева Широкова)

Беше много тъмно. Ш се движеше бавно. Всяко движение му причиняваше силна болка, която го прерязваше точно през средната черта. Беше му трудно, но той нямаше намерение да се отказва. И продължи напред.

Погледна вляво и средната му черта отново беше прерязана от силна болка. Там беше Той в пълния си блясък: Мистър 6 с големи 4ерни о4и и 6ирока блестя6та усмивка. На седалките зад него се бяха скупчили като гладни хиени всичките му приятели: LOL, ROFL, OMG, WTF, ROFLAPMP, PMSL, LMAO и всякакви други 4ат звезди, а зад тях в стройни редици се бяха наместили десетки емотикон4ета, които приличаха на хиперактивни дечица, навити на пружинки от вида „перпетуум-мобиле”.

Извърна бързо погледа си към седалките в дясно. Средната му черта потрепера от умиление. Там с изправени глави, сред тъмнина, седяха последните воини на българската азбука – Щ, Ю и Я. Но и тяхното време вероятно идваше...

Ш се добра до мястото си вдясно и седна безшумно. Отдавна беше толкова остслабнал, че дори полъхът на вятъра можеше да го убие. И това щеше да стане.

От високото място го изгледаха две жестоки пламтящи очи. Това беше той – неговият палач. SPAM. Господарят на света. Повелителят на десетки езици, хиляди азбуки и милиони букви. Краят... Той се беше появил не съвсем отдавна, но на Ш му се струваше, че винаги е бил тук. Първоначално никой не му обърна сериозно внимание и лека-полека SPAM се вмъкна в писането, в говоренете, а после и в мисленето на хората... Те хората отдавна ги нямаше, между другото. Защото се превърнаха в животни. Върнаха се в каменната ера и не оцеляха. Като че ли причината беше, че загубиха умението си да общуват помежду си. Първо забравиха да пишат, да четат, после и да говорят, накрая си замина и мисленето... Изгоря всичко грамотно и духовно. Спряха да се разбират помежду си и заживяха като единаци. Оказаха се накрая на природната хранителна верига. И бяха елиминирани от уж неразумните. Минало.

Ш предусещаше края, но не падна духом. Вярваше в това, което олицетворява. Вярваше, че някъде има оцелели, които един ден ще Я възродят - Грамотността. Защото след големите катаклизми идва период на възраждане. Или май това не беше сигурно – може да дойде и период на пълно унищожение. Историята помни и двете версии, разигравани неведнъж.

„За какво всъщност става дума?”, помислих си аз. „Кой е Ш и какво ще го убие?”. Нали все пак се опитвам да пиша грамотно, макар и да допускам грешки понякога. Но се опитвам. Сигурно не съм сама. Със сигурност не съм сама. Мога да изброя десетки приятели и познати, които обичат да пишат грамотно. Чакай, Ш! Не унивай, ето нииии...

Счупи се. Средната черта се пречупи и лека като перце падна на пода. Там лежаха всички останали – приятелите на Ш. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч - нетленните останки на благочестивата Грамотност. Ш се олюля, стори му се, че чува в далечината смях, но не беше сигурен – падна...

Не му се струваше – истина беше. Чуваше се смехът на оцелелите, които се задаваха от близкия хълм. А зад тях се разстла светлина.