Thursday, 16 February 2012

В отплата на любовта



Кого ще зарадваме днес?


 

Както си спомняте, постът ми от преди няколко дни целеше да поопозная вас – човеците, малко по-добре, да разбера какви книги ви вълнуват, какво изпитвате, когато някоя от нас ви "поеме" в завладяващите си прегръдки и не ви пусне докато не прелистите и последната ѝ страница, вярвате ли в любовта в книга от пръв прочит и други такива интимни подробности от читателския живот на един човек. Също така вероятно си спомняте и обещаните награди за тези от вас, които Фортуна благосклонно посочи днес, в томболата, която моите човешки приятели от М-тел E-book ми помогнаха да разиграя…

И за да не ви държа повече в напрежение, веднага казвам кои са щастливите "влюбени", които ще можем да зарадваме с по един обогатяващ душата и разтуптяващ сърцата подарък. И тъй като щастието никога не е пълно, когато не е споделено, всички подаръци са за двама – защото ми е ясно, че любовта към книгите не е съвсем същата като любовта при човеците, която, чувала съм, се влияе благотворно от жестове между двамата влюбени.

И ето:

1. Вечеря за двама с романтична изненада – Кремена Георгиева с коментара си "Книгата, в която аз се влюбих съвсем в края на 2011-та, беше „Любов” на Елиф Шафак. Толкова много са причините да се влюбиш в тази книга, че не е лесно да се спра само на някои от тях.
Все по-рядко ми се случва да бъда обсебена от книга, въпреки, че толкова много обичам това чувство!
Обичам да не мога да спя, за да чета. Обичам да вися на някой светофар, а мисълта ми да се връща отново и отново към сюжета. Обичам да досаждам на приятелките си и когато дойде мой ред да разказвам какво ми се е случило във времето, в което не сме се виждали, да говоря за книгата, за автора и за героите. Обичам да усещам героите като приятели, дори да се припознавам с някои от тях. Обичам усещането за ненаситност. Обичам да ми се затварят очите и да си мечтая да сънувам сюжета от книгата…

Всичко това ми се случи и с „Любов”.
С книгата си, Шафак ми подари няколко безсънни нощи на неописуемо усещане.
На съзерцание.
На размишление.
На любов!"




2. Билети за двама за театър – Виктор, който сподели следното: "Споделям обаянието, с което Анди Андрюс те превръща в един истински пътешественик, който събира богатствата на времето и хората...наистина хубава книжка.
Онази, която мен наистина ме стопли и с трепет очите ми играеха по страниците, а пръстите с нетърпение прелистваха страниците, бе романа на Mitch Albom - The Five People You Meet in Heaven.
Тази книга едва се намира на пазара, но сякаш ясно показва, че ценните неща трудно се откриват, но веднъж достигнеш ли ги, те се запечатват дълбоко в теб.
С пожелание за все повече страници, които да ни носят емоции, светове, целеустременост и кураж за постигане на мечтите ни."



3. Билети за двама за кино – Anonymous с коментара си:

"Книгата, която заобичах през 2011 е "Непорочният възел" на Холи Пейн. Открих я случайно,но останах очарована. Това е приказно-митологична история за Нурдана - болната от детски паралич тъкачка, чиито килими правят хората здрави и щастливи.За да запази дарбата си, Нурдана трябва да остане чиста- нравствено и физически. Но най- голяма мечта на момичето е да се почувства обичана.А има ли по-голяма болка от това да даваш на хората щастие, но никога да нямаш за себе си? Замислящи в книгата се оказват онези обвързаности с традициите и митологемите, с тайните за живота и смъртта, съществуването...Книгата учи да търсим себе си, да намираме правилните пътища и посоки..."

Тъй като свенливата девойка не е подписала "любовното си писмо" до "Непорочният възел", ще я помоля да се свърже с мен на адрес e.knigata@gmail.com, за да мога да ѝ връча наградата.

Благодаря на всички ви за прекрасните думи към книгите, които са променили поне малко живота ви, достигнали са до някое леко позабравено кътче на душата ви и са оставили отпечатъка от своята целувка там. Сигурна съм, че и те също ви благодарят за валентинките.


А като съм започнала с благодарностите, ще кажа и едно голямо "БЛАГОДАРЯ" на човеците от М-тел, които мъдро отсъдиха, че творчеството, смелостта и способността да обичаш са все качества, заслужаващи поощрение и осигуриха романтичните награди, които ви раздаваме.

Tuesday, 14 February 2012

Любов, комерсиализъм и малко хубави книги

"любовта е място &
oт мястото на
любовта се движат
/с мирен трясък/
всичките места."
              e.e.къмингс


Едва ли има нещо така преекспонирано и „експлоатирано” като любовта на тази дата. Любовта е Кралицата на емоциите и е естествено да има свой ден и празник. Но още по естествено е Тя да присъства във всеки миг от живота ви и да е „видима” – в малките жестове, в необходимата доза компромис, в уюта на взаимността... И ако през останалото време я чувате нежно да нашепва, днес тя направо крещи – от билбордове, медии, магазини – тя е по улиците в цял свят – силно гримирана и много наконтена, доста комерсиална. И все пак на втора позиция след Коледа.

Международната асоциация на поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат  милиард "валентинки", които отстъпват по брой  само на коледните картички, като главния дял от продажбите – около 85% от всички валентинки – е благодарение на жените. Очевидно е, че жените наистина са по-емоционалната част от човечеството, а също и по-четящата. В „Аз чета” наскоро бе цитирано проучване на изследователския център Pew, според което 58% жени и 42% мъже притежават електронен четец в САЩ.
И тъй като днес е денят на подаръците, (като жестът задължително се прави от мъжа), традиционните рози, шоколадови чудеса и сърца в най-невероятни версии могат да изчакат. Жартиерите със сърца, тоалетната хартия за влюбени(!?), както и кондомите с диамантчета –също.

Защо не излезете от клишето и не погледнете интелигентно към празника. Ще се изненадате, колко успешен подарък може да е една книга, при това в модерния си, електронен вариант.

Представям ви няколко нови  заглавия, на принципа – „за всекиго по нещо”:
Ако тя/той е фен на грамотността, книгата на Светла Иванова „1001 езикови гафа (или кучетата си лаят, керванът си греши)” със сигурност ще я/го забавлява. Авторката, с донкихотовска страст прави дисекция на медийното пространство с точни дати и заглавия на предавания и статии, като посочва имената на неграмотни журналисти, преводачи и водещи.
Страстта към историята, може да утоли „Медалионът” на Галина Златева. А тъй като приятелството е родствено на любовта, разберете колко странно може да е то от „Графити” на Любомир Николов. Ако ли пък половинката ви е фантастична и харесва фентъзи, подходящо заглавие е „Пробудна любов” на Дж.Уорд. Романтиците могат да получат „Танцьорката” на Даниел Стил, или истината за шанса да бъдат с този, когото обичат в чудесната книга на Башак Саян „Страх от обвързване”.
„Песента на тъмния ангел” от поредицата Средновековни загадки на Пол Дохърти със сигурност ще изгълтате по-бързо и от кутия бонбони – перфектен, интригуващ и загадъчен роман.

Новата книга на Стивън Хокинг и Л.Млодинов е истинско бижу за всеки, който иска да проумее тайните на вселената –провокираща концепция за преосмисляне на статуквото за „причина и следствие” и отговор на въпроса, може ли да съществува „теория за всичко”. Нов поглед върху развитието на света дава и Ст. Димитров с „В началото бе Информацията”, където Бог е сървър, а Дарвин ивсички еволюционни теории гузно се смълчават.

Е , това са напълно достатъчно идеи за нетрадиционен подарък – време е да ви поднеса и моята валентинка, която ми даде е.е. къминг (той предпочита името си изписано точно така. Все пак, това е човекът казал: "Да бъдеш никой друг, освен себе си в свят, който прави всичко възможно ден и нощ, за да те превърне в някой друг... означава да се биеш в най-трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие... и да не спира да се бие."):

„най-беглият ти поглед ме разлиства
въпреки, че съм стиснал себе си като юмрук,
ти винаги ме разтваряш листенце по листенце, както пролетта
(докосва умело, загадъчно) първата си роза…

(не знам кое в теб затваря
или разлиства; само нещо в мен разбира
че гласът на очите ти е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце”


Wednesday, 1 February 2012

КНИГИТЕ, В КОИТО СЕ ВЛЮБИХ ПРЕЗ 2011: Една любовна томбола


Странно емоционални са времената непосредствено след новогодишните празници – времена на равносметка и едновременно с това  -  на нови надежди и възможности.
И точно сега Aз искам с надежда от вас една странна равносметка, която едновременно съдържа и стотици различни възможности за изява.
Помните ли (когато в началото ви разказвах за Книгата, която бях, преди да стана Книгата, която съм) онзи трепетен младеж  в книжарницата, от чиито искрящ поглед научих много за човешката любов и безкрайната ѝ палитра? Това бе мигът, в който прозрях, че хората, освен в други хора, могат да се влюбват и в музика, и в картини и… в книги.

Чакам – с предчувствие за Празник – да ми разкажете интимно, за Книгата, в която се влюбихте през изминалата 2011 година. Как я открихте? Как се чувствахте, докато я опознавахте? Промени ли ви? Разкри ли ви Истини? Разсмиваше ли, или разплакваше – или и двете. Направи ли ви по-мъдри, духовни, трансцедентни...? На какво ви научи?

ЗАЩО СЕ ВЛЮБИХТЕ ТОЧНО В ТАЗИ КНИГА?

И като говорим за любов, наближава празникът на Любовта, който вече се празнува почти в цял свят и който е дълбоко свързан с много древни пантеистични обичаи, макар да носи име на светец. Хайде, напишете „валентинка” за любимата си книга – без ограничения за стил и форма. Запознайте ме с нея и, ако докоснете ума и сърцето ми с вашият коментар,  току виж  и аз открия нови хоризонти сред  собствения ми свят.
В отплата и с благодарност аз, от своя страна, ще възнаградя трима (като в приказките) Избрани от съдбата (или както го наричате вие – томболата) с романтични награди за двама.

Както винаги идеята има много аспекти – ще споделите с много Читатели мислите и таланта си; също толкова хора ще получат ценна информация за стойностна книга; ще помогнете за подбора на книгите в e-книжарницата; ще научите за любимите книги на другите…  а, ако в спора се ражда истината – защо и да не поспорите в защита на вашата любима?

И не на последно място – ще изпълните сърцето ми с радост, а има ли по-ценно от това?

Според григорианския календар 14 февруари е 45-ият ден в годината. Остават 320 дни до края, през които се надявам да откриваме по нещо ново, да градим стойности и да се забавляваме от все сърце. И така, на тази дата:
Велики,смешни, безумни и очарователни – „шарени събития” в пъстрия ви свят...

На същата дата ще узнаем кой е награден и какви са наградите. До тогава – пишете, коментирайте и не се помайвайте, защото творческият процес е също толкова вълшебен и приятен, както и крайния резултат, нали? 

Tuesday, 31 January 2012

Един рожден ден, една Година и 30 неизвинени



Днес ще говорим за време и странните смислови измерения на това понятие. Пространството, което обитавам, е лишено от природни сезони и температурни аномалии, но за сметка на това, е преизпълнено с човешките сезони и емоционалните им градуси – от изгарящите температури на времето за любов, до вселенския студ на самотата или старостта. При мен времето се измерва в количество информация, докато при вас то е оковано в дни, месеци и години. Освен това бива и категоризирано в хубаво време, лошо време, топло и студено, мрачно и слънчево и т.н. – използвайте въображението си. Имате си нови години, минали години, дори живота си –кой знае защо – измервате в години, макар че 30 години могат да са пълни със съдържание като 100, а 60 да са празни като чаша след голя-я-яма веселба.

Затова хайде заедно да помислим какво означава Една година – извън клишето време. Ако е поредица от безсмислени дни, тя всъщност не съществува и ще бъде определена като Изгубена година. Обратният ѝ вариант е Пълноценната година, като критерият за тази предпочитана титла е изключително субективен. Искам веднага да изясня защо се вглеждам точно в тези 365 (в повечето случаи) дни. Защото те са достатъчни за да създадете Човек, да промените човека, който сте и да разберете що за човек е някой друг. Те са необходимото време да изградите стабилна връзка – приятелска, любовна или колегиална, както и да разрушите такава.

Те са достатъчни, за да разберете дали някоя Идея ще живе и ще порасне здрава и красива, или ще отиде на онзи прашен рафт на съзнанието, където захвърляте Неосъществените. Тези мисли са и лично ангажирани, защото Аз съм една Осъществена идея и много ми се ще да се развивам и да имам пълноценно бъдеще – живот изпълнен с Грамотни контакти,  обвеян с ароматите на Интелигентността и озарен от Творческо сияние. И, въпреки че на някои може да се стори странно, като e-книга и аз си имам своите пристрастия. Едно от любимите ми места за посещение – книжарницата e-book на М-Тел – навърши една година на 30 януари. Тя проходи уверено и с категорично намерение за бързо и пълноценно израстване. Пожелавам ѝ да се изпълни с още по-интересно и стойностно съдържание, което да изгради нейния богат и красив електронен "интериор".

На Празника по случай прекрасния Рожден ден се запознах „на тъмно”* с нова, интересна и странна приятелка. Свърза ни общата страст към не тривиалните човешки същества, тези, които не могат и не искат да си намерят място сред клишетата на лавицата. Тя самата определя себе си като „шантава, неочаквана, неконтролируема...”. Името ѝ е в тон и със съдържанието, и с нейното самоопределение. Радвам се да ви представя „30 неизвинени” – поредната рожба на своята определено странна майка – Ваня Щерева.


Мама завършва спортно училище "Георги Бенковски" – специалност лека атлетика – висок скок. След това е приета в специалност "Актьорско майсторство за куклен театър" в НАТФИЗ, а през 1996 г. завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов. След това страстта към музиката надделява и тя става една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Но някъде дълбоко в недрата Словото набира сила и през 2004 г. се ражда първият роман „Образцов дом”. Малко са творците, които биха казали за себе си: „...аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе”. Е, крушата не пада далече от дървото, така че новата ми приятелка „30 неизвинени” носи същото шарено, бунтарско и "амазонско" ДНК, както "Татко, Аз и Ангелът", "Фасове", "Мила Мерилин" (книга за жените Мила и Мерилин, макар да звучи сякаш на някого му е мила само една от тях). Последната е от две мами - втората е Людмила Сланева – но в нея се разказва само за една любов, защото тя, Любовта, си е в единствено число. Хората обикновено говорят за „любовта на живота ми”, досега не съм срещала израза "любовите на живота ми"...  Дори когато става дума за много любов(и)  - тя е една Любов.

„Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак?... Понякога изкрещяваме любовта си пред целия свят, друг път я пазим в тайния си дневник. Но дори тогава се надяваме някой да ни прочете.” (сборник „Любовни упражнения”)
Времето и Любовта – вкопчени в плътта си, самоубийственно подхранващи се – като дървото и огъня – понякога Тя превръща годините в миг, понякога То я прави безсмъртна или я убива.

Но и времето, и любовта  ви дават възможност да откриете някой или нещо, което може да ви промени, да осмисли живота ви, да ви разкрие неподозирани хоризонти.

За всичко това – после.
_________________________________________________________________

* „На тъмно” няма нищо общо с бирата (освен, че събра приятели на едно място); това е една от съпътстващите инициативи на идеята е-книга, с автор Бисер Костадинов, която спечели една от двете допълнителни награди в риалити конкурса "M-tel PR Challenge Contest". 

Monday, 23 January 2012

"Новогодишни обещания", или "Измеримо ли е достойнството?"



Е, виновна съм, че "изчезнах" за известно време, но знаете как е по празниците... Онзи коледен дух и всички обещания и добри намерения, които започват с ”От утре, или от първи януари ще...”. Както знаете аз съм една по-различно мислеща Книга и идеята да си обещая да започна да пиша от първи януари ми се стори прекалено… как да кажа… изтъркано. Та ето ме отново – модерно "закъсняла" с няколко седмици и изпълнена с нови идеи и ентусиазъм, които да споделям със света.
Като "заговорихме" за новогодишни обещания се замислих се за добрите намерения, които според някои постилали пътя към Ада. Въпросът е спорен, защото споменатият цитат „Пътят към Ада е постлан с добри намерения” няма  нито логична, нито теоретична обосновка. В този ред на мисли си припомних част от текст на песен: “…не исках да правя зло, но не виждах начини да правя добро”. Мисля, че за всеки съществуват такива възможности. Мисля, че ситуации, в които от тебе се изисква да се погрижиш за нещо, непрекъснато никнат под носа ти.  Винаги има начин! Но дали наистина ще направиш добро или само така ще ти се струва?
Будистите  от своя страна твърдят, че най-важното е намерението, мотивацията. Но всеки ден виждам родители, които с добри намерения съсипват децата си. Добри намерения плюс невежество може да бъде доста опасна комбинация…


 „Характерът на човека най-често си личи по това какви задачи поставя пред себе си. И разбира се по средствата, с които си служи, за да ги постигне”. (М.Семов)




Човешкото достойнство е мистерия, тълкувана разнолико от древността до днес. Какво е обаче то? Говори се за ценностна система, човеколюбие и чест. Сократ е казал, че има само едно благо - знанието и само едно зло - невежеството.  Понятието „достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества... Достойнство е това, което ви свързва и разделя, което ви отличава от останалите обитатели на планетата и ви прави личности. Дълбоко във вас са заложени изискванията на общността, към която принадлежте – да бъдеш честен, всеотдаен, да не си егоист, да си „рицар”, великодушен и всеопрощаващ, да не обръщаш внимание на низостите в живота, а да се стремиш към стойностното. „Времената са такива…", „Всички правят така...", „Аз ли ще оправя света?" – Все същите удобни оправдания... Апатия, примиренчество, „непукизъм”. Много по-лесно е да си затваряш очите, запушваш ушите и заглушаваш съвестта си, за да ти е лесничко. Достойнството е свобода на духа и израз на свободна воля. Трудно е да отстояваш идеите си, когато всичко наоколо те приспива. Изминавайки пътя на живота, най-важното нещо, което трябва да сторите, е да бъдете себе си. Споделям мисълта на У.Ървинг "Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания".
Затова, в духа на новогодишните пожелания, с надежда и радост ви приканвам да продължите да ми гостувате в "Блогът на една книга". Да обменяме мисли, тревоги и щастие, да поддържаме жив огъня на Грамотността и любовта към Словото.


Аз няма да се откажа от вас.
А вие?

Friday, 18 November 2011

Изкуството продължава

Пристрастията, честността и стремежът към споделяне, са част от човешката същност. Малко или много, те присъстват и в същността на една книга. Ето защо, съвсем откровенно искам да призная, че някои от изпратените ми произведения нямаха възможността да участват в достойното съревнование, поради спецификата на регламента, но това не значи, че няма да бъдат споделени. 

Предлагам ви извън класациите да се насладим на чистото изкуство на творчеството и напълно искрено заявявам, че мнозина от вас, които ме изпълниха със съдържание бяха достойни творци, но последната дума както винаги е на Негово Величество Читателя. Надявам се най - смелите от вас да ме зарадват скоро със собствени блогове, защото споделените мисли и творчески попадения са безценно богатство, което не бива да пазим само за себе си.

В следващите няколко дни искам да споделя с вас творбите на един Творец, които изключително ме впечатлиха. Както винаги - коментарите и мненията ви са повече от добре дошли.

 Нощта е моята интимна приятелка
(Асен Павлов)



Нощта е моята интимна приятелка. Седим с нея прегърнати и си разказваме бивали и небивали истории. Тя стои срещу мен и ме гледа с тъмните си очи. Прегърнала ме е с ледените си ръце около врата ми. Седнала е в скута ми и ми вдъхва студеното си дихание. Очаква да и припомня какво съм правил днес. Цялата е в слух за приключения,тъй като е спала през деня. Не се сърди,че не съм и написла съобщение. Че не е събудена навреме за работа. Не прави проблем,че не е пила кафе с мен. Тя знае,че ще ми поднесе чаша студен Алкохол и ще чака езикът ми да се развърже. Няма да чака много.Аз обичам да говоря...

Разказвамe си едни и същи истории всяка вечер. Преразглеждам отминали случки като нещо естествено случило се. Без капка емоция. Без страх,че мога да се изложа. Обичат смелите. Слабите си лягат да спят. Без завивки. А живях в отчаяние и страх. Всяка една минута. Без посока,която да поема. Без известни Пътища,равни като опъната длан. Живях без да се опитам да оспоря решенията си. Защото няма добри или лоши такива. Бях мълчалив и стисках зъби докато отмине поредното препятствие. Разбивах Сърцето си вечер,за да мога сутрин да изтрия споменът с тежък махмурлук. Събирах с парцал сълзите си. Изтривах лицето си с чужди дрехи и бельо. Освежавах се. И пак отначало.....

Блъсках лика си в огледалото и не можех да разбера какво правя. Много,много чаши с отрова изпих,докато обръгнах от хорското мнение. Бях любезен, вежлив, забавен с всеки, а всъщност исках да съм Сам и да не виждам никого. Четях книги. Попивах изписаното на белите листа. Опивах се от чашите разливащи се като фонтан от безумно дългите страници. Сладко поемах цигарената мараня, носеща се от неизвестни за мен литературни заведения .Разбрах Любовта на един Алкохолик, когато се пропих. Осъзнах през неговите очи какво е да обичаш и да си отритнат. Живеех Живота си на заем, между близки хора и непознати кръчми. Между чаши,между маси и столове. Потънал в самодоволно самобичуване. 
Нещастен. Но с гордо отворени очи. С Душа,която не продадох за жълти стотинки. Предлагах вярност. Получих огризки...


През цялото това време мълчах гузно и свито. Без Вяра се оглеждах за Бог. Дори и Незнаен. Носих кръстове скрити и явни. Товарът е невъобразимо тежък. А сега съм Свободен. От себе си. И ангажиментите, които ми тежаха. Застанал съм по средата и се мъча да отбия водата. Дали ще успея, не знам. Но ще опитам. Търся нова цел в Живота си. Търся къде да се похабя, преди да обяздя Вятъра отново...


Време е Нощта да си ходи. Събуждам се... 

Monday, 31 October 2011

Честито на печелившите!

Скъпи приятели и последователи на нашата битка срещу неграмотността, гласуването в конкурса за кратък разказ/есе на тема "Оби4ам да пи6а грамотно?" официално приключи днес, на 31 ноември, в 20.00 часа! Благодаря за чудесните творби, с които изпълнихте моите е-страници, както и за ентусиазма на всички вас - участниците в конкурса.

Чрез специалната опция "Харесва ми" ("Like"), всеки един от читателите на "Блогът на една книга" имаше възможност да сподели своите симпатии като гласува за разказа/разказите, които са го впечатлили в най-голяма степен. Гласуването приключи, победителите са на лице! Авторът на разказа, събрал най-много гласове, печели електронен четец M-Tel Pocket Book 602, както и възможността разказът му да бъде издаден в сборна книга, която ще бъде публикувана от M-Tel e-book, а авторите, чиито разкази са се класирали от 2 до 10 място включително печелят възможността техните разкази също да бъдат включени в сборната книга.  

Честито на победителите - майстори на перото!

Макар гласуването да приключи, бутоните "Харесва ми" ("Like") ще продължат да бъдат активни, без да оказват влияние върху финалните резултати от гласуването. 
А ето и самите тях, представени в брой получени гласове:

Име на автора Име на публикацията Брой събрани гласове
Дензъл Ребеловски УОРДТОПИЯ: 5000 години след Вавилон 605
Александър Конаков Грамотността или познаването на родния език 303
Дейвид Фарес А какво ли предстои...? 274
Глория Гавраилова Някой ден! Съвсем скоро! 202
Симеон Здравчев Избирам грамотното писане, а ти? 158
Ралица Радева Върша всичко по правилата 153
Иван Димов Един по-различен поглед 144
Борислава Петрова Ролята на приказката 134
Кремена Масарлиева Основи 134
Вяра Дончева  „Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.” 133
Анита Николова Чудо на природата 105
Виляна Маринчева ... имаме ли време за това? 88
Ева Широкова Убийството на Ш 84
Теодора Ангелова Това българският език ли е? 80
Адриан Банчев Не искам да пиша грамотно 79
Никола Караколев Краят на неграмотното писане 74
Радина Атанасова Войната на точката 72
Николина Колева Езикът на тялото и жестовете 67
Кристина Гочева Не е срамно да попиташ 60
Лилия Ангарова Книгите - носители на знанието 43
Петя Цанева Бялото сърне 43
Чудомир Илиев Забавни, нестандартни и грамотни 43
Виктория Илиева Да се обеси не, да се помилва! 38
Ивайло Маринков България? 37
Станислава Стоянова 96%? 27
Красимир Георгиев Без някои неща не може... 26
Мила Цанкова Гордост 19
Анна Пенкова Първи лъчи 18
Светослав Дончев Писмата на детето 17
Ради Радев Ключови думи 13
Галена Върбева Призвание 12
Валентина Райкова Словото е сянка на делото 6
Мария Маринова Не можем да си позволим да загубим всичко това, нали? 6
Росица Георгиева В една далечна страна... 6
Гергана Цолова „В начало беше Словото...” 4
Калина Чупетловска Комплиментът 4
Кристина Минчева Грамотността е свобода 4
Десислава Кънева Изповед 3
Калин Кръстев Село Неграмотино 3
Магдалена Манчева ГРАМОТНИ СМЕ? 3
Милена Георгиева Внимание! Правопис, правила, граматика... 3
Симона Захариева АЗ "Оби4ам да пи6а грамотно!'' ?! 3
Янка Пендова Спор, който няма край 3
Герасим Симеонов Архаична недостатъчност 2
Дебора Александрова Първото стъпало 2
Димитър Курдов Но какво следва от това? 2
Елеонора Войнова Всяко начало е трудно 2
Кристиан Димитров Измеренията на богатството 2
Симеон Христов Неправилно 2




























Чест и почитания

Чест и почитания за всички мои смели генерали, които, заредени с безграничен талант и нестихващ ентусиазъм, се включиха в битката ни с неграмотността – битка, която не просто ни oбединява в желанието ни да се борим срещу посредствеността, но и която показва красотата и богатството на родния ни език. Благодарности към всички рицари на Перото, които oбединиха усилия и показаха, че ОБИЧАТ ДА ПИШАТ ГРАМОТНО!

Бойното ни поле е покрито, но не с жертви, а с вашите прекрасни разкази и есета, мисли, чувства, настрoения... Някои оптимистични, други не дотам, но всички изпълнени с желание за битка и най-вече – желание за ПОБЕДА НАД НЕГРАМОТНОСТТА!

Гласуването в конкурса  ще приключи днес, 31 октомври, понеделник, в 20.00 часа. Рицарят/дамата войн победител, както и авторите на деветте най-харесвани разказа, ще бъдат известени по електронен път на посочените от тях координати, за датата, часa и мястото на награждаването.

Конкурсът е към своя край, но не тъжете, драги генерали. Защото нашата битка не спира  – ще продължим да се борим, да подкрепяме грамотността и да насърчаваме ентусиазираните и талантливи майстори на перото. Благодаря ви, че изпълнихте със съдържание моята душа!

Sunday, 23 October 2011

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”

„Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.”
(Вяра Дончева)

  
     Някога в страната на гигантите живяло малко човече. То било толкова малко, че често съществувала опасност да го смачкат, докато ходят, да го ритнат или да седнат върху него, без дори да забележат.  В този гигантски свят за него съществували хиляди опасности, с които трябвало да се бори ежедневно, за да оцелее. В мислите му се гонели безброй шарени пеперуди – неговите мечти, които за гигантите били просто „малки”…
   Човечето често се чувствало неразбрано и самотно. Било невъзможно гигантите да чуят гласа му, да разберат какво иска да им каже…
   Един ден му хрумнала велика идея. Идея, която можела да промени всичко, целия свят.  Човечето решило да напише писмо на гигантите.
   Щом преминала еуфорията му от щастието, че най–после е намерило начин да общува с тях, дошъл въпросът: „Как да го направи?”. За съжаление човечето не било грамотно. Това го смутило за кратко, но не свалило усмивката от лицето му. Сега то имало нов план и мечта – да стане грамотно. Изведнъж осъзнало колко е важно това.
    Всъщност човечето не било само. Имало безброй  като него – малки хора, но те предпочитали да не се месят в работите на гигантите. Били страхливи.  Нямали смелост да мечтаят да променят света, в който живеят.
    Така човечето започнало да учи.  Отначало му било трудно, но не се отказало, мечтата му била по–силна от него. Преминало през азбуката, започнало да чете на срички, постепенно изучило всички пунктуационни и граматични правила.  Харесало му. Разбрало каква сила се крие в  писмеността. Осъзнало колко важно е  да си грамотен.   
      Разочаровало се, като се замислило колко много хора като него са неграмотни и не искат да се поправят. Постепенно процентът им нараства. Човечето видяло опасност в тези свои съжители. С  диалектите и неграмотността си те не само вредят на себе си, но и на езика. Те не го уважават и не го ценят.  А той е най–голямото богатство, с което разполагат.
      Сега то не разбирало хората като него.
    Все пак постигнало мечтата си. Борило се за нея и успяло.Направило нещо, което ще остане след него, нещо малко за човечеството, но голямо за човека…То пишело. И най – важното пишело грамотно и се гордеело с това. Разбрало, че мастилото остава след човека, дори след гиганта. Сега вече можело да каже на света ”Аз съм грамотен!”. Някак си завладяно от тази магия открило, че нищо в този гигантски свят не става лесно, а се изискват усилия и силно желание. Най–сетне се решило да напише писмо на гигантите или  по- точно послание.  „Неграмотният човек винаги е малък!”
    Не след дълго получило и отговор: „Малък е само онзи, който се смята за такъв. Неграмотността няма място в 21 век.”
    Да живееш сред гиганти е трудно. Човечето разбрало, че за да бъдеш чут и разбран, трябва да си грамотен. Направило един важен извод, който никога не трябва да забравяме: „Словото е по–силно от оловото”. И чрез него могат да се постигнат много неща. Открило, че казаното често се забравя, а написаното остава завинаги.       


Wednesday, 19 October 2011

Забавни, нестандартни и грамотни


Оби4ам да пи6а грамотно?
(Чудомир Илиев)

Казваме, че обичаме да пишем грамотно, но смесваме цифри или символи с букви, латиница с кирилица, някои знаци дори визуализират думи. Голяма част от младите не познават правописа на Българския език. Медиите „популяризират“ неграмотното писане, за да привлекат младата аудитория, говорейки на техния език. Под призумцията на по-добър чат и по-интересен коментар в някой сайт, нарушаваме всякакви правила.
Всеки има право на избор. В случая или да сме грамотни,като се посветим на творението на Кирил и Методий, или да не сме и да се оставим на течението.
Всички искаме да сме модерни, а сред младите на мода е неграмотността. Все по-често в чатовете се използват цифри вместо букви, например „4“ вместо „ч“, „6“ вместо „ш“, „7“ вместо „т“. Символите и знаците също имат голяма роля в „интернет“ езика, например питанката олицетворява думата „защо“. Използването на емотикони е доста популярно сред младите, например „сърцето“ означава възклицателното изречение „Обичам те!“, усмивката с повдигната вежда има много значения, едното му е „Наистина ли ?“.
В училище учениците уж учат правилата на правописа, но в свободното си време не ги прилагат. Голяма част от символите и знаците, които използваме в интернет пространството, може да ни объркат по време на изпит и да допуснем правописна грешка. Аз дори си спомням, действителен случай, в който от много „чатене“ едно момче пишеше „шт“ вместо „щ“. Един правопис не се ограничава само до правилното писане на думите. Голяма част от учениците не знаят кога и къде се слагат запетаи в изреченията, точно затова и не слагат препинателни знаци в „чат“ съобщенията.
„Младите са бъдещето“ казва един човек. Явно медийте са убедени в същото. Голяма част от вестниците, списанията, билбордовете и новините се уповават на тази мисъл. Опитите да привлекат младата аудитория, са толкова крайни, че нарочно използват цифри вместо букви, символи и знаци вместо думи, по този начин са интересни на младите. В началото, до колкото помня, заглавията им бяха смешни, но граматически верни, пример за такова заглавие е „Народът избяга от страната си“. След това започнаха да иронизират писането с цифри, знаци, символи, като по този начин несъзнателно подкрепяха неграмотността, пример за това е и самото заглавие на есето. По този начин и стил на писане, медийте се харесват на младите, тъй като учениците използват „чат“ езика в свободното си време, като коментари в сайтове и интернет блогове. Някои може да кажат, че това са само учениците, е не се ли учим ние всички през целия си живот?
От друга страна, може и да продължаваме да „пи6ем грамо7но“. Какво му е лошото на това? Кой е казал, че е грешно? В „интернет“ езика, а защо не и в реалния живот, ще използваме съкращенията на думите, както се казва „ще се разбираме от половин дума“. Вместо „Обичам те!“ ще  казваме  „Сърце!“ или с ръце ще правим форма на сърце, за да изразим чувствата си. Трябва да станем и доста наблюдателни, защото докато говорим на някого и той повдигне вежда, все едно ни е попитал „Така ли?“, „Наистина ли?“, а може и да ни пита „Защо?“, ще трябва всеки сам да се досеща какво точно е имал в предвид събеседникът му с тази вежда. Тепърва ще усъвършенстваме „новата грамотност и комуникация“ между хората. Защо ни са и министри на културата, като ученик на тринайсет години може да измисли знак, означаващ сложно изречение с три определителни и шест допълнителни кратки изречения в него. Като цяло, да сме грамотни във варианта на Кирил и Методий, и във въображението на съвременните тинейджъри е сложно.
Богатството на един език се състои в многообразието и богатите възможности на изразяване на мисли и чувства. Младите хора са иновативни и търсят нови начини да бъдат различни, интересни, забавни, включително и нестандартни в изразяването си. Всичко това е прекрасно и може да се постигне, без да се преминава границата на грамотността. В противен случай, езикът на младите се превръща в смесица от различни символи, знаци, а защо не и звуци, далече от красотата на нашия език. Вярвам, че можем да бъдем млади, различни, забавни, нестандартни, интересни и в същото време грамотни.